Здравейте,
напоследък всичко хубаво около мен се срина. Та реших да споделя с вас, защото нещата са в голяма степен следствие на алкохола. Та накратко за мен - на 30 години съм. Пия горе долу от 15 годишен. В началото беше рядко - 1 път седмично. То тогава нямаше и много пари за повече. В последствие като започнах работа и дойдоха парите започна да става почти всеки ден като омазванията бяха петък и събота. После понякога и през седмицата. Имах си приятелка, и тя като мене. Всичко си беше супер. Е разделихме се, тежко ми беше, но постепенно го преодолях и си намерих още по готина мацка която не пиеше почти. И с нея всичко беше забавно, не ми е правила проблеми за пиенето. И така до тази година, когато тя замина за чужбина за няколко месеца. Когато замина си казах, че трябва да си направя изследвания на черния дроб. Както се очакваше асат и алат бяха високи. Някак успях да си наложа и спрях алкохола за 1 месец и взимах легалон. Показателите влязоха в норма. Успокоих се и си казах "какво толкова, пиеш си, после 1 месец почивка и си като нов". Това съвпадна с отиването ми на гости на приятелката в чужбина. И тогава се отпуснах като държан на въже. Доста си пиех и спорехме за какво ли не, защото ме беше страх че тя ще иска да остане там и не ми харесваше как се кефи на нещата там. Аз винаги съм си представял живота само в България, имахме планове за бъдещето. Както и да е прибрах се и всичко изглеждаше ок между нас. Тогава започнаха проблеми в работата и ме накараха да напусна. Това ми подеиства много зле. Изпаднах в продължителен запой и депресия но някак излезнах като се уповавах на това, че поне имам приятелка. Пак спрях за няколко дни, но пак почнах преди да отида при нея да се приберем. Този път по-малко се карахме. Сънят ми се върна като бяхме заедно. Но малко след като се прибрахме тя ме заряза. Последва нов продължителен запой, нито можех да ям нито да спя. Все пак с малко помощ успях отново да спра пиенето. Но лошото е, че това не ми оправя психическото състояние. Пуша цигара от цигара, но пак по добре от алкохола. И не знам какво да правя. Депресията не изчезва въпреки че не пия. Е само 5 дни за минали и пак ме влече да се натряскам да ми мине поне за малко. Някакъв съвет?

Ако тя ти липсва, не вярвам пиенето да я замести. Ще ти задам тъп въпрос. Защо не и се обадиш?

Kаза ми, че поне месец иска да не се вижаме. Въпреки това мисля да и се обадя и да и занеса някои нейни неща, които остави у нас. И да си поговорим. Нещото което не ми дава мира е, че не съм направил всичко по силите ми за да сме заедно, и че много спорове и моята нерешителност се дължат на пиенето.

Как мислите до каква степен съм зависим при положение, че няколко пъти тази година спирам? Първите 1-2 дена са тежки, но после ако няма допълнителен стрес нещата се нормализират и след известно време си мисля, че мога да си позволя някоя бира.

Здравей, братле!
Много се радвам, че писа тука. И аз така писах преди пет години и нещо в този форум и тук намерих човек, който да ми покаже, че има светлина в тунела. И най-вече да ми покаже какво точно да направя, за да се възстановя от това безнадеждно положение. Намерих два поста отпреди. Сега ще подготвя линкове. И ще потърся писмото, което написах в началото. Ей така добре ми е да си припомня и се радвам ако мога да бъда полезен. Благодаря ти, че ми даваш възможност да споделя. Така мога и днес да не надигам първата чаша.
Ето едно абзацче отпреди пет години и петнадесет дни: "Ако е възможно да оправя поне някои бакии и ако е възможно да заживея без зор и без батаци и без страх и без вина. да заживея с някаква цел и смисъл, да не правя неща, без да знам докъде водят. да не действам в мъглата. да ми е кеф да се събуждам и да тръгвам на работа. да мога спокойно да си говоря с хората. да не се мятам като каракуда на кука. да не се блещя като идиот. то поне да бях идиот официално. да не ми се иска през месец два да се завра в някоя гора и така да се отърва от зора."

Ето и някои работи, които съм писал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, братле, но тези неща с божествената сила наистина не ги вярвам. Никога не съм бил набожен и тази част от подхода на АА ми е странна и далечна. Нужно ли е наистина това. Не може ли само с воля да се справим? Ето аз 1-2 дена като издържа абстиненциата и после ми е по-лесно да направя дълга серия без пиене.

Ти каза, че всичко се срина, нали? Винаги съм насреща, ако не намериш начин да оправиш нещата. Дотогава мога само да ти пожелая успех. Аз съм алкохолик, чийто живот беше стигнал дъното. Нищо не ми харесваше от това, което ми предлагаха, но просто нямах друг избор и реших да опитам. И това предлагам. Нещо, което в моят живот даде резултат. В момента има над два милиона трезви алкохолици, които са трезви благодарение на същото решение. Никой от тях не е задължен да вярва в нещо или да не вярва. Не сме свързани с никаква секта, религия или деноминация. Не сме религиозна организация.
Като част от собственото ми възстановяване съм длъжен да предавам това послание на възстановяване, което спаси моят живот. Нямам други цели или интереси. Надявам се, че и други хора ще пробват и ще възстановят живота си. Нищо повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероятно има и други начини, но засега най-голям успех има постигнат в АА-поне това знаем със сигурност, тъй като почти не се срещат постове, които да предлагат друго спасение/поне от това, което аз съм изчела/. Ако смяташ, че наистина "всичко се е сринало" и имаш нужда от помощ, нищо не ти пречи да приемеш протегнатата ръка, дори и да си скептик по отношение на някои неща. Може пък ти да намериш пътя към твоя Бог-такъв какъвто си го представяш или какъвто искаш да бъде.

Никоа не съм бил набожен и тази част от подхода на АА ми е странна и далечна. Нужно ли е наистина това. Не може ли само с воля да се справим? Ето аз 1-2 дена като издържа абстиненциата и после ми е по-лесно да направя дълга серия без пиене.

Не е нужно да бъдеш набожен.А и повечето срещаме трудности точно с тази част от програмата на Анонимни алкохолици.Лично аз започнах от много просто ниво.Спомням си,че започнах да наблюдавам как растат мъничките листа на едно цвете, чесъна,който на тъмно и студено в хладилника продължава да расте-кой движи всичко това?Явно някаква позитивна сила-да си призная аз не бих могла да накарам нещо да расте....една наша сестра ми обърна внимание на това-не че не го знам-просто от алкохол дотолкова се бях замъглила,че не виждах нищо друго освен собствените си проблеми-а те бяха мнооого.От това как мъжът ми не ме разбира се стигна до тоталния гняв срещу всички и всичко.И винаги в крайна сметка смятах,че ако нещата отвън са по-добри аз едва ли ще пия толкова.Ето с тая самозаблуда живях-тоест умирах.Тогава нямах достъп до интернет,лутах се и не знаех,че съм болна.Сега ти имаш шанс-продължавай да пишеш и да споделяш-не се отказвай!Надявам се да не пазиш много дълго предубежденията си-за съжаление това е еднопосочен път,ако не си признаеш,че си болен.
Написано от събраталкохолик в списанието на АА-,,Грейпваин,,:,,..Безумието на нашата болест е извора на неуправляемостта на нашия живот.Клетвите,разкаянието,обещанията и решението никога повече да не пием не помагат.Само да можехме да поставим в ход това решение!Тогава нямаше да имаме нужда от Силата на програмата на АА.,,-още една идея за сила по-висша от мен.
,,Никой области от нашия живот може би не са с толкова високо ниво на неуправляемост.Но всъщност опасността,това,което рано или късно ще ни убие е свързано с нашата неспособност да останем трезви..да останем спрени..Пиенето не ни е проблема.За алкохолиците няма проблем с пиенето.Да спрат също не им е проблем.Алкохолиците си имат най различни начини да спират алкохола.Да останеш спрял-в това е проблема!!!!Ако имахме сила на волята да не посегнем към първата чаша,да се спрем,преди да започнем,ние нямаше да имаме проблем с алкохола.В липсата на сила за воля се заключаваше нашата дилема.Ние трябваше да намерим Сила по висша от нас...Чак сега можем да разпознаем проблема на безсилния,а оттам и безпомощен алкохолик.Колкото и интелигентни да сме били в дадени ситуаиции от нашия живот,щом алкохолът се намесеше ставахме необяснимо безумни.,,

Благодаря ви наистина за съветите. Но сега пърото нещо което е на дневен ред е, че утре отивам на планина с приятели. Там те ще пият 100%. Така че поне за мен е най-важното сега е да устоя

Дано да си устоял,и да успяваш да контролиращ този демон пиенето и жаждата за алкохол.Знаеш ли ,че от 16годишен пия.Още от 6,7 клас започнах да попийвам отвреме навреме,в средното вече помпих здраво,а преди казармата бях като змей за алкохол.След казармата 90те ми се губят.Преживях безброй скандали,унижения,срам и мерзост заради тъпата бутилка.Направо ако се върна назд във времето,ако мога да се телепортирам,бих си набил шамарите сам на себе си публично.Бих хванал баща ми на един разговор за това как съсипа и себе си и мен,и всичко около мен,и погуби майка ми с алкохолизма си.!!Все ми викаше за мен е късно за цигарите и алкохола,ти ги спирай,маха ги докато не е късно,преди те теб да махнат от тоя свят.Това са бъквално думите му.Със УГОВОРКИ ...сега една,утре само две,в събота повече от 3,4 няма....знаеш ли колко пъти съм се клел,убеждавал околните,пък и жена ми и всичките най скъпи хора че мога да не пия?Милиони пъти!!!Докато узрея за проблема си и да потърся АА ,минаха 20 год,половината ми живот.На 40 хората имат кариера и кола и вила и положение,аз все още се занасям по манийки и ми се чудя с какви всевъзможни глупости да уплътнявам времето да не би да докосна първата чаша пак.Спях цигарите от април месец тази година,не пия от две,три години вече,с изключение на няколко дребни издънки.Откакто спрях цигарите,не ми се пие толкова.Ако пропия,ще пропуша пак/знам го.ЗАТОВА НИТО ЕДНОТО ДОКОСВАМ,НИТО ДРУГОТО.Каквото пия или пуша го правя в чудовищни размери.Пушех по 2 кутии и половина преди на ден.Пиенето беше почти нон стоп,между 93 до към 2000 год.При все че докторите ме извадиха от оня свят заради перитонит и тромбози в стомаха,отново пропуших и пропих,колкото и да ми намилаха да не опитвам нито едното нито другото.Издържах година след операцията на диета,без цигари,кафе,алкохол....и тнт.И после за няколко месеца вече и пушех и пиех като смок.От няколко години насам обаче духовно узрях за много неща.И семейството ми е най-важното.Съсредоточи се върху важните неща в живота.Аз твърде късно ми увря дебелата глава.Допреди само 3 год куфеех по метъл фестивали и слушах възможно най-бруталните стилове в света.Прекалено много злоба и агресия бях насъбрал покрай този начин на живот.Вътрешния гняв,бунтарството и агрсията към несправедливия свят....те ме водиха все по-надълбоко в траш и дет метъл дебрите и все повечр пиех.Но започнаха моменти на блекаут,черни петна,след запой и купони с дни треперих и ми се гадеше от препиване.От няколко години вече се занимавам с ню-ейдж музика,чета само езотерични източни автори предимно,търся хармония и изцеление на душата си.Знаеш ли какво е когато само на 32 год загубих и баща и майка,както и почти всички баби и дядовци.Само дете съм.И имам и аз един син.Историята се повтаря.Обаче аз нама да бъда баща ми алкохолика спямо детето си.По добре непиещ анонимен алкохолик,отколкото известен пияница.И съвет за последно-смени си приятелите,средата,приоритетите.Вземи се хвани в ръце и порасни.Време ти е вече.Ако стискаш приятелката ти във хватка да не би това,да не би онова,тя ще те зареже.КОгато насилващ нещата,нищо не върви.Аз с цената на огромни грешки го научих този урок,да не съм съпротива и опозиция на всичко.Когато се пие,прибери се по рано,или взрми докажи мна всички и себе си най-вече че можеш да не пиеш.Потърси АА,те ще ти дадат огромна подкрепа.На мен ми помогнаха много.НО НАЙ-ВАЖНАТА КРАЧКА НАПРЕД трябва ти да я направиш.Нека бог да бъде с теб.И аз мислех като теб че не ми трябва вяра,но осъзбах че точно това ми е липсвало,да повярвам че мога с божията помощ.Когато се стараеш и го направиш като жертва за околните ти да спеш да пиеш,тогава и бог ще те подкрепи.Това ти го пише човек слушащ допдеди време яки сатанински банди...вече само доброто на близките ми има значение.Естественно любовта ми към музиката все още огромна,обаче открих нови хоризонти и там.Успех,и не чакай,а докажи на гаджето ти че си човек със сърце и душа и не ги наранявай с пиенето си.Сега може и да не ти прави никой проблем,обаче с времето ще се криеш за да се напиеш.като мен.Или пък ще сменяш гадже след гадже,докато осъмнеш един ден на 50 дърт ерген.И тогава колкото и да обвиняваш другите,ще си си виновен сам за всичко!!Умната и пиши как върви.Може и на лични!

.....and the grass grows by itself-Basho

А не се ли замисляш този един месец пауза с гаджето ти да не е възоснова на пиенето ти?Някой жени не говорят много.Може това да ти е последния шанс с нея,или пък вече да е взела решение да не е с теб.Не удявяй в алкохол яда си спрямо нея,а направи каквото трябва за да се изясните.И ако това е проблема,работи активно върху него.Аз напимер не ходя вече по кръчми,нямам такива приятели пияници и пушачи като преди,не живея и в бг.И това ме спаси да знаеш...чужбината.Иначе в бг си е тропически рай за твърдия алкохол.Ама ако ти струва като тук където съ литъра абсолют или смирноф по 100 лв бутилката,ще те видя колко можеш да пиеш???При вде че заплатите са по 2500 евро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айде моля ти се 15лв. виктори и т.н.!
Не всички са като теб. Някой се контролираме само с едно петъчно пииване :)

____________________
Qui haec legit mihi meos suaviari

Здравей zionn,
не си писал от както тръгна на планина и не споделяш как се чувствашщ но мога да ти споделя аз как се чувствам в своето отричане на проблема и в това да търся вината в другите. От личен опит мога да ти кажа, че сепресията не изчезва със спирането на алкохола. Не пия алкохол от много време насам, мина доста време - поне за мен, но психическото ми състояние не се променя. Когато бях на кръстопът да спра ли да пия и ще се справя ли, бях в положението че съпругътн ми си търсеше квартира. Мислех си, че само да спра да пия ще ми помогне, но се оказа че доста съм се лъгала в това. Спрях да пия, посещавах сбирки в началото, говорех за благодарност и за вяра, но днес някак чувствам че всичк окоето съм правила е половинчато докато вихрушката отново не ем отвя. Днес се сещамч за нещата които съм чела от голямата книга, за малките камъчета на които много често не обръщаме внимание, за това че болестта е вътре в нас, че тя е трисъставна - на ума, тялото и душата. Не е достатъчно да спрем само приемането на алкохола- трябва да лекуваме вътре в нас болестта която ни трови и бавно продължава да убива и да убива останалите около нас. Продължих да живея в очакване, да изисквам, да смятам че след като аз правя нещо да се променя и другите са длъжни да го направят. Трябва да откривам собствените си грештки но аз в повечето време се заннимавам отново да обяснявам как другите са виновни за бедите ми. В спистъп на гняв изкрещях думи които не мислех или поне тогава ги мислех. В такива моменти на гняв породен от това, че някой не е действал по моята свирка казвам какво ли не и това наранява хората около мен. Нужно е вече да порасна, нужно е да спра като малко дете да тропам с крак, да понеса отговорност за собствените си действия, да вникна малко в това и да приема живота такъв какъвто е и да приема, че всеки човек има своите чувства, мисли и действия. Че всички сме толкова различни обединени просто от общи идей. Днес съм пак там от където тръгнах преди време. Днес трябва да приема едно НЕ с усмивка а не знам как. Оказва се, че само да спра да пия не е достатъчно , оказва се че за да приема действителността такава каквато е се изисква смелост и действия. Оказа се, че докато не открия собствените си грешки и не се опитам да ги поправя и да променя себе си- всичко е изгубено и всичко около мен се срива. Няма как да не се срине живота на един алкохолик като мен който е обсебен единствено и само от своето собствено аз. Аз знам кое е най - добро за децата, аз знам кое е най -- добро за мен, аз знам кое е най - добро за съпругът ми , аз знам ... аз мога... аз съм велика ... трябва да сте ми признателни за това, че ходя на работа , после продължавам в къщи, трябва да ми се кланяте за това че къщата е в ред, че има храна, че имаме дрехи , че сме изкъпани , изгладени , че въобще съм част от живота на другите. Трябва да са ми благодарни - на мен .. амаче измишльотина и фалш... и сега никой не ми е виновен, че съпругът ми отново си търси квартира ...виновна съм аз .... не знам дали мога да променя стореното от мен и да закрепя тази връзка но знам, че трябва да направя всичко за да се опитам да променя себе си, да променя начина си на поведениуе ,на живот, на действия, да се науча кога какво се прави и се говори, освен че трябва да се моля за този човек не да се върне при мен а да направи най- доброто за себе си , трябва и да приема действителността такава каквато е , без грим , без плач , без обвинения, без алкохол , ....

Благодаря ти за откровенния пост.Да знаеш точно от това имам и аз нужда в момента.И аз като теб търся грешките и вината в другите.Трябва да спра да го правя.Опитвам се да давам по 120пр напоследък,Станал съм педантичен относно работа,дом,почистване,готвене...превърнал съм се на една домакиня.Все повече се гневя напоследък(след като жена ми има заболяване на мускулите и сухожилията),че само аз чистя,че ми идва твърде нанагорно и на работата да подгъзувам на всички,и в къщи почти само аз да чистя подреждам ,мия,готвя и пера(докато другите мъже тропат с ръка по масата и жените им слугуват с салати и ракии),ядосвам се и го удрям на чест,че не ме оценяват и се подиграва жена ми едва ли с мен ....но като се замисля,лесно ли и беше толкова години с мен?Да живее в страх че я мамя и лъжа,и се крия за да пия,че взимах детето (почерпен макар и не пиян) от детската градина следобяд,че ходих пиян на работа и използвах всеки повод и плолука в деня да се главозамая,след като нямах право да пия в къщи......НЕ !НЕ И Е БИЛО ЛЕСНО.Ако беше баща ми или една част от българите които познавам,те биха казали,що не вземеш да и набиеш канчето,или завиеш юларя и да видеш как ще стане мека като памук....доста българи имат това разсъждение.Дори в родното градче откъдето съм в бг,битува мисленето ,че устата на жената трябва да бъде затваряна като на москвич 8мак вратата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да се надяваме да е така.Който няма проблем се контролира.А за цигарите ,просто пушенето му мина модата и времето.Други са вижданията и нагласите.Не съм всеки ден във фитнеса след като спрях да пия и пуша.Би било хубаво да тренирам всеки ден по малко,ама пусти схващания и болки,трудно е.Пък и егенито си казва думата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така и не каза,устоя ли на фиркащите на хижата?Или се размаза заедно със тях.Спомням си че и на мен ми беше адски трудно да не пия когато около мен имаше готини компании.И дори и да почнех да пия доста след тях,ги настигах главоломно с ексове за начало,после ги задминавах.Някой път блокирвах бързо,друг път ми се чудеха хората ,че всички спят по масите а аз сутрините се клатя,едва стоя,ама продължавам н,тото подред питие.Обикновенно след 7,то 8,то спирах да броя.Когато спрях да ги меся и да пия с безалкохолни,направо постявях рекорди,в комбинация със стабилно мезе.Поне баща ми тъй викаше,пии бавно,повече мезе,не ги меши,никакви безалкохолни,или сода,или чешмяна вода

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите