Днеска се срещнах с един алкаж. Четиридесет и пет годишен. Пил двайсе и кусур години. Трепереха му ръцете и краката. Попита ме от какво. При последният му запой се осъзнал на един ракиен казан. Не се учудил, защото обикновено по казани се осъзнавал. Опикан. Нямаше много зъби. През последните година две му опадали. От пет дена е сух. Виждал паяци и други животни. И всяка вечер покойните му майка и баща да му говорят, че всичко ще се оправи. Боляло го отпреде. Посочи си черни дроб и от другата страна. Пикаел урина със странен цвят. Не е здравно осигурен. Няма за ядене. Къщата му се руши. Съседите му предлагат вино. Той искал хляб, те му викали - виното ще те сгрее.
Поговорихме си. Много готин разговор. Магия има някаква, когато два алкажа си говорят. Пича ми повярва, че съм като него. Само дето съм пил десет години по-малко. Засега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от aлkaжa на 14.11.06 23:29.

Търсих нарочно тази тема, която съм писал на 14 ноември 2006г.
Спомням си този ден. Мотах се из едни села по работа и търсих един човек, а попаднах на събрат в делирно състояние. Говорих с него тогава.
Бях изключително въодушевен. Получих невероятен заряд същата вечер.
Този петък - 22 юли 2011г. ходих по работа в същият регион. Пътувах заедно с един събрат, който същият ден беше свободен и се съгласи да ми прави компания.
Свършихме работата и му предложих да минем през това село и да видим какво става с този човек. Предполагах, че вече е умрял. Всъщност няколко месеца след това пак го търсих, но беше изчезнал по казаните. Говоря за 2007-ма година. Една съседка ми се оплака от него.
Та става въпрос за този петък - четири години и осем месеца след първата ни среща. Бях уверен, че е умрял. Той тогава още беше на умиране.
Къщата му в края на селото. Отидохме. Почти паднала. Цялата буренясала. Треви на входа. Очевидно не само нямаше никой, но и никой не беше минавал през портата. Нямаше некролог. Реших, че просто няма кой да му залепи некролога.
Все пак отидохме до една от съседните къщи и попитахме за този човек.
За най-голяма моя изненада се оказа, че е жив. Защо е изненадващо, че е жив?
Ами защото беше продължил същият начин на живот в продължение на четири години и осем месеца.
Съседът разправя - тази зима беше замръзнал в една канавка. Взеха го в болницата. Той няма осигуровки.
Питаме - а, сега къде е?
Съседът - ааа, търсете го в един от двата ракиени казана в съседното градче. Поименно ни назова казанджиите и посочи, къде са казаните. Вероятно си мислеше, че живея там.
Тялото и умът са удивителни механизми и могат да издържат на невероятни чудесии.
Аз всъщност познавах много такива хора, защото дядо ми стопанисваше казана в нашето село. И затова си мислех, че съвсем е невъзможно да имам общо с такива хора. Това са алкоолици. Пият прясна ракия. Падат по пътя и заспиват в снега, в канавките, върху камъните, в калта. Аз не съм алкохолик.
Невъзможно е да бъда алкохолик.
Мдаа. Те вероятно са се родили в канавката, майка им ги е кърмила с прясна ракия, баща им е мечтал да си прекарат живота по улиците и с надежда е хвърлил пъпа им в селският казан. Те. Те. Те. Аз съм различен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно са ми ясни Алкажите по малките населени места из бг.Мога да те уверя че от градчето във Балкана откъдето съм родом,поне половината град са сериозни алкажи.То нормални хора не са останали там.Отиивам си лятото преди месец,гледам из града ни все едно бомба паднала.Няма млади(освен събота и неделя),няма деца и семейни,само бабички и дядовци бастунджии,от 15на кръчми -2 останали и те пред затваряне,Вечер,обед,сутрин все омаяни алкажи насам и натам щъкат и беснеят...И си викам ,това трябва да е сюжет от филма ОЦЕЛЯВАНЕТО ,по стивън кинг,или пък ГРАДА НА ЗОМБИТАТА.60-70 годишни почти няма пиещи,40,50 годишните алкажи със сериозни торбички под очите,младите доколкото ги има или са кадрови военнослужещи в очкване на МИСИИКА,след което месеци запои,или пък безработни.Е това ли е Бойковата просперираща провинция.Града ни не е 9 глуха в родопите,обаче просто трябва да окачат табелата НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ и да го оградят с бодлива тел.Град който е хайдутско и революционно гнездо,дал много на България..сега е бледо подобие на затънтено село.Само Алкажи,и млади и стари.Без надежда за прогрес,без идеи и идеали,без очаквания към живота.А ме боли ужасно за града ни.

.....and the grass grows by itself-Basho

За съжаление не всички издържат физически. Аз преди месец бях в едно селце на морето, където преди време работех. Там бях назначила един пазач. Преди 7 години беше това. Наско, македонец, изселили се доброволно предците му от Гръцка македония като дръпнали границите. Не искали да бъдат гърци. Оставили имоти и за МАЙКА БЪЛГАРИЯ. Заземили ги с терени покрай морето. Нищо стойностно. Та историята не му я зная, но го потърсих сега и ми казаха, че е починал. На 50 години. Много пиеше. Да, знам, когато се запознах с него се напихме. Харесвах компанията му. Гледаше ме някак особено. Беше съсипан от преживявания. Беше горял на младини, в морето рибар беше, нямаше страх. Но не беше помислил за себе си. Тогава си виках Македонец, те са такива. За майка България. Но човека е викал за помощ. Не съм разбрала. Имаше вече някаква насмешка над живота, който водеше. А, мен кучета ме яли. Искаше да си направи зъби, ама нямал пари. Починал за една седмица. От пиене. Благодаря на Бог, че ме държи трезва. Защото на всеки алкохолик му идва времето. докато дойде е мъчително и непоносимо. Благодарна съм, че имам тези 24 часа терзвост всеки ден.

Преди една седмица и аз се върнах от провинцията-предишното голямо и оживено село не беше същото.Аз си го обичам и си представих-дали мога тук да направя АА като се пенсионирам?Да,бе-много някой ще ми обърне внимание-типично за мен-да чета мисли или да прогнозирам и да знам повече от Бог.Помня най тежката си абстиненция-точно на село.Разбрах,че съм много зле по ужасения поглед на кучето-сякаш е видяло нещо,което никога не е виждало.Точно след като бях лежала един месец в Плевенската клиника се върнах в София и веднага се напих-майка ми дойде с едно такси от село за да ме прибере-може би завинаги.Таксито струваше 200 лева-те взимат 400 лева пенсия.Спомням си как обикалях около къщата-бях пред полудаване.И сега настръхвам...Комшията от тежък пияница вече е на път да се присъедини към безнадеждните случаи.Жена му наивно ми казва-ела да ми кажеш как се оправи-наивно,защото той просто не мисли,че има проблем.Скоро разбрах,че го е намерила припаднал от препиване до вратата в най-голямата жега.
Сега се радвам,че съм трезва и мога да споделям.А днес пак нещо се чувствах не както аз искам.И понеже една сестрица е споделила,че нещо се е върнала назад искам да я окуража.Има такива дни.При мен задължително вече светва лампичката-недоволство,недоволство...И знам,че тярбва да си припомня къде бях и какво имам.И да разбера,че пак съм мръднала встрани и да се върна-без очаквания,скромничко..Не съм сама!Има АА!Благодарна съм на Бог и всички вас!

Че е кофти-кофти е,че няма оправяне-няма,но поне мога да живея с болестта си ден подир ден,без да се налага да си троша тиквата така,както съм правил години подред,без никакви изгледи за промяна.
Днес не бях на работа,тъй като е доста признат християнски празник и тая вечер ни предстоеше банкет на работа,а преди това и почивка за това чакано събитие във фирмата.Та като станах,излязох из гората малко да поспортувам,в същото това време се сетих да се обадя до един мобилен оператор,за да видя какво мога и какво трябва да направя,та да плащам по-малко,да ползвам повече и ако е възможно-нищо да не плащам,а да ползвам и това,което дори не ми и предлагат.Обадих се,един оператор вдигна,даде ми едно доста неприятно пояснение,което напълно противоречеше на това,което имах за нещата като информация,веднага в мен се задейства сценария "Пак съм прецакан,пак нищо не сторих като хората,тия са ме разбрали какъв съм нещастник и затова..." и тн,и тн. докато към края на разговора ни по телефона,стана дума за това,че "ако не си върша работата-ще бъда изгонен от нея" и подобни простотии от моя страна,целящи да накарат този остреща да се почувства толкова "виновен",колкото ми се искаше да е в случая.
След тоя разговор,вече нещата с тренировката не вървеше,бързо прибягах оставащото до дома разстояние,оправих се и с "уверена крачка" отидох до офиса им-предварително подготвен за "битка",но все пак някъде вътре в мен се таеше малката надежда,че това притеснение ще е напълно ненужно,както се и получи в последствие.Нещата засега се оправиха,видях какво мога да направя,какво не бива да правя за да имам някаква файда от действията си и аз отидох да си платя кабелната в друг един оператор.В първия ми насреща офис имаше доста хора,аз можеше да остана там и да чакам-спомняйки си това,което ми бе казал спонсора по програмата относно "големите опашки и чакащия на тях алкохолик",но аз реших да отида до друг офис,за да избегна това и там имах една (меко казано) интересна случка.
Влязох вътре,чаках си кротко реда,когато вътре влезе един нахален,леко "мазен" и бързащ "батко",който съвсем без церемонно изпревари мен и една чакаща зад мен възрастна жена.Аз стоях като препариран от страх от това как да реагирам,когато въпросната дама лесно ми даде "напътствие" как да действам и аз без ама въобще да се замисля как би трябвало да постъпя,веднага се хванах като шаран директно не на кукичката,а на макарата на рибарския прът.Тя му каза,че и ние чакаме,той отговори,че опашката се е разделила отдавна(защото имаше две такива,но се чакаше на едно място),аз се помотах секунда и казах,че ние също чакаме за това,той каза,че откъде можело да се знае кой ще мине пръв-може това,на което чаках аз да се освободи първо(което се и случи),а аз тъй като нямаше какво да кажа в момента съвсем тъпо и не на място му се "извиних".Казах му(разбира се съвсем иронично),че ако с нещо съм го притеснил-да ме извини,на което той разбира се не отговори,аз също нищо не казах,платих и излязох навън,но докато това стане аз вече се ядосах.
Веднага видях своята грешка,видях как е трябвало да постъпя,но бе късно за каквото и да е,освен за това да се помоля за него,съзнавайки,че наистина само един болен човек може да действа по този начин,но това не ми харесваше като поведение.
Във връзка с това се сещам как доста пъти спонсора ми по програмата Анонимни Алкохолици,ми е споделял относно "благосклонността",а именно че:
"Благосклонността е отговор за всеки един мой проблем. Ако се дразня и ядосвам, причината е защото намирам някой човек, место, същество, или ситуация, също така, някой факти от живота ми да са неприемливи за мен. Поради тази причина не мога да намеря смирение, и докът не приема този човек, место, същество или ситуация да бъде точно така както е в момента няма да намеря покой.
Нищо, абсолютно нищо на този Божи свят не е случайност. Сигурен съм, че докът не приема алкохолизмът си, не ще мога да се възстановя; така подобно, докът не приема моята съдба, никога няма да бъда доволен и щастлив. Затуй, за мен е необходимо да зная необходимостта да се съсредоточа върху нужните промени на себе си, а не напразно да изразходвам енергия, като се напъвам да променя целия свят.
Когато се оплаквам от себе си, или критикувам хората, то аз се оплаквам от Божието сътворение, което означава, че искам да покажа да зная повече от Господ!"

Програмата на АА е простичка,не се иска много за да мога да видя след действията си ден по ден как болестта ми се проявява,как може да завземе всичко за миг без да мога да да усетя,без значе-
ние,че знам какво трябва да направя,но аз просто нямам сили да устоя на нейните прояви,а доста често(както и днес)-въобще да не видя,че това е само в главата ми,и нещо нямаше да стане,ако просто бях си премълчал,бях го приел с благодарност,без да се напъвам да се показвам "колко съм велик и справедлив".Не го направих,защото единствено моето Его бе заплашено и реагирах първо сигнално,без дори да се спра за миг и да се помоля,пред да сторя каквото и да било.

Сега съм благодарен,че всичко мина благополучно,в момента съм трезвен и се радвам за това,а също така-че мога да споделя това с хора,които навярно са като мен,навярно още са болни(а не излекувани) и биха ме разбрали едно към едно.
Бог да ви благослови и доскоро,братя и сестри алкохолици!

Поздрави-Стефко.

Бъди себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много се радвам,като чета писаното от моите събратя.И понеже от няколко дни болестта иска да ме събори знам,че единствения изход е да удвоя усилията си-то е ясно,че няма друг изход-иначе ще се мре или ще живея озъбена-затова се радвам,че все пак в мен има един позитивен инат.Та при мен е ясно,че всичко идва от неприемането,от своеволието и от непредаването-тук ината не е никак позитивен-явно още много ще си троша главата ,докато каталясам.След като преди няколко дни не направих нищо по организирането на пътуването до морето вчера сина ми се обади и аз много доволна тръгнах, като тоя път си казах,че ето-всичко все пак се урежда и е под контрол-беше си уредил вече документите от университета.Отидохме в бюрото,купихме билети за първа класа-,,Слава богу-останали са,,-си казвах аз предвкусвайки удобното пътуване.Като ми ги подаваше служителката ми каза,че всъщност в тях не е включен билета за връщане на сина ми.Не само че нямаше намаление,защото има право само на второкласни билети с намаление,но се оказа,че и въпростната карта важи до края на септември.С една дума-целият тоя кипеж,подскачане и притреперване се оказа абсолютно напразен.Стояхме и се гледахме като най -прецаканите хора на света.И изведнъж в мен се надигна такъв смях-Бог ми беше намигнал.Не,не се чувствах нещастна и отново се смеех над безумието си и не бях нещастна ,а благодарна.Дотук добре!Би трябвало да не допускам подобна грешка,нали?Да,но ако съм алкохолик от безнадеждния тип,какъвто съм аз явно оща много ще има да си патя-нали в мен има нещо самоубийствено.И така както посягах към чашката след като съм се зарекла повече никога да не го правя ,така посягам отново не към здравословното,а пак към старите си тъпи грешки.Днес отново се уверих,че нямам здрав разум.Беше ми нещо криво и влязох в един магазин,в който си купих сак с колела-след като бях решила,че няма да го правя сега,когато нямам пари.А и една сестра ми беше обещала нейния.Защо го направих-защото най накрая исках както казва спонсорката ми-да свърши на нещо.Така де-и аз нещичко да получа като компенсация за мъките по програмата.Както се и очакваше отново прибързах-сакът беше евтин,но за сметка на това тежък-пак бях недоволна.Има нещо много съществено,което явно не разбирам.Че само след пълно предаване ще мога да усетя сладостта на програмата.Защото май пак правя нещата полу..И получавам полурезултати.Защото искам да правя програмата,ама не искам да пускам моето си.Стискам си го и си страдам-тук и спонсорът е безсилен.
Това,което е новото и хубавото е,че всичко това го виждам.И има много неща,които вече приемам и когато го направя се чувствам добре.Ето един такъв пример.Много скоро разбрах,че всъщност спонсорът не ми прави забележка за да ме наранява,а за да се променям.Да,но аз го примах лично и веднага исках да отворя уста,за да се оправдавам.После се сещах,че ние сме царе на оправданията,обвиненията и оплакванията.Затова си казах-е,добре-няма да се оправдам,а ще се опитам да чуя.Да чуя и да приема!Така ми е добре.Защото когато чуя и приема аз се променям-може би бавно,но се радвам и на малкия успех.Защото ние алкохолиците сме много трудни хора.Благодаря на Бог,за програмата,спонсора и всички вас!
Бъдете трезви!

Благодаря Ви братя е сестри, че ви има и че сте част от моя живот. Не са се променили кой знае колко нещата при мен, но най важно е, че има усмивка на лицето ми и сърце изпълнено с благодарност. Четя ви и си мисля за себе си, мисля си за това което писах последния път тук в дир и си мисля , че към момента не се е променило нищо от случката коятоме повали, само дето аз се чувствам спокойна и готова да приема нещата такива каквито са, да не се боря да променям ситуации и хора както исках преди няколко дни.
Удивително нещо е вярата, че ми су случва това което трябва и не се съпротивлявам.
Бог да ви благослови.

Тази вечер се прибирахме от сбирката с един събрат. Вървяхме си по улицата пеш. Вече се смрачаваше, защото след сбирката се поразходихме. Та вече бяхме само двамата, защото живеем в една посока. Насреща гледам един в пияно състояние спира преминаващите. Вече светкавично ми става ясно, че проси пари за пиене. Спря ни и нас и в същото време го познах. За първи път се срещнахме преди около три години, може би и повече. Мерна се на няколко сбирки и нещо не му стана интересно. Не било за него. Преди да ми каже нещо, го попитах - Позна ли ме? Той - абе май те познавам. Аз му казах името и пак го попитах. Той не се сещаше за моето и мисля, че не ме позна. Тогава му поприпомних. Сети се. Попитах го как я кара след толкова години. Ходил ли си е в /един град/. Той - само на завършването на сина. Аха. Значи и развод. Пак той към мене - Още ли се занимаваш със загубени каузи. Аз - Знаеш, че винаги съм на страната на губещите. А ти? Какво ще искаш от мен? Пари за да си пуснеш тото или да отидеш до близката аптека. За сприт. Спирал ли си да пиеш. Той - аз съм в перфектна форма. Питах го - и колко пари ти трябват. Той отвори шепата, където беше събрал някакви стотинки - Още двадесет и пет стотинки. Аха. Според сумата е тръгнал за спирт. То няма какво друго. Викам му - дай някакъв телефонен номер, за да ти се обадя. Може би да поискаш да поговорим. Той - Както знаеш аз си пийвам и нямам интерес от това да спирам, така че няма смисъл да ми се обаждаш. Окей, брато. Дай двадесет и пет стотинки. Не му дадох.
Благодарих на Бог, че ми го прати този човек да го видя. Той да ми каже - още ли се занимаваш със загубени каузи. Може би да е загубена каузата ми, но днеска съм трезвен. И всъщност последните три години откак не сме се виждали, аз съм трезвен, а той не. И в момента проси стотинки за спирт. Болестта прогресира. Вероятно не си е представял преди три години, че днеска ще е на това положение. Не знам. Кой си мисли, че ще стигне дотам. Аз лично съм си мислел, че нямам нищо общо с алкохолиците, защото те едва ли не са родени с мазни сака в канавките. Без зъби са родени. Родени са разведени и без работа. А, и ми каза, че от една седмица бил без работа. Обикновено питам - напи се и те изгониха, или те изгониха и се напи. Това ми е навик, защото един събрат преди ми беше казал - ами как няма да пия, като ме съкратиха. И аз го попитах - съкратиха те и се напи, или се напи и те съкратиха. Оттогава не поиска вече да говори с мене. Много се обиди. Не знам какво толкова го обидих.
На страната на загубената кауза съм, но днеска съм трезвен. Освен това благодарих на Бог, че ми го показва и по една друга причина. Да си напомня, че разликата между мене и него е една чаша. Разликата не е години трезвост, а е една чаша. Това е разликата. Една чаша и ще отида при него да търсим стотинки. Може би не веднага. Може би не по този начин. Но е доста сходно.
Благодарих на Бог, че ми го показва, защото той е очевидно доказателство за колко много неща обективно имам да благодаря. И най-важното - днес не съм пил, нито ми се е искало да пия. Оттам започва да се срутва всичко. От една чаша, а не от това, че не съм спечелил джакпота. То и тото не си пускам. По същата причина. Имам преизобилно каквото ми трябва - трезвен съм. Един от АА казваше, че има нещо по-кофти за алкохолика от лошия късмет. И това е добрият късмет. Шефа му го викнал преди коледните празници и му дал една голяма сума, за да си почине, да отмахне стреса. И около 20 януари спасителен екип една го върнал към живота. Защото били доста пари и нашият кораво насмогнал. Имал добър късмет. Получил много пари. Нищо лошо няма в парите, но на първо място е здравомислието.
Няма нищо лошо в техническите постижения, но в ръцете на Хитлер те са смъртоносни. Същото се получава с добрият късмет в ръцете на един алкохолик.
Май тръгнах много да теоретизирам. Просто исках да разкажа за тази среща.
Кофти нещо е алкохолизма, братя и сестри. Много кофти. Коварен, объркващ и всемогъщ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега и аз се сетих как като пътувам за работа взимам рейс от една спирка,на която винаги има някой ,,наш човек,.Интуитивно се дръпвам,сякаш ще ме изцапа-то повечето вече са го докарали до...знаем повечето как е.После веднага се сещам и си казвам-чакай-защо се дърпаш?Та ако дойде на сбирка трябва да му подадеш ръка!Да разговаряш,да го приемаш...Високомерие и отричане-не,аз не съм била така!Не съм ли?
После се сещам как нощно време съм стояла пред една аптека с бутилката.Казвали са ми,че когато съм се прибирала всички комшии са били на балконите и са ми гледали сеира.И виждам накъде съм се запътила-тежкото мина,аз не съм от ,,тях,,.Да,ама не! И нека да не съм високомерна!И да не забравям,че наистина само едно протягане на ръката към чашата и ще се отзова в една компания с този,който сега искам да гледам с презрение.Но не него гледам с презрение може би,а се отвращавам от мизерията на която доброволно се съгласява,на липсата на преценка,на самозалъгването...Но най страшното е,че той или тя ще се прибере някъде при някого.Защото никоя болест не наранява толкова близките хора.
,,Алкохоликът е като ураган,който преминава през живота на хората..,,. Тъжно..
Днес съм трезва!Хубаво ми е...И усещам някаква сигурност,която преди никога не съм усещала-някакъв уют.Не търся ,,онова,,-и аз не знам какво-дето все ми липсваше.И знам,че никой не може да ми даде ,,това,,-то е нещо необяснимо!Това е АА!