Не, сравнително добре съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

".....защото се опитвам да доказвам на себе си и на околните, че всъщност понякога мога да пия по мъничко."

Това ми е до болка познато. Дори когато бях на ръба, дори когато направих опит да се махна от този живот който вече не издържах да живея, дори когато имах чувство, че не мога да спра да пия дори и в тези мигове се опитвах да обясна на семейството си и на околните, че нямам проблем... но трябваше ли да изгубя всичко за да пожелая от цялото си сърце да ми помогне някой. Изгубих себе си, семейството, приятелите си.

Кой би признал, че е напълно победен? Практически никой, разбира се. Всеки естествен инстинкт се опълчва срещу мисълта за личната ни безпомощност. Действително ужасно е да признаем, че когато сме с чаша в ръка, съзнанието ни е до такава степен деформирано от пристрастието към разрушителното пиене, че само намесата на Провидението може да ни освободи от него.
"Никоя друга разруха не е като тази. Алкохолът, превърнал се в хищен кредитор, изсмуква от нас цялата ни независимост и цялата ни воля да се противопоставяме на изискванията му."


http://aa-bg.info/index/1_stpka/0-10

Редактирано от detenazaleza на 18.06.11 20:30.

Мила tasartir,
и аз бях препълнена с твърде много защо, чиито отговори (както по-късно разбрах) изобщо нямат значение за отрезвителния процес. Защо ни става толкова хубаво пили, защо не можем да сме спокойни трезви, защо точно на нас, защо Бог изобщо е сътворил гадостта зависимост, защо другите могат да пият, а ние - не, защо вървим срещу себе си, защо не мога да спра...
И аз помня как nekoi тогава ми каза - спри да питаш защо, нещата просто са такива каквито са и се случват или не. Това че знам причините за едно или друго не променя факта, че съм алкохоличка и концетрацията трябва да е не как съм стигнала дотук, а как да се измъкна. (Тогава исках конкретни отговори защо съм развила зависимост и дали затова не са виновни властната майка, властният съпруг, лошият началник, ученето в странство...)
Стъпките и програмата на АА са проверени от милиони вече повече от 70 г. Доверих се, защото наистина исках да се отърва, а не знаех как, не вярвах, че въобще има измъкване и някакъв начин.
Аз знам отговора на едно защо.
Защо е по-лесно да спреш да пиеш с помощта на АА отколкото сам. Знам го, защото преди да пристъпя в АА, след дългогодишна всекидневна злоупотреба с алкохол, аз изобщо не можех да спра за повече от 2-3-4 часа. Преди първата ми сбирка казаха - опитай се да дойдеш непила - това беше ужасно условие за мен. Разсмях се (виртуално), защото разговорът ни се случваше тук, и написах - "Че аз ако мога да не пия до 18.30 вечерта изобщо нямам нужда от Анонимни алкохолици."
ОК, някак не пих 10 дни преди първата сбирка, което си беше революция в моята тричасова трезвеност. И след първата сбирка не пих. Известно време. После пропих отново, казвала съм ти. Тайно от АА, после явно.
НО НЕ СПИРАХ ДА ХОДЯ НА СБИРКИ, срам не срам, тъпо не тъпо, с неудовлетворени питания защо, тътрех се и даже се правех, че работя по програмата, докато nekoi на една от работните ни срещи не беше лъхнат от спиртния ми дъх. Това беше преди 4 г. и половина.
Та значи знам отговора на въпроса защо е по-лесно да спра да пия с АА и програмата отколокото сама. Първо, защото извън АА трезвостта никога не ми се е получавала. Второ защото ако след пробива, вече в АА, бях престанала да ходя на сбирки, сега най-вероятно нямаше да ти пиша тези редове. Почти съм сигурна, че щях да съм умряла. Пиех и ходех. 5 месеца. Разбрах, че АА не е мястото, където ще ме научат да пия контролирано, а мястото, където заедно ще се учим да живеем трезви.
Тук четох постовете на човека от Норвегия, забравих му ника, той казва, че се е справил сам. Като видял, че нещата отиват супер на зле, спрял и се опомнил. Е, с мен изобщо не беше така, нещата се сриваха със страшна сила, аз си казвах - сега вече ако не спреш - жална ти майка...И така удържах няколко часа. За мен САМА БЕШЕ НЕМИСЛИМО. Невъзможно. Изключено.
Спасението дойде от срещата ми и пълното ми потапяне в оздравителните сбирки. На всяка сбирка анонимните алкохолици ме хващаха косъм по косъм и накрая ме издърпаха на брега за косите. Без тях нямаше да стане. Да са живи и здрави.
Останаха много въпроси без отговор - защо пък тая програма е толкова ефективна като е всъщност на светлинни години от науката, ама как така след толкова години пиене взе че се свърши теглото само с ходене на сбирки, каква е логиката да слушаш пиянски истории и това да ти помага, как точно изглежда Висшата сила и наистина ли винаги знае какво ми е нужно...
Тези отговори не са ми нужни. ДОВЕРИХ се, защото нямах никакъв друг избор. Трезва съм, слава на Бога и АА, това се е случило, знам че може, това ми е достатъчно.
Не спирай да опитваш, исках да ти кажа, но се увлякох.
Прегръщам те.

За въпроса на мъжа ти "Защо пи?" със същия успех е могъл да ти каже "Ти не ме уважаваш." Горе-долу същия смисъл има. Т.е. няма. От разкази на приятели в АА, които са посещавали психотерапевти съм чувал, че въпроса "Ти защо пиеш?" май им е любим. Щото и те са напълно "наясно" с алкохолизма. Само, че разликата е, че мъжа ти наистина е загрижен и вероятно е в голямо недоумение защо пиеш след като знаеш какво ще стане. Защото той разчита на твоя здрав разум. А алкохолиците пред алкохола този здрав разум често го губят напълно. Защото са болни.

Има обаче един съществен момент. Никой не ни е длъжен да ни разбира или обича когато пием. Щото и другите хора са живи. Аз например това бях пропуснал да го забележа. Ама те са живи и искат да живеят с тези които са избрали. А не с подменени полуидиоти. Щото когато пием сме такива отвсякъде.

Затова болестта ни може да е обяснение, но не и оправдание. И е много вероятно накрая на мъжа ти да му писне и после може и да няма връщане назад. Затова както и харакири ти написа - гледай да се съсредоточиш в действията свързани с възстановяването, а не с въпросите "защо".

Наш приятел, който е посещавал сбирки на АА в Америка, казваше, че там често повтарят на новодошлите:
Не пий, ходи на сбирки, намери си спонсор.

Онзи ден на сбирката беше дошъл чужденец от държава в Северна Европа. Той каза:
Програмата на АА не е за мислене, тя е за правене.

Това са все "заклинания", които насочват към вратата.

Привет, tasartir!
Исках само да кажа, че въпросът Защо в нашия случай е непрактичен. Ползотворен е въпросът Как да не посегнем...
Какво правя аз : пия чай и кафе в огромни количества; когато ми се допие звъня на някой от АА; намирам си някакво занимание, което да ме отвлече от мисълта за алкохол, силното желание отшумява до 10-20 мин., ако не се заиграя с нея, заиграя ли се-кофти!; ходя редовно на сбирки, вървя по 12-те стъпки за възстановяване.
След като съм правила и продължавам да правя гореизброеното две години и пет месеца вече знам отговора на въпроса Защо. Алкохолик съм. Но слава Богу, непих и днес, бях на сбирка. Вратата е отворена и за теб, повярвай!
Стискам ти палци, мила.

И все още ме е срам от болестта ми, което според мен е голямата ми пречка, защото се опитвам да доказвам на себе си и на околните, че всъщност понякога мога да пия по мъничко.
Хубаво е, че го виждаш това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Джули, благодаря ти много за брошурата, утре ще чета.

Аз бързам да споделя, че снощи започнах да чета Голямата книга, започнах и стъпките. И ходих на сбирка. И говорих. И чух същите неща, които вие и стотици преди вас сте ми говорили. И се чувствам добре и че не съм сама. И пак ще отида.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Давай напред.
Браво на теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тасартир,
ето, че и ти можеш да създаваш добри новини, а не само лоши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите