Днес у нас доиде един приятел без да се обади.Аз си седях на компа и си 4етях пощата.тои звънна ,станах да му отворя и с влизането се залепи за компа и запо4на наглас да 4ете в отворената ми поща.Хем ми е много добър приятел ,но заради тази простотия ,която направи побеснях.Вътрешно.Външно запазих самообладание ,доколкото мога и му направих забележка.Тои малко се сконфузи ,усети ,4е не ми е приятно и се извини.Дадох вид ,4е нищо не е станало ,но вътре в себе си си ме беше много яд.Абе толкова ли не сеща ,4е 4овек си има ли4но пространство и не трябва така нагло да го нарушава.Аз да не би да съм отишъл в тях да му 4ета пощата, или да 4ета как успива мацките в Елмаз.Това са си ли4ни неща.Егати простотията.И си беснея вътре в себе си и се самонавивам и се самоизяждам.От една съвсем наглед дребна простъпка на един мои много добър приятел си заформих в главата цял един филм.А тоя пи4 ,вероятно си взе поука,4е не ми е приятно това ,което направи и забрави за слу4ката.Но тои не е алкохолик.Ааз от мухата правя слон.Иот няколко такива дребни наглед постъпки на някой,като ми се полу4и натрупване в тиквата и си заформям бесен запой.А трябва ли заради всеки ,който постъпва не според мойте разбирания аз да се застрелвам.Не трябва.Ама така правех по-рано.Като пиех.Защото не приемам хората ,такива каквито са.Но 4овека си е такъв -така е направен и ситуацията е такава ,каквато е.Явно е невъзможно да променя 4овека. Нито ситуацията.Оба4е не трябва и да се запивам ,защото ще умра.Втакъв слу4ай не ми остава нищо друго ,освен да запо4на да променям себе си.Да си променям на4ина на възприемане -4увствата,мислите ,емоциите.Преди време,когато ме взеха в казармата попитах един от старите воиници-аз го познавах отпреди-викам му-абе ,през цялото време ли ще е такъв гър4?Той вика-да ,но другата година ще погледнеш нещата от друг ъгъл.Така и стана .Та 4овека и ситуацията май не са ми виновни.Аз съм си виновен ,заради на4ина по ,който ги възприемам.Моят приятел да си оправя неговите си кусури.Аз трябва да си оправям мойте.Слава Богу днес не помислих за пиене.Но си помислих ,4е тази дребна слу4ка днес трябва да я споделя с хора като мен ,който ще ме разберат.Сам-няма измъкване от блатото.Да ни пази Бог.

при мен скърбенето по загуба на някой близък е подобно обсебяващо, най-вече ми бе трудно да приема раздяла или да скъсам взаймоотношение с приятелка, като години наред я мисля и разхождам в главата си - чопля и търся причина, но в същото време не мога да им позволя да бъдем обикновенни приятели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Егоизъм - егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени."

Много ми е трудно да си призная, че съм егоцентрична, преди години се заблуждавах, че след като съм готова да дам нещо на някого, това показва, че не съм егоистка. Сега рабзирам, че това пък е огромното ми себелюбие, да покажа на хората, че не съм егоистка, да излъжа, да се покажа такава, каквато не съм, да се предствя такава, каквато бих могла да се харесам на хората.
Едва сега ги виждам тези неща, преди години не можех.

Същата съм и аз. С приятелка, която ми е на гости, обикаляхме магазините и харесахме едни ризи. Тя купи за приятеля си, аз на мъжа ми. И аз приготвям вечерята, тя вади ризата за мъжа ми, подава му я и казва - виж каква ризка сме ти купили. И аз побеснях, затръшках се как ми е отнела изненадата, удоволствието, как е представила нещата, все едно и тя я е купила. Аз никога не бих си позволила, ако нейният приятел беше там, да му подаря ризата от името на двете ни преди нея. И както си беснеех по този повод, разбира се, че се напих като гъз, то е ясно. Същото като с твоя приятел и пощата. Пречупваме хората според собствения си мироглед и очакваме да постъпват както ние бихме постъпили. Ама така не става, хората са различни. Не трябва да се вглеждаме и ядосваме за такива неща, а да пазим вътрешния си мир. Определено не е лесно обаче, но предполагам, че с натрупване на трезво време и работа по Програмата и това ще стане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един приятел всезнаико,ме кара оня ден да пием по едно и аз му отказах естествено,а той ми вика -бе ти кво се правиш на интересен бе-ве4е половин година не пиеш,голяма работа ,ако му дръннем по едно.Ти не си болен,много хора не пият дълго време ,после се напият един път ,пак не пият голяма работа станала.Голяма работа , му викам ,ама ти ще пиеш две ,три и ще спреш ,а аз ще си допивам у нас после неясно колко време-няколко дена ,а може и седмица да откарам,ако не ритна камбаната през това време.А той вика-глей сега-тези хора ,с които общуваш от АА много зле ти влияят.Ти трябва да се откъснеш от тях.До едно време те са ти полезни ,но впоследствие те започват да ти вредят.Викам -що бе,защо така мислиш?Ами ти ме слушай мен -аз съм наясно с тия неща-в нашто село има един алкохолоик ,дето умря и покрай него ми е ясен проблема.А мен почна да ме напушва смях,но разговора беше по телефона и тои не ми виждаше реакцията.И в тая връзка си мисля ,колко е сериозен моя проблем с алкохола,как мога да се подведа ,да улетя ,ако аз съм по-лабилен и не се занимавам сериозно с Програмата на АА ,сериозно и ежедневно.А човека не е наясно и си ги плещи ,както му дойде ,но той не е виновен.На него не му трябва да знае ,че при мен нещата са на живот и смърт-аз трябва да ги знам тия неща.И виждам ,че при едно мое отделяне от АА ,ако пак някога ,някой започне така да ме навива ,може и да се подкарам.А болестта си се развива в мен ,защото е прогресираща и спра ли да се лекувам-дотук съм.А сам не става.Да ни пази Бог.

Така е с всички. Самият ми съпруг вчера си отвори винце и ми предложи да пробвам: "Само една глътка, да си кажеш мнението". Майка ми като чуе, че ходя на сбирки и се стряска : "Ама, защо, какво е станало, нали не пиеш вече". Лекуващият ме доктор: "От АА няма никаква полза, пий си хапчетата и няма да ти се пие". И т.н. Но хората наистина не са виновни, защото не са наясно и няма как да са наясно с проблема ни, само който го е преживял и страда от тази болест, само той знае. Затова разбирам колко е важно да се подкрепяме и да се ходи на сбирки.

Опитвам се да се науча да се моля за тези ,които ме дразнят.Засега нещо не ми се отдава.Може би трябва да мине време ,докато се приближа до съвършенството.Ако въобще се приближа.Но ми се ще да се науча на този маисторлък-да се моля за тези ,които не обичам.Преди няколко дена видях ,че не го мога това нещо.Реших да ставам готвач .Ще уча нов занаят.Уговорих едни познати да ме вземат в тяхното заведение, да поработя .Плащали 20 лв на ден.Ама после разбрах ,че на опитните готвачи давали толкова.Започнах аз,ще режа лук.Нарезах го на едни едри парчета ,да се задави човек,ама и замалко да си отрежа пръста.А им бях казал ,че съм работил малко тая работа.Те ме гледаааат.После изгорих кюфтетата.Викам му на шефа-дай да нанизвам шишчета.Е така ги нанизах ,че на целия шиш имаше три мръвчета ,между тях мнооого лук и тук там чушка.Той като го видя и вика-леле човече -така ли се прави бе,ще ни бият ,да знаеш.Тоя шиш струва 3.50.Викам -ми на мръвче по левче ,останалите 0.50ст.за лука.Ти вика си луд.Мисля си на акъла -аз си знам ,че съм луд бе,кажи ми нещо ,дето не го знам.А и никой не ми показва как да свърша някаква работа.Гледат ми саира гадовете му ниедни.Доказа се ,че не ставам за готвач.Аз може и да ставам ,ама като никой не ме учи надеждата ми умря.Скапах се.И се изморих и психически се скапах,щото опита ми за нов занаят тръгна на зле.А шефката ми вика-изнеси тая супа на клиентите.Като се спънах у прагчето,разхвърчаха се и супи и лъжици и салфетки ,оплисках едни клиенти ,покраи който се гласех да мина-резииииил.Срам.И понеже бех работил вече два дена ,вечерта викам на шефа-дай некой лев.Щото за тия два дена ,освен простотиите,които заформих ,свърших и доста полезна работа.Като отсервиране на маси например.:)Той вика 20 лв стигат ли ти?Викам -ми добре.Като си мисля,че накрая на седмицата ще ми даде още.Да ,ама вечерта ми се обади и ми вика -почиваи малко -аз ще ти се обадя.Ясна е работата.Уволнен съм.Егати пича.Работих му два дена за 20 лв.Не прояви никй желание малко от малко да ми покаже нещо ,за да мога да зацепя.Накрая нема смелост и в очите да ми го каже.Катил.И се ядосах.Подпалих моторетката,както се казва.Усетих ,че нещата отиват на към поркане,ако не се спра навреме.Ама ........как да се спра-напира ми гнева отвътре.Да му се запали кръчмата дано,да му падне гръм у тенджерата,навсякъде да му плъзнат хлебарки.......,да го скапат от проверки и глоби.И ей такива си ги редя аз ,но по едно време се сетих,че не е хубаво така да мисля ,вредно е за мен-трябва да се моля за такива хора.Да се моля....,ама като не мога.Мен ме е яд на него , как да се моля?Е все пак опитах .И почнах аз-дано никога да не му се запали кръчмата, и в никакъв случаи да не му пада гръм в тенджерата,и никога да не му се случва да спре на бензиностанция и да му сипят в бензиновата кола-дизел.Ааааа ,такива работи -на него не.Дали някога ще науча поне този майсторлък-да се моля за тези ,които не обичам.Да ни пази Бог ,братя и сестри.

По време на дългите години пиене, съм се питал-защо след като знам ,че като се напия правя глупости пак пия.Правя неща ,за които горчиво съжалявам после,но след ден два пак се напивам.Ужасен кръговрат,затворен кръг ,а измъкване няма.След напиване ,следва вина и обещанието повече никога.Как става така ,че пак започвам.И пак се напивам.И пак простотии.Защо го правя-какъв човек съм аз.Хората сбъркат нещо и си вземат поука и повече не повтарят същата грешка.Значи аз ,или съм малоумен нещо-хлопа ми дъската,не съм в центъра,или пък съм зависим.От алкохола.Но си викам -добре де напил съм се -това е за последно.Сега ще пия само едно ,наи-много две.И спирам.Итоя номер не мина.След първото започва да ми влиза като в мивка.Ислед всяко напиване става все по-страшно ,а простотиите по-велики и по-велики.Но ми трябваше време да стигна до извода ,че аз не трябва да се докосвам до алкохол.Ама как ще живея без алкохол.Та всички хора пият-как ще седна в заведение и няма да пия една ракия със овчарска салата.На мен си ми е ясно ,че няма да е само една.А и всички хора ,които споменавам по-горе накрая не искаха вече да пият с мен.Но пък сега същите хора с удоволствие излизат с мен на по кафе,защото знаят ,че не пия.Та да си се върна аз на мисълта за първата чашка.Хем знам ,че не трябва изобщо да посягам към алкохол ,хем го правя.Кое ме кара да правя така.Нещо по-силно от мен?Нещо в ума ми?Може би трябва да се наблюдавам.Да си следя мислите,чувствата,поведението,а и това какво говоря.Как се държа с хората.Какво точно ме довежда до първата чаша.?Оная вечер бях на работа.Бях сам , през деня ми се бяха случили няколко обнадеждаващи неща за бъдеща работа,бяха ми обещали от една банка заем,заиграх се с една мацка през деня и усетих как искам да увелича ефекта от това добро настроение.Нещо ми липсваше.Отидох и си купих цигари и кафе.Изпуших 5 цигари една след друга и изпих кафето на три глътки.Нещо ми липсваааа.Ефекта от цигарите и кафето не е достатъчен.Трябва да си усиля приповдигнатото настроение с още нещо ,за си ми стане напълно гот.АЛКОХОЛЪТ.Той ми докарва този ефект.Сетих се ,че съм напът да стане голяма беля.Не трябва да пия.Иизпитах някаква тъга.Защото единствения ми познат начин да ми стане още по -добре е ако му дрънна едно две патрончета.Е не пих.Пак ми се размина.Благодаря на Бог.Ето как болните ми чувства и емоции ме подкараха право към първата чаша.Явно ,макар и да я няма физическата зависимост,психическата си остава до гроб.Е , успокояващото е ,че ИМА ИЗХОД---АА.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

жоро.66,
много те моля, като пишеш, удряй от време на време по един ентер за нов ред. И като свършиш изречението, удряй по една пауза.
Исках да прочета поста ти, ама се отказах.
Толкова много думи и букви, слепени една до друга, започват да играят пред очите ми, та се стреснах да не би да съм пил две водки на обед, без да съм се усетил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Некой,който има нужда да прочете този пост,той ще го прочете ,без да обръща внимание ,на това ,на което ти си обърнал . Явно за теб е по-важен правописа ,а не съдържанието,затова и по-добре не го чети.Този пост не е за теб-няма да ти свърши работа.