Да увладея себе си ще ми бъде много трудно, може би защото съм отчаяна и загубих и силите да се боря.
Остана само първичната ми реакция на отчаян човек, който поне реагира с истерии.
В Силата на нещо свръхестествено вярвам, защото освем чудо, друго не може да ме измъкне.
Въпреки всичко, аз все още вярвам в чудеса и може би точно това ще се случи.
Може би всеки има определено място и моето е било това.
Не ми харесва, но не мога и да го променя.

"даже да обичаш хората, които те дразнят... което може би не си изпитвала или си го забравила, защото е минал цял век от тогава... "
Обичта няма нищо общо с дразненето/поне при мен/.
Дразня се, защото съм безсилна да променя нещата и защото ако не ги променя то за човека, които е всичко за мен и моя живот ще бъдат пагубни.
Съответно и това ще бъде моя край.
Просто, сложно, но определено алкохола ще сложи край на всичко това и то негативен, затова и трябва да не пия.
Иначе наистина ще пропилея и последната си надежда и вярата, че стават чудеса.
Чудо трябва да стане!

Действа ако действаш ..

"Ако сте толкова тежки алкохолици, колкото бяхме ние, убедени сме, че няма среден път. Бяхме в положение, в което животът ставаше невъзможен и ако бяхме преминали в зоната, от която човешката помощ не можеше да ни върне, имахме само две възможности: първата, да вървим към горчивия край като се опитваме, доколкото можем, да изтрием от съзнанието си невъзможността на положението си, а втората, да приемем духовна помощ. Приехме помощта, защото искрено я желаехме и искахме да положим необходимите усилия."

".....Тогава, като гръмотевица, го връхлетя велика мисъл. Тя измести всичко останало:
“Кои си ти, за да твърдиш, че няма Бог?”
................ Бариерите, които години наред бе издигнал, се сринали. Той се намирал в Присъствието на Безкрайна Сила и Обич. Пристъпил от моста към брега. За първи път живеел в съзнателна връзка със Създателя си.
Така бе заложен крайъгълният камък на вярата за нашия приятел. Никакви превратности не я разколебаха по-късно. За него алкохолният проблем престана да съществува. Той се изпари точно през онази нощ, преди много години. Мисълта за пиене никога не се върна, освен в кратки моменти на изкушение; в такива моменти в него се надигаше отвращение. Изглежда, че вече не можеше да пие, дори и да искаше. Бог му бе възвърнал здравия разум.
Какво е това, ако не чудо на изцеление? И все пак елементите му са съвсем прости. Обстоятелствата го бяха принудили да пожелае да вярва. Той смирено се остави в ръцете на Създателя си - и тогава позна истината.

По различен начин Бог ни възвърна здравия разум. За този човек откровението дойде внезапно.
Някои от нас достигат до него по-бавно.
Но Той се яви пред всички, които искрено Го търсеха.
Когато се приближихме до Него, Той сам се разкри пред нас...."

Не се чувствам добре.
Не пия, но нямам сили, нито физически, нито психически.
Нямам физически сили, чувствам се много отпаднала, не мога да спя, болят ме костите, стомах, глава.
Единственото, което мога да правя е да лежа, но за това нямам възможност.
Всичко друго е с голям труд и воля.
Ям, но отслабвам, появиха ми се сенки под очите. Срещнах една моя приятелка, която ми каза, че изглеждам много уморена и не добър външен вид.
Психически всичко ме дразни. Неща, които "приемах" или не ме изкарваха от равновесие, сега съм напълно безпомощна да приема.
Просто съм много уморена.
Мисля, че се нуждая от "пазене на леглото" и система от глюкоза.
Не съм очаквала, че съм толкова зле.
Цигарите обаче не мога да ги откажа. Пуши ми се, за разлика от това, че не ми се пие.
Явно, двете зависимости са на различна основа.

Здравей алон911.Едно време,особено в началото на моето възстановяване,единственото нещо което ме спасяваше и единствено ме зареждаше със сили,бе това да отида на сбирка на АА.и НАИСТИНА,СЛЕД СБИРКА СЕ ЧУВСТВАХ ДОБРЕ,ОТПОЧИНАТ,РЕЛАКСИРАН,ПО-СПОКОЕН И НЕ ТОЛКОВА ИЗНЕРВЕН.НЕ МОЖЕХ ДА ГО ПРОУМЕЯ КАК СТАВА,ТО И ДО ДНЕС НЕ ГО ПРУМЯВАМ,НО Е ФАКТ ЧЕ ДЕЙСТВА И ТО НАПЪЛНО ЕФЕКТИВНО.Ами това мога да споделя с теб за себе си.Дано имаш късмет да присъстваш на сбирките на АА!!!

Здравей, Алоне.
Нормално е да се чувстваш така, ще отмине.
Добре е обаче да свикваш с мисълта, че си болен човек, който ще се нуждае от почивка, внимателно трябва да се отнасяш към себе си, да внимаваш да се храниш редовно, да спиш достатъчно, да се разхождаш.
Постепенно ще се почувстваш по-добре.
Важно е да посещаваш сбирките на АА, те ще те зареждат по необясним за теб сега начин, ще се почувстваш много по-добре психически.
Много е важно да започнеш работа по Програмата за възстановяване на Анонимни Алкохолици.
Тя ще лекува болната ти душа и ще възвърне желанието ти за живот.

Здравей Алоне, аз така и не успях да откажа цигарите въпреки, че правих опит, но опита ми завърши с нервна криза и си мисля, че или не съм го пожелала достатъчно силно или просто не му е дошъл момента - но това е друга тема. Настина и цигарите ми вредят но не чак толкова или поне не ги усещам така както усещах пагубното влияние на алкохола.
Това което бих искала да споделя е, че тогава когато съм най - изморена, когато се чувствам на ръба на силите си и отчаянието ме обгръща, тогава най искрено се моля и тогава молитвата ми и моя зов за помощ наистина правят чудеса. Случвало ми се е дори да се насиля да отида на сбирка, но след това всичко изглежда съвсем различно. Там се отпускам, не мисля за нищо друго освен за мига. Действа ми така успокоително и ме зарежда с нови сили. Чувството на безжизненост, умора, сивота мие толкова познато както и умората когато се напъвам да се случи нещо което аз искам и отказвам да приема действителността. Докато се борих с болестта си се чувствах на ръба, нямах сила , нямах желание физически се чувствах изтощена, но когато се предадох на болестта си, когато спрях да се боря срещу нея и я приех като факт в живота си, то тогава изведнъж дойде силата ми. Не знам как се случва това и не се и опитвам да разбера.
Днес върша три пъти повече неща от преди - и това не знам как става - но става.
Нека бог те благослови и съхрани.

Първо да се похваля /преди да съм получила някой "удар", след това и да се оплача.
Днес правя 1 месец откакто не пия.
Поне малко парички си спестих.

Сега почвам да се оплаквам/характерна черта за алкохолик, но не сама за тях/.
Доста съм неврозна, боли ме глава, нямам сили да работя, започна отвреме навреме да ми трепере и лицев мускул, притиска ме в областта на сърцето, не мога да спя и т.н.
Дали да не потърся друг клуб или специалисти- например невралгии, невротици, психози или най-малкото "Клуб на пенсионерите/златна възраст/.

Здравей, поздравления от сърце за месеца, продължавай все така,
мисля, че тези неща са нормални, на организмът му трябва време да се нагоди към новото положение. Това, което мога да те посъвтевам е да посетиш личния си лекар или друг, ако не искаш той да разбира, да обясниш за несгодите ти и евентуално да ти предпише някакви лекарства. Аз започнах с три вида, силното го изоставих, но година ще пия сутрин и вечер, едно за сън, едно за спокойствие, леки и малки дози, но да премина прехода по-бавно.

Поздравления ALONE911 за месеца,
нищо не може да ме зарадва повече от това.
Относно нервите, треперенията, натиска в сърцето всичко това е от болестта която носим вътре в нас. Дали да се ориентираш към нов клуб само ти можеш да прецениш това и никой не може да те спре, само ти можеш да прецениш как да продължиш и какво да направиш , това което мога аз да споделя за себе си, е че когато трезвеех на суха, когато просто не пиех и нищо друго не правех болестта си седеше в мен, дълбаеше ден по ден и кризите ставаха все по дълбоки и по дълбоки. Не разбирах защо е така, докато един ден не прозрях истината - алкохола беше моето лекарство, спрях лекарството което ме водеше в друг свят, не можех да се приспособя към действителността, не можех да живея без лекарството си. Тогава дойде и решението да започна действия по програмата и да започна да лекувам болестта вътре в мен - душевната страна, защото да не забравяме че алкохолизма е трисъставна болест - на ума , тялото и душата. Душата ми страдаше- не смеех да премина към успокоителни за да не получа зависимости от тях, страхувам се от това и страха ме опази. Благодаря на бог за избора си който направих , за избора да направя действията които се изискваха от мен за да бъда днес усмихната и щастлива. Благодаря за това, че има програмата на АА, че мога ден по ден да се уча да живея, благодаря за това, че от тогава кризите са все по малки и по малки, нервите ми са спокойни, съня се върна и се чувствам добре. Можеш и ти стига да поискаш и да повярваш. Аз повярвах сляпо защото нямах друг избор. Молех да не попадна в лудницата. Молех се от цялото си сърце за спокойствие за да мога да се грижа за себе си , за детето си, за семейството си. Бог чу молитвите ми. Няма миг в който да не благодаря за избора си да живея и за стъпките които ми се предлагат като начин на живот.
Не спирай и продължи по пътя. Моето лично мнение, е че лекарите не могат да ни помогнат, хапчетата са отново бягство от действителността.

Помнете, че срещу нас стои алкохолът – коварен, объркващ, всемогъщ! Без помощ не можем да се справим с него. Но има Някой, който притежава цялата сила – този Някой е Бог. Дано да Го откриете сега!

Не зная какво стана, но това което писах се провали.
Ей, хора имаите молко чувство за хумор!
Нямам никакво намерение да осъществявам напрактика думите с магарето "додето нашето магаре го научихме да не яде, то взе, че умре".
Грехота ще бъде да си отида трезва.
Нямам и никакво намерение приятели да ви напускам, нито физически, нито психически, иначе кой ще ви досажда.
Дали вярвам в нещо?
Да разбирасе във Вселената. Нищо на този свят не е излишно, колко и кратко да съществува.
По практично, вярвам в Надеждата и в Усмивката. Особено последното.
Дори една неволна усмивка, може да ми обърне деня.