Промяната в нас е нужна по една много проста причина - нашето мислене, нашите страхове, нашите мании, нашите комплекси са нещата, които ни карат да пием. Затова не е достатъчно само да не пием. Защото в нас остават нещата, които са ни карали да пием. И рано или късно те ни карат отново да пием.

Много си прав nekoi, за всичко което пишеш във форума.
Но какво да направя като често ме хваща яд , че не мога да се черпя като пиячите?
Като започна да пия пак не съм щастлив, понеже знам че не трябва да пия и така една въртележка....

Ами точно за това става дума. Една промяна в теб може да премахне този яд, че не можеш да се черпиш като пиячите. И най-важното - да премахне чувството, че си ощетен от тази невъзможност. Също така да намали причините, които са те карали да пиеш, до такава степен, че те вече да не те карат да пиеш.
Чувал съм хора в АА да казват: ама аз не искам да се променям, аз си се харесвам такъв. Споко, като говорим за промяна, това не означава, че ще бъдеш подменен изцяло. Всъщност ти си оставаш пак същия и в същото време си напълно различен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изглежда е доста важно да имаш точната вътрешна настройка - започвам да се питам, дали самото непиене(като физически акт), не е следствие.

По-скоро самото пиене е следствие. Пиенето е само симптом, алкохолизмът е вътре в нас, в главите ни, в душите ни, в сърцата ни.
Ако само спрем да пием, алкохолизмът си остава в нас. А какво иска алкохолизмът? Иска пиене. И затова след по-кратко или по-продължително време той задължително отново си получава желаното.
Затова и не става с воля. Да сте чули някой да се е излекувал само с воля от язва или от някаква друга сериозна болест?

Но всъщност твоят въпрос е обърнат наопаки. Да, когато се достигне точната вътрешна настройка, от само себе си ще дойде и самото непиене (като акт).

Знаете ли,аз не мога да пия нормално като другите.Колкото и да се контролирам ,накрая може и повече от година да не съм се отрязвал,но се издънвам.Когато пия ,това не е да пия едно,две и да си ходя...пия и лошото е че все повече ми се услажда.Когато даже и ми се драйфа от много алкохол,пак продължавам да пия.След препиване може една седмица да не помириша,но обикновенно ми е лошо дни наред.Вече разбрах,не мога да пия.И по добре.Иначе щях да съм умрял,ако не беше живота ми,болестите ми и разводите на косъм.Нима искам един ден да осъмна разведен,пиян на сутринта,без работа и семейство,с каруца с болести и напълно сам и отритнат от всички.Аз не искам алкохола да спечели.Струвам мноооооого повече от бутилката и алкохола в нея.Когато се обътне каруцата,пътища много...ама ще знаеш ли по кой да хванеш?????

.....and the grass grows by itself-Basho

Всъщност то няма гаранция, че ако не пие човек, някоя сутрин няма да се събуди разведен, болен и без работа. То само едното е достатъчно да последва всичко друго вкупом. Исках само да кажа, че някак не мога да я видя тази борба с алкохола и тези спечелени или неспечелени битки, еле па да си меря цената с бутилка водка, щото като нищо ще се окаже, че струва повече от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи прав си,че и без алкохола може да осъмнеш сам или разведен,ама все пак живота ми е показал страхотни примери,как алкохолика и човека с проблеми,губи и собственното си достойнство,а и уважението на околните.Както и себеуважението.Баща ми умря от пиене.Никога не си призна проблема.Ако го беше признал щяха да го бъзикат че не мъж,че само си внушава(то алкохолика никога няма проблем по правило,другите са виновни),или щяха да му приказват че е мъж под чехъл и жената му мели.А той живееше за компаниите по масите.Аз също дълги години копирах неволно това поведение.Просто да си го кажем в бг и особенно в провинцията,не пиеш ли значи не си мъж,нещо под чехъл си и ти се базикат зад гърба.Поне в малкото градче в бг от което идвам е така.Половината град са манекени на винпром.Ама никой няма проблем,нали знаеш.Ако пиенето им пречи на семейството,заебат семейството и жената.Мен също ме мислят за мъж под чехъл сигурно,защото им казвам.Не пия,алкохолик съм.Тоя разправят е изпушил.Прекалено съм бил драстичен.Е да ама няма среден път.Един пиещ алкохолик,няма нищо като хората.Нито семейството му е семейство,нито пък работи като хората,нито пък има здраве.Личния бащин пример го доказа.Пък кел файда че се носят легенди за баща ми че навремето като седнел и пиел по три дена буквално,пиел по 22 коняка на времето.Еми държеше много и пиеше.Имаше адски здрав организъм,като изключим високото кръвно и тромбофлебита.Ама накрая трепереше ако не пиеше поне 300,400 гр на ден.Отиде си с пиенето си,от запой и го удари удар.Не бях в бг да видя дали гробарите са плакали на гроба му,понеже според него човек така трябвало да живее,че даже и гробарите да плачели на гроба му.Просто язък за талантите му и уменията му.Алкохола не прощава на никому.Аз мисля че аз поне не трябва да повтарям тази грешка.Има шанс все още за мен,да си доизживея спокойно и що годе нормално старините.По-лошото е за хора които го нямат този пример пред себе си.Така че да могат да направят разликата между нещата.

.....and the grass grows by itself-Basho

Един приятел, също алкохолик, непрекъснато ми казва да внимавам с малкия си син, защото това което вижда и на което става свидетел сега, след това ще му бъде модел на поведение. А искам ли това за детето си? Разбира се, че не. Не, ама преди да обърна първото, после вече нито мисля, нито ми пука, нито ме интересува.

Е ми все едно слушам себе си.Да така е.И да знаеш точно тогава преди да обърнеш първото,спри помисли си аджиба с действието си не причинявам ли само вреда на себе си и околните.Писах ти на лични повече.Можем да си направим своя АА инетернет клуб за съвети

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите