(Може да си се засегнал от шегата ми, че буквите играят, все едно съм пил две водки.Уф, отдъхнах си, че невинната ми забележка за онзи пост не отиде всуе ) Ех некои некой,като си все пак с опит в АА ,защо ли просто не написа една лична белeжчица на новият си току що прохождащ събрат,а взе че най-невинно занима целят форум с формата на поста му знаейки от опит ,че новичките се притеснияват.Първа Традиция -Общото благо преди личните дразнения.

Редактирано от Lodez на 23.07.11 16:19.

Вчера ми се случи нещо ,което отначало ме изкара от равновесие,а после през целия ден ,а и досега като се сетя ми става мъка.
Преди няколко месеца,когато се бях съвсем отчаял и се чудех как да се спасявам от алкохола се запознах с един човек.
Той работи в един склад за строителни материали,а аз ходех там да си купувам гипс, и разни други неща свързани с работата ми.
Все си бях махмурлия,със силно зачервени очи,нямам сили ,едвам работех.Бях тръгнал яко надолу.А не знаех за АА,нито какво е ,нито че там е спасението.
Та ходя аз през няколко дена да си пазарувам и го гледам тоя пич -в раменете като трикрилен гардероб.Зачервил лицето,пращи от енергия.Заговорихме се и аз му викам-бе брато-ти нещо май тренираш ,а?А той ми отговори ,че тренира щанги и разни бойни спортове.Аз се хванах като удавник за сламка.
На следващия път срам не срам реших да си споделя проблема с него.Викам му-гледай сега да ти кажа -аз май си имам сериозен проблем-много къркам,ама много и ,ако почна да идвам с теб ,дали няма да ми помогне.Да си тренираме.Той прие идеята много радушно ,каза че даже ще ми направи програма за трениране,но после се оказа ,че ни се разминава свободното време и ме заведе в една зала по бокс-с трениора са приятели .Запозна ме с него и му вика -тоя пич сега няма пари ,ама като вземе ще ти плати.
В тази зала и досега са ми едни от най -прекрасните мигове.
С течение на времето с тоя пич се сприятелихме,чувахме се през няколко дена , а аз чат -пат ходех при него с по едно кафе и си лафехме.
Един път ми каза ,че и той има слабост към алкохола.От както го зарязала жена му и го ударил на пиене,ама както си трябва-доволно.Обаче се взел в ръце и сега много спортува и няма проблем.Ивсе ми вика -стой далече от пиенето.Един път му благодарих ,че без да ме знае и познава ми взе проблема насериозно и ме заведе при необходимите хора-той вика винаги с каквото мога ще ти помогна.А можеше да каже-бе какъв си ти бе -оправяй се.
Вчера започнах една къща извън града-в едно село.И тръгнах да купувам материали.Отивам в склада и гледам един друг се мота там.И го питам -къде е
нашия човек бе?Аааааа,вчера го изгониха-десет дена не може да изтрезнее,пада тука по пясъка лошо стана .Все едно ме удари гръм.
Отидох при собствениците да плащам ,те викат твоя човек не може да разчитаме на него.Усетих ги ,че още са под въздействието на цялата случка.
Беше им и на тях мъчно ,че така е станало.Много мъка ми стана.
Тръгнах си .Тръгнах на работа.Подкарах по околовръстното да излизам от града.И ми потекоха сълзи.Незнам какво ми стана.Аз мноого рядко плача.Сега ме заболя много.Бях със слънчеви очила ,ама сълзите се стичат.От яд,от безпомощност.
Почнах да му звъня по тела.Но тела му е изключен.Ще го намеря в тях.
Спорта не помага да се спре пиенето.Спорта е прекрасно нещо и много може да ми даде,но не и чрез него да спра пиенето.
Този мой приятел ,може би също е намерил спасение в спорта,ама -грешка.
Проблемът ми е в главата-там трябва да се лекувам.
Да ни пази Бог ,братя и сестри.

Две седмици бях извън София, изкарах си чудесно и лека-полека направих тъкмо това, за което предупреждава Жоро - зарязах първо анализите и сбирките, после молитвите, а накрая и трезвеността. Пих на няколко пъти по съвсем малко - началото на пътя, който води към поредния едномесечен запой и поредното връщане назад

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Преглеждах натрупалите се постове в тази тема и се вбесих от поредната размяна на гадни реплики във форума. Наложи се да изпусна парата в бърз пост по скайп до първия попаднал ми член на АА на линия - всеки би свършил работа, отговор не очаквам. /Пък и какво ли да ми отговорят - описах представата си за разфасования Некой на фурна, сервиран пред Лодез в собствен сос"

Не виждам от какво толкова се вбесявате и възмущавате. Когато се пише във форуми, там има и се спазват правила - като например да не се пише на латиница, да се пише сравнително грамотно и максимално разбираемо за другите. Некой само даде приятелски съвет, който и аз съм получавала в други форуми - важно е на четящите да е удобно, а не да ги измъчва вида на написаното. Особено пък за нерваци и толкова лесно вбесяващи се алкохолици като нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е лесно да се приеме издънката на някой събрат, специялно ако е приятел, брат или сестра, но едва след като потърсят помощ може да се направи нещо за тях, тъй че за сега само се моля за тях!

Редактирано от алки на 31.07.11 14:19.

Чета ви всички вас,какво сте писали,и стигам и аз до разни мисли и размисли.От всичко най/много явно ни вреди последиците от вътрешния ни гняв и самозаблудата,че като се напиеш,проблема ще се репи или изчезне.Дълги години и аз така се опитвах да реше проблемите си с гадната работа,гадните нечовешки шефове които имам,със мърдите ми колеги които чакат само на мен да ги нося на гърба си,мразех до дъното на душата си собственниците в работата където работя,и ги сравнявах с Хитлер и Менгеле.Но се оказа че за всичко съм Преувиличавал и Преекспонирал проблемите.Алкохола е лош съветник.Върти те в кръг,на пиене,бягане от проблемите ,самообвинение после,чуство за вина и прекалено чуство за накърненост и чест.Избивах стреса с чашки преди работа,и с бири къде ли не.по тоалетни на шопинг центрове,сутрин в 8 от магазина преди да тръгна на работа.Почти всеки ден съм смърдял на работата ми.Обаче бях зареден с десетки дъвки и бонбонки и води за уста колгейт в пкавчето.Че дори и чесън на прах имаше в шкафчето ми.Беше един кошмар,години наред.Вместо да оправям проблемите,ги задълбочавах,вместо да се чувствах по-релаксиран,бях по -изнервен и по-депресиран.Всичко дойде в мига в който реших,че целият ми живот бавно заминава в тоалетната.Бях като развалина от криене и лъжене за тайното ми пиене,бях уморен от спектакли всеки ден.Трудно издържах погледа на магазинерите в 8 сутринта като взимах една чанта с бири.Къде повече,къде по-малко всяка сутрин.Живея в държава в Европа където твърдия алкохол струва повече от златото.Просто си е мираж да се напиеш като в бг с бутилките.Та затова правех всякакви мешаници,бири,вина,вермути,ликьори и шоколадки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей 73
предполагам това е набора ти както и моя. Аз съм и аз такова поколение, без деца с разликата и слава богу, за да не се обвинявам, израстнало с бащи алкохолици, нещо гневни на комунизма или на самите себе си, с майки надъхани за децата им да учат, с братя и сестри, кой нормален, кой с проблем. На работа, на банкет, на почивка, вечно наливане. Но не останах безнаказана, алергията и душевната ми болест се прояви и изхода го виждах вече или в лудница или смърт, непосредствено преди която вече нема да ми пука за нищо от нещата, заради които пиех. А пиех за радост, за мъка, за деня, ча вечерта, за отпускане, за след работа, за преди работа, за след събрание, за преди събрание. Ставах за смях, лека полекъ вървях надолу. Беше неосъзнато това плъзгане, не знаех, че имам проблем, пиех, живота ми вървеше, пиех повече, живота ми пак вървеше. Познато. Един ден осъзнах че имам проблем, не исках повече така, но не знаех как. Писах, драсках във форумите и отидох в АА. Там пътя беше познат. Познах го. ИЗисква време, и действия. Всеки ден, безмилостна честност, откривах неща, които много болят, намирах рани в себе си, понякога нищо не намирах, но продължавам. Стига ми да се събудя трезва и да се усмихна на деня. ТОва си залужава всички усилия. И чувството да скочиш и после става леко и проятно. Благодаря ти за поста, много ми хареса. Продължавай да бъдеш така, даваш сили на много като мен. А обществото ни, присъединявам се Без коментар, но не и Без действия. Жалко е, че не можем да направим нищо. Жалко за децата ни. Аз поне нямам, но за всички други ми е жал, че нямат друго да видят, освен това, което сподели ти. Аз мога да прибаввя много цветни епитети за тях и за събиранията им, но няма смисъл. Бог да ги пази.

Здравей И на теб Петрус.Да и аз съм 73 набор,от пре..ното поколение на 70те.Не ни стигаше това че хванхме смяна на власт,система,демокрация и един преход без край,ами и на всичко отгоре ни изпушиха и бушоните със зависимости и мании.Сега гледам младите дори и да не се женят,създават деца,предприемат нещо.Ние закъсняхме със всичко.73 съм а детето ми е 2 клас.Имам някои приятели които децата им са вече на 18,19.Някой които направиха децата по погрешка покрай казарменото време.Ние закъсняхме като цяло.Аз лично баща почти нямах в къщи,бог да го прости.Много са ми странни хората които често казват за умрелите по-добре хубаво да се говори или нищо.Не мисля че тази максима е вярна.Вярно всички сме хора,всички грешим,обаче да казваш на черното -бяло не съм съгласен.Като издънката в рода за който всеки знае че нищо не става от него,ама да си мълчим и да нехайстваме.Понякога това престъпно нехайство струва много.Такъв беше и баща ми.Никой от чичовците ми,майка му и баща му,явно никой не го хвана изкъсо да му набие малко философия в главата че погубва и себе си и всички около него с ненормалното си и безобразно денонощно пиене и мохабети.И като добавим това че беше изтънчен и галантен курвар в допълнение на кръчмарския джентълмен,просто майка ми е била повече от христос че го търпя цял живот,пряко нерви,чуства и душевна болка.Тя живееше заради мен,да не съм дете на разведени и аз като нея.Хиляди са семействата в бг като това моето което описах.Мойте и двамата ми родители са на оня свят.Обаче баща ми ми създаде комплекс за непълноценност за цял живот.Веднъж от устата му не чух похвала към мен.Трудно излизаха думи оттам,освен недоволство и обвинвение.Веднъж дори ми каза че ако не съм бил аз,живота му щял да бъде знаеш ли какъв....ама демек явно аз съм объркал сметката.Въпреки явния отрицателен пример на неговия алкохолизъм и неприятни черти вследствие на живота му под алкохолна пара,аз за 10 години и аз успях да сговнясам живота си тотално.Никой не ме виждаше колко нощи съм ревал тихо в леглото след поредния пиянски скандал.Впрочем той си мълчеше докато майка ми с приказките си и упреците към него не му вдигнеше джибрите и не тръгнеше да се махне та да изкара още една седмици при компании,любовници и мохабети.Бяха се заформили такава дружинка,все мъже които изневеряваха и ергенчета покрай тях където попиваха опита на големите женени мъже.Той на практика почти не си беше вкъщи.Освен като нямаше пари.Все беше на ръководни длъжност,все парите и материалите(строителните) му минаваха през ръцете.Няма да ти описвам каква кочина едва ли не остави като къща след смъртта си.На цял град строеше и работеше,каквото и да хванеше имаше златни ръце,ама и пиянството му беше златно.А една работа става ли с пиене не ми я хвали.Много захвана да прави по малко из къщи,нищо не доизкара докрая като хората.Живееше за мисълта че нищо оттатък не можеш да занесеш.И че гробарите един ден щели да плачат на гроба му,така трябвало да се живее.Не бях на погребението да видя кой е ревал.Като гледам по снимките пияндетата и алкохолиците на града са били.Та мисълта ми беше най-найкрая за това което споменаваш какво гледат и виждат децата на алкохолиците и пиещите им.