Изключително съм нервна и избухлива.
Явно, започвам да си възвръщам собственото си Аз, а то не е много добро.
Дразни ме всичко, което не е както трябва и по мойте разбирания.
Избухвам.
Алкохолът беше притъпил тази ми черта. Той ми действаше като успокойтелно, съответно с тежки бъдещи последствия, защото успокоителните въобще не са безопасни.

Nekoi може да е напълнял малко, но аз пък отслабнах много. Повечето от нас, спрелите да пият, отслабнаха.
В последната година от пиенето ми гонех 75 кг, което за жена със среден ръст си е направо олояване. След спирането и аз започнах да тъпча шоколад. Винаги съм го обожавала, но докато пиех водка си забранявах сладко, защото някак си разбирах, че и двете пък вече съвсем ще ме освинят.
И, о чудо, ядях течен шоколад с лъжици, не пазех никакви диети - освен най-главната и животоспасяваща - безалкохолната- и въпреки това слабеех видимо с дни.
След десетилетия злоупотреба с водка, черният дроб лоясва. Той не може да преработва несметните количества алкохол, които ежедневно се изливат върху му. През цялото време черният дроб работи, за да се справя с разграждането на алкохола. Храната остава на заден план - ако му стигнат силите и времето. Затова всяка хапка докато пиех ми се лепеше, макар че почти не ядях.
Освободен от непосилния труд да обработва алкохол, черният дроб започва да си върши нормалната работа и да пее след години робство. Черният дроб има свойството да се възстановява бързо за наше щастие (освен в някои случаи...)
Смъкнах 15 кг още през първата година на трезвост. На втората още 5. Тия 5 сега си върнах, но смятам да ги унищожа до месец отново

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чувството на безпокойство и нервност ми е толкова познато. Бях се превърнала в кълбо от нерви, всички в къщи ми пречеха , на работа все ми пречеха въобще всичко и всички ме дразнеха. Опитвах се да променя хората около себе си, ситуациите и всичко. Егото ми стоеше над всички. Жажда за непрестанен контрол и когато нещо не се получаваше така както аз искам то тогава избухвах. В къщи летяха дрехи, обувки крясъци и писъци, треперих от яд и нерви, докато не се предодах, разбрах че единственото нещо което мога да променя е себе си. Колкото и да се боря срещу другите това не ми ми помогаше, не ме направи по щастлива а просто ограбвах човека срещу мен , опитвах се да го окова във вериги и това не ми донесе покой.Не мога да променя друго човешко същество, Не съмнено се бонтуваше винаги когато го настъпвах. Развихряше се още по голяма криза. Това което мога да направя е да променя или да действам да променя себе си и своето мислене. На мен в такива моменти ми действа молитвата за смирение:
Господи дай ми смирение да приема нещата които не мога да променя, дай ми смелост да променя нещата които мога, дай ми мъдрост да прозря разликата между едните и другите и нека бъде твоята воля , а не моята. Амин !

Господи дай ми смирение да приема нещата които не мога да променя, дай ми смелост да променя нещата които мога, дай ми мъдрост да прозря разликата между едните и другите и нека бъде твоята воля , а не моята. Амин !
Ще трябва и аз често да си я казвам, но обикновенно си я казвам след като си излея яда и се разплача за успокоение, че нищо не мога да направя.

Мисля, че молитвата ще трябва да си я казвам и да повярвам в нея /така не ми се иска за втората част/ преди такива състояния.
Ако я приема, може и да не изпадъм в подобни, но това означава да се променя изцяло, още от корените си.
Това ще бъде много трудно, може би защото аз се харесвам такава- непримирима.

Това е болестта. Трисъставна – засяга умът, тялото ни и ДУШАТА. Алкохола е само симптом. И това е душевната болест - неуправляемия живот. Трябва това да се лекува, защото рано или късно ненормалния мозък ще изкомандва - пий. И пак се завихря същото. Рано или късно отново ще изпаднем в запой, защото освобождаването от алкохола като течност е е едно от нещата които трябва да направим, но за да се възстановим и за да се лекуваме ние трябва да лекуваме душите си. Ако ние не направим всичко за да излекуваме душата си то тогава настъпва истински ад в нас самите, защото това прави с нас тази болест. Алкохола – коварен, объркващ и всемогъщ. Не можем да управляваме живота си.Нашия живот е изграден на своеволия.
За да се чувстваме добре и спокойни трябва да променим себе си .
Първото изискване е да бъдем убедени, че всеки живот, който е изграден върху своеволието, не може да бъде успешен. На тази основа ние почти винаги влизаме в противоречие с нещо или някого, дори когато мотивите ни са добри.
обикновенно си мислим че останалите не постъпват с нас честно, че ние сме прави, че живота е не справедлив с нас и към нас и изпадаме в самосъжаление, гневим се , бонтуваме се. Това рано или късно ще ни доведе до гибел, до нов запой. Затова трябва да направим всичко по силите си за да лекуваме болестта в нас , в душите ни.

Алоне, ти имаш естествена дарба да усещаш важните работи - това означава да се променя изцяло, още от корените си.


Това е просто удивително. Именно до това са достигнали първите възстановили се алкохолици, както и специалистите и именно в това е целта на Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм:

"...ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка.

От друга страна - колкото и странно да изглежда това за хората, които не разбират, -- щом веднъж настъпи психическа промяна, същия този човек, който преди изглеждаше обречен, които преди имаше толкова проблеми, че изглеждаше невъзможно някога да успее да ги разреши, изведнъж с лекота успява да контролира желанието си да пие, като от него се изисква единствено да следва няколко прости правила.

Към мен са отправяни искрени и отчаяни призиви: “Докторе, не мога да продължавам така! Имам всичко, за което си струва да се живее! Трябва да спра, но не мога!Трябва да ми помогнете!”

Изправен пред този проблем, ако лекарят е откровен пред себе си, той понякога трябва да признае собствената си безпомощност. Въпреки че влага всичко, на което е способен, това често не е достатъчно. Чувства, че за да се постигне основната психическа промяна, понякога е необходимо нещо повече от човешките сили.

Алоне, ти имаш естествена дарба да усещаш важните работи - това означава да се променя изцяло, още от корените си.


Това е просто удивително. Именно до това са достигнали първите възстановили се алкохолици, както и специалистите и именно в това е целта на Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм:

Удивлението не е в това да го разбереш.
Човек, определено разбира много неща, но малко приема, още по-малко може да промени в самия себе си.
Има ли хора, който са променили сам себе си?
мисля, че алкохола е просто външна изява на твоето аз, която в организма ти, поради несъвместимост на органично ниво променя психиката ти / по-точно я изостря или притъпява/ към определени неща.
С алкохол или без алкохол, човек е същия /може той да не се познава добре/.
Друг е въпросът, когато се отключат и други допълнителни органични и психични настройки и станеш неконтрилуем.
По този въпрос си спомням биографичната книга на Рей Чарлз, когато е бил в клиника за детоксикация от наркотици.
" моят организъм трудно привиква и става зависим и това беше моето спасение"
Аз с горепосоченото не мога да се "похваля". Винаги съм знаела, че лесно привиквам /въпреки, че съм имала непоносимост и към цигари и към алкохол/, обаче зная, че откажа ли се и отнова почна, няма да мога никога да се откажа.
Имам чувството, че организмът ми е устроен така, че ако му отнемеш нещо, все пак може да се "съгласи", но ако пак му го дадеш той започва да го консумира и складира за резерви, дори и да е отрова.
Лошото е, че не се отнася само за алкохола, а и за всичко друго.
Важи и при много хора.
Зависимостите са страшно нещо, може би защото произтичат от психиката на хората /няма значение коя зависимост/ и след това се връщат отново там с добавка цялостен разрушен организъм.
Не по-лошото за мен е и че на мен алкохола ми действа като успокоително.
Много хора ги възбужда и стават агресивни, докато аз се успокоявам и не се дразня от нищо т.е. всичко ми е безразлично и накрая се наспивам и то безпаметно.

Алоне, ти пак уцели десятката: Човек, определено разбира много неща, но малко приема, още по-малко може да промени в самия себе си. Има ли хора, който са променили сам себе си?

Точно на това сме стъпили в АА и в момента има 4 000 000 трезви алкохолици, които са доказателство, че има нещо, което извършва промяната. "Те вярват в себе си, но още повече вярват в Силата, която издърпва хроничните алкохолици от преддверията на смъртта."

Това казва за тях един лекар, когато те са били сто. Този лекар предполага, че може би те държат отговор за алкохолизма. И в момента фактите доказват, че този лекар е бил прав. Има нещо, което прави чудесата.
Ние сами не можем да се променим, но възстановените алкохолици доказват, че има Сила, която прави промяната. И обърни внимание - това не е теория. Това вече са факти.
Юнг същото е казал, както ти съвсем добре прозираш - само нещо по-голямо от нас, може да ни промени и спаси.
"Винаги е имало изключения за случаи като вашия. Тук-там понякога алкохолиците се сдобиват с това, което се наричат ДУХОВЕН ОПИТ.
За мен това са уникални случаи. Наподобяват по характер силните емоционални сътресения и пренастройки. Идеите, емоциите и поведението, които преди са били движещи сили в живота на тези хора, изведнъж са отстранени и напълно нови схващания и мотиви започват да ги управляват."

Това "тук-там понякога" в момента е 4 000 000 трезви алкохолици. И вече не е тук и там и понягока. Вече казваме следното - Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашият път.
Имаме път, който можем да покажем, който е реален и прост. И може да се следва. Вече е открит, прокаран, утъпкан, проверен. И милиони вървят по него - по пътя на щастливата съдба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Мисля, че молитвата ще трябва да си я казвам и да повярвам в нея /така не ми се иска за втората част/ преди такива състояния.
Ако я приема, може и да не изпадъм в подобни, но това означава да се променя изцяло, още от корените си.
Това ще бъде много трудно, може би защото аз се харесвам такава- непримирима."


Наистина ще бъде много трудно, но си струва да си зададеш точно сега, тук и сега, не преди, не в миналото, в спомените си, не в разочарованията си , не в щастливи и задържани като опиум моменти в съзнанието, нито, още по-опасно, нито в утрето, в по-другото, нито в бъдещето, нито в някой приятен и сълзлив филм, нито пък, също според мен много важно, в опиума на отчаянието и самосъжалението, не, тук и сега да решиш дали искаш да живееш по друг начин, така, да усетиш нещо ново, да си възвърнеш увереноста и самоуважението, да си добре и да се радваш на всичко около теб, и да не те дразни никой, и даже да обичаш хората, които те дразнят... което може би не си изпитвала или си го забравила, защото е минал цял век от тогава...
Много ми харесва това, защото се идентифицирам в това определение, аз също се харесвах такава, непримирима, да съм много непримирима, толкова непримирима, че направих нещо, което да е ясно доказателство, че съм непримирим човек в своите си педстави за непримиримост, и даже бях горда от себе си. Това мое доказателство за непримиримост сега е най-страшният спомен в живота ми, няма нещо друго, което да ме измъчва повече. Така че, по въпроса за непримиримостта и непокорността и свободата, която явно е обикновено своеволие, съм много веща, но това не помага, даже се умира от това, и още, и аз се харесвах такава, че съм непримирима, и че се боря с целия свят, абе с всички, които се изпречат на пътя ми. Искам само да кажа, че накрая се изморих много от това, че съм непримирима и непокорна.
Описах преди няколко дни историята си, ще повторя само, че тази моя непримиримост и непокорство ме заведе в псхитиатрията, и това вече не е шега и жонглирне с думи, това ми показа, че аз не съм добре, и се нуждая от лечение.
Много е важно, много е важно, да използваш тази непримиримост за нещо друго, да я използваш по друг начин, това е важно, да се насочи тази непримиримост в друга насока, тя е много необходима, когато започнеш работа по Програмата на АА.
Използвай непримиримостта, докато не се почувстваш щастлива и свободна !