Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес не малко пъти се чувствах така не можех и не бях в състояние да общувам, страховете ме изяждаха , гневях се и бях не доволна от всичко и всички , имах толкова много неща на които да се гневя и заради които да се ядосвам. Често забравям какво имам и какво беше , често забравям дори че не живота трябва да се нагоди на по мен а аз аз чрез програмата и чрез определени действия трябва да се пригодя към живота, да се науча да живея в трезвост, да се науча да не са ми виновни хората, да се ноуча да приемам и обичам себе си, да се науча просто да живея трезва и изпълнена с благодарност.
Днес на работа по едно време ме обхваща чувство което не е хубаво, чувство което ми носи неудоволетвореност и тогава тогава е време да се спра, да се огледам, да благодаря въобще че имам възможността да работяа, да чакам края на месеца и съм благодарна, благодарна съм че мога днес това да го видя, благодарна съм че имам възможност да се уча ден по ден как да живея в трезвеност, благодарна съм, че има АА и възможността чрез определени действия да се чувствам добре и да живея доволна и удоволетворена, щастлива и да прогонвам страховете които иначе ме обсебват.

Благодаря ти за този пост, Дете на залеза. Не знаеш колко имах нужда да прочета точно това сега.
И моят ден в един миг се изпълни с гняв, самосъжаление, завист (завиждах на хората, които са освободени от ежедневната грижа за престарели родители, даже на тези, чиито родители са починали, знам гнусно е, но е факт). Трепереща и ревяща както от това, че съм дръзнала да допусна подобни мисли и чувства, така и от задълбочаващо се самосъжаление хукнах през глава на сбирка да получа индулгенция. Исках да се оплача колко ми е тежък животът и как вече не издържам на психическото натоварване. И докато другите се изказваха аз набирах сили да се разхленча на глас с твърдата убеденост колко ми е тежко и как съм за окайване.
Изказа се една жена, загубила най-близките си хора. Най-най-близките. Получих шамар, но изтрезнях напълно, изчезна яко дим необоснования ми хленч. Та само фактът, че всички около мен са живи е абсолютно достатъчен да съм дълбоко благодарна и щастлива! Имам тях-скъпите ми, трезвост, дом, храна, приятели, джобни. Мога да се движа, да виждам, да дишам, да чувам, да говоря. Дори пари за пломбата, която ми сложиха имах...
Та темата беше за душевната страна на болестта алкохолизъм.
Преди, когато пиех, състоянието, в което изпаднах днес за около 2-3 часа, беше обичайното за мен. Съсипващо и разрушително перманентно хленчене, недоволство, тръшкане, черногледство, безсмислие, негативизъм, пренебрежение, цинизъм...
Радвам се, че тези змии изпълзяват все по-рядко от Кутията на Пандора.
Благодарение на вас и на това, което получих от вас.

Трудна е гржата за престарели родители, факт е, не съм чула досега друго мнение.
Много внимание е необходимо и невероятно търпение, аз съм гледала баба си, когато бях на 24-25 години, веднага като се върнах от София, след като завърших образованието си. Толкова я обичам, че го правих с желание, даже ми беше приятно, но, ако трябва да съм честна, имаше моменти, в които много ми натежаваше, исках да избягам от къщи, така исках да започна работа и да се махна. Толкова е интересно, не можах да си намеря работа докато тя не почина, само десетина дни след това аз вече имах работа, и то много хубава. не е случайно.
После, майка също беше много болна, доста съм се грижила за нея, не е лесно също, трябва внимание и търпение отново.
Напълно те разбирам, но пък съм убедена вече, Господ дава такива и толкова задачи, колкото са ни силите.
Убедена съм, всичко е премерено и е за добро.
Грижата за болен родител е много достойна постъпка и е характерна за човешките същества.
Нормално е обаче понякога да се ядоса човек на вече немощния човек, да се развика даже, поне аз го правя, след това обаче се извинявам. Грешки се допускат винаги, не може да се обвиняваме за това.

Ще споделя с вас, знам че може, че и аз бях обхваната сутринта от подобни самосъжаления, защото.... ми дойде (извинете ме), а съм си наумила, че искам пак бебе. А защо искам - дали да се докажа, дали от скука, дали защото си мисля, че ще уплътни времето ми или наистина искам? Не е ясно, но първоначалната ми реакция беше да се ядосам, вместо да благодаря. Да се самосъжалявам как точно на мен се случва, вместо да си кажа - Благодаря ти, че ми дойде, защото ти си преценил, че така е най-добре за мен. Направих го и се поуспокоих. В такива моменти винаги си повтарям нещо, което един събрат ми сподели за негов приятел в инвалидна количка, който му казал, че най-голямата му мечта и най-голямото щастие за него би било просто да може да отиде сам да се изпикае в тоалетната. Толкова простичко и нищожно. Кой от нас се сеща, че можем да го правим и оценяваме този факт? Едва ли...

Благодаря ви за споделеното и за силите, които ми давате да продължа.

Тасатир, за децата се казва, че са Дар Божи, дали това може да ни научи как да приемаме тези неща.
Аз имам много сериозен опит в това отношение, това е първото нещо, заради което започнах да полудявам. И те разбирам много добре.
И аз съм плакала много за това, ама с плач нищо не се получава, просто се изнервя човек още повече.
Много внимателно с това, при мен стана фикс идея, единствена доминанта в главата ми, и то много време, полудях доста от това мое желание.
Убедена съм, ако си готова за това, ще ти се даде дете.
Може би имаш да свършиш още някои задачи преди да ти се даде този Дар ?

Аз имам едно момченце на 6г и се надявам фикс идея да не ми стане, че не вещае нищо добро. Лека-полека по стъпките и нещата трябва да се наредят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази сутрин отново отивам на разходка в парка, смених прашния салон през зимата, където ходих на гимнастика, с парк, според мен, правилно е, зелено е, свежо, приятно е, топло е, има въздух и ми действа добре.
Освен това срещам много хора, и ми е приятно и това, явно доста неща вече са ми приятни. Поздравяват ме хората, и аз мога да си позволя да ги поздравя, и даже да се усмихна. Преди не можех, даже не можех сама да отида на разходка в парка, да не говорим за поздрави.
СЛУШАМ МЕЖДУВРЕМЕННО СПИКЕРИ, ТОВА СА СПИКЕРИ НА АА, ТЕГЛЯТ СЕ ОТ САЙТА НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ, ТОВА СА АЛКОХОЛИЦИ С ДЪЛГОГОДИШНА ТРЕЗВОСТ, КОИТО СА НАПРАВИЛИ ДЕЙСТВИЯ ПО СТЪПКИТЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АА И СЕГА СПОЗЕЛЯТ СВОЯ ОПИТ. ГОВОРЯТ НА АНГЛИЙСКИ, И ТОВА СЪЩО МИ Е ОТ ПОЛЗА, ИЗОБЩО, ТОВА Е ГОЛЯМ НАПРЕДЪК, ДА МИСЛЯ КОЕ И КАК МИ Е ОТ ПОЛЗА, ПРЕДИ НЕ СЪМ СЕ ЗЯМИСЛЯЛА.
Вървя си и слушам, но от сутринта нещо ми нашепва, че вече съм много добре, и няма какво толкова, може би съм се пооправила и се радвам на себе си, радвам се, отново си спомням за какво точно трябва да се радвам, и това започва да става едно неуловимо опиянение, опиянение от самата мен, това е също алкохолизъм, без алкохол, душевната страна на болестта алкохолизъм. Неуловимо е, и може да се заблуди човек, аз се заблудих тази сутрин.

Вървя и слушам, сутрин е, спокойно е, няма хора, тихо е, само слушалките са в ушите ми, аз съм спокойна, рано е, никой не ме е притеснил, обезпокоил, наранил, разгневил, обидил, и всичко, което може да се сети един болен човек. Няма нищо, само слушам, и вървя, в един момент обаче установявам, че нищо не чувам, не съм чула нищо, и това го разбирам едва когато мелодиите в главата ми стават непоносими за изтърпяване, стават много силни и ме присеняват, тогава чак се сещам, че не чувам това, което съм искала да чуя.
Сещам се, че снощи не направих това, което се предлага по Програмата на АА, ежедневна, честна инвентаризация за това, което се е случило през деня. Защо не го направих ли, защото отново се заблудих, защото ме заблуди болестта, че същите тези мелодии, които не ми дават покой сутринта вече, снощи съм ги приела за истина и съм им повялвала..
Това мога да го видя сега, снощи не ми беше възможно, това е объркващата страна на алкохолизма, без алкохол.

И ако искам да отида на работа, ако искам да бъда горе долу в час, ако искам да мога да работя, ако искам да не се скарам с някого за нещо дребно, ако не искам да гледам всички като врагове и престъпници, ако искам и аз да не ходя покрай тях като кралица Марго, ако искам да бъда просто един нормален човек, днес, трябва да направя нещо,

Ще направя това, което трябваше снощи да направя, да видя какво се е случило и да го инвентаризирам.

Може да се пият лекарства, може и алкохол после, това го пробвах, разсипах се.

Имам избор сега.

Избирам да се видя обективно и да се приемам, такава, каквато съм, полека лека, днес само.

Мдааа - душевната страна на болестта. От два дни съм на нокти, мисля си докато се пооправя малко и се случва нещо та прекътури каручката ми - само, че забравям че Бог не ми е слуга на мене и не мога да разчитам на него само когато имам нужда от това, когато не се чувствам добре да го извикам и да оправи нещата така както на мен ми се иска да се случват. Ама такова нещо няма как да стане - повтарям си разни заучени фрази, рева си, самосъжалявам се и пак забравям да съм благодарна.
Предлага ми се нещо доказано, нещо което хиляди са опитали и са се възстановили - доста време вече приемам това което ми се предлага но на моменти в мен се поражда пак едно дяволче родено от болестта ми което ме подтиква, което така прогресира в мен, че като не правя ежедневните неща които се предлагат в програмата и дяволчето расте и расте в мен и бавно ме обгръща така че да ме повали отново. Благодарна съм, че днес мога да видя това или поне си мисля, че мога да го видя.
Днес случайно попадам на нещо и си мисля, ето лесен и удобен ачин да намеря покой в себе си. И забравям, забравям какво на мен ми дава покой, какво ме извади от калта в която бях затънала до шия.
Снощи не направих кой знае колко по програмата, не бях кой знае колко честна в инвентаризацията някак имам моменти в които не мога да видя истината и да разгранича нещата - миговете в които изпадам в дълбоко самосъжаление и целия свят ми е виновен за грешките които допускам и не спирам да обвинявам хората за бедите ми.
После цяла нощ не спах. Отдавна не ми се бе случвало но и това си има обяснение, поне така си мисля, защото няма случайни неща за да не спя значи нещо не е наред значи пак търся лесното, пак търся некви странични пътечки - но това прави болестта ми с мен, и ме кара да мисля по цяла нощ, да не мога да спя , да се въртя и напрежението да изригва.
Благодаря че мога днес да видя това, че се моля да не тръгна по тези пътечки а да вървя по утъпкания път на хилядите възстановили се. Благодаря за програмата , за спонсора си за напътствията и за избора на живот .

Ох, понякога като ви чета, започвам да се плаша, че трезвеността е още по-объркваща от опиянението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите