Такъв е моят свят...илюзорен. Боря се с алкохола отдавна, от повече от десет години.
Не ми се иска да забравям датата 31.10.2009 г. Тогава се свързах с хора от АА и започнах нещо да правя, работех по Програмата, чувствах се много добре...

Появи се една връзка в моят живот, бях разведена и той отговаряше на моите критерии...Но пиеше бира ..въпреки моите разговори със спонсора ми не можах да го откажа от това пиене, макар че знаех че ми вреди.

Но това не е проблем...с днешна дата приятелят ми не пие нищо, а аз се наливам с бира ...той не пуши, а аз се тровя с цигари....

Мислех си че той като пие и пуши и аз така правя заради навика, но май не е така...
Затова си живея в този илюзорен свят, но до кога?

В същност знам че до никъде не води това...

"...не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта..."

Затова си живея в този илюзорен свят, но до кога?

Само ти можеш да избереш докога... вярвам че всеки може да се изправи и да продължи...
Има изход ...
просто трябва да го пожелаеш ....

".....Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена....."

Редактирано от detenazaleza на 20.06.11 23:44.

di_el, добре си дошла в реалният свят, в АА и във връзка със спонсора си.
Или пък с друг спонсор. Това няма значение.
А на въпроса ти докога ще си в илюзорния свят, моят отговор е че, май няма по-подходящ ден от днешния за да го напуснеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен лично ми беше много трудно да се призная за алкохолик, защото първо ме беше много срам, след това чувствах огромна несигурност. Живях дълго време със заблудата, че аз няма проблем с алкохола. Сърдех се на приятели когято ми кажат, че прекалавям по някакъв начин с употребата му и се изолирвах от тези хора. Трябваше много време и да стигна до тежки ситуации които да ме накарат да се замисля и илюзията, че съм като всички хора бе огромна. Не определях себе си като алкохолик. Правила съм адски много опита да пия контролирано като другите хора. Смeнях един вид алкохол с друг, сминях заведенията, опитвах пред хората да пия контролирано но винаги прибирайки се в къщи зад стените на дома си вадех бутилка бира и си пиех сама без дори да си давам сметка, че продължавах имайки нужда и гонена от жаждата. Мислех, че след като съм излязла от кръчвмата и съм спряла на време за да не се изложа пред хората е достатъчно и никога не си давах сметка , че това продължаваше. Правих опити да не пия които на третия ден естествено се проваляха. Обещанията и клетвите които съм давала са стотици хиляди. В момента си мисля, че през последните години от живота си в повечето време се учех да пия. Мислех, че не знам как и се мъчех да бъда като нормалните пиячи. Смятах останалите за не нормални и определях собственото си поведение като нормално. Много се ядосвах когато някой ми кажеше, че начина ми на живот не е нормален. След като получих някаква информация , че това е болест като всяка друга ми стана по леко на душата. Повярвах, че може да се излекува или по – точно отново живеех в измислен свят пълен с илйзии. Така исках и в това вярвах. Определих себе си като алкохоличка и спрях да пия. Мислех , че това е достатъчно. През това време не беше трудно, само да не пия, защото околните свикваха на този ми начин на живот и гледаха да не ме дразнят в знак на благодарност от това, че се опитвам да не пия и че всъщност го правя. След като изкарах сто и двадесет дни без алкохол дойде илюзията, че вече съм се превърнала в нормален пияч. Направих опит да контролирам питиетата си. Първите три пъти успешно дори докато на четвъртия си продължих докато свърши бутилката. Тогава бе разрушена и илюзията ми, че някога мога да контролирам пиенето си, че човек след като дълго време не е пил може да бъде възстановен и да не е алкохолик. Спомням си и как плаках, когато съпругът ми ми каза, че няма бивши алкохолици. Бях обидена и наранена. В онзи период от време дори гордо вдигах глава и казвах аз непия вече. Сега се ограничавам с това , че днес не ми се пие и с благодарност към бог, че днес съм трезвена. За утре проумях, че немога да бъда сигурна никога в нищо. Божа работа е, кога отново ще посегна към алкохола, но вече съм дълбоко убедена в това, че колкото и дълго да не съм пила, аз не мога да контролирам, не мога да пия като другите хора, че моята душа е болна и че трябва да лекувам нея. Друготно е само хапче което ми помага в ситуацията и в кризата, за да изпадна отново в моя свят на илюзии.
Вярвам, че по хубав ден от днес, за да се прекъсне тази илюзия няма.

Поне едно нещо знаеш със сигурност - винаги можеш да излезеш от този свят и да започнеш отначало.

Изобщо не можех да си представя, че няма да пия изобщо. Не можех да си представя, че е възможен живот без алкохол.
Нещо като да си представя да не дишам въздух. Нещо толкова вкопано в живота ми. Вкоренено, защото без алкоохол вече не можех да живея.
Всъщност е много добре, че не можех да си представя да живея без алкохол. Как да си представя нещо, което не съм изпитвал, значи наистина е нещо ново.
Ако живея в кладенец, там съм роден, там съм израсъл - как да си представя, че има нещо повече навън?
Ама появяват се хора в кладенеца и ми казват - ехооо, аз бях в този същият кладенец. Не си длъжен да стоиш там. Навън има други работи. И ние си мислехме, че не можем да изпълзим, че не можем да живеем навън. Не мислехме, че има живот навън. Обаче се оказа, че може, че има, че е хубаво.
И сега ще ти покажем как стана. Ако искаш да рискуваш. Не можем да ти го обясним, да ти го разясним, да ти го нарисуваме. Просто трябва да тръгнеш след нас и да извървиш тези стъпки. Ако искаш да отидеш на море, трябва да си събереш багажа, да го сложиш в куфари, да се качиш на влака и да отпътуваш. Не може да си пуснеш образователна програма по телевизията за морето и да отидеш на море. Отиването на море е свързано с отиване на море. С определени дейстивя. Дистанционното на телевизора също е свързано с определени действия. Обаче то и в кладенеца си бях пуснал телевизор.
Лежах си на дивана, гледах телевизия и си фантазирах. Основно си фантазирах за това как ще стана милионер, как ще имам хубава работа, за каква жена ще се оженя, колко велик ще бъда, какви дрехи ще нося, каква кола ще карам.
Ето ти го живот на телевизия. Как да разбера, че това не е живот. Че съм в кладенец и дори да гледам живота на телевизия, то не го живея този живот. А не мога да го живея, защото не знам как. Затова Програмата е начин на живот. И затова без нея просто няма начин да живея, защото не знам как. И рано или късно ще започна да пия, защото единственият живот, който познавам е в кладенеца. На сигурно. Без тревоги. На спокойствие. Да си почивам. Никой да не ме ядосва. Мръсните връзкари в този свят да пукнат дано. Те са връзкари, затова могат да живеят. Затова живеят. Чистите и непорочни души са обречени на страдание. Изпреварил съм си времето на раждане. Гениите винаги са неразбрани от епохата си и са алкохолици. Роден съм гениален. Това е моята съдба. Няма начин да не пия. Невъзможно е да не пия. Проблема ми не е в пиенето. Имам други проблеми и затова пия. Имам депресия. Имам страхова невроза. Имам висока чувствителност и не мога да понасям тези селяни и дебелокожи животни. Не е проблема в алкоохла. Това е всъщност истина. Аз понасям цялата несправедливост на този свят. Ако можех да бъда тъпанар, нямаше да страдам. Ако можеше да бъда безчувен. Вече и телевизора си гледах без да разбера какво дават.
Накрая си прожектирах вече основно погребението си. Подреждах хората, изнасях речи. Стоях зад този, който изнася реч колко добър човек съм бил, неоценен от времето си, колко лошо са постъпили с мене, колко съжаляват, че не са ме разбрали и не са направили каквото трябва за мене. Минавах покрай всеки, докато ревеше та се късаше, и му казвах - видя ли сега, а! Ама няма връщане назад. Страдай сега и бъди виновен навеки, че си постъпил така с мене.
Илюзии, илюзии, илюзии.
Но като видя откъде ме е измъкнал Бог, значи става номера. И не съм само аз. На мене ми го показа друг алкохолик, който е минал по този път. Показа ми реални действия, които трябва да извърша. И които нямаше как да ги извърша, ако не ми ги беше показал някой, който е направил същото. Няма как да се науча на джудо сам по книга. Казвам го това, защото и това се бях опитал като дете. Да стана джудист чрез учебно помагало. Трябва треньор. И трябва да ми беше писнало вече в кладенеца и трябваше просто да допусна, че може би, може би, четири милиона трезви алкохолици всъщност е едно доста добро доказателство. И след това да питам някой от тях, който прилага точно тази Програма в живота си и е променен, да го питам.
След това се появи човек, който не само ми каза, че не бил пил, ами ми разказа какъв е бил, какво е направил и просто трябваше да го видя какъв е сега. Защото не ми беше достатъчно само да не пия. За мене животът без алкохол беше невъзможен. Трябваше да има промяна, а не сухо озъбване, издържане, затваряне, полудяване.
Ами пиши мейли на разни хора, които си ги оставиха тука. Моят го има на профила ми и съм готов да споделя с всеки, който мисли, че има нужда и който иска.

http://www.youtube.com/watch?v=WlBiLNN1NhQ&feature=share

Защо аз това го възприемам по друг начин?!

Здравейте и от мен.Идеална тема като за мен.Аз живея по-голямата си част от живота в света на илюзиите.Например като всички вас живях с илюзията,че мога да пия нормално докато не се се сринах и изложих нацяло навсякъде където можеше да се изложа.После вече десет години работя работа която вече ненавиждам,но ходя на нея само за да не стоим без пари защото живеем в чужбина и емигранта си е емигрант.Дори и със техен паспорт.Живях дълги години със страхове и илюзии за повечето неща около мен.Илюзии че един ден ще мога да пия като другите -разбих я,вече не пия години наред,илюзия че с два болни крака и епикриза до земята написана,че ще мога да работя тази работа-нея също вече почти я разбих,и знам че нямам бъдеще във фирма където работника не се цени,и гледат да ме изгонят-разбих и тази илюзия че може да стане всичко като преди и да работя без болки и проблеми.Илюзия че някога въобще ще мога да си пия в къщи и приятелите по кръчмите-и нея я разбих.С две думи разбивайте илюзиите и не живейте с тях!Те ни убиват.Нереалистичните ни планове за живота.Цял живот съм се люшкал по течението,самосъжелявайки се,и обвинявайки вечно другите,и бягайки в алкохолните пари.Искам аз да управлявам вече кораба наречен мой живот и мое развитие.Вечно бях слаб,вечно търсех лесния пт.Но нищо лесно няма.Отлагах 10 год вече подред 2 неща,че не трябва да докосвам алкохол,както и че трябва да си намеря нова работа.Благодарение на стреса от работата,от шефовете ми,от самия мен си,че не се махнах овреме,съм цяла развалина.Самосъжалявах се и пиех тайно,криех се,пиех сутрините,по тоалетни на шопинг центрове и в къщи.Живота ми за кратко време стана кошмар.Мислех си че като в бг може да пиеш и работиш и никой нищо да не ти казва и забелязва.Но тук не е бг.Уж осъзнавах какво трябва да направя,но живеех с илюзията че такасе отпускам,успокоявам,че след като за нищо в живота ми не ми върви като на другите,поне имам право на няколко часа откраднато пиене.РАзделих се с повечето си илюзии.Мисля че това е призванието на алкохолика и човека като цяло,да се раздели с илюзиите и заблужденията си.Ако иска да стъпи на по-високо нравственно и духовно стъпало.Но избора си е наш.Ние сами сме отговорни дали ще живеем а ад или в рай на земята.Дано господ да ви озари със силата да разбиете илюзиите си овреме,преди вече да е твърде късно.

.....and the grass grows by itself-Basho

Много хубаво пишеш!
Аз само чета защото няма какво толкова да споделя, освен че:

Пия си само по един път седмично, благодарение на семейството ми.
Когато съм сам трудно се контролирам, но никога не ми е създавало проблеми.

//офф
Незнам дали още слушаш метал, но Тиамат идват в Каварна и аз мисля да ги посетя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите