Над месец съм без работа-от последната Фирма ме изхвърлиха(тоест ми предложиха сам да се изхвърля),което направих имайки в предвид,че можеше да ме освободят "поради некадърност" (има такъв член,който освен,че е "член",но е доста удобен за българските работодатели),което не е толкова важно в случая,но все пак е нещо,имащо връзка с темата,която постнах ей сегичка.
Както споделих сега съм без работа и ще е меко казано,че не ми е приятно това състояние,но всяко зло е за добро и вярвам,че е така едно към едно.Виждайки какви са нещата около мен,какво се случва и колко трудно е да се намери добра работа,или дори въобще да се намери каквато и да е работа,си спомням действията си през годините(доскоро) когато си решавах всички проблеми с помощта на Алкохола и някак си ми бе "по-лесно" да живея с тази патерица,като въобще дори не съм предполагал,че ще ми се наложи да се оправям без тази "постоянна,незаменима и мощна подкрепа на моя постоянен помощник".Стана така обаче,че в последните си години на пиянство аз вече нито можех да пия,нито можех да не пия и нещата ставаха от зле,по-зле като колкото и да се опитвах да спра да пия,или да се науча да пия,нищо друго не се получаваше освен продължаващото ми затъване надолу и надолу като не виждах никакво измъкване от тази Спирала водеща наникъде.
По това време все си намирах работа,без значение каква,стараех са да работя съвестно(което успявах някак си да постигна,имайки в предвид колко зле съм бил по това време),печелех някакви пари,успявах да ги задържа за известен период от време(понякога броени дни с доста усилия ,а понякога само броени часове),после отново оставах без работа,намирах си работа,губех я,губех пари и тн. и тн.,та до скоро.Това по никакъв начин не успя да ми помогне нито да спра да пия,нито пък да живея без нуждата от алкохол или от лекарства,променящи съзнанието.Така бе доскоро,но така може да стане и сега,ако не съм проумял една простичка истина-толкова простичка,колкото е измъкването от Алкохолизма така,както е описано в Голямата книга от първите сто възстановили се алкохолици,а именно:

"Алкохолика, който е в състояние и желае да се възстанови почти не се нуждае от благотворителност в общоприетия смисъл на думата. Мъжете, които молят за пари и подслон преди да са се справили с пиенето са на погрешен път. И все пак ние сме готови да направим какво ли не, ако сме сигурни, че човека иска да спре да пие.

Не става въпрос дали даваш, а как даваш. Това често бележи границата между провала и успеха. В момента, в който поставим помощта си на равнище оказване на услуги, алкохолика започва да разчита на нашата помощ, а не на Бог. Той иска това или онова и твърди, че не може да се справи с алкохола, докато не се задоволят материалните му потребности. Глупости! Някои от нас са разбрали следната истина: С работа или без работа, със съпруга или не, ние просто не спираме да пием, докато не поставим зависимостта от Бог пред зависимостта от други хора.

Втълпете в съзнанието на всеки човек мисълта, че може да се възстанови независимо от околните. Единственото условие е да се доверява на Бог и да прочисти дома си"

Гл.VІІ от Анонимни Алкохолици-"Как да работим с другите".

Та това,което се опитвах да направя относно пиенето,относно живота си без алкохол,слагайки на първо място и работа,и пари и жени,се оказа най-големия парадокс във всяко едно отношение,но разбира се "парадокс" само в главата ми.Виждайки какво е споделено от нашите първи възстановили се събратя,виждайки какво се е случило с мен,когато пиех и какво е положението сега,мога съвсем простичко да кажа,че тези хора са прави.Мога да споделя,че само и благодарение на Бог(Когото открих в Анонимни Алкохолици с действията си по програмата АА),сега съм жив и съм трезвен и се старая да остана трезвен ,а едно от нещата,което гарантира това(само за днес) е да го споделям със свои братя и сестри,желаещи да опитат това,което доста алкохолици като мен съвсем успешно са опитали,което си действа на 100% с едно единствено условие-"Действа,ако действаш".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алкохола е вид наркотик.Цигарите също.Аз също пиех много.В един момент, макар и трудно спрях да пия.За няколко месеца ми се възстановиха доста неща.
Трябва воля и всичко ще се оправи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Холдън,
уважавам мненията ти по всички въпроси в богатата ти клубна биография, освен това прототипът ти ми е любим герой, но моля те, алкохолизмът е мааалко встрани от енциклопедичните ти познания.
Дано не ми се обидиш, обаче алкохолизмът с воля не се оправя. Рецептата сигурно е добра за някои проблемни пиячи, но почети малко тук, "подкови" се малко и тогава се изказвай. Можеш без да искаш да подхлъзнеш някого.
В този клуб много хора само четат без да пишат, защото се страхуват от страшния си проблем. Опасно е да раздаваш съмнителни рецепти. Извини ме още веднъж, дано си ме разбрал.

Няма случайни неща за пореден път се убеждавам.
Днес съм зациклила и аз на темата " Криза,безработица,пари и алкохолизъм.... " и се зарадвах, когато видях, че Стефко е писал, само дето аз си имам работа, но нещо съм недоволна от приходите си на месеца. Днес сложих на кантара приходи и разходи и главата ме светна от това което видях, потъвам и потъвам ама вместо да се лиша от нещо, аз така някак на шега ги увеличавам разходите. Гледам да избягвам в къщи темата за пари защото ми се казва да спра да пуша ама аз и за тази зависимост си имам оправдание, нали пестя като некупувам алкохол ама не е достатъчно.
Както Стефко по горе каза действа ако действаш , а аз нещо с действията не се оправям. Вярвам, че ще изляза на повърхността с божията помощ но също така вярвам, че ако не съм готова да направя някой действия всичко е напразно, защото както е казано в шеста стъпка .... напълно готови ... а аз кво правя седя и чакам някой друг нещо да направи за мен . Ама как да стане това като седя и се вайкам само - е сигурно няма как да се получи по този начин. Ама сега изпадам в страхове, страхове от действията, че няма да мога, че няма да успея , че ще се изложа .... и продължавам да захранвам илюзията, че ако материално съм добре всичко ще е добре , само дето и това знам че не е така, ама какво от това като го знам ... не ми помага много в момента това. Цял ден пиша и смятам смятам и пиша и нищо нестава, не излизат ми сметките и как да излизат ... и се сетих за преди време когато работих и получавах двеста лева заплата и се грижих сама , после дойде страшното и изпаднах в безумия , и колкото повече бог се стараеше да ми дава аз толкова повече исках ... на това му казвам аз не благодарност, а сега - сега не съм готова да се откажа от елементарни неща за себе си - от цигарите, от фитнеса , от някой парцал да напазарувам - гардероб с дрехи имам и все казвам,че няма какво да облека, докато други се чудят какво да ядат... и пак не съм готова и пак ме обзема паника и страхове и пак се връщам на първа стъпка... и въобще на цялата програма която е наистина действия ...
Господи помогни ми, дай ми смирение, дай ми смелост, дай ми здрав разум и търпение за всяко нещо за което се изисква.

Ето кое ми доказва за пореден път колко наистина съм тъп,че досега над 20 години когато се опитвах да спра да пия,или да се науча да пия не се сетих,че "ми трябва ВОЛЯ"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от stefko_aa на 30.06.11 09:50.

"Лесно е да се остави духовната програма за действие и да се почива на минали успехи. Ако го допуснем ще ни връхлетят неприятности, защото алкохола е коварен неприятел. Ние не сме се излекували от алкохолизма. Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при условие, че поддържаме добрата си духовна форма".

Точно така е. Както споделях, че се случват чудеса, така попаднах в неприятна ситуация, която ме разтрепери емоционално и посегнах за една бира, която продължи в двудневен запой. Спрях се бързо, Слава Богу, но наистина, ако не сме в добра духовна форма алкохолът много лесно подмамва и ни взима веднага под топлото си, сигурно крило

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

РЕШИХ да спра да пуша. И не пуша.Пуша електронни цигари.Не така стоят нештата ,оба4е с алкохола при мен. За над 20 години ,милиони пъти вземах решение да спра да пия.Обещавах наи-тържествено пред себе си ,пред бог ,пред приятели и познати,след издънка,преди издънка. Но за мое изумление-нещо ставаше.Не само ,4е не спирах ,а удължавах времетраенето на пиене.Отна4ало само ве4ер.След няколко години ,запо4нах да пия и на обед и ве4ер си допивах.Последните години в месеца си заформях по един ,два 36 4асови маратона,без храна-само на водка и вода за разредител.И запо4нах да виждам как живота ми се разпада. След хиляди доказателства през годините ,4е имам проблем с пиенето и ,4е след първите 50-100 грама запо4вам да губя контрол над изпитото коли4ество,аз се оказах в пълна безизходица.Не ми помогна нито волята,нито доброто желание,нито твърдото решение,4е алкохола не е за мен.Обикалях си у нас от стая в стая като животно в клетка-няма изход от ситуацията.Това нещо е много по-силно от мен.Но аз в никакъв слу4аи не съм алкохолик-имам само проблем с пиенето-много хора го имат този проблем-така си мислех. Оказа се впоследствие,4е съм си 4ист алкохолик.Но ми трябваше време да си го призная.Да се пре4упя.Щом не мога да си контролирам коли4еството,щом след първата 4ашка не мога да се спра -аз съм алкохолик и не трябва да се докосвам до алкохола.Лесно е да се каже.Та тогава не признавах ,4е съм алкохолик,но след като си имах проблем ре6их да търся помощ. Разгледах по форумите кои какво пише.И си викам-ще направя последен опит да си контролирам пиенето,ако не успея ,ще се свържа с някои ,но нямах особена надежда ,4е може да ми се помогне.При мен пиенето беше станало на4ин на живот. Запо4нах последния си опит на контролирано пиене.Около две седмици наистина си контролирах коли4еството -ве4ер по едно патрон4е,после хапвам нещо -културна работа.:)И на третата седмица като се подкарах,забравих и за контрол и за воля и за вси4ко.Яко пиене една седмица.Без храна.Зарязах и работа и задължения и приятели ,скрих се в къщи и сам си ми беше наи-добре.С моя приятел през последните 20 години-водката.Да ,оба4е на шестия ден изтрезнях -спрях да пия-щях ве4е да бъда разкрит,парите свършиха.Идоиде ада.Доиде вината,самосъжалението.И пак се оказах в предишната ситуация.Без изход.Приближих се до компа и отворих не помня кои саит на АА и написах -Здравеите.После го изтрих.След два дена пак написах не6то и пак го изтрих.После пак се запих.Икато изтрезнях -написах Здрасти и не го изтрих.След един два дена Някои ми беше отговорил.Този някои е 4овека ,които ми помогна ,а и сега много ми помага да съм трезвен.Ве4е шести месец.Благодаря на Бог,4е ми го изпрати.Шест месеца -без алкохол и без да полагам никакви усилия за това.НО при мен на4алото на нов на4ин на живот запо4на,когато признах пред себе си и пред Бог ,4е съм болен 4овек ,алкохолик и 4е в никакъв слу4аи не мога да се оправя сам.трябва ми помощ.Напълно съм безсилен пред алкохола и сам ми е невъзможно да спра да пия.Сега не пия благодарение на Бог,на спонсора ми ,на братята и сестрите от АА.Благословени да сте вси4ки -да ви пази Бог.

"За тези, които не са в състояние да пият умерено, основният въпрос е как изобщо да спрат да пият. Ние приемаме, разбира се, че читателят иска да спре. Дали такъв човек може да се откаже без духовна помощ зависи от степента, до която вече е загубил възможността за избор дали да пие или не. Много от нас си мислеха, че имат силни характери. Имахме огромно желание да спрем за винаги. И все пак открихме, че това е невъзможно. Това е объркващата страна на алкохолизма, такъв, какъвто го познаваме - невъзможността да оставим алкохола настрана, колкото и големи да са потребността или желанието за това."

Гл.ІІІ от Голямата книга-"Още за алкохолизма"

Цял живот се опитвах сам да спра да пия и това продължи до тогава,докато имах огромния Късмет да получа помощ от Анонимни Алкохолици, и това ми спаси живота и благодарение на действията по програмата на АА,в момента днес съм чист и трезвен и мога да се радвам ден по ден на трезвеността си.
Благодаря ти,goro66,че ми припомни къде бях,какво се опитвах да направя,как нищо не успях сам да направя относно Алкохола и най-вече-да мога днес и сега да направя сравнение със самия себе си,отпреди доста години на пиене и непиене.

Благодарен съм на Бог за всичко това,което ми подари и подарява ден подир ден в Анонимни Алкохолици.Благодаря ви,че ви има,приятели и мога да споделя това с вас!

Бъдете здрави и трезви,още 24 часа!
Поздрави-Стефко.

Бъди себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След над 20 години пиене,ама сериозно пиене,запо4на да ми просветва ,4е за мое голямо съжаление имам проблем.Не можех с едно ,не можех и без едно.Мъ4ех се да не пия,но не става.все си ме теглеше към магазина за водка.Сядам си аз у нас -отдавна бях спрял да ходя по кръ4ми -там хем е по-скъпо ,хем ми гледат резила ,та прибирам се аз ,оба4е стотина грама съм си ги врътнал още ,докато се събувам .Естествено след няма и 30 мин ти4ам за второ патрон4е. Но първона4ално не си купувам две , защото знам ,4е ще пия само едно- и после ще спра.Това никога не се слу4и.600 грама си ми бяха екстра.Таман да си се докарам -вси4ко да ми е равно.И после се събуждам през ноща към 2-3 забравил съм да ям естествено,лошо ми е и как да спра тази гадория-пак водка,или там каквото има.Заспал съм с дрехите.Сещам се ,4е приятелката ми е идваласлед работа ,оба4е смътно си спомням ,4е се е скарала с мен ,4е само съм я разходил и си е тръгнала.Друго не помня.Може да съм я обидил с нещо.Нищо не помня.Маи говорих с някои по телефона.Ама с кои и какво съм говорил ,дали не се изложих нещо?????АД. Утре като се пооправя ще ръ4кам в телефона да видя с кои съм говорил-може нещо да ми просветне.Ако съм на работа сътринта --лошо.Ако не съм---празник--две,три шкембета,с много оцет,две бири и пак сна4але на водка.Та запо4на да ми просветва,4е си имам проблем.И се уплаших много -проблема ми изглеждаше неразрешим.Така изглеждаше.Оказа се ,4е има хора то4но със същите проблеми като моите и те ми помогнаха.Хората от АА.Проблемът ,оба4е си седи в мен и ще си остане до края на живота ми.Защото аз съм алкохолик и оправия няма така и ще си умра.Но хубавото е ,4е ми е дадена ежедневна отсро4ка- Бог ми дава право да живея без алкохол ,при условие ,4е се поддържам в добра духовна форма.Ами нямам избор .Мисля ,4е съм голям късметлия.Възприемам алкохолизма си като благословия.Тъи -като не трябва да пия -аз търся спасение.Спасението е в АА.А пък ААпредлага духовна програма за спасение от пиенето ми ,която о4евидно работи прекрасно -аз не пия шести месец.Е каква по-голяма благословия от това да не пия и да имам възможността да израствам духовно.Ве4е близо шест месеца ги няма тежките пиянски ве4ери.терзанията-какво съм говорил,какво съм правил ,къде и как съм се излагал-себе си и хората ,които са с мен.Няма го и махмурлука естествено.Но.. не забравям за ежедневната отсро4ка,която ми е дадена.И задължителното условие да мисля за другите братя и сестри от АА.Да ви пази Бог.

"Възприемам алкохолизма си като благословия."

И аз, успокояващо и чак хубаво ти става от това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес у нас доиде един приятел без да се обади.Аз си седях на компа и си 4етях пощата.тои звънна ,станах да му отворя и с влизането се залепи за компа и запо4на наглас да 4ете в отворената ми поща.Хем ми е много добър приятел ,но заради тази простотия ,която направи побеснях.Вътрешно.Външно запазих самообладание ,доколкото мога и му направих забележка.Тои малко се сконфузи ,усети ,4е не ми е приятно и се извини.Дадох вид ,4е нищо не е станало ,но вътре в себе си си ме беше много яд.Абе толкова ли не сеща ,4е 4овек си има ли4но пространство и не трябва така нагло да го нарушава.Аз да не би да съм отишъл в тях да му 4ета пощата, или да 4ета как успива мацките в Елмаз.Това са си ли4ни неща.Егати простотията.И си беснея вътре в себе си и се самонавивам и се самоизяждам.От една съвсем наглед дребна простъпка на един мои много добър приятел си заформих в главата цял един филм.А тоя пи4 ,вероятно си взе поука,4е не ми е приятно това ,което направи и забрави за слу4ката.Но тои не е алкохолик.Ааз от мухата правя слон.Иот няколко такива дребни наглед постъпки на някой,като ми се полу4и натрупване в тиквата и си заформям бесен запой.А трябва ли заради всеки ,който постъпва не според мойте разбирания аз да се застрелвам.Не трябва.Ама така правех по-рано.Като пиех.Защото не приемам хората ,такива каквито са.Но 4овека си е такъв -така е направен и ситуацията е такава ,каквато е.Явно е невъзможно да променя 4овека. Нито ситуацията.Оба4е не трябва и да се запивам ,защото ще умра.Втакъв слу4ай не ми остава нищо друго ,освен да запо4на да променям себе си.Да си променям на4ина на възприемане -4увствата,мислите ,емоциите.Преди време,когато ме взеха в казармата попитах един от старите воиници-аз го познавах отпреди-викам му-абе ,през цялото време ли ще е такъв гър4?Той вика-да ,но другата година ще погледнеш нещата от друг ъгъл.Така и стана .Та 4овека и ситуацията май не са ми виновни.Аз съм си виновен ,заради на4ина по ,който ги възприемам.Моят приятел да си оправя неговите си кусури.Аз трябва да си оправям мойте.Слава Богу днес не помислих за пиене.Но си помислих ,4е тази дребна слу4ка днес трябва да я споделя с хора като мен ,който ще ме разберат.Сам-няма измъкване от блатото.Да ни пази Бог.

при мен скърбенето по загуба на някой близък е подобно обсебяващо, най-вече ми бе трудно да приема раздяла или да скъсам взаймоотношение с приятелка, като години наред я мисля и разхождам в главата си - чопля и търся причина, но в същото време не мога да им позволя да бъдем обикновенни приятели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Егоизъм - егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени."

Много ми е трудно да си призная, че съм егоцентрична, преди години се заблуждавах, че след като съм готова да дам нещо на някого, това показва, че не съм егоистка. Сега рабзирам, че това пък е огромното ми себелюбие, да покажа на хората, че не съм егоистка, да излъжа, да се покажа такава, каквато не съм, да се предствя такава, каквато бих могла да се харесам на хората.
Едва сега ги виждам тези неща, преди години не можех.

Същата съм и аз. С приятелка, която ми е на гости, обикаляхме магазините и харесахме едни ризи. Тя купи за приятеля си, аз на мъжа ми. И аз приготвям вечерята, тя вади ризата за мъжа ми, подава му я и казва - виж каква ризка сме ти купили. И аз побеснях, затръшках се как ми е отнела изненадата, удоволствието, как е представила нещата, все едно и тя я е купила. Аз никога не бих си позволила, ако нейният приятел беше там, да му подаря ризата от името на двете ни преди нея. И както си беснеех по този повод, разбира се, че се напих като гъз, то е ясно. Същото като с твоя приятел и пощата. Пречупваме хората според собствения си мироглед и очакваме да постъпват както ние бихме постъпили. Ама така не става, хората са различни. Не трябва да се вглеждаме и ядосваме за такива неща, а да пазим вътрешния си мир. Определено не е лесно обаче, но предполагам, че с натрупване на трезво време и работа по Програмата и това ще стане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един приятел всезнаико,ме кара оня ден да пием по едно и аз му отказах естествено,а той ми вика -бе ти кво се правиш на интересен бе-ве4е половин година не пиеш,голяма работа ,ако му дръннем по едно.Ти не си болен,много хора не пият дълго време ,после се напият един път ,пак не пият голяма работа станала.Голяма работа , му викам ,ама ти ще пиеш две ,три и ще спреш ,а аз ще си допивам у нас после неясно колко време-няколко дена ,а може и седмица да откарам,ако не ритна камбаната през това време.А той вика-глей сега-тези хора ,с които общуваш от АА много зле ти влияят.Ти трябва да се откъснеш от тях.До едно време те са ти полезни ,но впоследствие те започват да ти вредят.Викам -що бе,защо така мислиш?Ами ти ме слушай мен -аз съм наясно с тия неща-в нашто село има един алкохолоик ,дето умря и покрай него ми е ясен проблема.А мен почна да ме напушва смях,но разговора беше по телефона и тои не ми виждаше реакцията.И в тая връзка си мисля ,колко е сериозен моя проблем с алкохола,как мога да се подведа ,да улетя ,ако аз съм по-лабилен и не се занимавам сериозно с Програмата на АА ,сериозно и ежедневно.А човека не е наясно и си ги плещи ,както му дойде ,но той не е виновен.На него не му трябва да знае ,че при мен нещата са на живот и смърт-аз трябва да ги знам тия неща.И виждам ,че при едно мое отделяне от АА ,ако пак някога ,някой започне така да ме навива ,може и да се подкарам.А болестта си се развива в мен ,защото е прогресираща и спра ли да се лекувам-дотук съм.А сам не става.Да ни пази Бог.

Така е с всички. Самият ми съпруг вчера си отвори винце и ми предложи да пробвам: "Само една глътка, да си кажеш мнението". Майка ми като чуе, че ходя на сбирки и се стряска : "Ама, защо, какво е станало, нали не пиеш вече". Лекуващият ме доктор: "От АА няма никаква полза, пий си хапчетата и няма да ти се пие". И т.н. Но хората наистина не са виновни, защото не са наясно и няма как да са наясно с проблема ни, само който го е преживял и страда от тази болест, само той знае. Затова разбирам колко е важно да се подкрепяме и да се ходи на сбирки.

Опитвам се да се науча да се моля за тези ,които ме дразнят.Засега нещо не ми се отдава.Може би трябва да мине време ,докато се приближа до съвършенството.Ако въобще се приближа.Но ми се ще да се науча на този маисторлък-да се моля за тези ,които не обичам.Преди няколко дена видях ,че не го мога това нещо.Реших да ставам готвач .Ще уча нов занаят.Уговорих едни познати да ме вземат в тяхното заведение, да поработя .Плащали 20 лв на ден.Ама после разбрах ,че на опитните готвачи давали толкова.Започнах аз,ще режа лук.Нарезах го на едни едри парчета ,да се задави човек,ама и замалко да си отрежа пръста.А им бях казал ,че съм работил малко тая работа.Те ме гледаааат.После изгорих кюфтетата.Викам му на шефа-дай да нанизвам шишчета.Е така ги нанизах ,че на целия шиш имаше три мръвчета ,между тях мнооого лук и тук там чушка.Той като го видя и вика-леле човече -така ли се прави бе,ще ни бият ,да знаеш.Тоя шиш струва 3.50.Викам -ми на мръвче по левче ,останалите 0.50ст.за лука.Ти вика си луд.Мисля си на акъла -аз си знам ,че съм луд бе,кажи ми нещо ,дето не го знам.А и никой не ми показва как да свърша някаква работа.Гледат ми саира гадовете му ниедни.Доказа се ,че не ставам за готвач.Аз може и да ставам ,ама като никой не ме учи надеждата ми умря.Скапах се.И се изморих и психически се скапах,щото опита ми за нов занаят тръгна на зле.А шефката ми вика-изнеси тая супа на клиентите.Като се спънах у прагчето,разхвърчаха се и супи и лъжици и салфетки ,оплисках едни клиенти ,покраи който се гласех да мина-резииииил.Срам.И понеже бех работил вече два дена ,вечерта викам на шефа-дай некой лев.Щото за тия два дена ,освен простотиите,които заформих ,свърших и доста полезна работа.Като отсервиране на маси например.:)Той вика 20 лв стигат ли ти?Викам -ми добре.Като си мисля,че накрая на седмицата ще ми даде още.Да ,ама вечерта ми се обади и ми вика -почиваи малко -аз ще ти се обадя.Ясна е работата.Уволнен съм.Егати пича.Работих му два дена за 20 лв.Не прояви никй желание малко от малко да ми покаже нещо ,за да мога да зацепя.Накрая нема смелост и в очите да ми го каже.Катил.И се ядосах.Подпалих моторетката,както се казва.Усетих ,че нещата отиват на към поркане,ако не се спра навреме.Ама ........как да се спра-напира ми гнева отвътре.Да му се запали кръчмата дано,да му падне гръм у тенджерата,навсякъде да му плъзнат хлебарки.......,да го скапат от проверки и глоби.И ей такива си ги редя аз ,но по едно време се сетих,че не е хубаво така да мисля ,вредно е за мен-трябва да се моля за такива хора.Да се моля....,ама като не мога.Мен ме е яд на него , как да се моля?Е все пак опитах .И почнах аз-дано никога да не му се запали кръчмата, и в никакъв случаи да не му пада гръм в тенджерата,и никога да не му се случва да спре на бензиностанция и да му сипят в бензиновата кола-дизел.Ааааа ,такива работи -на него не.Дали някога ще науча поне този майсторлък-да се моля за тези ,които не обичам.Да ни пази Бог ,братя и сестри.

По време на дългите години пиене, съм се питал-защо след като знам ,че като се напия правя глупости пак пия.Правя неща ,за които горчиво съжалявам после,но след ден два пак се напивам.Ужасен кръговрат,затворен кръг ,а измъкване няма.След напиване ,следва вина и обещанието повече никога.Как става така ,че пак започвам.И пак се напивам.И пак простотии.Защо го правя-какъв човек съм аз.Хората сбъркат нещо и си вземат поука и повече не повтарят същата грешка.Значи аз ,или съм малоумен нещо-хлопа ми дъската,не съм в центъра,или пък съм зависим.От алкохола.Но си викам -добре де напил съм се -това е за последно.Сега ще пия само едно ,наи-много две.И спирам.Итоя номер не мина.След първото започва да ми влиза като в мивка.Ислед всяко напиване става все по-страшно ,а простотиите по-велики и по-велики.Но ми трябваше време да стигна до извода ,че аз не трябва да се докосвам до алкохол.Ама как ще живея без алкохол.Та всички хора пият-как ще седна в заведение и няма да пия една ракия със овчарска салата.На мен си ми е ясно ,че няма да е само една.А и всички хора ,които споменавам по-горе накрая не искаха вече да пият с мен.Но пък сега същите хора с удоволствие излизат с мен на по кафе,защото знаят ,че не пия.Та да си се върна аз на мисълта за първата чашка.Хем знам ,че не трябва изобщо да посягам към алкохол ,хем го правя.Кое ме кара да правя така.Нещо по-силно от мен?Нещо в ума ми?Може би трябва да се наблюдавам.Да си следя мислите,чувствата,поведението,а и това какво говоря.Как се държа с хората.Какво точно ме довежда до първата чаша.?Оная вечер бях на работа.Бях сам , през деня ми се бяха случили няколко обнадеждаващи неща за бъдеща работа,бяха ми обещали от една банка заем,заиграх се с една мацка през деня и усетих как искам да увелича ефекта от това добро настроение.Нещо ми липсваше.Отидох и си купих цигари и кафе.Изпуших 5 цигари една след друга и изпих кафето на три глътки.Нещо ми липсваааа.Ефекта от цигарите и кафето не е достатъчен.Трябва да си усиля приповдигнатото настроение с още нещо ,за си ми стане напълно гот.АЛКОХОЛЪТ.Той ми докарва този ефект.Сетих се ,че съм напът да стане голяма беля.Не трябва да пия.Иизпитах някаква тъга.Защото единствения ми познат начин да ми стане още по -добре е ако му дрънна едно две патрончета.Е не пих.Пак ми се размина.Благодаря на Бог.Ето как болните ми чувства и емоции ме подкараха право към първата чаша.Явно ,макар и да я няма физическата зависимост,психическата си остава до гроб.Е , успокояващото е ,че ИМА ИЗХОД---АА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

жоро.66,
много те моля, като пишеш, удряй от време на време по един ентер за нов ред. И като свършиш изречението, удряй по една пауза.
Исках да прочета поста ти, ама се отказах.
Толкова много думи и букви, слепени една до друга, започват да играят пред очите ми, та се стреснах да не би да съм пил две водки на обед, без да съм се усетил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Некой,който има нужда да прочете този пост,той ще го прочете ,без да обръща внимание ,на това ,на което ти си обърнал . Явно за теб е по-важен правописа ,а не съдържанието,затова и по-добре не го чети.Този пост не е за теб-няма да ти свърши работа.

В случая не съм коментирал правописа. Ставаше дума, че така трудно се чете. Може да си се засегнал от шегата ми, че буквите играят, все едно съм пил две водки. Ако е така, не се засягай, шегата е безобидна и не е насочена към теб, а към мен.
А какво ще ми свърши работа и какво - не, това никога не се знае.

"Всеки човек прилича на актьор, който иска да изнесе целия спектакъл - опитва се да аранжира осветлението, балета, постановката и другите актьори както на него му харесва. Само ако можеше да наложи собствените си виждания, само ако хората постъпваха както той иска, представлението би било прекрасно. Всички, включително и самият той, биха били доволни. Животът би бил чудесен. В опитите си да наложи своите виждания нашият актьор понякога е много изобретателен. Той може да бъде мил, внимателен, търпелив, щедър; дори скромен и самопожертвователен. От друга страна, той може да бъде дребнав, егоистичен, себелюбив и нечестен. Но както повечето човешки същества, той най-вероятно притежава различни черти.

.........

Нашият актьор е себелюбив - егоцентричен, както е прието да се казва в днешно време. Той прилича на пенсионирания бизнесмен, които се излежава на слънце във Флорида през зимата и се оплаква от бедственото положение на нацията; на свещеника, които въздиша върху греховете на двадесетия век; на политиците и реформаторите, които са сигурни, че Утопията ще настъпи, стига само всички останали да се държат както трябва; на престъпника-касоразбивач, които смята, че обществото е било несправедливо към него; най-сетне, той прилича на алкохолика, който е загъбил всичко и е принудително затворен."........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от stefko_aa на 22.07.11 22:21.

Актьорът проявява своите черти според ролята която изпълнява.
Всеки иска да изпълнява позитивна рола . В живота всички бягат от ролята на отрепките , но някой иска да има хора които да играят и такива роли . Кой е режисьора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колкото по-малко ни понасяха хората, толкова повече се отдръпвахме от обществото, от самия живот. Когато се превърнахме в поданици на Цар Алкохол, в треперещи обитатели на безумното му царство, вледеняващата мъгла на самотата се спусна над нас. Тя се сгъстяваше и ставаше все по-непрогледна. Някои от нас потънаха в калта с надеждата, че ще намерят разбиране и одобрение. За момент ги откривахме – след това идваше забвението и страшното пробуждане, за да се сблъскаме с ужасните четири Конника – Ужас, Объркване, Безизходица и Страх. Нещастните пияници, които четат тази страница, ще разберат това!

обществото ми обърна гръб и на свой ред и аз му обърнах гръб . обществото ме погреба преди да съм умряла . но цар Алкохол е силен владетел
той е магнетичен и омагьосва когато си с него няма страх и никакво объркване , но когато си тръгне отчаянието е голямо докато не го призовеш отново .
никой не може да се раздели с този цар докато не спре да търси подкрепата му. но когато другите царе са някъде в далечни царства и там имат безброй подчинени които закрилят , ние сме прекалено слаби без защитата на някой велик владетел . не знам , може би всеки владетел да пази своята територия и соите подчинени . може би е много по-силен отколкото предполагаме

Бъди здрав и трезвен,некой.Радвам се за теб,че все пак овреме успя да откриеш нередностите в писанията на нашего събрата-алкохолик,който се опитва да стори нещо за себе си,а и за други алкита,имащи нужда от подкрепа.Навярно това е най-важното в предаването на посланието на Анонимни Алкохолици-правилния правопис


Стефко, Стефко, да се смея ли, да плача ли! Предпочитам да се засмея. Аз просто му казах на човека, че постът му става нечетлив по този начин. Ти ме засипа с цитати от Голямата книга.

И пак повтарям, не съм говорил нито за граматика, нито за правопис, само за вида на поста.

Ми погледни го пак този пост и ти ще признаеш, че се чете трудно.

Може би пък, като съм му направил тази забележка (за която вече взех да съжалявам), и аз съм искал да направя нещо за други алкита. Да, естествено, че съдържанието е най-важно, но тези набутани една връз друга букви може да откажат някое алки да чете поста, както ме отказаха мен.
А поне аз си мисля, че постовете се пишат И за да се четат от хората.

Айде, недей да взимаш всичко толкова лично, отпусни душата, радвай се на живота, макар че той не винаги е весел, и си изкарай един хубав юлски уикенд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

… бяхме убедени, че собственото ни аз, проявявващо се по различни начини, бе това, което ни бе победило, ние прегледахме неговите прояви.
Притаената обида е “враг номер едно”. Тя разрушава повече алкохолици, отколкото която и да е друга слабост. От нея произлизат всички форми на духовни заболявания, защото ние бяхме болни не само умствено и физически, ние бяхме и духовно болни. Когато се преодолее духовната болест, ние можем да оздравеем умствено и физически. Когато се справяхме с притаеното чувство на обида, ние записвахме проявите му. Задавахме си въпроса защо сме изпълнени с неприязън. Записвахме хората, институциите и принципите, на които се сърдехме. В повечето случаи установихме, че бяха наранени или заплашени нашето чувство за достойнство, нашите финансови средства, амбициите ни, личните ни (включително сексуални) взаимоотношения. Това ни дразнеше. И така ние се “взривявахме”.
В списъка на хората, срещу които хранехме неприязън, срещу всяко име поставяхме онова, което беше засегнато. Бяха ли засегнати нашето достойнство, нашата сигурност, нашите амбиции, нашите лични или сексуални взаимоотношения?
Гл.V от Голямата книга-"Как действа програмата"

Много точен цитат Харакири.
За хората, които не са предприели още Четвъртата стъпка, ще информирам, че текстът след цитата продължава със следното изречение: "В СПИСЪКА на хората, срещу които хранехме неприязън, срещу всяко име ПОСТАВЯХМЕ онова, което беше засегнато."
По указанията на спонсора, се изготвя списък с хората, срещу които хранехме неприязън. Изготвянето на списъка, в който поставяме разни работи, е действието по Четвъртата стъпка от Програмата на АА.
Цялата Програма се състои от определени прости действия.
Ползването само на текста като някакво интелектуално знание не върши работа на страдащите от болестта алкохолизъм. Книгата съдържа информация относно какви действия да се предприемат. Ако един алкохолик не предприеме нужните действия, информацията от книгата е безплодна.
По-нататък в текста е начертана и таблица, но тези действия могат да се предприемат единствено по указанията на човек, който преди това е предприел същите действия.
Нека и най-умните наши събратя имат предвид, че само действията водят до така нужният духовен опит, който пък е жизненоважен за възстановяването от алкохолизма. Академичното четене и ползване на текстове, в един момент от развитието на заболяването, няма да се окаже достатъчно. Без тези стриктни и точно определени действия алкохолизмът остава нелекуван и прогресира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уф, отдъхнах си, че невинната ми забележка за онзи пост не отиде всуе и все пак доведе до градивен и толерантен диалог по Голямата книга и в частност Четвърта стъпка.

Заминавам на вилата да медитирам, да се опитам поне малко да си направя инвентаризация на недостатъците, да слушам кълвачите, щурците, петлите и козите и да гледам зеленината и светулките.

See you on Monday

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В разговора и общуването се ражда истината.Независимо ,дали разговора
е добронамерен,или не,дали е с недомлъвки,с подмятания ,или е с цел злепоставяне ,той винаги е от полза.Поне за мен.
След няколко месечна работа в АА със спонсор ,видях че не е достатъчно само да спра да пия.Това е само първата стъпка.Много важна стъпка,но след нея започвам същинската работа върху себе си.А тя се изразява в ежедневни анализи ,ходене на сбирки ,четене на Голямата книга на АА и общуване с братя и сестри от АА.
Да ,но това значи ,че трябва да се променя.Да си променя мисленето ,начина на живот,поведението-всичко.А за това се изискват усилия.
На третият месец някъде от трезвеността ми реших ,че съм се излекувал от алкохолизма си.Дотегна ми да пиша анализи ,да ходя на сбирки,аз не съм като тях.
Дали пък тия хора не са някакви сектанти.Програмата,та Програмата.Тези хора ще ме зомбират-гаранция.Само ми повтарят -анализи,сбирки.Усъмних се нещо.Да ,обаче се сетих -ама аз съм трезвен.НЕ ПИЯ.След над три месеца тогава-не пия.Ако щат да са сектанти ,ако щат да са фашисти,комунисти,да зомбират,да не зомбират-АЗ НЕ ПИЯ.
Само ,че аз нито съм зомбиран,нито съм превъртял,,нито съм в лудница ,или в
затвора.Просто ,благодарение на тези хора започнах един нов живот в трезвост.За ,което горещо им благодаря.
И ще гледам да им се отплатя за това ,което направиха и продължават да правят за мен ,като се постарая да предавам посланието ,на другите братя и сестри точно по начина ,по който те са ми го предали.Без да го тълкувам ,както на мен ми изнася.
Защото на мен ми изнася да го изтълкувам по мързеливия начин.От което полза няма за никой.
Бъдете трезви и здрави братя и сестри.

(Може да си се засегнал от шегата ми, че буквите играят, все едно съм пил две водки.Уф, отдъхнах си, че невинната ми забележка за онзи пост не отиде всуе ) Ех некои некой,като си все пак с опит в АА ,защо ли просто не написа една лична белeжчица на новият си току що прохождащ събрат,а взе че най-невинно занима целят форум с формата на поста му знаейки от опит ,че новичките се притеснияват.Първа Традиция -Общото благо преди личните дразнения.

Редактирано от Lodez на 23.07.11 16:19.

Вчера ми се случи нещо ,което отначало ме изкара от равновесие,а после през целия ден ,а и досега като се сетя ми става мъка.
Преди няколко месеца,когато се бях съвсем отчаял и се чудех как да се спасявам от алкохола се запознах с един човек.
Той работи в един склад за строителни материали,а аз ходех там да си купувам гипс, и разни други неща свързани с работата ми.
Все си бях махмурлия,със силно зачервени очи,нямам сили ,едвам работех.Бях тръгнал яко надолу.А не знаех за АА,нито какво е ,нито че там е спасението.
Та ходя аз през няколко дена да си пазарувам и го гледам тоя пич -в раменете като трикрилен гардероб.Зачервил лицето,пращи от енергия.Заговорихме се и аз му викам-бе брато-ти нещо май тренираш ,а?А той ми отговори ,че тренира щанги и разни бойни спортове.Аз се хванах като удавник за сламка.
На следващия път срам не срам реших да си споделя проблема с него.Викам му-гледай сега да ти кажа -аз май си имам сериозен проблем-много къркам,ама много и ,ако почна да идвам с теб ,дали няма да ми помогне.Да си тренираме.Той прие идеята много радушно ,каза че даже ще ми направи програма за трениране,но после се оказа ,че ни се разминава свободното време и ме заведе в една зала по бокс-с трениора са приятели .Запозна ме с него и му вика -тоя пич сега няма пари ,ама като вземе ще ти плати.
В тази зала и досега са ми едни от най -прекрасните мигове.
С течение на времето с тоя пич се сприятелихме,чувахме се през няколко дена , а аз чат -пат ходех при него с по едно кафе и си лафехме.
Един път ми каза ,че и той има слабост към алкохола.От както го зарязала жена му и го ударил на пиене,ама както си трябва-доволно.Обаче се взел в ръце и сега много спортува и няма проблем.Ивсе ми вика -стой далече от пиенето.Един път му благодарих ,че без да ме знае и познава ми взе проблема насериозно и ме заведе при необходимите хора-той вика винаги с каквото мога ще ти помогна.А можеше да каже-бе какъв си ти бе -оправяй се.
Вчера започнах една къща извън града-в едно село.И тръгнах да купувам материали.Отивам в склада и гледам един друг се мота там.И го питам -къде е
нашия човек бе?Аааааа,вчера го изгониха-десет дена не може да изтрезнее,пада тука по пясъка лошо стана .Все едно ме удари гръм.
Отидох при собствениците да плащам ,те викат твоя човек не може да разчитаме на него.Усетих ги ,че още са под въздействието на цялата случка.
Беше им и на тях мъчно ,че така е станало.Много мъка ми стана.
Тръгнах си .Тръгнах на работа.Подкарах по околовръстното да излизам от града.И ми потекоха сълзи.Незнам какво ми стана.Аз мноого рядко плача.Сега ме заболя много.Бях със слънчеви очила ,ама сълзите се стичат.От яд,от безпомощност.
Почнах да му звъня по тела.Но тела му е изключен.Ще го намеря в тях.
Спорта не помага да се спре пиенето.Спорта е прекрасно нещо и много може да ми даде,но не и чрез него да спра пиенето.
Този мой приятел ,може би също е намерил спасение в спорта,ама -грешка.
Проблемът ми е в главата-там трябва да се лекувам.
Да ни пази Бог ,братя и сестри.

Две седмици бях извън София, изкарах си чудесно и лека-полека направих тъкмо това, за което предупреждава Жоро - зарязах първо анализите и сбирките, после молитвите, а накрая и трезвеността. Пих на няколко пъти по съвсем малко - началото на пътя, който води към поредния едномесечен запой и поредното връщане назад

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Преглеждах натрупалите се постове в тази тема и се вбесих от поредната размяна на гадни реплики във форума. Наложи се да изпусна парата в бърз пост по скайп до първия попаднал ми член на АА на линия - всеки би свършил работа, отговор не очаквам. /Пък и какво ли да ми отговорят - описах представата си за разфасования Некой на фурна, сервиран пред Лодез в собствен сос"

Не виждам от какво толкова се вбесявате и възмущавате. Когато се пише във форуми, там има и се спазват правила - като например да не се пише на латиница, да се пише сравнително грамотно и максимално разбираемо за другите. Некой само даде приятелски съвет, който и аз съм получавала в други форуми - важно е на четящите да е удобно, а не да ги измъчва вида на написаното. Особено пък за нерваци и толкова лесно вбесяващи се алкохолици като нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е лесно да се приеме издънката на някой събрат, специялно ако е приятел, брат или сестра, но едва след като потърсят помощ може да се направи нещо за тях, тъй че за сега само се моля за тях!

Редактирано от алки на 31.07.11 14:19.

Чета ви всички вас,какво сте писали,и стигам и аз до разни мисли и размисли.От всичко най/много явно ни вреди последиците от вътрешния ни гняв и самозаблудата,че като се напиеш,проблема ще се репи или изчезне.Дълги години и аз така се опитвах да реше проблемите си с гадната работа,гадните нечовешки шефове които имам,със мърдите ми колеги които чакат само на мен да ги нося на гърба си,мразех до дъното на душата си собственниците в работата където работя,и ги сравнявах с Хитлер и Менгеле.Но се оказа че за всичко съм Преувиличавал и Преекспонирал проблемите.Алкохола е лош съветник.Върти те в кръг,на пиене,бягане от проблемите ,самообвинение после,чуство за вина и прекалено чуство за накърненост и чест.Избивах стреса с чашки преди работа,и с бири къде ли не.по тоалетни на шопинг центрове,сутрин в 8 от магазина преди да тръгна на работа.Почти всеки ден съм смърдял на работата ми.Обаче бях зареден с десетки дъвки и бонбонки и води за уста колгейт в пкавчето.Че дори и чесън на прах имаше в шкафчето ми.Беше един кошмар,години наред.Вместо да оправям проблемите,ги задълбочавах,вместо да се чувствах по-релаксиран,бях по -изнервен и по-депресиран.Всичко дойде в мига в който реших,че целият ми живот бавно заминава в тоалетната.Бях като развалина от криене и лъжене за тайното ми пиене,бях уморен от спектакли всеки ден.Трудно издържах погледа на магазинерите в 8 сутринта като взимах една чанта с бири.Къде повече,къде по-малко всяка сутрин.Живея в държава в Европа където твърдия алкохол струва повече от златото.Просто си е мираж да се напиеш като в бг с бутилките.Та затова правех всякакви мешаници,бири,вина,вермути,ликьори и шоколадки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей 73
предполагам това е набора ти както и моя. Аз съм и аз такова поколение, без деца с разликата и слава богу, за да не се обвинявам, израстнало с бащи алкохолици, нещо гневни на комунизма или на самите себе си, с майки надъхани за децата им да учат, с братя и сестри, кой нормален, кой с проблем. На работа, на банкет, на почивка, вечно наливане. Но не останах безнаказана, алергията и душевната ми болест се прояви и изхода го виждах вече или в лудница или смърт, непосредствено преди която вече нема да ми пука за нищо от нещата, заради които пиех. А пиех за радост, за мъка, за деня, ча вечерта, за отпускане, за след работа, за преди работа, за след събрание, за преди събрание. Ставах за смях, лека полекъ вървях надолу. Беше неосъзнато това плъзгане, не знаех, че имам проблем, пиех, живота ми вървеше, пиех повече, живота ми пак вървеше. Познато. Един ден осъзнах че имам проблем, не исках повече така, но не знаех как. Писах, драсках във форумите и отидох в АА. Там пътя беше познат. Познах го. ИЗисква време, и действия. Всеки ден, безмилостна честност, откривах неща, които много болят, намирах рани в себе си, понякога нищо не намирах, но продължавам. Стига ми да се събудя трезва и да се усмихна на деня. ТОва си залужава всички усилия. И чувството да скочиш и после става леко и проятно. Благодаря ти за поста, много ми хареса. Продължавай да бъдеш така, даваш сили на много като мен. А обществото ни, присъединявам се Без коментар, но не и Без действия. Жалко е, че не можем да направим нищо. Жалко за децата ни. Аз поне нямам, но за всички други ми е жал, че нямат друго да видят, освен това, което сподели ти. Аз мога да прибаввя много цветни епитети за тях и за събиранията им, но няма смисъл. Бог да ги пази.

Здравей И на теб Петрус.Да и аз съм 73 набор,от пре..ното поколение на 70те.Не ни стигаше това че хванхме смяна на власт,система,демокрация и един преход без край,ами и на всичко отгоре ни изпушиха и бушоните със зависимости и мании.Сега гледам младите дори и да не се женят,създават деца,предприемат нещо.Ние закъсняхме със всичко.73 съм а детето ми е 2 клас.Имам някои приятели които децата им са вече на 18,19.Някой които направиха децата по погрешка покрай казарменото време.Ние закъсняхме като цяло.Аз лично баща почти нямах в къщи,бог да го прости.Много са ми странни хората които често казват за умрелите по-добре хубаво да се говори или нищо.Не мисля че тази максима е вярна.Вярно всички сме хора,всички грешим,обаче да казваш на черното -бяло не съм съгласен.Като издънката в рода за който всеки знае че нищо не става от него,ама да си мълчим и да нехайстваме.Понякога това престъпно нехайство струва много.Такъв беше и баща ми.Никой от чичовците ми,майка му и баща му,явно никой не го хвана изкъсо да му набие малко философия в главата че погубва и себе си и всички около него с ненормалното си и безобразно денонощно пиене и мохабети.И като добавим това че беше изтънчен и галантен курвар в допълнение на кръчмарския джентълмен,просто майка ми е била повече от христос че го търпя цял живот,пряко нерви,чуства и душевна болка.Тя живееше заради мен,да не съм дете на разведени и аз като нея.Хиляди са семействата в бг като това моето което описах.Мойте и двамата ми родители са на оня свят.Обаче баща ми ми създаде комплекс за непълноценност за цял живот.Веднъж от устата му не чух похвала към мен.Трудно излизаха думи оттам,освен недоволство и обвинвение.Веднъж дори ми каза че ако не съм бил аз,живота му щял да бъде знаеш ли какъв....ама демек явно аз съм объркал сметката.Въпреки явния отрицателен пример на неговия алкохолизъм и неприятни черти вследствие на живота му под алкохолна пара,аз за 10 години и аз успях да сговнясам живота си тотално.Никой не ме виждаше колко нощи съм ревал тихо в леглото след поредния пиянски скандал.Впрочем той си мълчеше докато майка ми с приказките си и упреците към него не му вдигнеше джибрите и не тръгнеше да се махне та да изкара още една седмици при компании,любовници и мохабети.Бяха се заформили такава дружинка,все мъже които изневеряваха и ергенчета покрай тях където попиваха опита на големите женени мъже.Той на практика почти не си беше вкъщи.Освен като нямаше пари.Все беше на ръководни длъжност,все парите и материалите(строителните) му минаваха през ръцете.Няма да ти описвам каква кочина едва ли не остави като къща след смъртта си.На цял град строеше и работеше,каквото и да хванеше имаше златни ръце,ама и пиянството му беше златно.А една работа става ли с пиене не ми я хвали.Много захвана да прави по малко из къщи,нищо не доизкара докрая като хората.Живееше за мисълта че нищо оттатък не можеш да занесеш.И че гробарите един ден щели да плачат на гроба му,така трябвало да се живее.Не бях на погребението да видя кой е ревал.Като гледам по снимките пияндетата и алкохолиците на града са били.Та мисълта ми беше най-найкрая за това което споменаваш какво гледат и виждат децата на алкохолиците и пиещите им.Аз лично освен чаши,картаджии,салати,миризми на фасове и цигари ,друго не помня.И оплисканата в кръв тоалетна от хемороидите на баща ми.Той имаше наследственни болести,не трябваше да пие и да пуши изобщо,обаче той живееше сякаш утре ще свърши света.Какво ни е на нас,на жените и мъжете на алкохолиците.Като че ли предимно мъжете са повече процентово като алкохолици.Предимно жените им страдат и се мъчат цял живот с тях.Поне моето наблюдение е такова.При мен картинката от моите родители се проектира почти изцяло и при мен.С изключение на това че не съм ходил по кръчми,не съм ходил никога по любовници,никога не съм изневерявал на жена си,бил съм в къщи,но се криех и пиех тайно,ходих пиян на работа,извърших всемъзможни глупости заради алкохола.Но успях да намеря верния път.Цял един живот търся себе си,така и незнам какво е да възпитаваш нормално и правилно детето си.Нямам бащин модел и пример за подрабание.Майка ми беше изцяло обсебена от нерви и психически стрес относно баща ми и борбата и да запази семейството което така и на практика не съществуваше.То беше само за пред хората.А има и прекалено много такива семейства.Гледам част от приятелите ми и познатите ни се развеждат или вече са разведени.Една част заради това че на мъжете неистово им се живее,пие и никой не може нищо да им каже и да им дава тон в живота.Незнам какво става с тоя луд свят обаче аз съм решил кайквото ще да срава грам алкохол няма да сложа в устата си,искам поне ние да имаме семейство,да се уважаваме,да си признаваме грешките,да търсим заедно решенията,а не еднолично.Едно семейство трябва да решава нещата заедно,не мъжа да казва,а кокошките да не кудкудякат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След 4 дена ще станат 7 месеца от както спрях да пия.Благодаря на Бог ,за което.
Няма пиене ,няма махмурлук,няма ги простотиите,които сътворявах,много неща ги няма ,ама много бързо могат да се появят пак ,ако продължавам да се фукам и ако се помисля за оздравял.А ми минават понякога такива мисли.Имам ги за престъпни мисли.Аз да оздравея от алкохолизъм е толкова възможно ,колкото и някоя банка ,на която дължа пари да вземе и да ме забрави.Няма такова нещо.
Преди около две три седмици разкрих нещо.По-рано като си къркорках и се будя през ноща,надигам си аз водката ,лекичко така ,финно ,с кеф ,обаче като се сетя ,че идва сутрин и ме хваща яд.Сега ще се светне ,хората заминават на работа ,а аз трябва да продължа да пия.Ми ,щото съм почнал.
А феродо няма.Демек изпитвам угризения,гузен съм,че хората ще бачкат ,а аз пия.
Сега ,обаче понякога се будя през ноща и си викам-аре беее ,няма ли да се светне по-бързо ,че имам много работа.Т.е.дойде ми желанието за живот.Докога -не е ясно.Докато се държа здраво за АА И НЕ СЕ ПУСКАМ .Дотогава.Пусна ли се-майко мила.Ясна ми е картинката.Ще се увъртя доволно,даже предоволно.Няма толкова значение докъде съм стигнал-най-важното е да не спирам да общувам всеки ден с хора като мен ,за да не се помисля за оздравял и да посегна към чашката.
Не минава ден ,обаче някой човек , или институция да ми подлагат трезвеността на изпитание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите