„ Не мога да намеря спокойствие, докато не приема, че другите, местата, нещата или ситуациите са точно по начина, по който е трябвало да бъдат в този момент.”
- Anonymous

Новодошлият: „ Нищо особено не се е променило - все още ми тежат проблемите, които имах и преди няколко месеца.”

Спонсорът: „ Молитвата за смирение ме учи „ да приемам нещата, които не могат да се променят.
В началото си мислех, че нещата никога не са били предназначени да се променят - и че е по-добре да приема това. Сега си давам сметка не само, че всичко може да се промени, но и че промяната е реален факт на действителността, който не мога да спра.

Какво фразата „… за да приема нещата, които не могат да бъдат променени” означава за мен днес? - Означава, че има много неща, които само Висшата ми Сила може да промени.
Това не означава, че нещата не могат да бъдат променении, а само че аз не мога да ги принудя да се променят.

Да имам смелостта да направя това, което зависи от мен означава да имам преди всичко вярата и постоянството да ги правя. След като видя нещата, които не зависят от мен. Така например, когато се явявам на интервю за работа, не знам дали тя ще ми бъде дадена, но мога да взема душ, да се облека по подходящия начин, да се явя на интервюто навреме, да се представя на него с достойство, нали? Ако съм упорит в тези свои усилия, има много по-голяма вероятност да получа предложение за работа.”

Понякога ние очакваме прекалено много - от хората, oт нещата. Трябва да помним, че никога няма да бъдем щастливи, ако очакваме нашиият лекар да ни излекува за миг, или ако обвиняваме нашите учители за това, на което не успяват да ни научат. Трябва да се опитаме да видим какво реалистично да очакваме от другите; за какво самите ние сме отговорни.
Същото е и с Програмата: Не бива да преценяваме нейната ефективност по това дали сме щастливи през цялото време. Програмата ще бъде добра, когато и ние й даваме най-доброто, което можем.

Трябва да изоставим нашето детинско искане „ всичко или нищо”. Само тогава нашите отношения и очаквания могат да стават по-реалистични. В крайна сметка, били ли сме някога сме напълно и завинаги щастливи?

Когато очакваме прекалено много, ние сме нещастни. Но днес имаме Висшата си Сила, към Която да се обърнем. Която, усещайки, че нещо или някой не ни прави щастливи, да помолим да ни помогне да бъдем честни първо със себе си –за да можем да видим проблема вътре в нас, който всъщност ни прави нещастни.

„If You Want What We Have” by Joan Larkin

За да получим внимание, трябва да го даваме на другите

Ние искаме да сме от значение в този живот. Имаме нужда от доказателства, че другите са наясно с нашето присъствие. И така да бъдем сигурни, че те се нуждаят от нашето внимание, както ние се нуждаем от тяхното.

Когато го даваме, ние го получаваме. Така когато отдаваме внимание на духовните търсения на другите, ние отговаряме на нашите собствени духовни нужди, и то по най-добрия начин.

Когато уважаваме нечие чуждо присъствие, ние го признаваме; благославяме и това лице, и себе си, и Бог. И ние помагаме един на друг да израстваме всеки път, когато го правим.

Понякога не сме сигурни какво трябва да предложим на нашите приятели, семейство, колеги; при определени обстоятелства сме объркани, но е много вероятно хората, с които сме в постоянна връзка да се нуждаят от нещо, което ние можем да им дадем. Така че можем да започнем с особено внимание към хората по нашия Път. Това означава да ги слушаме с внимание, да внимаваме за чувствата които би предизвикало у тях онова, което ние споделяме с тях.

Слушането е едно важно умение и то трябва да се култивира. Ние се нуждаем от това да се изслушваме с любов на сбирки и да се учим един от друг, защото сме учители помежду си. Слушането е един от даровете, които даваме и на другите, и на самите нас. Когато се вслушваме в другите и се учим от тях, ние се освобождаваме от мисълта, че сме център на Вселената. Слушането на някой друг - наистина да чуеш какво говори, да се учиш от него помага да подтиснем егото си. Трябва често да се питаме:” Практикувам ли умението активно да слушам другите?”

Днес ще слушам. Вместо да пренебрегвам и осъждам другите, ще се превърна в техен слушател, ще се уча от тях.
Ще допусна в съзнанието си хората около мен.
Ще ги призная и ще бъда благодарен за всичко, което те ми предлагат.


God Grant Me... by Anonymous; Each Day a New Beginning by Karen Casey