„Приятелят ми предложи нещо, което в този момент ми се стори съвсем необичайно. Той каза: “Защо не възприемеш свое собствено схващане за Бог?”

Това изявление ме разтърси. То стопи ледената интелектуална планина, в чиято сянка бях живял и треперил толкова много години. Най-накрая достигнах до слънцето.

Просто трябваше да пожелая да повярвам в сила, по-висша от мен. За да започна, не се искаше нищо друго. Видях, че израстването може да започне от тази точка. Върху основата на пълното желание можех да изградя това, което открих в приятелят си. Щях ли да имам тази воля? Разбира се, че щях да я имам!“



Това е епизода от Историята на Бил, когато неговият приятел идва да му предложи Програма от действия и да му предложи да повярва в по-висша от него сила. Бил естествено се дърпа и не иска да повярва.
Ами и аз бях същият, защото си мислех, че някой се опитва да ми наложи някакъв тертип на вяра. Че съм длъжен да се съобразявам с религиозни изисквания и догми, че ще трябва да съм тъп. Това особено не ми е харесвало през годините, защото съм свързвал всичките тези глупости с тъпотия. Смесвал съм религия с духовност. Бъркал съм ги. И съм си мислел, че някой се опитва да ми наложи в какво да вярвам и как да вярвам. Същевременно не виждах, че аз се опитвам да наложа на хората моите виждания. Да не вярват така както вярват. Толерантен, но еднопосочно. Хората да са толерантни към мене и да не ми засягат вижданията. Предубеден, обаче самият аз не съм виждал.

А то си е много просто. Възстановените алкохолици са факти. Очевидни факти. Математически се доказва, че има нещо, което помага на алкохолиците. Какво ще е личното схващане на всеки един алкохолик по този въпрос, си е негова лична работа.

Важното бе да допусна, че аз не съм бог. Че има нещо повече от мен. Да го допусна. Че този свят не се движи по моите команди. Да допусна, че щом не харесвам гравитацията, то това не означава, че гравитацията ще изчезне. Да допусна, че слънцето изгрява без моята намеса и болестните процеси в тялото ми могат да бъдат възпрени от нещо наистина силно. Да го допусна. Нямах друг избор, защото нищо не ми беше помогнало. И изведнъж милиони факти – милиони възстановени алкохолици. Изобщо за какви религии става въпрос.

Но трябва да се направи нещо. И аз исках.

Та си разсъждавах днеска относно словосъчетанието - complete willingness.

И преди съм разсъждавал какво точно означава. Според мен това не е само желание. Защото желанието всеки от нас си го има. Дреме и желае. Преведено – върху основата на пълното желание.



willingness

n готовност, желание, охота



Ето го от речника. На първо място е готовност. Дори охотност. Охота. Да имам дори някаква жажда. Желание въплътено в действие. Думата willingness сама по себе си в случая смислово значи комбинация между готовност, желание и охота. Готов съм да направя нещо. Готовност. Имам желанието да направя нещо. И освен това имам и охота. С цялото си тяло и ум искам да го направя това, защото усещам колко е съществено. Всъщност, когато се употребява думата желание – дизая, винаги се има предвид ума. А когато употребяват жажда – крейви, винаги се има предвид тялото. Това за разяснението относно физическата страна на болестта и умствената страна на болестта. За да се пребори тами трисъставна болест, не е достатъчно само желание. Самата Програма е поредица от действия. Действие е името на програмата. Заради това пълно желание изобщо не е достатъчно и не прави картината пълна. Освен желание, трябва да сме готови, да имаме глад и жажда да се освободим. Да свършим нещо истинско. Да се изправим, да стъпим, да тропнем, да се запънем, да тръгнем. Напълно готови. Ето ти и в Шеста стъпка се споменава – Станахме напълно готови. Седма – с пълно отдаване.

А как удобно ни идва само да разсъждаваме и да казваме – имам желание. Да, имам желание. Имам желание, обаче лежа на дивана и гледам телевизия. Имам желание, обаче днес не съм в настроение. Имам желание, обаче нещо не съм на кеф. Абе искам да се оправя – заради детето си, заради мъжа си, заради Родината. Обаче. Заради детето, но то самото дете не е лечението. Искам да нямам диария, заради детето – обаче следва нали да си предприемам някакви действия по лечението. Самото дете не е средството за спиране на диарията. То може да е мотив. Да. Работа, жена, деца, пари, здраве. Това са все добри мотиви. Но самите мотиви не са лечението.

Всеки път, когато се опитвах да спирам да пия, всеки път си казвах, че имам хиляда причини да не пия. И решавах да не пия. Имах желание да не пия. След това се напивах и не можех да разбера как при това желание, пак се напих. Тука е много очевидната заблуда, че ще спра да пия, щом като имам желание да не пия. Често давам примера с някоя конвенционална болест. Синузит, например. Няма да имам синузит, защото нямам желание да имам синузит. Колко просто. Няма да имам синузит, защото е неприятно да имам синузит. И вече твърдо решавам да нямам синузит. Кофти е да имам синузит. Не искам да имам синузит. Нямам никаква полза от синузита. Край вече на синузита!!! Само сополи, главоболие, не мога да дишам, не мога да говоря нормално. Докога ще го търпя този синузит!? Стига вече синузит!
Обаче синузита не се интересува дали го искам или не го искам. Дали съм решил да нямам синузит и колко силно желая да нямам синузит. Той синузита си стои.

Същата работа е и с алкохолизма.

Проблема е, че са намесени хиляда предразсъдъци, които нямат нищо общо с фактите.

Проблема е, че си мислех, че знам какво е това алкохолизъм. И съответно аз го нямам. Това е пред-поставка. Нямам го. Преди всичко го нямам, защото сега вече решавам да не пия. Още няколко заблуди, които съм приел за истина, без да съм проверил дали са истина.

Щом искам да не пия, няма да пия. Щом искам да нямам синузит, няма да имам синузит.

Но и втора заблуда – ако не пия, няма да имам алкохолизъм.

Трета заблуда – алкохолизмът е другото име на алкохола и алкохолът е алкохолизъм. Все едно да твърдя, че синузитът е другото име на сополите и сополите са синузит.

Сополите са само един от симптомите на синузита. От какво се причинява, какво се получава в главата, в синусите?

Не бе – просто си запуши носа да не ти излизат сополите навънка и няма да имаш синузит. Слагай си капки, за да не ти текат сополите и няма да имаш синузит. Замразявай си носа, за да не ти текат сополите и няма да имаш синузит. Смъркай си навътре сополите и няма да имаш синузит. Важното е да не пиеш. Важното е да нямаш сополи. Кажи – край на сополите! Воля!

Алкохолизъм – болест. Като всички конвенционални болести. Казвали са ми, че съм болест, но по-скоро беше като обида за безхарактерност. Болен човек си ти! Пий по-по малко. Кажи стига на синузита. Недей се сополиви толкова. И какво те боли постоянно главата. Не те ли е срам. Я се стегни.

Но така е запечатано, че алкохолизмът е слабохарактерност, че е просто удивително. Падам от смях, когато някой ми каже – воля!

Падам от смях, когато някой ми каже – недей да пиеш!!!

Пляскам се по челото и казвам – КАК НЕ СЪМ СЕ СЕТИЛ ДОСЕГА, ЧЕ ПРОСТО НЕ ТРЯБВА ДА ПИЯ!!!

Как не съм се сетил досега, че няма нужда да ми текат сополите.

Лелеее.

Но дали бях изследвал въпроса – мога ли да спра да пия? Въпроса – защо като почна да пия, не мога да спра да пия? Защо като не пия – се чувствам раздразнен, изморен, нещастен, депресиран и така нататък? Защо не си задавах въпросите защо, ами знаех. Знаех, че не съм алкохолик. Знаех, че зависи от волята ми да не пия. Съответно бях принуден да знам, че нямам воля. Бях принуден да знам, че го правя нарочно.

Знаех, че не съм алкохолик, ами просто този свят е грозно устроен и затова готините и чувствителни хора като мене просто нямат начин друг да оцеляват. Трябва да си съхраняват душевността като пият. Просто нямам избор насред тази грозна история. Хората са ми виновни, държавата, връзкарите, подлеците. Това беше сигурно. Аз мога и да не пия, но просто в тази среда пия. Нямам проблеми с пиенето, а имам проблеми съвсем различни. Моето е съвсем друго. Нервят ме на работа. Нашите ме родиха на село. Не са милионери. Родих се в комунизма и бях възпитан неправилно. После живях в капитализма и там моята честност и доброта ми пречеше. Имах нещастна любов и не бях оценен от колегите. Бях предаден от приятелите. И какво ли не още. Ти на мое място как няма да пиеш?

Един събрат-алкохолик ми изтъкваше причините за пиенето си. Което няма нищо общо с алкохолизма. Трябвало да помага на дъщеря си студентката. Знаел ли съм аз колко е трудно да се издържа студент, а ти бавят заплатата?!? Как няма да се напиеш. Трябва да помагаш на дъщеря си. Много голяма помощ е да се накендзаш от пиене и да пръснеш парите, защото искаш да помогнеш. Той шефа е виновен, че не дава парите навреме. Правителството, че не плаща. И какво ли не. Очевидно е. Толкова е логично, че няма накъде. На мене изобщо не ми е проблем алкохола и изобщо не съм алкохолик. Друг е въпросът откъде съм знаел какво точно е алкохолизмът и колко логични са невероятно тъпите ми доводи.

Готовност. Иска се готовност. Охота да променя нещо. И получих тази готовност, когато бях смачкан и не исках вече да знам, да съм прав и да съм логичен. Исках помощ и бях готов да направя всичко. Готовност, охота. Върху тази готовност се изгражда възстановяването. Не успях със знания, с „логика“. Нямам нищо против логиката, а имам против смисъла, който влагах в най-различни думи. Като кажех, че искам да спра или трябва да спря – това не означаваше самото спиране. Като казвах, че мисля логично, всъщност бях предубеден. Като казвах, че обичам – нямаше никакви външни доказателства за това. Обичам те скъпа. Искам да имаш пари, да си добре. Бойко е виновен. Отивам да си пийна. Само едно ще си пийна. Обичам те дъще. Ще те издържам. Обаче началника не плаща, комунистите ни разкатаха. Затова ще си пийна. Само да се отпусна. Само за днес, че нещо не съм във форма. Нямаш пари за таксата? Мръсници са нашите крадци-управляващи. Мръсници. Те са виновни. Ти на мое място какво ще направиш? Ха, наздраве! Да не мислиш, че ми е хубаво да пия? Да не мислиш, че искам да пия. Просто ти на мое място, с такава душевност, какво друго ще правиш? Ще пиеш. Лесно ви е на вас простите. Искаше ми се да съм прост и безчувствен като гьон, обаче се родих чувствителен гений. И това ме обрича. Няма как да живея с невъоръжено съзнание насред тази кочина.

Пълна готовност. Когато вече умирах, бях съгласен на всичко. Изобщо не исках да говоря поетични работи, да се правя на умен, да разсъждавам, да споря, да се обяснявам. Това е така, това не е така. Помогни ми, обаче аз ще ти кажа как да ми помогнеш. Помощ, обаче не АА. Не ми звучи това на мене приятно. Какви са тези работи. Какво като 14 000 000 са изтрезнели. Това не е логично. Аз знам. Просто нещо с волята. Ще се напъна малко повече другия път. Ще пия мъничко. Ще се спирам.

Не мога да спра? Това, че не искам няма значение? Тялото ми е абнормално? Реакция се получава и не мога да спра? Не мога да не почна да пия, въпреки желанието ми да не пия?

Не е вярно! Откъде знам, че не е вярно? Просто не е логично и очевидно не е вярно! Аз мисля другояче. Животът ми е стопроцентово доказателство за това колко добре мисля. Правилно мисля.

Сутрин съм в ужас. Треперя. Не ми се излиза. Стряска ме телефона. Яд ме е на всичко. Пропилях си живота. Нямам пари. Не ми се живее. ОБАЧЕ МИСЛЯ ЛОГИЧНО. Супер здравомислещ съм. Нямам проблеми с алкохола. Не съм алкохолик. Имам депресия. Тя ще мине. Е, вече продължава десетина години, но ще мине. Имам разстройство някакво. Агорафобия също имам. Клаустрофобия. Социална фобия също. Не мога да вървя посред много хора. Имам няколко тайни пътеки. Мисля, че всички мене ме гледат. Провалих се. От утре спирам. От утре почвам фитнес, бродерия и вдъхновяваща литература. Ще си променям живота.

Пълна готовност. Ако искате да имате това, което притежаваме ние и сте готови да направите всичко, за да го получите...Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашият път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако искате да имате това, което притежаваме ние и сте готови да направите всичко, за да го получите.

колко пари ще искате за това?

complete willingness

Защо си мисля, че това не е преведено точно и ме обърква?
Или на мен така ми се иска?

Имам отношение към желанието, охотата и готовността.Преди тези думи биха ми прозвучали като отломки от героичното и революционно минало или нещо подобно .

Обаче изслушах доста спикери на АА, особено се е запечатала в съзнанието ми една асоциация : по време на втората световна война, когато е трябвало реално да се влиза в бой, и някой е можело да каже, ами аз не съм подготвен, ами аз не знам как се воюва, ами нека първо да направим тренировка, ами аз сега нямам такова желание или настроението ми е неподходящо, или друго нещо подобно. Не, просто е трябвало да се влиза в бой. Много ме впечатли тогава това, може и да ме е мотивирало. Аз изслушах доста спикери, просто послушух какво ми се казва.

Та сега, желание, готовност, охота, може и да се разисква по темата, да се обясни, че това не е война, че е мирно време, че става въпрос само за алкохол, че това е болест, че трябва да се почива, че трябва да не се товарим, че трябва да се окайваме даже, ама според мен асоциацията на спикера е много точна.

Аз все отлагам, умувам, изчаквам, мисля, рея, уточнявам, преценям, разисквам, умозаключавам, прецизирам, правя си изводи, правя сравнения, правя умни изказвания, поставям хората "на място", гневя им се, пропагандирам, поучавам, показвам им, давам им да разберат, още доста може да измисля, всичко това е моя реална дейност, нека така да го разгледам, това е дейност, която изисква време, усилия, интелект, и още, ето ги същите: желание, готовност и охота, без това не мога да го направя.

Вярно е това, истина е, тази ми дейност отнема много време и подхранва недостатъците ми, които са обаче и причина за да постъпвам по този начин.

Така, нека опитам това време, тази енергия да се насочи другаде, явно имам в излишък готовност, охота и желание, но те са насочени в посока, която се направлява от болните ми желания, готовност и охота.

Обаче следва от всичко това, че аз ги имам, имам ги тези желания, готовност и охота, просто са болни, и ме водят до болест. И в това има логика.

Програмата ми предлага да ги използвам : желание, готовност и охота, да ги използвам, но да ги насоча другаде, просто да напрвя опит и да ги насоча в друга посока.

Това изобщо не ми е лесно, на мен това не ми е лесно, така се ядосвах на тези спикери, абе какво да слушам само, хората се разхождат по улиците, щастливи са, живея, а аз, само слушам тук, ами аз ли съм най-смотаната, най-жалката, най-смешната.

Учих английски, така трудно ми беше, така се ядосвах, ама хората, така нищо не правят, само аз ли цял живот все ще се мъча, само аз ли ще се напъвам, хората живеят, разхождат се, изобщо, аз съм най-смешната, най-смотаната и такива още много.

После, писах много, много писах, и все ми се струваше, че аз съм най-смешната пак, най-съм зле, абе другите, гледай ги, как си живеят, как си се разхождат, как са щастливи, аз ли съм.... вече знаете какво ще напиша.

Доста време продължи това със самосъжалението ми, сравняването ми, допускането ми, преценянето ми, обмислянето ми, умуването ми, но съм страшно благодарна, че правих това, което ми се каза, не знам защо послушах този път, аз не обичам да слушам и искам аз да си правя каквото си реша, защото съм най-умна.

Всичко това е израз на много сериозна и дълбока болест, само това мога сега да добавя, сега използвам тези готовност, желание и охота за действия, за полезни неща, поне се опитвам, сега вече е доста по-лесно, защото има чудеса, малки чудеса всеки ден, и това ме мотивира да продължавам.

Скоро аз седях редом до един масивен мъж. Той преднамерено недружелюбно ме гледаше с пепеливите си очи, открояващи се на червеното подпухнало лице. Бях принуден да се съглася с доктора - той изглеждаше посредствено. Но въпреки това му разказах своята история. Обясних му какво забележително Сдружение имаме, колко добре се разбираме един друг. Подчертах трудностите на борбата с алкохола в самота. Утвърждавах, че много малко хора могат да спрат да пият без странична помощ, но че в нашата група сме способни съвместно да направим това, което всеки от нас не може да направи сам. Той ме разсмя , като заяви, че е способен сам да се справи с жена си, с партньора си и със собствения си алкохолизъм. Попита ме саркастично: " И колко ще ми струва това удоволствие?"
За щастие, можех да му кажа: " Всичко на всичко нищо". Неговият следващ въпрос беше: "А ти колко ще получиш за това?"
Моят отговор разбира се беше: " Само моя собствен трезвен и щастлив живот."
Все още съмнявайки се, той ме попита: "Ти действително ли искаш да ми кажеш, че си тук само за да се опиташ да ми помогнеш и по този начин да помогнеш на себе си?"
"Да, - казах аз. - Това е всичко, тук няма никаква измама.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Всичко на всичко нищо".
това звучи като обнадеждаваща достъпност
но друго ме съмнява , да не сте някои които принуждавате тези пиещите да преминават през задължително психиатрично лечение
нещо от рода "който влезе при вас , няма не искам

Единственото условие за това да станеш член на АА - това е желанието да спреш да пиеш


Практикуването на Тази традиция има дълбок смисъл. Ние казваме на всеки алкохолик: " Ти си член на АА, ако ти заявяваш това. Ти можеш да обявиш себе си за член, никой не може да те изгони от организацията. Не е важно кой си ти, колко низко си паднал, колко сериозни са твоите емоционални разстройства, даже твоите престъпления - ние при всички положения не можем да ти откажем членство. Ние не искаме ти да оставаш извън пределите на нашата организация. Ние изобщо не се страхуваме, че ти ще ни навредиш, колкото и извратено да е твоето съзнание, колкото и буен да си ти. Ние само искаме да сме уверени в това, че ти ще получиш също толкова отличен шанс да се върнеш към трезвения живот, какъвто получихме ние. Затова ти ставаш член на АА, веднага щом заявиш това".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сутрин съм в ужас. Треперя. Не ми се излиза. Стряска ме телефона. Яд ме е на всичко. Пропилях си живота. Нямам пари. Не ми се живее. ОБАЧЕ МИСЛЯ ЛОГИЧНО. Супер здравомислещ съм. Нямам проблеми с алкохола. Не съм алкохолик. Имам депресия. Тя ще мине. Е, вече продължава десетина години, но ще мине. Имам разстройство някакво. Агорафобия също имам. Клаустрофобия. Социална фобия също. Не мога да вървя посред много хора. Имам няколко тайни пътеки. Мисля, че всички мене ме гледат. Провалих се. От утре спирам. От утре почвам фитнес, бродерия и вдъхновяваща литература. Ще си променям живота.

Не съм специалист, но вероятно много от хората с депресия, са и алкохолици.

Аз съм с депресия от повече от 10 години, но не съм алкохолик. Вероятно всеки несъзнателно в началото лекува депресия и тревожност с алкохол. И аз така, но алкохолът не се включва в моя метаболизъм.

Не че депресията е нещо прекрасно, де. Особено параноята, която пък не е нещо, което да не може да се предизвика от висене по форуми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

complete willingness. , означава пълна воля в буквален превод
WILL е воля.
Дали е равно готовност, желание, охота . Може би за някои.

Синтом, синдром и болест, не означава едно и също.
Синтомите на различни заболявания могат да бъдат едни и същи.
Например: глава може да те боли както от напиване и да паднеш и да непомниш нищо, но същото може да стане и от тумор в мозъка. За предпочитане първото.
Сополи могат да ти текат и от настинка и от синузит и от алергия. За вторите две не е лошо да потърсиш лекар.
Когато останеш без работа можеш да се пропиеш от мъка, но може и да получиш инсулт и да си отидеш и по-рано от алкохолик. Не малко при стрес са диабетите, язвите и раковите заболявания. разликата е, че алкохолика унищожава и другите, не, че и при другите не е същото, но поне не става за позор. Какво по-хубаво от това да не кажат хората умря от пиене. По-добре звучи- получи инфаркт!
Няма да ставаш за позор ,я!
"Имам желание, обаче нещо не съм на кеф. Абе искам да се оправя – заради детето си, заради мъжа си, заради Родината. Обаче. Заради детето, но то самото дете не е лечението."
Не е, но е цел, особено благополучието и щастието им.
Никой не може да отрече, че щастието на детето ти стой пред твоето, пред Родина, пред Родител и пред Съпруг/а пред Бог и каквато и да е там сила!

Когато нямаш цели се живее най-трудно.
Има и много по-груб изказ.
" Целта оправдава средствата"

Малко са хората, които поставят Идея пред Реалност.
Да искаш от някой обикновен човек това е равнозначно на лудост.

Аз съм практичен човек. Вярвам само в реалността и в нещата обясними за мен, независимо по какъв начин.
Насилственото натрапване на чужди мисли и идеи, могат да доведат само до негативен резултат.
Вярвам и "най-налудничевата" идея стига да я приема за своя. Насилствено това не може да стане.
Приемам думите, че "насила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш".
Когато на някой натрапваш нещо, без той да е убеден в това, той обикновенно се съпротивява или примирява, но не значи, че я приема.
Приемам, че АА са излекували много алкохолици и са помогнали на много, но дай възможност всеки да мине по собствен път през 12 стъпки. Можеш да напъстваш, но каноните не се приемат от всички та дори и потвърдени с векове.

малко ми е необичайно , ама ще видя . може и да дойда и компания да доведа със себе си . а лични данни искат ли там?