Здравейте.
Пет пъти започвам да пиша и трия, и всеки път ми е трудно... Баща ми е алкохолик. Срам ме е, че чак сега разбирам, че не е толкова просто "Иван да остави пиенето". Срам ме е, че съм модерна жена, във века на техниката и информацията, а не понечих по-рано да се поинтересувам от тази болест...
Мъчно ми е, че не съм го разбрала и не съм опитала да му помогна. Преди седмица го изписаха след спешен прием и някакви вливания. Припадал пак в тях и лекарката, която идвала е казала, че ще става по-зле, бил с деменция. Казала на майка ми да се подготви и че не е за завиждане. Изпускал се, говорил несвързано, наричал майка ми "чедо", дъвчел разни неща, бил объркан, не можел да стане от леглото, без сили бил...
Аз не съм го виждала и не знам как точно изглежда, не зная дали искам да го видя така.
Той ми е първия спомен. Моя тати ме къпе в коритото, запретнал ръкавите на ризата си и се смее...
Толкова го обичам, а все едно не е той. Толкова е умен, а сега е като изтрит и смачкан лист хартия.
Има ли надежда в това състояние според вас? Някакъв шанс поне?

Има,но трябва той да реши.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дали се касае за безбвъзвратни вече физически увреждания от алкохола може да каже лекар. Ако е с акъла си и иска да спре, има начин и надежда. Същата, която държи и нас над водата. Желая от сърце успех.

Редактирано от tasartir на 24.06.11 22:43.

Според мен надежда винаги има.Не съм доктор но от това което описвате става ясно,че нещата са сериозни.Трябва да се доверите на лекарите.Ако баща ви стане контактен и осъзнае,че здравословните проблеми които има са свързани с алкохола(от кратка справка в гугъл става ясно ,че една от причините за деменция е алкохолът) шансът да се възстанови е голям.Четете ,слушайте,интересувайте се,научете повече за тази ужасна болест алкохолизъм.Като начало този форум е добро решение.Искрено ви желая успех.

Според мен има надежда.Човек никога не бива да се предава,дори и да изглежда че ситуацията е обречена.Но единственно и само от него си зависи.Баща ми също беше алкоколик.Такъв съм и аз.Наследствен.Баща ми умря от пиене,неправейки нищо под въпроса.Все ми повтаряше че за него вече било късно да спре,да съм спрял цигарите и пиенето аз докато съм бил млад.Явно осъзнаваше проблема,но беше явно мекушав за това.Докато за други неща беше последователен и куражлия.Като че ли без алкохола нямаше да може да свърши нищо от това дргото в живота си и наполовина дори.Обаче колкото и да държиш,колкото и контролирано да пиеш,все някога му изпускаш края.Все ми говореше че малцина умеели да пият.И той бил един от тях.Ама алкохола си го прибра.Има надежда,не се отказвайте.Говорете му,агитирайте го,накрая все нещо ще му прещрака някъде.Наблегнете на това да събудите съвестта у него и доброто.Ако чудото стане да започне да осъзнава собственните си грешки и кое му пречи и го убива,ще има промяна.Заведете го на среща на АА дори ако това трябва като крайна мярка.Стойте до него за кураж.Има дни за отворени срещи за семейни членове.Но всико си зависи от него.Организма е в състояние да извърши чудеса и да се самолекува.Ако спрем да вливаме в него отрови!!!

.....and the grass grows by itself-Basho