Re: Какво става, когато спрем да пием без чужда помощ? / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

без чужда помощ =без помощта на АА, лекар или близки

Здравейте на всички!
Отново съм тук.Не ми се иска точно днес да си преглеждам профила.Някъде 2009 бях писала, че не пия.Продължи 2-3 седмици.Бях в постоянна еуфория - изтощих се от препускане да свърша насъбраното през последните "години".Кипях от енергия.Загубих си съня и прибягнах до добрата стара биричка за приспиване.Продължението е ясно...Такова нещо като само малко, само 1 път пиене при нас няма.
И с всеки следващ път става по-страшно.За мен знам, че още веднъж - и това е моя край.Не вярвам да мога отново да успея.Беше ужасно.Работя често в къщи.Самото пиене беше кошмар - от сутринта - твърд алкохол- кафе с рамацоти, после бира, после ром или шнапс или ракия по 300-400 грама и нагоре.Телефона изключен- за да не ме улучи някой като съм high, че големи глупости плещех и после ме беше срам.Бели петна във много отношения.Тотално оглупяване, още не мога да се оправя.Работата ми се влоши ужасно.Лежах си на стари лаври - с години градено реноме.Почна да се влошава.Хората плащат и искат качествена услуга, а не оправдания- бях болна, съм болна и тем подобни.
Самоцитирам се, че същото съм го писала и в друга тема
"Аз посягах към първата чаша за отпускане, за притъпяване на болката от любовно разочарование, че някой друг ме е наранил, накрая знаех , че само на една чаша няма да остана, но отлагах, като си казвах- толкова неща о...ках досега, още веднъж само и утре мога да започна.
ОТЛАГАНЕ - голям проблем ми е и не само при алкохола.
Чаках да се случи чудото - беше се получавало 2, 3 пъти за последните 3-4 години.След някоя жестока настинка спирах да пия и да пуша .Нямах и абстиненция.Сега като си спомня - чист подарък от Бога.Само че не съм го осъзнавала.Сега не пия -1 г. 4 м. и не пуша -4м.Само че този път се БОРИХ и то зверски, този път беше на живот и смърт.За алкохола ми помогна откъс от една развлекателна книжка - ставаше въпрос за дебела жена, която все се оплаква,че е дебела, а се тъпче по цял ден и чака помощ от другите.Хареса ми следното изречение:
Само ВИЕ имате силата да промените "съдбата" си.Беше вечер след работа.Както обикновено щях да си пия първото питие.Казах си - няма да ми помогне никой, нито АА никой - АЗ трябва да го направя.Нея вечер не пих, на следващата пак, а и не ми се пиеше след това.Последо време мозъкът ми беше спиртосан, имах чувството, че работи на 20-30% от умствения си капацитет.Просто мисълта за това оглупявне ми е толкова плашеща, че оттогава нямам желание за алкохол.Не ме блазни изобщо.
За цигарите беше друго.Набавих си книгата на Алан Кар - Не пуша.Прочетох половината- там се казваше да не спирам да пуша, доката не прочета докрая.Значи- пуших си още 1 ден, реших да нагледам тук и прочетох от една съфорумка, че чака да я заведат в болница и се надява да и помогнат.Тогава ми мина като светкавица в главата - само ТИ можеш да спреш да пиеш.Исках и да го напиша, но не можех да си вляза в профила.Тогава си казах на мен- то е същото с цигарите- не чакай на Алан Кар, ти сама можеш да спреш.На другите искаш да даваш акъл , а на себе си ?

Нея вечер не пуших повече.Книгата я прочетох до края- винаги когато ми се припушеше четях от нея - компа денонощно включен.Имаше моменти- като куче виех и плачех посред нощ.На инат на цигарите - няма да им се дам.Ценно от книгата - като се замисли човек, цигарите не са изобщо удоволствие, само се заблуждаваме, те не решават проблемите, само ги задълбочават.

Успях без сбирки на АА , тогава не можех да карам колата , а нямаше автобус до нашето село. Сега ми е много зле, защото зад мен е съсипания ми живот.Направих огромни грешки и загубих човека, когото още обичам.Не искам да живея повече.Не виждам смисъл в моя живот.Депресията ме е грабчила в лапите си и няма отърване.Искам в понеделник да отида на сбирка, защото алтернативата е - доктор и лекарства.Сигурно пак ще се откажа.Пак ще се надявам на чудо.Господи , каква глупост-сега като го написах и се усетих - аз пак искам да ми се подари нещо - пак да има happy end.Само че това става рядко.И само нещата за които сме се БОРИЛИ са ценностни.Много съм изморена, цял ден съм плакала.Имаше и повод, но откакто спрях цигарите много плача.
ОТКРИХ БОГ за себе си.Той си е само мой. Моят Бог.Той ми беше последната надежда.Значи сега се боря с депресията.Моля му се.Но топката накрая пак остава в мен.АЗ трябва да се боря и да я победя тази мръсна гадна долна депресия, която ми пречи за всичко.Имам неконтролируеми изблици на плач, мъчително стягане на гърлото, рев при всяка стресова ситуация.Щитовидната ми е наред.Не е от нея.
Ще отида на сбирка.Ще отида и на лекар.
Ще пиша и тук.Много ми е зле.Загубих надежда.Още пиещите имат надежда , че като спрат и проблемите са решени.Той само алкохола е достатъчен като проблем, но име и много други.
Молих моя Бог да умра.Той още не ме чува.Сигурно не иска още да ме чуе.Аз само това искам.Сама не мога.Все още ми пука за тези, които ще останат след мене.

Извинявам се за нескопосания стил.Емоционалното ми състояние е кофти.Ако чакам да започна да пиша по-свързано ще мине още време.Исках най-после да пиша.

Редактирано от mina68 на 03.07.11 01:40.

На 14 години започнах да пия,тъй като бях някак си по-"различен" от другите деца,чаках да се махна от основното училище,с надеждата,че нещата ще се променят когато отида да уча след други хора,но...не стана.Не знаех,че съм болен човек,който не може и не трябва да пие,но аз вече си бях свикнал да живея постоянно с алкохола и дори и за миг не бих могъл да предположа,че в алкохола ми е проблема.По-късно,след около 30 години на пиене и не пиене,се оказа,че аз наистина нямам проблем с алкохола,а съм болен човек-както умствено,така и душевно,но също така -и физически относно реакцията ми към веществото-алкохол.
По-късно(на 20 години) спрях да пия за първи път,когато бях в "родната казарма",около осем месеца бях напълно добре,бях без цигари,но към край на тази "първа суха година" в живота си,бях толкова пълен с нерви и всякакви страхове,че се шашнах откъде идва това...
Тогава разбира се не знаех,че съм болен човек от алкохолизъм,и че пиенето на алкохола е само симптом на това,а не самата болест,която бавно но сигурно искаше да ме довърши.Тогава след една година без алкохол почнах плахо да пия,с надеждата,че "мога да контролирам" своето пиене,което разбира се не се получи,а самите депресии,страхове си оставаха,нарастваха,като също така и самото пиене се влошаваше така,че за пръв път посетих Спешен кабинет на 24 годишна възраст във Варна,там ми бе казано,че имам "проблеми с нервите",аз спрях да пия за около месец-два ,но после отново си продължих като дори за миг не съм се замислил,че трябва да спра "завинаги".
На 26 годишна възраст вече станах редовен посетител на психиатри,ходех по екстрасенси,при разни йоги,бавачки,по-късно отидох и на психолог,но никой от тях не успя да ми промени "психиката",не успя да ме накара да не пия,нито пък да ми оправи депресиите и фобиите,без значение,че вече пиех лекарствата "като за световно".Продължавах да си се нервя,продължавах да пия или да не пия,продължавах да се свличам надолу,като в последните си години на пиене и не пиене,ставаше от зле по-зле.Когато не пиех бях изпълнен със страхове,с гняв към себе си и околния свят,завиждах на тия,които се радваха на живота-дори си мислех,че така си позират,а не са наистина щастливи,защото дори за миг не бих могъл и да предположа,че може да се живее без Алкохол и човек да бъде щастлив и спокоен.След това над 20 годишно лечение по всякакви доктори и различни "духовни и недуховни" специалисти,аз вече не исках да живея толкова много,колкото нищо друго не бях желал през живота си.Вечерта си лягах с молитва през нощта,като заспя-да не се събудя не следващия ден,а когато това не ставаше въпреки моите горещи и искрени молби,аз ставах с мисълта за още "един проклет,нещастен и ден-наказание",който трябва някак си да изживея.От доста време не бях си припомнял това и сега съм ти благодарен,mina,за дето ми припомни колко наистина съм благословен с това да намеря Изход от Алкохолизма,който ме е убивал през годините,а аз съм си нямал и да идея от каква "болест" съм болен и какво мога да направя за да се "излекувам" от нея.Моята последна психиатърка ми каза,че вече имам физиономията на хроничен алкохолик,аз бях доста зле след падането на главата си преди два месеца по това време,исках от нея да ми даде някаква надежда,но тя съвсем простичко ми предаде,че "е дотук".Не го каза в прав текст,но съм и благодарен за това,което направи,и което и прави чест като специалист в областта на лечението на алкохолизма и разни други психо-болежки.Сега всяка една година,на Рождения и ден и се обаждам да я поздравя,за което тя ми благодари,а аз си припомням откъде бях изваден,как това ми се случи и на Кого има да съм благодарен за това.
Сега,след като съм пета година в Анонимни Алкохолици,след като опитвах над 25 години да се науча да пия,да се науча да живея без да пия и след като не успях да направя нищо от това,което се опитвах да направя,след като исках да ме няма толкова силно,колкото нищо друго на този свят,днес аз се радвам на Новия си Живот без алкохол.Не е лесно на моменти,но сега имам възможността да се радвам или да страдам на всичко,което ми се предлага,мога да живея свободно без да се страхувам от това да погледна хората в очите и най-вече-съм свободен от алкохола и без алкохол.
Преди време спонсора ми по програмата Анонимни Алкохолици,ми бе казал,че след три-четири години работа в АА,ще позная свобода,за която не съм си и мечтал да притежавам,а аз като един "класически алкохолик" доста се съмнявах в неговите думи...