Отговарях днеска на писмото на един събрат и доста написах. Реших, че може повече хора да получат информация и затова го поствам. Без лични данни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здвавейте на всички, които имат проблеми с алкохола.

И аз имам проблеми с алкохола.

И да напиша каква бях преди, какво направих, и каква съм сега.

Да дам някои факти, та да се види нагледно, както се казва при нас на сбирките на АА: " Не теоритезираме. "

Затова няма да теоритизирам, а ще напиша за себе си.
Понеже тази сутрин се чувствам много добре, много ми е приятно, много се радвам на деня, на лятото, на дома си, на себе си даже, затова трябва да ви дам надежда.

Аз имах много сериозен проблем с алкохола и лекарства, антидепресанти и успокоителни. Взимах ги заедно, защото иначе не ми стига ефектът, само лекарства или само алкохлол.

Преди две години бях с лекарства и алкохол, неделя е, тогава в недедя бързах сутрин да отида да си купя бира, защото вече сърцето ми не издържаше на твърди напитки, които много обичам, защото ми действаха много добре и бързо, но сърцето ми не искаше повече концентрат. Та бързах, рано, с торбичка, която да не е прозрачна и се криех, крадешком отивах, да не ме види някой съсед, нито майка да ме усети, нито татко, времето трябваше да бъда избрано много точно, и трябваше много да бързам, и получавах сърцебиене от бързане, и си взимах заветната бутилка бира, голяма, ПВЦ, и се прибирах, това вече така ме успокояваше, че можеше да се каже, че денят вече е нареден, това беше за мен, като имаше бутилка бира в чантата, и денят е нареден. Не съм планирала нищо за неделя, защото няма какдо да се планира, тогава се бях разделила с една невероятна любов, защото човекът ме заплашваше, пресредваше ме и доста ме тероризираше, но аз много го обичах, та стоях дълго време при него, за да се уверя все пак в чувствата си.

Бирата ми носеше всичко, от което имах нужда. Имам си телевизор, имам си цигари, имам си лекарства, и това е, нищшо друго не ми трябваше. Много се стараех да не съм дебела, но пиех яко бира, и се чудих защо все пак не мога да отслабна и не изглеждам изобщо добре. Нямаше хора около мен, никакви приятели, и даже не ми се и говореше вече с никого, просто исках да съм си сама и да се успокоя. Това беше преди две години по това време.

Миналата година, през месеец март, не можах да спра да пия две седмици, и татко ме заключи в къщи, с надеждата да се спра да пия и да ме накара да се осъзная. Обаче аз от това още повече полудях, не можех да ходя на работа, изобщо никъде не ходех, но и нямаше алкохол. Тогава реших да отида да се лекувам, лекуващата психиатърка ме посъветва да ида при нея малко, защото грохвам. Послушах я, ама и нямах избор голям. Аз съм свободолюбив човек, и не искам да стоя в къщи заключена и да не мога да правя това, коети ми се иска.

Постъпих в психиатрията и стоях там около два месеца, там дойде човек от Анонимни Алкохолици, нещо ръкомахаше, говореше, аз просто стоях и слушах, но нищо не разбирах. Ама понеже бях вече съвсем паднала и сама, и нямах много голям избор, та го слушах и кимах. В психиатрията няма много други приятни неща, и това ми беше като развлечение.

После тръгнах на сбирките на АА, и послушах какво ми се предложи да правя, и го правих, защото нямаше какво друго да правя, и бях много отчаяна и сама, и си спомнях много добре, че не можах да спра да пия, че бях заключена, че не можех да ходя на работа, че бях на лечение, и това ме накара да стоя и да слушам.

Ходя на сбирки от 06.04.2010 г. до сега, работя по Програмата, е невинаги стриктно, правих и мои си неща, защото не съм човек, който слуша всичко, което му се казва, но като цяло, продължавам да действам по стъпките на Програмата за въстановяваен на Анонимни Алкохолици.

Сега, да сега, сега станах сутринта, ходих в парка, побягах леко, защото пуша и това ми пречи, срещнах учителката си по английски, учих английски през този период и взех диплома да напреднали, тя говори с мен и ме харесва много, слушах спикери, докато ходя в парка, на английски, спикери на АА, връщам се, мога да се организирам и да се оправя, да сготвя, да накарам татко вече да се вслушва в това, което му казвам, и да повярва и той, че на мен може вече да се разчита. Обажда ми се козметичката да ме пита дали съм доволна от това, което прави за мен, и се старае да ми е приятно и да съм добре. После ми се обажда един събрат, с когото ходим на в неделя на църква, сигурно иска да ходим заедно, което пък означава, че явно му е приятно с мен. Междувременно ми се обади приятелката ми, но аз и казах, че много бързам и ми е припряно, но после ще и звънна, тя иска да говори, но наистина нямам време сега, ще ходим с нея в понеделник на театър, защото много обичам театър и музика.

Ходя на работа, започнах нова работа на 11.05.2010г., защото на старата не можех да се върна, много се бях изложила, наложи се колежките ми да ме водят до в къщи накрая. На новата работа съм добре, и се старая да се държа с хората така, както и аз искам да се държат с мен. Обаждат ми се толкова много сестри, алкохолички, според тях съм за пример, което малко ме плаши, и все ми питат разни работи, и искат съвети. Това пък ако ми го бяха казали, преди две години, нямаше изобщо да хвана вяра, все едно някаква измислица.

Това са външни неща, но за кажа какво е в душата ми.

Понеже не става въпрос за това, че не пия сега алкохол, не само това, не става въпрос, че не пия, и че не пия лекарства, става въпрос за нов вид живот, в който душата е пълна с надежда, вярата ми нараства от ден на ден, и се радвам ако мога да помогна и на друга жена като мен, да се отърве от алкохола и да заживее спокойно.

За това става въпрос, повярвайте, не става въпрос само да се спре алкохола, става въпрос да се чувтствате добре и да сте щастливи.

Всеки има шанс, всеки има невероятен шанс сега, точно сега, само тряба да попита и да направи някои неща, трудни са нещата, но си струва.

В началото си мислех, че като спра да пия и ще изчезнат всичките ми проблеми, че животами ще стане песен и никога няма д а има сълзи в очите ми . Мина време докато разбера че трудностите са част о т живота ми. За бедите сама съм виновна. Днес трудностите са наистина интересни както каза по - горе алкажа. Не са наказание както смятах пред ивреме, не са бич за мен. С усмивка на лицето се преодоляват стига човек да пожелае това. Програмата ме дари със спокойствие което не бих заменила за нито едно питие. Даде ми свободата не само от това, че спрях да се крия. Даде свобода, която не мога опиша с думи. Това е като онези неща заради които човек си заслужава да живее - неща които не могат да се пипнат, но могат да се почувстват.
Благодаря на всички и всичко което ми помогна днес да се чувствам така.

Проблеми в живота винаги има, иначе ще заспя, няма да има с какво да се занимавам. Това е шега, разбира се.

Проблеми има всеки, на всеки се дават различни проблеми, Програмата ни учи да се справяме с различните проблеми, тя е начин и средсво за да се справим с живота, такъв, каквъвто е, сега и тук.

Никой не знае как ще се подреди животът и какво предстои. Важно е да мога да приема това, което днес идва и да постъпвам трезво и разумно, това е, което на мен Програмата със своите Дванадесет стъпки ми дава възможност да направя.

Само днес, само днес да не се крия от това, което ме притеснява, тормози, безпокои, разгневява, обижда, побърква, само днес да не поискам да се скрия отново в къщи сама и да не ме вижда никой, да пия и да бягам от живота.

Само днес да живея като достоен представител на човечеството.