Пиша ви пила. От днес два дни. Трудно е и се чудя защо не можем да се контролираме. Защо ни става толкова хубаво пили. Защо не можем да сме спокойни трезви?

Това което на мен ми даваше алкохола бе сигурност, смелост, свобода на действие. Когато умирах от страх да направя нещо или да взема решение посягах към чашата. Чашката беше моя другар за всичко, в тъга, в радост на всякъде ме следваше чашката - това бе моя другар дълги години, докато един ден се оказа, че не мога да спра. Опитвах какво ли не, но бях преминала границата на моите възможности. Не ми помогна нито воля, нито усилия, стисках със зъби но нищо не се получаваше. Без алкохол оставах два, най - много три дни. Близките ми правиха невъзможното да ми помогнат, но се оказа че няма човешка сила която да ме избави от това.
В началото започнах само да отлагам, за след час, за след два . Само днес. Сутрин ставах и си казвах само днес ще е така, утре не знам какво ще е и как ще е защото не знам въобще дали ще се събудя. В началото треперих от нерви, докато не преодолях гордостта си и не потърсих помощ цялото си същество на давещ се. Нямах друг избор ако исках да живея. Потърсих помощ при АА, започнах да посещавам сбирки, след това започнах и действия по програмата .
Аз успях да съм спокойна трезва. Има изход и няма не възможни неща стига да го пожелаем с цялото си сърце. Ако искаме да имаме това, то ние сме и готови да направим всичко за да се почувстваме спокойни.
Вярвам, че можеш защото аз успях. Щастлива и благодарна съм за всичко което получих и не бих заменила нищо от трезвия си живот за живота си преди.
Не спирай , можеш да станеш и да продължиш въпреки всичко .
Ако искаш можеш да ми пишеш и на лични и на имейла : galia_bankova@abv.bg

Помисли си защо изпи първата чаша.
Избягвай това или ако не можеш, намери заместител, където да си "оттушеш".
Аз лягам и си казвам "да става каквото ще" и не допускам никой до себе си, додето не си събера мислите и приведа в състояние да мога да расъждавам нормално.
Помага и молитвата както беше писала Дете на залеза, въпреки, че аз имам отношение към нея.
Ако обаче ти се просто пие, то трябва да предприемеш мерки да замениш алкохола. Например с безалкохолно, айран, мед/прочетох, че последния е мощен детоксикант на алкохола/, тренировки, разходки и съответно мерки за всички странични прояви на зависимостта от алкохола.

Трудно е и се чудя защо не можем да се контролираме.
За себе си знам защо не мога да контролирам. Защото съм алкохоличка.
Признах си безпомощността пред алкохола и че животът ми е станал неуправляем. Първа стъпка на Анонимни Алкохолици:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е толкова трудно да посегнем към първата чаша, просто няма начин да не посегнем към нея.
Ако си алкохолик, няма начин да не посегнеш към първата чаша, а след това към втората, и така, докато се напиеш.
Алкохолизмът е триединна болест : на ума, на тялото и на душата.
Душевната болка ни води до желанието да пием, нямаме ефективна умствена защита срещу първата чаша, въпреки многобройните ни случаи на напиване и пораженията върху личността и физиката ни, и пием, тогава се задейства алергията, и трябва да пием още и още, още и още...
Няма намин да не пиеш, ако си алкохоличка."Само Бог може и би ни избави, ако го потърсим."

Няма намин да не пиеш, ако си алкохоличка."Само Бог може и би ни избавил, ако го потърсим."

Съгласен съм с казаното от Катерина.
Само ще направя едно уточнение за всички алкохолици, които смятат себе си за атеисти или имат проблем с Висшата сила. Не е толкова трудно колкото изглежда на пръв поглед.
Ще си помогна с цитат от книгата Анонимни алкохолици:

Да, ние агностиците, сме изпитвали такива неща и сме мислили по този начин. Нека побързаме и ви успокоим. Открихме, че веднага, след като бяхме в състояние да отхвърлим предубежденията и изразявахме желание да повярваме в по-виша от нас Сила, получавахме резултати, въпреки че нито един от нас не можеше изцяло да определи или разбере тази Сила, която е Бог.

За наше облекчение открихме, че не ни бе необходимо да се съобразяваме с други схващания за Бог. Собственото ни схващане, колкото и да бе непълно, беше достатъчно, за да намерим път и да осъществим контакт с Него. Когато допуснехме възможността за съществъване на Създателен Разум, на Дух на Вселената, лежащ в основата на всички неща, и след като предприемехме още няколко прости стъпки, започваше да ни изпълва ново усещане за сила и насока. Откривахме, че Бог не поставя прекалено трудни условия на тези, които го търсят. За нас Царството на Духа е обширно, просторно, всеобхватно; то е винаги открито и достъпно за тези, които искрено търсят. Вярваме, че то е отворено за всички.

Следователно, когато ви говорим за Бог, ние имаме предвид вашето собствено схващане за Бог.

И аз съм съгласна. С Катерина, че това е единствената алтернативата на пиенето ми. С nekoi, че наистина не е толкова трудно, колкото изглежда.
Като начало е нужно само да Допусна, че има нещо по-голямо от мен, поне толкова силно колкото алкохолизма ми, което да ме избави от пиенето. Резултат има, без значение как съм го нарекла. Важното е да вярвам, че го има, такова и така както го разбирам.

И аз ще дам цитат :
„ Изправени пред разрушенията на алкохолизма, скоро открихме разума си за духовните неща така, както го бяхме открили за другите. В това отношение алкохолът е много убедителен. В крайна сметка той ни накара да бъдем благоразумни. Понякога това бе мъчителен процес; надяваме се, че никoй друг няма да пази предубежденията си толкова дълго, колкото ги пазеха някои от нас.
…Ако нашите свидетелства ви помогнат да се отърсите от предразсъдъците си, ако те ви помогнат да мислите честно, ако ви окуражат да търсите усърдно в своята душа, то тогава, ако желаете, можете да се присъедините към нас по Широкия Път. С такова отношение ще успеете.”

- Голяма Книга на АА, гл.4 – „Ние, агностиците”

Трудно, трудно, колко да е трудно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Опитай да се хванеш за това и да продължиш отново."

Благодаря ви. Това ме крепи, че винаги можем да започнем отначало, особено докато нещата не са се сринали окончателно. При мен висят на косъм, дано го задържа и удебеля, а не скъсам.
Винаги чуждите драми ни изглеждат някак далечни, несъществуващи. Този го оставила жена му, друг не говори с родителите си... когато над мен лично тегне заплахата от същото просто се ужасявам до какви низини ме води алкохола.
Вчера лежах и чаках да мине абстиненцията, мислех си за некой, на когото казали в болницата, че тя продължава толкова, колкото трябва. А мъжът ми ме попита - кажи ми, защо пи? Защо наистина?

Надявам се, че абстиненцията ти все пак няма да е много продължителна и тежка.

Да си представим, че има една стена. Ти си от едната и страна, а от другата страна е трезвеността, която желаеш. Има и врата през стената и тази врата е Анонимни алкохилици.
Ти казваш: да виждам я вратата, знам че мога да мина през нея, ама аз ще мина през стената.
И буухх главата в стената. И после главата боли.

Сигурен съм, че в крайна сметка ще минеш през вратата. Дано не си направиш още много цицини на главата дотогава.

Веднъж ти ми каза: недей да ми се караш. Аз и тогава не ти се карах, и сега не ти се карам. Само се чудя как да те насоча да минеш през вратата. Щото насила не мога да те изтикам през нея. Трябва ти самата да го пожелаеш.

Никой никого не може да натика през вратата, сравнението ми харесва много, но с човешки сили не може да се борим с това чудовище.
Тасатир, трябва да се помолиш, трябва да помолиш някого, който е над човеците, извън нас, някой, много по-силен и голям от нас, да ти открехне поне малко вратата, тогава ти ще действаш да отвориш напълно вратата.
Моля се, да да видиш днес малко светлина и да поискаш още и още..