Много ти благодаря за хубавото писмо. Чудесата при мен засега не са чудеса, зарадвах се прекалено бързо, отпуснах се на стари лаври и пак пих два дни бирички. Не съм се напивала, но пак с голямо желание изминавах километри за да си купя бира и слюноотделях в предвкусване на очакваното удоволствие. Трудно е да не се пие, като помним и знаем колко хубаво ни става като вкараме няколко. Ходя на сбирки, но като ми се припие всичко ми излита от главата. Дни наред съм добре, чета, не ми се пие, но идва ден в който просто желанието е неистово и пак пийвам. Пазя се като от огън обаче от неколкодневни запои, защото не искам никога да преживявам абстиненциите след спирането, просто помня колко са ужасни (хем аз не съм имала от най-гадните).
Много съжалявам за депресията ти, но си казвай, че това е временно състояние, ще премине, явно трябва да го изживееш, може да ти донесе някакви ползи. Трябва да се виждаш с приятели, да говориш за всичко, което те притеснява и те кара да плачеш. Ако искаш ми пиши на мейл, ще ти го пратя на лични, ще се радвам. Ако имаш желание и мислиш, че поне малко ще ти олекне.
За себе си се надявам, че все някога ще успея. Логиката на реалният ми разум се бори с вярата и леко като се разклати и нещата зациклят.
Чета в книгата историите и съм почти до края и в нито една не прочетох, че някой е пил поне веднъж след първата си сбирка. За всички чудото е сработила още с първото посещение, Просветлението е потекло във вените им, усетили са сила, енергия, спокойствие. Защо това с мен не се случва? Защото вътрешно не искам ли? Аз мисля, че много искам, моля се за това, но някакси напълно не ми се получава. Може и съм мързелива и не ми се действа, не знам. Но днес съм трезва и съм добре, ще караме ден за ден, ще се борим и това е, няма друг начин. Пожелавам ти все така да продължиш без пиене и цигари и скоро да мине депресията.

Тасатир, така, както те чета и те проумявам, нещата явно за теб все още са като на шега и може да си позволиш да си измисляш някакви си собствени планове за измъкване, за заблуждаване, за игра с болестта.

Искам да споделя, тази болест е прогресираща, идва момент, в който играта свършва.

Нещата са много сериозни, не бих искала да го изпиташ на гърба си, моментът, в който всичко се разпада и усещаш края...

Намери си спонсор и започни работа по стъпките на Програмата за възстановяване на АА и не го оставяй за утре, не мисли,че има време, края на времето идва съвсем неочаквано.

Действай.

Благодаря ти, Екатерина.
Нямам усещането, че нещата са на шега за мен, осъзнавам сериозността, но като всеки самозаблуждаващ се пиещ алкохолик, все си мисля последно и край, едно малко и край, ама след поредния провал следват поредните обещания и т.н., всичко познато. Алкохолът наистина е коварен и объркващ, дори когато не е в кръвта ни, а просто се промъкне в мислите ни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кате, успокой топката малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но идва ден в който просто желанието е неистово и пак пийвам. Пазя се като от огън обаче от неколкодневни запои

tasrtir,

точно в последните дни слушах един приятел от АА да ми обяснява, че пил преди три седмици чаша бира и нищо лошо не му се случило. Само че влязъл в запоя "онзи ден", когато изпил една водка.
Заблуда. Пазете се от първата чаша.

Първата чаша на този приятел е точно онази първа бира преди три седмици, когато "нищо лошо не му се е случило". Грешка. Лошото му се е случило именно тогава - изпил е първата чаша. Проблемът не е във водката "онзи ден", тя е следствие от онази "безобидна" бира.

Това е едно от коварствата на алкохолизма. Да създава у алкохолика илюзия, че в определени моменти успява да пие контролирано, без да си навреди с това.

Затова и повечето от нас минават през много и все по-тежки запои, докато накрая стигнат по свой път до убеждението, че "не става".
Щото от собствен опит знам, че приказките, дори и на хората от АА, не успяха да ме убедят да се пазя от първата чаша.

И въпреки това няма да спра да убеждавам другите алкохолици да се пазят именно от онази първа чаша бира преди три седмици, от която "нищо лошо не им се случва".
Белким поне един излезе по схватлив от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Често се ядосвам когато някой не ме разбира. Онзи ден една приятелка ми се подигра заради факта, че четях книгата на Алан Кар - не пуша вече и подиграватеилно ме попита на това ли разчитам. Не трябваше да се впускам в разправии с нея или каквото и да било , но и се обидих - защо не ме оставя да си живея живота, защо не ме оставя на мира, защо и е толкова смешно че искам да живея добре, че искам да съм спокойна, че съм правила хиляди опити да спра цигарите но никога не съм успявала и как да и обясна, че това че ще прочета книгата не значи че ще ми помогне но да стоя и да се оплаквам само още повече и в това няма смисъл. Обясних и че няма да изгубя нищо ако прочета страниците които са помогнали на толкова много хора. Искам да имам това което те са получили значи трябва да направя нещо. Когато пожелах да се избавя от ада в който бях попаднала това бе плач на изстрадала душа.
Бонтувах се дълго, правих какво ли не за да отлагам нещата така ми харесваше знам ли или просто ме беше страх от друг живот защото не познавах друг живот само това знаех и познавах . В каквито и ситуации да изпадах просто се наливах с алкохол - винаги започваше леко и по едно но никога не свършавше така. Каквото и да правя през деня се сещам за мига в койтао пожелах да спра да пия, сещам се и как ми крещяха в лицето наричайки ме алкохоличка но аз продължавах да отричам. После разбрах, че всеки трябва да стигне дъното за да пожелае да изплува. Няма миг, да не се моля за хората които страдат. Често не знам какво да на правя и как да го направя ..., с какво да съм полеизна и как . Мога да споделя, как беше при мен, мога да кажа от все сърце - Да има изход и е прекрасно чувството на сбовода което чувствам сега , щастлива съм благодарение на АА, на програмата, на приятелите си на висшата сила която открих ... Моля се всеки до може да почувства това, всеки да може да се почувства свободен, да пожелае и да получи...

Редактирано от detenazaleza на 04.07.11 21:59.

Новодошлия реагира много спокойно ми се струва. "Старите" изглежда повече се засягаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите