Защо е толкова трудно да НЕ посегнем на първата ч / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Радвам се че за тебе стават чудеса.Аз вече не чакам само на тях , даже оценявам по-добре нещата за които съм се борила.

Аз посягах към първата чаша за отпускане, за притъпяване на болката от любовно разочарование, че някой друг ме е наранил, накрая знаех , че само на една чаша няма да остана, но отлагах, като си казвах- толкова неща о...ках досега, още веднъж само и утре мога да започна.
ОТЛАГАНЕ - голям проблем ми е и не само при алкохола.
Чаках да се случи чудото - беше се получавало 2, 3 пъти за последните 3-4 години.След някоя жестока настинка спирах да пия и да пуша .Нямах и абстиненция.Сега като си спомня - чист подарък от Бога.Само че не съм го осъзнавала.Сега не пия -1 г. 4 м. и не пуша -4м.Само че този път се БОРИХ и то зверски, този път беше на живот и смърт.За алкохола ми помогна откъс от една развлекателна книжка - ставаше въпрос за дебела жена, която все се оплаква,че е дебела, а се тъпче по цял ден и чака помощ от другите.Хареса ми следното изречение:
Само ВИЕ имате силата да промените "съдбата" си.Беше вечер след работа.Както обикновено щях да си пия първото питие.Казах си - няма да ми помогне никой, нито АА никой - АЗ трябва да го направя.Нея вечер не пих, на следващата пак, а и не ми се пиеше след това.Последо време мозъкът ми беше спиртосан, имах чувството, че работи на 20-30% от умствения си капацитет.Просто мисълта за това оглупявне ми е толкова плашеща, че оттогава нямам желание за алкохол.Не ме блазни изобщо.
За цигарите беше друго.Набавих си книгата на Алан Кар - Не пуша.Прочетох половината- там се казваше да не спирам да пуша, доката не прочета докрая.Значи- пуших си още 1 ден, реших да нагледам тук и прочетох от една съфорумка, че чака да я заведат в болница и се надява да и помогнат.Тогава ми мина като светкавица в главата - само ТИ можеш да спреш да пиеш.Исках и да го напиша, но не можех да си вляза в профила.Тогава си казах на мен- то е същото с цигарите- не чакай на Алан Кар, ти сама можеш да спреш.На другите искаш да даваш акъл , а на себе си ?

Нея вечер не пуших повече.Книгата я прочетох до края- винаги когато ми се припушеше четях от нея - компа денонощно включен.Имаше моменти- като куче виех и плачех посред нощ.На инат на цигарите - няма да им се дам.Ценно от книгата - като се замисли човек, цигарите не са изобщо удоволствие, само се заблуждаваме, те не решават проблемите, само ги задълбочават.
Тасартир - ако искаш прочети я - има я книгата в нета. Ужасно много с ходни неща имат цигарите и алкохола.
Както писах - аз четох забавна , хумористична книжка - а намерих моята си формула да спра да пия.
Търси твоята формула.

Само да вмъкна - успях без сбирки на АА , тогава не можех да карам колата , а нямаше автобус до нашето село. Сега ми е много зле, защото зад мен е съсипания ми живот.Направих огромни грешки и загубих човека, който още обичам.Не искам да живея повече.Не виждам смисъл в моя живот.Депресията ме е грабчила в лапите си и няма отърване.Искам в понеделник да отида на сбирка, защото алтернативата е - доктор и лекарства.Сигурно пак ще се откажа.Пак ще се надявам на чудо.Господи , каква глупост-сега като го написах и се усетих - аз пак искам да ми се подари нещо - пак да има happy end.Само че така става рядко.И само нещата за които сме се БОРИЛИ са ценностни.Много съм изморена, цял ден съм плакала.Имаше и повод, но откакто спрях цигарите много плача.
ОТКРИХ БОГ за себе си.Той си е само мой. Моят Бог.Той ми беше последната надежда.Значи сега се боря с депресията.Моля му се.Но топката накрая пак остава в мен.АЗ трябва да се боря и да я победя тази мръсна гадна долна депресия, която ми пречи за всичко.Имам неконтролируеми изблици на плач, мъчително стягане на гърлото, рев при всяка стресова ситуация.Щитовидната ми е наред.
Ще отида на сбирка.Ще отида и на лекар.
Тасартир на тебе стискам палци , да успееш.И този път завинаги.