Как стигнах до тук?!
Може би както повечето.
"Едни пият от мъка, други от радост..." Накрая...
Трябва да се измъкна.
Чета форума и накрая и аз трябва да се включа.
Стигнах дъното. Колко трудно се осъзнава това и колко лесно.
Време за отлагане няма.

Осъзнаването на проблема е половината решение.Аз също пиех.Стигах до половинка концентрат на ден.Започвах от сутринта.
Алкохола уврежда организма тотално.Имах увреден черен дроб,липса на апетит,загуба на памет.
Разведен съм с двама сина.Единият живее в щатите,а другият тук.Историята е доста дълга.Имам спестени пари,но синът ми, ми открадна личната карта и наличната валута от няколко хиляди долара. Гладувах,просех пари.
Взех се в ръце.Спрях алкохола.Върнах си личната карта и вече разполагам с парите си.
Сега черният ми дроб е добре.Борбата продължи половин година.Трябва воля .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги съм имала непоносимост към алкохола. Може би защото баща ми беше алкохолик и от това почина.
Когато прекалих малко със алкохола, просто повръщах и веднага се възстановявах.
След време, започнах да пия обаче вино и бира, което ме хващаше много по-бавно. Това не ми действаше особено, до преди година, ако изключим подуването. Започнах да увеличавам количеството алкохол, дори да ходя до нощния магазин.
От една година, обаче започнах да забравям, особено обикновенни неща, които върша ежедневно.
Последното напиване, обаче ще го помня за цял живот. Дори и аз не вярвах, че съм толкова зле.
Не знаех за 24 програма, нито, че повече не трябва да близвам алкохол, въпреки, че додето не посегна към първата глътка, не ми се пие.

Днес ще стане 2 ден както не пия и не трябва.

Мисля, че днес ще ми бъде третия ден.
Чувствам се ужасно, но се държа.
Спими се, но не мога да спя и се потя, а когато заспя, сънувам кошмари.
Тази сутрин ми се схвана единия крак.
Пия газирано.
Ще успея. Трябва да успея.
Колко време ще продължи това?

Може би ще продължи още ден, може би два. Колкото и да продължи, все в един момент ще мине. Не изведнъж, но постепенно ще започне да те отпуска.
Това минава.

Благодаря!
Днес ми е 5 ден.
Няма да пия, нали още 24 часа.
Ако знаех, че мога да стана зависима от алкохола, мисля, че никога не бих пила.

Да, и аз се надявам силно, че днес не пиеш и няма да пиеш. Предполагам, че абститенцията ти вече не е толкова силна.

Не не пих, въпреки, че вечерта имах много тежко време, не с алкохола.
Ще прегледам темата, която си пуснал.
Казах си, просто няма да стане по-добре, а по-лошо, въпреки, че не виждам по-лошо. Поне, да си умра като човек.
Достатъчно се борех, да променя нещата, не успях, но поне се опитах.
Сега просто трябва да ги приема. Мисля, че ги приех, не още, но това е.
Мисълта "да промениш нещата , които можеш и приемеш тези, които не можеш и мъдростта да правиш разликата между двете" ми харесва, но аз не съм била никога човек на примирението.
Поне се опитах да се боря, но трябва да приема нещата, които не мога да променя, в противен случай края е известен.

Смирение и примирение много често се бъркат и между тях се поставя знак на равенство. Но това са две различни неща.
На сбирките много пъти сме говорили за това и често се чуват подобни на твоето изказване.

За мен примирение е да се предадеш и да се оставиш на течението. Смирение е да гониш целите си, но да приемеш спокойно крайния резултат, независимо дали той ти харесва или на ти харесва. И да повярваш, че макар и да не ти харесва, резултатът в крайна сметка пак е за твое добро.

А за да прецизираме целите си, ни помага молитвата "дай ми смирение да приема нещата, които не мога да променя, смелост (в някои варианти "сила") да променя нещата, които мога да променя и мъдрост да направя разликата между едните и другите."

Казах си, просто няма да стане по-добре, а по-лошо, въпреки, че не виждам по-лошо.

Оптимистично ще ти кажа, че има и по-лошо от това "най-лошо", да което си стигнала снощи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си, че има и по-лошо и най-лошо.
Просто разбрах, че силите ми не са неизчерпаеми и е лудост да се бориш да промениш невъзможни неща.
Мисля, че нито смирението го мога, нито примирението.
Просто стигнах да крайната точка- живота или смърта.
Аз избах живота/за сега/. В него все пак има някаква надежда.
От другия свят никой не се е върнал да каже как е. Може и да е по-лошо.

Просто стигнах да крайната точка- живота или смърта.

И аз бях стигнал до тази точка. Даже бях надникнал и зад нея.
Обикновено, докато не достигне до собственото си дъно, алкохоликът трудно предприема нещо за своето спасение.

Здравей, не се чуди как си стигнала до тук. Аз имам обяснение, но то едва ли ще ти помогне. Истината е, че преди две години аз също стигнах до тук. Никога не съм ежала в болница. Давам вид на човек, който се справя с всичко. Докато балонът не се спука. На 27.06.2009 г. спрях да пия. Не вярвах, че е възможно. Не вярвах, че нещо ще се промени. Не вярвах, че аз ще се променя. Не вярвах, че съм психологически и най-вече психиатрически годна за оцеляване биологична единица. Чудото се случи на мен. Може да се случи и на теб. Стига да го пожелаеш. Аз не се справих сама. Помогнаха ми. Ако искаш направи го като мен.
Един приятел - алкохолик, който срещнах - ми каза - ще бутаме една стена. Ще я бутаме цяла година ако трябва. Няма да бутнем стената. Но ти ще заякнеш. Аз не му вярвах. Просто се доверих. Всъщност - имах два варианта - или да му повярвам, или да вляза в лудница, за да ме вържат. АЗ - дето си мислех, че няма друг господ, освен АЗ. Доверих се на някакви си там, дето се наричаха алкохолици и, за мое голямо очудване, бяха хем трезви, хем не приличаха на клошари.
Бъди благословена и ПРОСТО ГО НАПРАВИ, БЕЗ ДА ГО МИСЛИШ. НАЙ ТЪМНО Е ПРЕДИ ИЗГРЕВА - НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗНАЕШ. ТОВА Е НАЙ ТЪМНАТА ЧАСТ ОТ ДЕНОНОЩИЕТО. ПОСЛЕ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО ...
Оставила съм ти лична бележка със скайп.

Редактирано от pocahontas1 на 02.06.11 15:59.

Благодаря ви Приятели!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имай вяра и ще се справиш!!!

.....and the grass grows by itself-Basho

Вчера бях на сбирка на АА.
То не било толкова страшно.
Хората са много мили и любезни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления за смелостта ALONE911,

"Единствените ограничения при реализарането на утрешния ден могат да бъдат нашите съмнения за днешния ден. Така че нека вървим напред със силна и действаща вяра.”
- Франклин Рузвелт

Не спирай наистина стават чудеса :)

Поздравявам те за новото начало!
Видя ли, че на зъболекар е много по-страшно отколкото на първа сбирка на АА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, да, но на зъболекар, поне не се излагаш. Беше ме срам.
Започвам да ям като за световното. Одавна бях загубила вкуса на храната.
Дори, като бременна нищо не ми се дояждало.
Постоянно ям и най-вече сладко. Сладко не бях яла от Коледа.
Трябва да измисля някъде да си изразходвам енергията, защото ще заприличам на търкаляща се топка, а не мисля, че отславането е много по-лесно, особено като наблюдавам тези, които са на диета.

Поздрави и от мен.И продължавай да се връщаш.На мен ми беше необходимо време за да ми "светне" поне малко за какво иде реч.В АА имаме следната приказка:Довлечи си краката на сбирка и продължавай да ходиш ,умът сам ще дойде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първата година след спирането на алкохола и аз имах голям апетит и напълнях. Но пък се отдух. Защото от алкохола бях подпухнал. Но след това и килограмите ми понамаляха и влязоха в нормална граница.

Не е приятно, особено за жена, но не е чак болка за умиране.
Както пишеше някъде в книгата Живот в трезвеност - Да познавате някой, който е бил глобен, защото е карал колата си дебел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изключително съм нервна и избухлива.
Явно, започвам да си възвръщам собственото си Аз, а то не е много добро.
Дразни ме всичко, което не е както трябва и по мойте разбирания.
Избухвам.
Алкохолът беше притъпил тази ми черта. Той ми действаше като успокойтелно, съответно с тежки бъдещи последствия, защото успокоителните въобще не са безопасни.

Nekoi може да е напълнял малко, но аз пък отслабнах много. Повечето от нас, спрелите да пият, отслабнаха.
В последната година от пиенето ми гонех 75 кг, което за жена със среден ръст си е направо олояване. След спирането и аз започнах да тъпча шоколад. Винаги съм го обожавала, но докато пиех водка си забранявах сладко, защото някак си разбирах, че и двете пък вече съвсем ще ме освинят.
И, о чудо, ядях течен шоколад с лъжици, не пазех никакви диети - освен най-главната и животоспасяваща - безалкохолната- и въпреки това слабеех видимо с дни.
След десетилетия злоупотреба с водка, черният дроб лоясва. Той не може да преработва несметните количества алкохол, които ежедневно се изливат върху му. През цялото време черният дроб работи, за да се справя с разграждането на алкохола. Храната остава на заден план - ако му стигнат силите и времето. Затова всяка хапка докато пиех ми се лепеше, макар че почти не ядях.
Освободен от непосилния труд да обработва алкохол, черният дроб започва да си върши нормалната работа и да пее след години робство. Черният дроб има свойството да се възстановява бързо за наше щастие (освен в някои случаи...)
Смъкнах 15 кг още през първата година на трезвост. На втората още 5. Тия 5 сега си върнах, но смятам да ги унищожа до месец отново

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чувството на безпокойство и нервност ми е толкова познато. Бях се превърнала в кълбо от нерви, всички в къщи ми пречеха , на работа все ми пречеха въобще всичко и всички ме дразнеха. Опитвах се да променя хората около себе си, ситуациите и всичко. Егото ми стоеше над всички. Жажда за непрестанен контрол и когато нещо не се получаваше така както аз искам то тогава избухвах. В къщи летяха дрехи, обувки крясъци и писъци, треперих от яд и нерви, докато не се предодах, разбрах че единственото нещо което мога да променя е себе си. Колкото и да се боря срещу другите това не ми ми помогаше, не ме направи по щастлива а просто ограбвах човека срещу мен , опитвах се да го окова във вериги и това не ми донесе покой.Не мога да променя друго човешко същество, Не съмнено се бонтуваше винаги когато го настъпвах. Развихряше се още по голяма криза. Това което мога да направя е да променя или да действам да променя себе си и своето мислене. На мен в такива моменти ми действа молитвата за смирение:
Господи дай ми смирение да приема нещата които не мога да променя, дай ми смелост да променя нещата които мога, дай ми мъдрост да прозря разликата между едните и другите и нека бъде твоята воля , а не моята. Амин !

Господи дай ми смирение да приема нещата които не мога да променя, дай ми смелост да променя нещата които мога, дай ми мъдрост да прозря разликата между едните и другите и нека бъде твоята воля , а не моята. Амин !
Ще трябва и аз често да си я казвам, но обикновенно си я казвам след като си излея яда и се разплача за успокоение, че нищо не мога да направя.

Мисля, че молитвата ще трябва да си я казвам и да повярвам в нея /така не ми се иска за втората част/ преди такива състояния.
Ако я приема, може и да не изпадъм в подобни, но това означава да се променя изцяло, още от корените си.
Това ще бъде много трудно, може би защото аз се харесвам такава- непримирима.

Това е болестта. Трисъставна – засяга умът, тялото ни и ДУШАТА. Алкохола е само симптом. И това е душевната болест - неуправляемия живот. Трябва това да се лекува, защото рано или късно ненормалния мозък ще изкомандва - пий. И пак се завихря същото. Рано или късно отново ще изпаднем в запой, защото освобождаването от алкохола като течност е е едно от нещата които трябва да направим, но за да се възстановим и за да се лекуваме ние трябва да лекуваме душите си. Ако ние не направим всичко за да излекуваме душата си то тогава настъпва истински ад в нас самите, защото това прави с нас тази болест. Алкохола – коварен, объркващ и всемогъщ. Не можем да управляваме живота си.Нашия живот е изграден на своеволия.
За да се чувстваме добре и спокойни трябва да променим себе си .
Първото изискване е да бъдем убедени, че всеки живот, който е изграден върху своеволието, не може да бъде успешен. На тази основа ние почти винаги влизаме в противоречие с нещо или някого, дори когато мотивите ни са добри.
обикновенно си мислим че останалите не постъпват с нас честно, че ние сме прави, че живота е не справедлив с нас и към нас и изпадаме в самосъжаление, гневим се , бонтуваме се. Това рано или късно ще ни доведе до гибел, до нов запой. Затова трябва да направим всичко по силите си за да лекуваме болестта в нас , в душите ни.

Алоне, ти имаш естествена дарба да усещаш важните работи - това означава да се променя изцяло, още от корените си.


Това е просто удивително. Именно до това са достигнали първите възстановили се алкохолици, както и специалистите и именно в това е целта на Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм:

"...ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка.

От друга страна - колкото и странно да изглежда това за хората, които не разбират, -- щом веднъж настъпи психическа промяна, същия този човек, който преди изглеждаше обречен, които преди имаше толкова проблеми, че изглеждаше невъзможно някога да успее да ги разреши, изведнъж с лекота успява да контролира желанието си да пие, като от него се изисква единствено да следва няколко прости правила.

Към мен са отправяни искрени и отчаяни призиви: “Докторе, не мога да продължавам така! Имам всичко, за което си струва да се живее! Трябва да спра, но не мога!Трябва да ми помогнете!”

Изправен пред този проблем, ако лекарят е откровен пред себе си, той понякога трябва да признае собствената си безпомощност. Въпреки че влага всичко, на което е способен, това често не е достатъчно. Чувства, че за да се постигне основната психическа промяна, понякога е необходимо нещо повече от човешките сили.

Алоне, ти имаш естествена дарба да усещаш важните работи - това означава да се променя изцяло, още от корените си.


Това е просто удивително. Именно до това са достигнали първите възстановили се алкохолици, както и специалистите и именно в това е целта на Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм:

Удивлението не е в това да го разбереш.
Човек, определено разбира много неща, но малко приема, още по-малко може да промени в самия себе си.
Има ли хора, който са променили сам себе си?
мисля, че алкохола е просто външна изява на твоето аз, която в организма ти, поради несъвместимост на органично ниво променя психиката ти / по-точно я изостря или притъпява/ към определени неща.
С алкохол или без алкохол, човек е същия /може той да не се познава добре/.
Друг е въпросът, когато се отключат и други допълнителни органични и психични настройки и станеш неконтрилуем.
По този въпрос си спомням биографичната книга на Рей Чарлз, когато е бил в клиника за детоксикация от наркотици.
" моят организъм трудно привиква и става зависим и това беше моето спасение"
Аз с горепосоченото не мога да се "похваля". Винаги съм знаела, че лесно привиквам /въпреки, че съм имала непоносимост и към цигари и към алкохол/, обаче зная, че откажа ли се и отнова почна, няма да мога никога да се откажа.
Имам чувството, че организмът ми е устроен така, че ако му отнемеш нещо, все пак може да се "съгласи", но ако пак му го дадеш той започва да го консумира и складира за резерви, дори и да е отрова.
Лошото е, че не се отнася само за алкохола, а и за всичко друго.
Важи и при много хора.
Зависимостите са страшно нещо, може би защото произтичат от психиката на хората /няма значение коя зависимост/ и след това се връщат отново там с добавка цялостен разрушен организъм.
Не по-лошото за мен е и че на мен алкохола ми действа като успокоително.
Много хора ги възбужда и стават агресивни, докато аз се успокоявам и не се дразня от нищо т.е. всичко ми е безразлично и накрая се наспивам и то безпаметно.

Алоне, ти пак уцели десятката: Човек, определено разбира много неща, но малко приема, още по-малко може да промени в самия себе си. Има ли хора, който са променили сам себе си?

Точно на това сме стъпили в АА и в момента има 4 000 000 трезви алкохолици, които са доказателство, че има нещо, което извършва промяната. "Те вярват в себе си, но още повече вярват в Силата, която издърпва хроничните алкохолици от преддверията на смъртта."

Това казва за тях един лекар, когато те са били сто. Този лекар предполага, че може би те държат отговор за алкохолизма. И в момента фактите доказват, че този лекар е бил прав. Има нещо, което прави чудесата.
Ние сами не можем да се променим, но възстановените алкохолици доказват, че има Сила, която прави промяната. И обърни внимание - това не е теория. Това вече са факти.
Юнг същото е казал, както ти съвсем добре прозираш - само нещо по-голямо от нас, може да ни промени и спаси.
"Винаги е имало изключения за случаи като вашия. Тук-там понякога алкохолиците се сдобиват с това, което се наричат ДУХОВЕН ОПИТ.
За мен това са уникални случаи. Наподобяват по характер силните емоционални сътресения и пренастройки. Идеите, емоциите и поведението, които преди са били движещи сили в живота на тези хора, изведнъж са отстранени и напълно нови схващания и мотиви започват да ги управляват."

Това "тук-там понякога" в момента е 4 000 000 трезви алкохолици. И вече не е тук и там и понягока. Вече казваме следното - Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашият път.
Имаме път, който можем да покажем, който е реален и прост. И може да се следва. Вече е открит, прокаран, утъпкан, проверен. И милиони вървят по него - по пътя на щастливата съдба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Мисля, че молитвата ще трябва да си я казвам и да повярвам в нея /така не ми се иска за втората част/ преди такива състояния.
Ако я приема, може и да не изпадъм в подобни, но това означава да се променя изцяло, още от корените си.
Това ще бъде много трудно, може би защото аз се харесвам такава- непримирима."


Наистина ще бъде много трудно, но си струва да си зададеш точно сега, тук и сега, не преди, не в миналото, в спомените си, не в разочарованията си , не в щастливи и задържани като опиум моменти в съзнанието, нито, още по-опасно, нито в утрето, в по-другото, нито в бъдещето, нито в някой приятен и сълзлив филм, нито пък, също според мен много важно, в опиума на отчаянието и самосъжалението, не, тук и сега да решиш дали искаш да живееш по друг начин, така, да усетиш нещо ново, да си възвърнеш увереноста и самоуважението, да си добре и да се радваш на всичко около теб, и да не те дразни никой, и даже да обичаш хората, които те дразнят... което може би не си изпитвала или си го забравила, защото е минал цял век от тогава...
Много ми харесва това, защото се идентифицирам в това определение, аз също се харесвах такава, непримирима, да съм много непримирима, толкова непримирима, че направих нещо, което да е ясно доказателство, че съм непримирим човек в своите си педстави за непримиримост, и даже бях горда от себе си. Това мое доказателство за непримиримост сега е най-страшният спомен в живота ми, няма нещо друго, което да ме измъчва повече. Така че, по въпроса за непримиримостта и непокорността и свободата, която явно е обикновено своеволие, съм много веща, но това не помага, даже се умира от това, и още, и аз се харесвах такава, че съм непримирима, и че се боря с целия свят, абе с всички, които се изпречат на пътя ми. Искам само да кажа, че накрая се изморих много от това, че съм непримирима и непокорна.
Описах преди няколко дни историята си, ще повторя само, че тази моя непримиримост и непокорство ме заведе в псхитиатрията, и това вече не е шега и жонглирне с думи, това ми показа, че аз не съм добре, и се нуждая от лечение.
Много е важно, много е важно, да използваш тази непримиримост за нещо друго, да я използваш по друг начин, това е важно, да се насочи тази непримиримост в друга насока, тя е много необходима, когато започнеш работа по Програмата на АА.
Използвай непримиримостта, докато не се почувстваш щастлива и свободна !

Да увладея себе си ще ми бъде много трудно, може би защото съм отчаяна и загубих и силите да се боря.
Остана само първичната ми реакция на отчаян човек, който поне реагира с истерии.
В Силата на нещо свръхестествено вярвам, защото освем чудо, друго не може да ме измъкне.
Въпреки всичко, аз все още вярвам в чудеса и може би точно това ще се случи.
Може би всеки има определено място и моето е било това.
Не ми харесва, но не мога и да го променя.

"даже да обичаш хората, които те дразнят... което може би не си изпитвала или си го забравила, защото е минал цял век от тогава... "
Обичта няма нищо общо с дразненето/поне при мен/.
Дразня се, защото съм безсилна да променя нещата и защото ако не ги променя то за човека, които е всичко за мен и моя живот ще бъдат пагубни.
Съответно и това ще бъде моя край.
Просто, сложно, но определено алкохола ще сложи край на всичко това и то негативен, затова и трябва да не пия.
Иначе наистина ще пропилея и последната си надежда и вярата, че стават чудеса.
Чудо трябва да стане!

Действа ако действаш ..

"Ако сте толкова тежки алкохолици, колкото бяхме ние, убедени сме, че няма среден път. Бяхме в положение, в което животът ставаше невъзможен и ако бяхме преминали в зоната, от която човешката помощ не можеше да ни върне, имахме само две възможности: първата, да вървим към горчивия край като се опитваме, доколкото можем, да изтрием от съзнанието си невъзможността на положението си, а втората, да приемем духовна помощ. Приехме помощта, защото искрено я желаехме и искахме да положим необходимите усилия."

".....Тогава, като гръмотевица, го връхлетя велика мисъл. Тя измести всичко останало:
“Кои си ти, за да твърдиш, че няма Бог?”
................ Бариерите, които години наред бе издигнал, се сринали. Той се намирал в Присъствието на Безкрайна Сила и Обич. Пристъпил от моста към брега. За първи път живеел в съзнателна връзка със Създателя си.
Така бе заложен крайъгълният камък на вярата за нашия приятел. Никакви превратности не я разколебаха по-късно. За него алкохолният проблем престана да съществува. Той се изпари точно през онази нощ, преди много години. Мисълта за пиене никога не се върна, освен в кратки моменти на изкушение; в такива моменти в него се надигаше отвращение. Изглежда, че вече не можеше да пие, дори и да искаше. Бог му бе възвърнал здравия разум.
Какво е това, ако не чудо на изцеление? И все пак елементите му са съвсем прости. Обстоятелствата го бяха принудили да пожелае да вярва. Той смирено се остави в ръцете на Създателя си - и тогава позна истината.

По различен начин Бог ни възвърна здравия разум. За този човек откровението дойде внезапно.
Някои от нас достигат до него по-бавно.
Но Той се яви пред всички, които искрено Го търсеха.
Когато се приближихме до Него, Той сам се разкри пред нас...."

Не се чувствам добре.
Не пия, но нямам сили, нито физически, нито психически.
Нямам физически сили, чувствам се много отпаднала, не мога да спя, болят ме костите, стомах, глава.
Единственото, което мога да правя е да лежа, но за това нямам възможност.
Всичко друго е с голям труд и воля.
Ям, но отслабвам, появиха ми се сенки под очите. Срещнах една моя приятелка, която ми каза, че изглеждам много уморена и не добър външен вид.
Психически всичко ме дразни. Неща, които "приемах" или не ме изкарваха от равновесие, сега съм напълно безпомощна да приема.
Просто съм много уморена.
Мисля, че се нуждая от "пазене на леглото" и система от глюкоза.
Не съм очаквала, че съм толкова зле.
Цигарите обаче не мога да ги откажа. Пуши ми се, за разлика от това, че не ми се пие.
Явно, двете зависимости са на различна основа.

Здравей алон911.Едно време,особено в началото на моето възстановяване,единственото нещо което ме спасяваше и единствено ме зареждаше със сили,бе това да отида на сбирка на АА.и НАИСТИНА,СЛЕД СБИРКА СЕ ЧУВСТВАХ ДОБРЕ,ОТПОЧИНАТ,РЕЛАКСИРАН,ПО-СПОКОЕН И НЕ ТОЛКОВА ИЗНЕРВЕН.НЕ МОЖЕХ ДА ГО ПРОУМЕЯ КАК СТАВА,ТО И ДО ДНЕС НЕ ГО ПРУМЯВАМ,НО Е ФАКТ ЧЕ ДЕЙСТВА И ТО НАПЪЛНО ЕФЕКТИВНО.Ами това мога да споделя с теб за себе си.Дано имаш късмет да присъстваш на сбирките на АА!!!

Здравей, Алоне.
Нормално е да се чувстваш така, ще отмине.
Добре е обаче да свикваш с мисълта, че си болен човек, който ще се нуждае от почивка, внимателно трябва да се отнасяш към себе си, да внимаваш да се храниш редовно, да спиш достатъчно, да се разхождаш.
Постепенно ще се почувстваш по-добре.
Важно е да посещаваш сбирките на АА, те ще те зареждат по необясним за теб сега начин, ще се почувстваш много по-добре психически.
Много е важно да започнеш работа по Програмата за възстановяване на Анонимни Алкохолици.
Тя ще лекува болната ти душа и ще възвърне желанието ти за живот.

Здравей Алоне, аз така и не успях да откажа цигарите въпреки, че правих опит, но опита ми завърши с нервна криза и си мисля, че или не съм го пожелала достатъчно силно или просто не му е дошъл момента - но това е друга тема. Настина и цигарите ми вредят но не чак толкова или поне не ги усещам така както усещах пагубното влияние на алкохола.
Това което бих искала да споделя е, че тогава когато съм най - изморена, когато се чувствам на ръба на силите си и отчаянието ме обгръща, тогава най искрено се моля и тогава молитвата ми и моя зов за помощ наистина правят чудеса. Случвало ми се е дори да се насиля да отида на сбирка, но след това всичко изглежда съвсем различно. Там се отпускам, не мисля за нищо друго освен за мига. Действа ми така успокоително и ме зарежда с нови сили. Чувството на безжизненост, умора, сивота мие толкова познато както и умората когато се напъвам да се случи нещо което аз искам и отказвам да приема действителността. Докато се борих с болестта си се чувствах на ръба, нямах сила , нямах желание физически се чувствах изтощена, но когато се предадох на болестта си, когато спрях да се боря срещу нея и я приех като факт в живота си, то тогава изведнъж дойде силата ми. Не знам как се случва това и не се и опитвам да разбера.
Днес върша три пъти повече неща от преди - и това не знам как става - но става.
Нека бог те благослови и съхрани.

Първо да се похваля /преди да съм получила някой "удар", след това и да се оплача.
Днес правя 1 месец откакто не пия.
Поне малко парички си спестих.

Сега почвам да се оплаквам/характерна черта за алкохолик, но не сама за тях/.
Доста съм неврозна, боли ме глава, нямам сили да работя, започна отвреме навреме да ми трепере и лицев мускул, притиска ме в областта на сърцето, не мога да спя и т.н.
Дали да не потърся друг клуб или специалисти- например невралгии, невротици, психози или най-малкото "Клуб на пенсионерите/златна възраст/.

Здравей, поздравления от сърце за месеца, продължавай все така,
мисля, че тези неща са нормални, на организмът му трябва време да се нагоди към новото положение. Това, което мога да те посъвтевам е да посетиш личния си лекар или друг, ако не искаш той да разбира, да обясниш за несгодите ти и евентуално да ти предпише някакви лекарства. Аз започнах с три вида, силното го изоставих, но година ще пия сутрин и вечер, едно за сън, едно за спокойствие, леки и малки дози, но да премина прехода по-бавно.

Поздравления ALONE911 за месеца,
нищо не може да ме зарадва повече от това.
Относно нервите, треперенията, натиска в сърцето всичко това е от болестта която носим вътре в нас. Дали да се ориентираш към нов клуб само ти можеш да прецениш това и никой не може да те спре, само ти можеш да прецениш как да продължиш и какво да направиш , това което мога аз да споделя за себе си, е че когато трезвеех на суха, когато просто не пиех и нищо друго не правех болестта си седеше в мен, дълбаеше ден по ден и кризите ставаха все по дълбоки и по дълбоки. Не разбирах защо е така, докато един ден не прозрях истината - алкохола беше моето лекарство, спрях лекарството което ме водеше в друг свят, не можех да се приспособя към действителността, не можех да живея без лекарството си. Тогава дойде и решението да започна действия по програмата и да започна да лекувам болестта вътре в мен - душевната страна, защото да не забравяме че алкохолизма е трисъставна болест - на ума , тялото и душата. Душата ми страдаше- не смеех да премина към успокоителни за да не получа зависимости от тях, страхувам се от това и страха ме опази. Благодаря на бог за избора си който направих , за избора да направя действията които се изискваха от мен за да бъда днес усмихната и щастлива. Благодаря за това, че има програмата на АА, че мога ден по ден да се уча да живея, благодаря за това, че от тогава кризите са все по малки и по малки, нервите ми са спокойни, съня се върна и се чувствам добре. Можеш и ти стига да поискаш и да повярваш. Аз повярвах сляпо защото нямах друг избор. Молех да не попадна в лудницата. Молех се от цялото си сърце за спокойствие за да мога да се грижа за себе си , за детето си, за семейството си. Бог чу молитвите ми. Няма миг в който да не благодаря за избора си да живея и за стъпките които ми се предлагат като начин на живот.
Не спирай и продължи по пътя. Моето лично мнение, е че лекарите не могат да ни помогнат, хапчетата са отново бягство от действителността.

Помнете, че срещу нас стои алкохолът – коварен, объркващ, всемогъщ! Без помощ не можем да се справим с него. Но има Някой, който притежава цялата сила – този Някой е Бог. Дано да Го откриете сега!

Не зная какво стана, но това което писах се провали.
Ей, хора имаите молко чувство за хумор!
Нямам никакво намерение да осъществявам напрактика думите с магарето "додето нашето магаре го научихме да не яде, то взе, че умре".
Грехота ще бъде да си отида трезва.
Нямам и никакво намерение приятели да ви напускам, нито физически, нито психически, иначе кой ще ви досажда.
Дали вярвам в нещо?
Да разбирасе във Вселената. Нищо на този свят не е излишно, колко и кратко да съществува.
По практично, вярвам в Надеждата и в Усмивката. Особено последното.
Дори една неволна усмивка, може да ми обърне деня.

"Грехота ще бъде да си отида трезва".

Какво искаш да кажеш с това, нещо не вдянах аз, все пак съм блондинка, простено ми е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам предвид дози да се надрусаш и да не си на себе си, а просто за някои хора по този начин преходът към трезвеността става по-плавно, докато новият начин на живот си изкопае нови коловози в досегашното хаотично лутане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това беше шега, по скоро черен хумор.
Винаги пиенето се е считало за еднин от пороците на човечеството.
Не случаен е лафа "Не пие, не пуши, по жени не ходи", въобще почтен гражданин.
Представяш ли си трезва, да си ида от някой инсулт.
Имах познат, който не пушеше и почина от рак на белия дроб.
Не искам да кажа, че инсултите и рака се получават от алкохол и цигари, но вероятността е по-голяма.
Да станеш трезвен и да те хване нещо такова, то по-добре е да си пушач или пиещ алкохолик, поне да знаеш за какво.
Не е по-добре, но е трагикомично.

Миналата седмица четох една статия, че съпругът на баба Ванга е бил алкохолик и е починал от употреба на различни илачи на алкохолна основа /съответно не са давани от нея/.