Новият ни избор - Живот

Избирайки възстановяването, ние избрахме да живеем.
Ние взехме решинието да живеем – решение, което вземаме всеки нов ден, отново и отново. Всеки път, когато решим да се обадим на приятел по програмата, когато решим да работим по някоя от стъпките или да отидем на сбирка, ние подновяваме избора си да живеем. Ние се възраждаме.

Преди да дойдем в тази програма, ние умирахме емоционално и духовно много пъти. Някои от нас едва оцеляха физически. Но сега ние сме тук, ние започваме на чисто новия си ден, търсим взаимна подкрепа, напътствия от друите.
Ние не само оцеляваме, ние живеем – и винаги имаме достъп до новия живот – на възстановяването.

Възможно е все ще да имаме дни, в които да се борим с решението си да живеем, възстановявайки се. Понякога ни се иска да захвърлим всичко, да се откажем, да спрем и отново да поседнем встрани от пътя.
Но ние трябва да продължим! Работата по стъпките изисква от нас да работим. Нашата програма е програма на действия. В такива моменти най-доброто, което ни помага, е да поговорим с приятел. Да отидем на сбирка.
Споделяйки, ние научаваме един от друг кое помага за избора да живеем, за избора да продължим. Кое е спирало другите и как те са го преодолели. И знаейки, че никога няма да бъдем сами, с времето ни става по-лесно – и да избираме, и да решаваме, и да продължим да живеем трезво, на чисто.

Благодарен съм, че съм един от намерилите живота си във възстановяването.

Each Day a New Beginning

Изборът е наистина всеки ден, точно както ни учи Програмата на АА.
Всеки ден трябва да избера да живея, да съм трезва, да го поискам, ако го истам достатъчно, то ще направя всичко, за да го постигна.
Запомних го добре, Програмата на АА е за хора, които искат..
Искат да живеят, много хубаво си го написала, детеназалеза.
Преди искахме, без да го подозираме даже, искахме да умрем, и това го правихме методично и целенасочено, разрушавахме се физически и психически...
Сега искаме да живеем.

Животът не винаги е това, което ни се иска да бъде, но да правим най-доброто на което сме способни, е единственият начин да бъдем щастливи.

- Jennie Jerome Churchill

Ние обикновено сме абсолютно сигурни, че знаем какво е най-доброто за самите нас. И ние също така сме абсолютно сигурни, че това което мислим ще ни гарантира щастието.
Може би ние трябва да надзърнем във всички случаи от миналото, когато нашите желания за щастие не се сбъдваха, не се превръщаха в реалност.
Дали не хранихме очаквания другите да правят неща, които обаче ние самите искахме?
По начина, който ни се искаше на нас самите? Приехме ли, че всеки е правил онова, което той е искал и е можел, и това не зависеше от самите нас?
Ние може би ни се искаше да получим повече любов, топлота и разбиране, да постигнем кариера, но можехме ли наистина да предвидим всичко онова, което се случи в живота ни?
Нашата зависимост със сигурност не е била искана, а след това - възстановяването от нея не е било в предвижданията ни.
И днес ние сме благодарни, че избрахме пътя на възстановяването.
Щастието, на което сме свидетели днес, може би ни посещава не по начина, по който сме очаквали преди години.
Но сега разбираме, че то се измерва в съответствие с онова, което ни е необходимо. Изборът да бъдем щастливи с това, което имаме, е наш и е нещо, което да правим във всеки един момент.
Всеки един има дни, в които животът и то във всеки един негов аспект му се струва прекалено труден, и това го кара да се чувства объркан. В такива дни трябва да помним, че се налага да направим само това, което се налага да бъде направено днес.
Не е нужно да се притесняваме за следващата седмица, следващия месец или следващата година, а единствено за това, което трябва да се направи днес. Можем да направим списък на нещата, които трябва да свършим. Когато свършим нещо от списъка - да го задраскаме и да се почувстваме полезни и удовлетворени от това, което сме свършили, дори да е такова простичко нещо като да измием чиниите или пък да вдигнем телефона.

Днес ще приема живота такъв, какъвто е, с вярата, че той е просто това, което трябва да бъде.
Знам, че добре изживяното ми Днес ще ме изведе на крачка към трайното щастие.

Each Day a New Beginning by Karen Casey, Time to Break Free by Judith R. Smith

Животът не винаги е това, което ни се иска да бъде...

Днес е още един ден от пътя който поех преди време. Преди да легна ми се иска да погледна в изминалия ден и да се запитам днес бях ли ядосана, днес бях ли добра, помогнах ли с нещо на някой, свърших ли въобще нещо което да ми достави удоволствие и бях ли полезна с нещо, защо се гневя и се бунтувам. Мдааа Разгневих се преди малко се разгневих на сина си който завърши училище наскоро, който му предстоят държавни изпити , който не е хванал учебник от години, който едвам взе матурите и сега ми обяснява как ще кандидатства в три различни училища с три различни неща. Защо се гневя ли - защото аз отново се правя на Господ да му казвам, че така не става, че така не може, че не полага усилия а иска ние с баща му да влагаме средства. Всичко излиза извън моя контрол извън представите ми, защото това което аз си представям за образованието на сина ми беше на осемнадесет години да има ясна представа от живота , от това което предстои, от средствата които се влагат в образованието и да положи усилия . Гневя се защото го настъпвам, карам го да прави неща които аз смятам че са му необходими и които аз смятам че са редни но той дали смята така?! Не знам какво мисли изразявам гледната си точка и приключвам разговора , приключвам защото в един момент се оказа че се гневя защото се засяга особено финансовото ми положение, амбициите ми и ме нападат страхове , страхове какво ще стане и какво ще предстои. Ами ако е имал шанса а аз не съм му обърнала внимание, ами ако не угодя на каприза му и един ден се обърне и каже, че не е взел диплом заради мен, ами ако се окаже че пет години пък е учил нещо което въобще не му е трябвало и не може да се изхранва с това. Много ако станаха и това което би следвало да направя е да оставя живота и волята си в ръцете на бог и да не се правя аз на бог и на всезнаещ. Това което мога аз да направя и правя е да се моля , да моля бог да мога да видя пътя, да мога да видя и да мисля само днес, не да се тревожа за това което не е дошло – може да ме обвини но може и да не го направи, може да има късмет но може и да няма - само бог знае какво ще се случи, а аз просто трябва да му се доверя с цялата вяра на която съм способна. Просто трябва да не мисля за себе си, за моите амбиции, за финансите си, за контактите си, въобще за това кое аз смятам за правилно.

Не ми е никак лесно да спра да се правя на господ . Всеки ден се налага да признавам недостатъците си и да търся причината на бедите си и за мое голямо учудване всеки ден достигам до извода че другите хора са си други хора, че няма как тези хора да мислят като мен. Ако някой ходи по моята гайда и прави това което аз искам дали ще съм щастлива - Надали защото рано или късно ще си дам сметка че съм ограбила този човек, че го държа окован във вериги за себе си – защото и това го мога да обсебвам хората , да вменявам вина, да се сдобивам с такива, да изпадам се самосъжаление и след това след това идва неизбежното , да се напия защото няма да издържа всичко това, защото няма да издържа на напрежението , няма как да не дойде този момент. Моля те господи , моля те никога да не усетя това , моля те ден по ден да избирам да живея и да вървя по програмата за възстановяване на АА. Моля те за готовност да ме избавиш от всички недостатъци на характера ми които ми пречат да съм полезна на теб и на събратята ми, на хората около мен. Моля те да мога да приема всяко човешко същество като такова и да не се опитвам да го променям и контролирам, моля те да не се гневя на хората, моля те да ме избавиш от недостатъците които имам и които ми пречат. Моля те за прошка и за това , че тази вечер умишлено карах съпругът ми да ревнува. Шегувах се с него но нарочно въртях интриги и говорех с друг мъж смеейки се. Не трябваше така да постъпвам пред другите хора. Не знам дали съм го засегнала и обидила, нищо не ми казва н с времето и той се научи да ме пази или просто се страхува да не стане пак лошо в живота ни, защото докато пиех беше страшно , страшно за мени за околните. Моля те ако съм но наранила или обидила да мога да поискам прошка и да се науча да уважавам и другите хора. Постъпих така защото отново мислех само за себе си, да се правя на интересна , на забавна , да съм център на вниманието около мен да се върти света без дори да се замислям за другите и за техните желания и мечти.

Благодаря ти Господи, че и днес съм жива, благодаря ти че сутринта си пожелах днес да живея и живях, че днес не ми се пиеше и не пих. Благодаря ти за всеки миг в който живях днес и всеки миг който ме научи на нещо.

Днес избрах да живея, за утре не знам но се моля за сила и смелост, за вяра и надежда за всички ни .

Незнам как съм се справила с инвентаризацията си но ми се прииска да я споделя освен с теб и с други хора - просто така го чувствам. Благодаоря ти за всичко което правиш и за вярата и надеждата която получавам.

Не ми е никак лесно да спра да се правя на господ.

Понякога е даста трудно и да се правиш на Господ, особено когато последния те е забравил или е забравил някои свои "чеда".

Още по-трудно е когато ти е определил роля, надценявайки твойте способности.

Може би си права с коментара.Бог обаче не ни е забравил.Всеки е нужно да извърви пътя и своята голгота.Да се раздели с илюзиите си и със заблужденията си.Това са думи на мъдереци които ъи казвам,казани от устата на моя тъст,който цял живот се занимава със източни учения и който е повече от баща за мен като цяло,отколкото собственния ми баща беше.За жалост.Бог има план за всекиго.Не случайно те е поставил в тази ситуация за да излезнеш от нея по-мъдър и по -зрял.Да знаеш какво не трябва да правиш като грешка отново.Да ви кажа веч3 близо 2 месеца не съм пил,и не изпитвам никакво неистово желание.Щом аз го мога,значи и повечето от вас го могат.Всичко е в главата.Живейте спямо горните мисли и поговорки които споменах и няма да имате нужда от пиене.Ще се опивате от мъдростта на мъдрите.Препоръчвам горещи езотеричните книги за будизма.На мен лично много ми помогнаха.ОЩО,ЧОПРА,КАСТАНЕДА.И още много други.Но за да осъществиш промяната,трябва да си узрял духовно за това.За всичко важи това.Комбинацията АА трудовете-будистка мъдрост за мене лично извърши чудото.И открих толкова прекрасна позитивна ню ейдж музика.В това новото хилядолетие ще влезнат малцина.За третата раса имам предвид.За новата духовна човешка раса.Остави го материалистичния никога недоволен свят.Никой нищо няма да занесе оттатък.Да не би фараоните да ползват всичкото това което е погребано с тях.Да се радваш на стръкчето трва.Това е разковничето.

.....and the grass grows by itself-Basho

Преди се страхувах от Бог, мислех че отмъщава и наказва хората за злото което са сторили. Имах стотици страхове. Мислех, че всичко това ми се случва като наказание, но в един миг от живота ми разбрах, че бог не ме наказва дори обратното, бог ме обича иначе няма защо да ми подарява втори шанс, втория живот който сега живея. Бог е милостив към мен, дари ме с чудеса за които преди не бях и сънувала едно от най леките неща на които се наслаждавам сега е вътрешния мир и спокойствие които още по често ме спохождат. Вярвам, че Бог не дава повече от колкото можем да понесем. Той ни среща с хора, разделя ни с такива, изправя ни пред ситуации които ни правят по силни, изправя ни пред трудности и ни дава всичко това за да станем хората които е предопределено да бъдем. Аз не знам каква точно трябва да бъда, каква е божията воля но всеки ден започвам деня си с молитва за това само днес да мога да видя и следвам Божията воля, да бъда това което той е намислил за мен, не това което аз искам, не това което аз си представям, защото в моите представи живота ми би бил по хубав само ако преуспея. Но това беше илюзия, плачех непрекъснато за нови обувки докато един ден не видях човек без крака и благодарих на бог, че имам с какво да ходя та дори и боса .... Това е моята вяра и ми помага.