Явно си доста силен човек.
Не мога точно да анализирам, дали проблемът е от това, че не бих понесла загуба или в основата си не мога психически да живея сама.
Не виждам смисъла.
Може би, никога не съм могла да си намеря мястото на този свят, може би винаги съм се движела по пясъчни дюни или просто съм дърво без корен.

Изобщо не съм силен човек, и за това има доста свидетели.
И аз съм се чувствала като дърво без корен, като съвсем сама на този свят, често татко ми казваше, защо реагираш, все едно си съвсем сама и нямаш подкрепа от никого.
И аз все не бях на мястото си, не знаех вече къде е моето място.
Не си различна ти, просто това е от болестта, няма нищо необичайно и сложно, ами е закономерно.
Ако се запознаеш с други жени, алкохолички, ще видиш, че те се чувстват по същия начин като теб.
Това страшно помага, и се успокояваш.
Опитай !

Аз не виждам нищо различно в основата между алкохоличките.
Виждам между другите хора и нас.
Явно и не искам или не мога да се променя, защото не мога да се възприема по друг начин или защото това което харесвам като "модел" не мога да го постигна.

Малко познавам жени алкохолички т.е. само една на практика.
Много я харесах и съм и много благадарна.

Благодаря Дете на залеза! Защо не си Дете на изгрева?

Благодаря на всички!
Не очаквах, да се държите толкова добре с мен!

Искам да споделя и аз това,което мисля и чувствам-простичко-дано да помогна на някой.По рано аз бях изключително много обсебена от това какво става с мен,какво нямам,защо го нямам...И сега ми се случва много често.Да,но има разлика-а тя е в това,че все повече започвам да опознавам болестта си и все по-малко изпитвам необходимост непрекъснато да се питам ,,защо,,.Има един разказ в голямата книга,който един мой събрат ми беше припомнил:,,Защото съм алкохолик,,.От две години съм в АА,но спонсорът ми припомни колко дълго преди това съм идвала и съм си тръгвала-тези моменти ми се губеха.В началото беше еуфоричното настроение-ето-няма алкохол,няма проблем!Какъв е тогава проблема-давай да живея!И си заживях по старому.И пак паднах-на третия и на шестия месец,защото най големия ми проблем се оказа отричането,че всъщност имам такъв.Не исках да съм различна!Което значеше,че постоянно протестирах срещу болестта си и смятах,че аз мога да управлявам живота си както аз си знам-което ме обрече на безкрайните мъки на депресията и отново ме изправи пред дилемата-какво всъщност искам да правя оттук нататък.Тогава точно се предадох.Тогава разбрах,че не мога сама.Отидох буквално тичайки при сегашния си спонсор с молба за помощ.Исках да живея!Не исках да умра-не и по мизерния начин,по който няколко пъти почти умирах-не,не физическия-душевния.Защото няма нищо по страшно от това да усещаш как искаш да те няма.И понеже ние алкохолиците много лесно забравяме,и понеже тази сутрин пак се чувствах недоволна,и понеже пак исках ,, да си живея живота,,,че тази програма нещо не действа достатъчно бързо исках да пиша за благодарността!За това,че нейната липса винаги ми е пречила да живея.От дете никога не можех да видя това,което всъщност имам-сега-в тази минута!Живеех със спомен за минали обиди и с амбициите да бъда на всяка цена одобрена-от всички-в бъдеще.Липсата на себеприемане ме отчужди от всички.Чувствах се предадена и вечно самотна,въпреки,че съм имала всичко и всички-просто не го виждах-болестта ми пречеше.Сега след 8 месеца работа със спонсор започнаха да падат една по една всички илюзии-не е лесно да се обърнеш и да видиш на 46 години,че всъщност си бил на някакво друго място,което е нереално,празно и си живял в заблуда.,,Не се възстановяват тези,които по природа не могат де бъдат честни със себе си.Има такива нещастници...,,.Сега аз не искам да живея така-озлобена и нещастна!И имам прекрасна алтернатива-програмата на АА.Пет пъти лежах в психиатрията,стотици пъти умирах!Затова днес не искам да търся отново какво нямам-искам да виждам какво имам!И да съм благодарна!Благодарна за чудото,наречено АА!И когато мисълта ми пак литне и започне да търси еуфорията аз спирам и си казвам-не!Не го прави!Само за днес-бъди скромна и благодарна!Имам си моя Бог-той ще ми помогне-той знае по-добре-не аз!Благодаря ви братя и сестри,че ви има и мога да ви споделя!Бог да ви пази!

Че то в тая тема сме само жени алкохолички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мъжете не си признават, нали са силната половина.
Мекошавостта и душевните терзания не са им присъщи.

"Аз не виждам нищо различно в основата между алкохоличките.
Виждам между другите хора и нас.
Явно и не искам или не мога да се променя, защото не мога да се възприема по друг начин или защото това което харесвам като "модел" не мога да го постигна. "
Съвсем точно е това, има разлика между другите хора и нас.

"Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.

Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способноста да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава."

Сам човек нищо не може да промени, няма човешка сила, която да ни избави от алкохолизма.

"След това те начертаха дъховния отговор на проблема и програмата за действие, която стотици от тях бяха приложили успешно. Въпреки че само номинално се числях към църквата, не ми бе тръдно да приема интелектулно техните предложения. Но програмата за действие, макар и напълно разумна, бе много драстична. Тя означаваше, че трябва да се откажа от някои свои дългогодишни схващания. Това не бе лесно. Но в момента, когато реших да премина през този процес, изпитах странното усещане, че положението ми на алкохолик се подобрява и бъдещето действително го доказа.

Също толкова важно бе откритието, че духовните принципи могат да разрешат всичките ми проблеми. Оттогава животът ми стана много по-задоволителен и, надявам се, по-полезен. Старият ми начин на живот не бе лош, но не бих заменил и най-добрите му моменти за най-лошите, които имам сега. Не бих се върнал назад, дори и ако мога да го направя.”

мен винаги когато реша да не пия ме разколебават мъжете с приказки от типа, "айде какво се правиш" , "ти пък , съвсем полуде" , "айде пийни един илач и всичко ще ти мине" ," само бира пий , тя не е алкохол" , "що си купуваш вода бе? и минералната вода и бирата са на една и съща цена !?" и от този род и аз се поддавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, хубава работа!
Шегуваш ли се?
Ти кому какво показваш? Че не можеш да казваш: "Не искам." или казваш: "Аз мога да пия наравно с теб" ?
Ти верно ме хвърли в джаза.