Да се извиня, че Бог ме е избавил? Защо да се извинявам и на кого да се извинявам?
Когато бях на седем години ме оперираха в Пирогов. Спомням си с какви чувства на почит разговаряха майка ми и баща ми за лекаря, който ме оперира.
Бил съм на умиране, защото бях единственото дете там, което беше с придружител. А имаше и пеленачета.
Дали би било почтено майка ми да се извини на някой, който не харесва лекаря?
Всъщност тогава мисля, че майка ми ходеше и по църквите и беше готова на всичко, за да оживея.
Може би някой мисли, че е проява на лош вкус, че разчитам на Бог?
Може би не е достатъчно стилно?
Може би е смешно?
Аз не бих се подиграл на някого, че е атеист. Да си атеист според мене изисква много по-голяма вяра. Вяра в математически невъзможни неща.
Вероятността да се самосъздаде случайно един единствен ген възлиза на около 10 на степен 600. Математически това далеч надминава границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Като се замисля моят черен дробец колко хиляди литра концентрат е преработил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре е човек да се уповава на Бог или на висша сила която може да се нарече с много имена . Особено , когато не може да се довери на собствените си действия.
Н мога обаче да оправдая Ненамесата на Бог , в първите опити на човечеството да добива алкохол . Той е седял някъде високо и е гледала хората в първото им опиянение . После отново е стоял безучастен , когато на хората им е ставало навик да се напиват . Отново е бил пасивен , когато е позволяват да се раждат деца в семейства на алкохолици ,където още от рана възраст тези деца са знаели вкуса на виното и ракията. И накрая след като хората са разрушавали здравето и домовете си , към някои от тях е бил благосклонен да им помогне .
Не , изобщо не е трябвало да допуска такова производство на земята , а не после да благославя само някои от алкохолиците .
Когато бях дете в кварталът където живеех имаше много прекаляващи с алкохола . Няколкото евтини кръчми бяха препълнени с мъже , които се прибираха в къщите си на четри крака или крещейки по улиците . Тогава си мислих , тези хора вече са на възраст , те когато умрат алкохолиците ще се свършат . Обаче на мястото на всеки умрял алкохолик , идваха двама млади алкохолици . Има една приемственост , която като свещено тайнство се изпълнява . Разрушиха само старите кръчми , новата "смяна" е по-голяма от отминалото поколение.
И защо позволява Бог всичко това ?
На всичкото отгоре жените и децата вече могат да бъдат достойни съперници на мъжете по чашка .
За мен алкохолът е евтина дрога , а в съвремения свят без дрога не става , защото има толкова неща , които ни е трудно да гледаме . А Бог стои безучастен в своят палат и понякога благоволява да погледне с края на окото си . Тези , които попаднат под неговият поглед получават благословията му и животът им се променя , но те са малко .
Айде честито на тези които са се освободили , останалите ...........................................................

Бог не заема страна, само пази баланса.

____________________
Qui haec legit mihi meos suaviari

очевидно че и това не прави , балансът отдавна е нарушен и не се възтановява

Здравейте,братя и сестри!Прочетох последното мнение-на ratna и реших пак да пиша-благодарна съм на всички,които пишат във форума, и на всички,на които мога да споделям-за мен това е много важно.Тези дни имах връщане назад-снощи се поразмислих и си дадох ясна сметка,че отново и отново аз съм автор на проблемите си.Самият факт,че почвам неистово да си търся виновни...И както ми е казвала споносорката обикновено винаги в края на крайщата за всичко ми е виновен Бог.Когато ми го казваше в началото аз казвах-ама не-не е така.Та нали вече знам,че моята Висша сила ме е измъкнала от полудата или смъртта.И съм усещала спокойствието и радостта от живота.Защо пак така се получи?Защо отново не се чувствам добре?Защото забравих за тази мощна позитивна сила.И пак започнах да обвинявам,да съм недоволна,да търся пак грешките на хора,на които уж бях простила и мислено да ги наказвам.Между другото бях си забранила въпроса ,,защо,,.Като започна да си го задавам знам,че съм забравила доста неща на които ме учи програмата и лежа на стари лаври.
Та по отношение на темата за Бог...Няма да разсъждавам и за ви занимавам какво е за мен,но когато не е всичко,а имам съмнения аз съм тази,която започва да страда и само аз съм сложила началото.Защото аз избирам дали да съм гневна или да прощавам.И за мен всички безумия на човечеството идват от гнева и страха,с които сме обременени.Не вярвам в това,че Бог наказва-поне този,който аз съм избрала.Аз избирам Бога на любовта-за наказващия не искам да мисля-това не е Бог,а тъмните сили в мен-тоест моята болест.И мога много дълго да разсъждавам на тая тема като питам ,,защо има болести,,.Правила съм го и по цели нощи не съм спала-разбрах,че не мога да измисля нещо,но предпочетох засега да не се питам,а просто да приема.И да заживея с отговора.А той е само един-простичката духовна програма,създадена за такива сложни хора като мен.Дали аз или те са я създали?Не вярвам!Знам,че това е сила,по висша от мен.И само от мен зависи да продължа.И всеки може да опита-стига да го поиска истински .Днес съм трезва и благодарна!

Вчера една сестра ми даде книжката "Това беше от Мен". Тя не влиза в нета, не знаеше, че тук се вихри теологичен спор. Разказах й, тя измърмори: "На който не му харесва да избере нещо друго, каквото му харесва."
Знам, че не е случайно нито че се срещнах с нея вчера, нито, че тя ми даде книжката, нито че я прочетох пред църквата, нито че я поствам тук сега.

Намираш ли се в трудни обстоятелства, сред хора, които не те разбират, които правят това, което ти е неприятно, които те оскърбяват? От Мен беше това.
Аз съм Бог, Който разполага с твоите обстоятелства. Ти не случайно си се намерил на това място, kоето Аз съм ти предопределил. Нали си Ме молил да те науча на смирение. Аз те изпратих в точно такова училище, където точно този урок се научава. Средата в която се намираш и пристъпващите до тебе само изпълняват Моята воля. По мое допущение те те оскърбяват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Помниш ли, когато имаше парични затруднения и ти беше трудно да свържеш двата края? От Мен беше това. Защото Аз искам да разполагам с твоето портмоне.
Това е човешко мислене . Бог е творец , не се нуждае от човешките портмонета .
Хората ги искат , но говорят , че Бог искал.
Нали Ме помоли да те науча на смирение?
Не съм се молила да ме учат на смирение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една стара жена постоянно плачела. Причината за това била, че по-голямата й дъщеря била женена за майстор на чадъри, а малката за търговец на юфка.

Когато времето било хубаво и денят слънчев, тя започвала да плаче мислейки

,, Какво време. Слънцето е толкова голямо и времето е толкова хубаво. В магазина на дъщеря ми никой няма да влезе, за да си купи чадър. Какво да се прави? И започвала да плаче."

Когато времето било дъждовно, тя си мислела за малката си дъщеря.
,,Дъщеря ми търгува с юфка, ако тя не изсъхне на слънце, никой няма да я купи. Какво да правя?"

Така, независимо от времето, тя тъгувала ту за голямата си дъщеря, ту за малката си дъщеря. Плачела постоянно и съседите я нарекли Сълзливата старица.

Веднъж Сълзливата старица срещнала монах, който я запитал, защо плаче непрекъснатро.

След като му обяснила, монахът гръмко се разсмял и казал:

- Госпожо не се убивай така. Аз ще ти преподам Пътя на освобождението и ти никога няма да плачеш. И той й казал:

Всичко е толкова просто.

Когато времето е хубаво мисли за юфката на малката си дъщеря, а не за чадърите на голямата. Казвай си:

- Какво хубаво време, юфката на малката ми дъщеря ще изсъхне бързо и търговита ще потръгне.

Когатои времето е лошо мисли за чадърите на голямата си дъщеря а не за юфката на малката. Повтаряй си:

- Ето, че заваля и хората ще си купуват чадъри и дъщеря ми, ще е добре.

След като изслущала монаха, старицата изведнъж прозряла Пътя, започнала да постъпва както я посъветвал монаха и спряла да плаче.

Тя винаги била весела и от Сълзливата старица се превърнала в Веселата старица.

Боже, чак ме досмешава даже от този спор.

Ама нелепо е това, кой какво произвежда и кой какво купува, има си болести, има си диети, които са създадени точно за тези болести, и ако е болен човек, просто ги спазва.

Сещам се за един мой много близък човек, който беше зле със сърцето, имаше подагра, диабет, висок холестерол и нарушено оросяване на крайниците.

Не съм чувала да се занимава някога със свръх производството на шоколад, меса, алкохоли, сладкиши, бомбони и други лакомства.

Извинявам се, ако някой ще се обиди, но този спор тук ми се струва доста детски, все едно за пъри път някой чува за заболяване.

Да, произвеждат се цигари, алкохоли, сладкиши, и какво сега, да вземем да се натъпчем и да се напием, защото се произвеждат, и да обвиним след това Бог, че е допуснал да ги има в магазина.

И още, така ли няма нищо друго интересно в живота, че толкова да се занимавам с произвоството на вино, и декарите лозя.

Ами нека има лозя, нека има вино, нека който може да пие, да си пийва.

Аз правя доста неща, които монасите не могат да си позволят, ама те не са седнали да се окайват, че са ощетени нещо.

Безсмислено е всичко това, абе хора, имате ли проблем или нямате.

Ако имам проблем, то тогава аз търся решение, и изобщо не ме интересуват другите хора, защото аз не съм наред, не някой до мен седящ.

да , защитавайте ги производителите и разпространителите на дрога и алкохол , а после защо имало такива като нас . защо ни бил къс фитила и на кой господ да се молим да ни даде сили срещу изкушението
остава вече някой да каже -че пиенето не е за такива дето се напиват , а пиенето е за пиячи

и като си имам проблеми то трябва да разбера дали попадат в 10-те% на тези които са неразрешими тогава нищо никой не може да направи

Редактирано от ratna на 18.08.11 17:11.