Мир на душата му.
Дано го е намерил.
Сигурно го е намерил.
Всички се смиряваме в крайна сметка.
А на нас живите пиещите и непиещите днес, ни остават мислите, изводите, чувствата и действията.
Един приятел скоро каза:
Всеки помага с каквото може.
Така е. И П. помага с каквото може. - С алкохолната си смърт.
Всички ще отидем там.
Страха от духовна алтернатива приживе, е толкова нелеп на фона на смъртта.
Кво да нося там - бутилка с алкохол ли, почести, гордост, остроумие, слава, пари ли, коли, имоти или мъже.
Нищо няма занеса, освен себе си. Въпроса е как ще прекарам времето си до тогава. Толкова, колкото е то. А, можело да се живее трезво, по-пълноценно и с радост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лека му пръст.
Много се настрада човекът. Гледах как деградира през последните години и все се надявах, че всичките тези мъки ще го пречупят, но уви... В периоди на просветление се опитваше да се възстанови, но алкохолизмът дотолкова го беше смазал, че нямаше за какво да се хване и да се отласне.

В отговор на:

---

Мир на душата му.
Дано го е намерил.
Сигурно го е намерил.
Всички се смиряваме в крайна сметка.

---