Как стигнах до тук?!
Може би както повечето.
"Едни пият от мъка, други от радост..." Накрая...
Трябва да се измъкна.
Чета форума и накрая и аз трябва да се включа.
Стигнах дъното. Колко трудно се осъзнава това и колко лесно.
Време за отлагане няма.

Осъзнаването на проблема е половината решение.Аз също пиех.Стигах до половинка концентрат на ден.Започвах от сутринта.
Алкохола уврежда организма тотално.Имах увреден черен дроб,липса на апетит,загуба на памет.
Разведен съм с двама сина.Единият живее в щатите,а другият тук.Историята е доста дълга.Имам спестени пари,но синът ми, ми открадна личната карта и наличната валута от няколко хиляди долара. Гладувах,просех пари.
Взех се в ръце.Спрях алкохола.Върнах си личната карта и вече разполагам с парите си.
Сега черният ми дроб е добре.Борбата продължи половин година.Трябва воля .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги съм имала непоносимост към алкохола. Може би защото баща ми беше алкохолик и от това почина.
Когато прекалих малко със алкохола, просто повръщах и веднага се възстановявах.
След време, започнах да пия обаче вино и бира, което ме хващаше много по-бавно. Това не ми действаше особено, до преди година, ако изключим подуването. Започнах да увеличавам количеството алкохол, дори да ходя до нощния магазин.
От една година, обаче започнах да забравям, особено обикновенни неща, които върша ежедневно.
Последното напиване, обаче ще го помня за цял живот. Дори и аз не вярвах, че съм толкова зле.
Не знаех за 24 програма, нито, че повече не трябва да близвам алкохол, въпреки, че додето не посегна към първата глътка, не ми се пие.

Днес ще стане 2 ден както не пия и не трябва.

Мисля, че днес ще ми бъде третия ден.
Чувствам се ужасно, но се държа.
Спими се, но не мога да спя и се потя, а когато заспя, сънувам кошмари.
Тази сутрин ми се схвана единия крак.
Пия газирано.
Ще успея. Трябва да успея.
Колко време ще продължи това?

Може би ще продължи още ден, може би два. Колкото и да продължи, все в един момент ще мине. Не изведнъж, но постепенно ще започне да те отпуска.
Това минава.

Благодаря!
Днес ми е 5 ден.
Няма да пия, нали още 24 часа.
Ако знаех, че мога да стана зависима от алкохола, мисля, че никога не бих пила.

Да, и аз се надявам силно, че днес не пиеш и няма да пиеш. Предполагам, че абститенцията ти вече не е толкова силна.

Не не пих, въпреки, че вечерта имах много тежко време, не с алкохола.
Ще прегледам темата, която си пуснал.
Казах си, просто няма да стане по-добре, а по-лошо, въпреки, че не виждам по-лошо. Поне, да си умра като човек.
Достатъчно се борех, да променя нещата, не успях, но поне се опитах.
Сега просто трябва да ги приема. Мисля, че ги приех, не още, но това е.
Мисълта "да промениш нещата , които можеш и приемеш тези, които не можеш и мъдростта да правиш разликата между двете" ми харесва, но аз не съм била никога човек на примирението.
Поне се опитах да се боря, но трябва да приема нещата, които не мога да променя, в противен случай края е известен.

Смирение и примирение много често се бъркат и между тях се поставя знак на равенство. Но това са две различни неща.
На сбирките много пъти сме говорили за това и често се чуват подобни на твоето изказване.

За мен примирение е да се предадеш и да се оставиш на течението. Смирение е да гониш целите си, но да приемеш спокойно крайния резултат, независимо дали той ти харесва или на ти харесва. И да повярваш, че макар и да не ти харесва, резултатът в крайна сметка пак е за твое добро.

А за да прецизираме целите си, ни помага молитвата "дай ми смирение да приема нещата, които не мога да променя, смелост (в някои варианти "сила") да променя нещата, които мога да променя и мъдрост да направя разликата между едните и другите."

Казах си, просто няма да стане по-добре, а по-лошо, въпреки, че не виждам по-лошо.

Оптимистично ще ти кажа, че има и по-лошо от това "най-лошо", да което си стигнала снощи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си, че има и по-лошо и най-лошо.
Просто разбрах, че силите ми не са неизчерпаеми и е лудост да се бориш да промениш невъзможни неща.
Мисля, че нито смирението го мога, нито примирението.
Просто стигнах да крайната точка- живота или смърта.
Аз избах живота/за сега/. В него все пак има някаква надежда.
От другия свят никой не се е върнал да каже как е. Може и да е по-лошо.