Днес отчаяно имах нужда от жива сбика, отчаяно имам нужда да говоря с хора като мен, не само да пиша , не само телефона имам нужда ди виждам алкохолици като мен, хора които ме разбират, хора с които да общувам, да излизам, да се срещам да се разходя. Хора които са като мен. Днес усещам толкова силно как болестта ми ме натиска всячески и как не е важно това колко време съм останала трезвена, важно е какво ще направя за да остана трезвена. Какво като от една година и половина не пия, като днес се чувствам така както се чувствах на първия си ден на първата си скайп сбирка. Изплашена, много изплашена за живота си. Страхувам се защото вече имам информация за това какво предстои , за това какво е болестта ми, за това какво ще се случи ако се върна на зад във времето, ако се докосна само до една глътка алкохол. Казват че за сбирка са достатъчни двама души, двама души които да споделят какво чувстват и как преминават през трудностите, през дните , да споделят своята сила и надежда .
Това е апел на една душа. Душа която отчаяно търси алкохолик като нея. Ако някой е от Враца, ако някой иска да си помагаме във възстановяването пишете братя и сестри.Пишете ми на лични, пишете тук. Нека взаимно си помогнем.

Много съжалявам, днес не можах да те подкрепя на сбирката.

Разбирам те много добре, ако не се подкрепяме един друг, сами може да си умираме поединично, не са думи това само, а са проверени факти.

Сбирките в понеделник и сряда на АА Враца миналата година за мен бяха жизнено важни, така успях да стигна до този ден, не съм го забравила и няма да го забравя никога.

За мен те тогава бяха светлина, така необходима и жизнено важна светлина, за да започна нов живот.

Убедена съм, че има много хора, които имат нужда от тези сбирки, само трябва да дойдат веднъж и да усетят това, което аз съм усетила.

Детеназалеза, не си сама, душата ти не е сама, има много алкохолички, които също се нуждаят от подкрепа. Само трябва да ги намерим, трябва да ги събудим и да им покажем светлината.

За това обаче не са необходими и подходящи думи на отчаяние, а действия, взаимна подкрепа и споделяне. Трябва да действаме смело с вяра и надежда.

Трябва всеки ден да се събуждаме и да действаме, само така може да победим това невероятно страшно и опасно заболяване, което хитро се прикрива и само чака поредната жертва.

Пишете всички, които имате поблеми с алкохола, сбирките на АА Враца измъкнаха много хора от алкохолна зависимост, могат да помогнат и на вас.

Утре ще дойда, каквото и да се случи.
Не съм влизала в клуба.

Редактирано от ALONE911 на 26.07.11 19:33.

Само така, Алоне, трябва подкрепа, и на теб ти трябва, и на сестрата, която иска помощ.

Здравей и от мен ЗОВ!Тези твои мисли ме тормозят доста често.От години не пия и аз.От няколко месеца ,от някой ден на април беше,отказах и цигарите.След години на непушене също пропуших заради стрес и проблеми.Нали знаеш ние винаги си намираме оправдания за пороците.Лошото при мен е че беше въпрос на време също и дапропия покрай пропушването.Незнам има хора които отказват цигарите и успешно си пият след това без да пропушат отново.Но при мен психологически едното върви наред с другото.Незнам да ти кажа че съм изпитал някаква неистова жажда към алкохол,не съм!Дори и когато се пие около мен,аз си повтарям изречението което си набивам в главата винаги когато се пие около мен-НЕКА ВСИЧКО КОЕТО СИ СЪТВОРИЛ ПОКРАЙ АЛКОХОЛА,ПИЕНЕТО И ПУШЕНЕТО ТИ ДА СИ ОСТАНАТ В МИНАЛОТО.Повтарям си го често.И че НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА БОЛКАТА да прежживявам всичко отново.Защото този път вече го знамИскам да видя другия,на непиещ алкохолик,който прави нещо успешно в живота си,като да бъде трезвен,да бъде до семейството си,да благодари на бога(кармата),че не загубих всичко което беше ценно в живота ми.И това учудващо помага.Чета езотерични книги,слушам повече ню ейдж музика(отколкото метъл напоследък,защото последния ме водеше към чашките),гледам да стигна до моята си истина за нещата,предимно със моя помощ.Не съм против АА,те много ми помогнаха,обаче вече съм аз сам със себе си.От мен си зависи.Не ходя на АА сбирки ,понеже съм достатъчно уплътнен със работа и ангажименти.А и заради това че човек сам трябва да се бори,за истинските неща няма кой да се бори вместо теб самия.Както и АА членовете няма да спрат да пият вместо теб.Вече знам че никой друг не ми е виновен,а аз съм си отговорен сам за себе си и своя алкохолизъм.По скоро като чета тук в нета като че ли по ми помагат постовете,отколкото една суха протоколна сбирка на АА ,на висок стил,с философски термини.Поне така преминават сбирките тук в Норвегия.Трябва да ходя с речника на сбирка.Говоря идеално езика,ама чак пък на висок стил да си говорим за нещата от живота.Разбирам ги въпреки сложността на термините за какво става въпрос,обаче аз за себе си повече обичам да контактувам по народному,по-разчупено,и по-опростено.Не сме на лекции все пак.Та донякъде начина на протичане на сбирките не ме удовлетворява,прекалено пленарно и комунистически ми изглежда,със строг ред и правила.В крайна сметка не това е важното според мен,дребните детайли,а цялото.Дано не съм засегнал някого.Вече успешно не пия от години,а и не пуша от април месец.Вярно качих кила напоследък,но иначе се чуствувам добре.Търся смирение,спокойствие и мир.Просто като че ли повече качественно промених себе си,изчезна дразнителя,изчезна и дразнението.Може би някой ще каже,не си за АА,и нямаш реално проблем.

.....and the grass grows by itself-Basho