Аз лично освен чаши,картаджии,салати,миризми на фасове и цигари ,друго не помня.И оплисканата в кръв тоалетна от хемороидите на баща ми.Той имаше наследственни болести,не трябваше да пие и да пуши изобщо,обаче той живееше сякаш утре ще свърши света.Какво ни е на нас,на жените и мъжете на алкохолиците.Като че ли предимно мъжете са повече процентово като алкохолици.Предимно жените им страдат и се мъчат цял живот с тях.Поне моето наблюдение е такова.При мен картинката от моите родители се проектира почти изцяло и при мен.С изключение на това че не съм ходил по кръчми,не съм ходил никога по любовници,никога не съм изневерявал на жена си,бил съм в къщи,но се криех и пиех тайно,ходих пиян на работа,извърших всемъзможни глупости заради алкохола.Но успях да намеря верния път.Цял един живот търся себе си,така и незнам какво е да възпитаваш нормално и правилно детето си.Нямам бащин модел и пример за подрабание.Майка ми беше изцяло обсебена от нерви и психически стрес относно баща ми и борбата и да запази семейството което така и на практика не съществуваше.То беше само за пред хората.А има и прекалено много такива семейства.Гледам част от приятелите ми и познатите ни се развеждат или вече са разведени.Една част заради това че на мъжете неистово им се живее,пие и никой не може нищо да им каже и да им дава тон в живота.Незнам какво става с тоя луд свят обаче аз съм решил кайквото ще да срава грам алкохол няма да сложа в устата си,искам поне ние да имаме семейство,да се уважаваме,да си признаваме грешките,да търсим заедно решенията,а не еднолично.Едно семейство трябва да решава нещата заедно,не мъжа да казва,а кокошките да не кудкудякат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След 4 дена ще станат 7 месеца от както спрях да пия.Благодаря на Бог ,за което.
Няма пиене ,няма махмурлук,няма ги простотиите,които сътворявах,много неща ги няма ,ама много бързо могат да се появят пак ,ако продължавам да се фукам и ако се помисля за оздравял.А ми минават понякога такива мисли.Имам ги за престъпни мисли.Аз да оздравея от алкохолизъм е толкова възможно ,колкото и някоя банка ,на която дължа пари да вземе и да ме забрави.Няма такова нещо.
Преди около две три седмици разкрих нещо.По-рано като си къркорках и се будя през ноща,надигам си аз водката ,лекичко така ,финно ,с кеф ,обаче като се сетя ,че идва сутрин и ме хваща яд.Сега ще се светне ,хората заминават на работа ,а аз трябва да продължа да пия.Ми ,щото съм почнал.
А феродо няма.Демек изпитвам угризения,гузен съм,че хората ще бачкат ,а аз пия.
Сега ,обаче понякога се будя през ноща и си викам-аре беее ,няма ли да се светне по-бързо ,че имам много работа.Т.е.дойде ми желанието за живот.Докога -не е ясно.Докато се държа здраво за АА И НЕ СЕ ПУСКАМ .Дотогава.Пусна ли се-майко мила.Ясна ми е картинката.Ще се увъртя доволно,даже предоволно.Няма толкова значение докъде съм стигнал-най-важното е да не спирам да общувам всеки ден с хора като мен ,за да не се помисля за оздравял и да посегна към чашката.
Не минава ден ,обаче някой човек , или институция да ми подлагат трезвеността на изпитание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите