Здравейте,
Дойде моментът и аз да споделя моята история. Всъщност, не съм сигурна, че търся съвет, защото мисля че знам какво трябва да направя- да отида на сбирка. Но въпреки това, чувствам че имам нужда от малко подкрепа, разговор.. Да започна с това,че майка ми беше или е зависима, не съм сигурна към какво точно , лекарства, алкохол..Всички си затрваряхме очите пред това. Обикновенно го правеше веднъж или два пъти в месеца, мисля че и досега така продължава, но се крие зад болести и болежки.
Преди няколко години , все още бях студентка, започнах често да си пийвам. Големи компании, добро настроение - нищо лошо. След това започнах всяка вечер и особенно , когато съм сама(напрегната работа, динамичен живот, ей така за отпускане). Така продължава и до днес. Чувствам,че това е проблем, чувствам,че съм доста безсилна, като се прибера вечер си мисля единствено за приятното омайване от виното или бирата. За съжаление, всичко това прави впечатление и на съпруга ми. Като за начало, мисля днес да не пия, само тези 24 часа. По-натам ще видим, иска ми се да събера и смелост за сбирка, защото едва ли има друг начин дистанционно :). Също ме тревожи, че понякога не пия по цяла седмица, но дойде ли петък....Ще съм ви благодарна за всякакви мнения, думи, дори споделени чувства.
Благодаря

Онзи ден на сбирката си говорехме кой как е дошъл в АА, с какви очаквания и с какви притеснения. И почти всички казаха колко приятно останали изненадани, защото очаквали да видят какво ли не, пък ги посрещнали едни съвсем нормални и дружелюбни хора.

Освен това съм чувал от немалко хора в АА да казват, че са знаели от доста време за сбирките, но не са намирали смелост в себе си да дойдат. И сега съжаляват, че не са дошли по-рано.

Аз не мисля, че трябва да се съжалява в такива случаи. Всеки идва, когато дойде неговият момент.
Ти сама си усещаш, че твоят момент е дошъл. Не отлагай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И?? Какво стана, като реши за начало само днес, на 8 май да не пиеш?

Здрасти, извинявам се че не писах досега. Днес е 11ти , вече четвърти ден не съм пила нито капка, много съм горда от себе си, но се страхувам да се похваля, за да не се издъня. Чувствам се невероятно- най-прекрасните неща мис е случват. Мисля и днес да не пия. Довечера ще пиша повече. Чудя се , какво да обяснявам на събирания и партита(не ходя много често, но все пак).

Браво за четирите ти дни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз понякога пиех без да ми се пие, защото смятах че трябва да си взема дозата. Такова ми е било мисленето.

Здравейте отново. Днес малко трудничко удържах, заради колегите,който ме поканиха на биричка след работа . Поръчах си айрян и понесох доста подигравки, но минах с номера с диетата. По-сигурна съм от всякога,че не искам да пия повече(но да не се изхвърлям , защото наближава петък).
Сериозно размишлявам по въпроса как да се измъквам от поводите за пиене .Засега съм ок с извинението-с диетата, но понякога се чудя, колко по-лесно би ми било, чисто и просто да кажа- алкохоличка съм. Обикновенно в такива ситуации хората проявяват разбиране и може би така ще бъде доста по-спокойно. Вие как се измъквате? Понякога - както днес е супер изкушаващо, не само заради самия алкохол, ами заради самата приказка.

вярно,че цигарите са друга зависимост, обаче мисля че точно същото, което описа ми се е случвало с алкохола. Имаш ли хоби?

Знам, че това как ще се измъкваме от поводите за пиене изглежда голямо проблем. Ама впоследствие се оказва не чак толкова голям.

Поне за България да се казва "не пия, защото съм алкохолик" не е най-добрият вариант. От опит го знам, че хората се стряскат и започват самите те да се чувстват неудобно, защото у нас това се смята за срамно.
Преди време един АА англичанин, който имаше имот в Родопите, ми разказа, че местните били много любезни с него, ама все го канели да пие. И когато той им обяснявал, че е алкохолик, те му казвали "ми щом си алкохолик пий тогава де, какъв алкохолик си пък не пиеш"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления за петте дена!
Това е линк към много полезна книга, която ми беше наръчник в първата година. Дава отговори на най-спешните въпроси при спирането на пиенето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес е някакъв ад.сърцебиене и напрежение.дано издържа-само тази вечер,за утре ша мисля друг път

Това състояние си е в реда на нещата. Но то минава. Правилно си се ориентирала само за тази вечер да мислиш. Валидол, течности, но не газирани, шоколад или друго сладко.
Хайде, you can do it

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Току-що се връщам от рожден ден. Абсолютно си прав,за това,че никой не обърна внимание на портокаловия сок, който пиех. Тръгнах си по-рано от съпруга ми- не можах повече да издържа, но през цялото време се опитвах да говоря доста и да се отпусна, нещо което е абсурд да ми се случи, без да съм си пийнала поне мъничко. Сега, все още имам сърцебиене и вътрешно напрежение, но съм щастлива,че издържах. Мисля,че за мен броенето започва едва сега, защото идва петък. Тук имам мента-глог и валериан, ще взема поне едничко сега. Благодаря, че ви има.
П.С май си избрах и сбирка- католическата църква ми е доста удобна.

Браво, че си издържала на рождения ден!
По принцип съвсем в началото подобни изпитания е добре да се избягват, но това все пак е въпрос на личен избор. Затова пък сега си получила доказателство, че може и на портокалов сок и си добила малко повече увереност. И си щастлива, че издържа.

Валериан глог и мента, ако е на хапчета, е много добре в такива моменти. Ако е тинктура, не е добре, защото е на спиртна основа.

Сбирката в католическата черква също е много добър избор.
Най-близката е в събота, 16 часа.
Щом пък уикендът ти е критичният момент, значи е още по-добре.
Утре вечер можеш да се залисаш с нещо, да пишеш тук и да си кажеш: Няма да пия тази вечер, защото утре ще ходя на първата си сбирка на АА.
You can do it

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само днес да издържа :). Няма да мога през уиикенда да отида на сбирка, но през следващата седмица, много ми се иска.

Само днес може да издържиш. Стига да внимаваш малко повече. Едва ли има алкохолик, който да не може да не пие поне един ден. Всъщност, не казвам, че си алкохоличка. В АА не лепим етикети на другите, всеки сам за себе си решава какъв е. Но казвам, че съм сигурен, че днес можеш да издържиш.
Хайде, you can do it

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Христа,
чета откакто започна да пишеш, сега реших и аз да се включа. Знам колко е трудно в началото, направо ужасно, но минава, ден след ден, лека полека. Аз опитвах като теб да спирам около две години, най-много издържах до 2 седмици, успокоявах се, че всъщност чак толкова голям проблем нямам и хайде пак опити за контролирано пиене, за само вечерно, за веднъж в седмицата, за бира, за вино само... врели-некипели за нашите мозъци, ама... Ето, вече три месеца не пия, като имам отпреди десетина дни един пробив, ей така реших за проба да глътна две глътки уиски, може пък да ми било минало, веднага мозъкът ми ги абсорбира и здравият разум излетя от главата ми, та продължих да си пия до края на деня. С тези двегодишни опити успях да нараня много хора, да разберат родителите ми, което за мен беше най-неприемливото и ужасното, но дори след като това стана пак продължих; да съм на крачка от това да загубя съпругът си и детето си просто да загубя нормалния си живот и в крайна сметка да продължа да си пия до смърт, която нямаше да е далече за мен, сигурна съм.
Сърцебиенето е гадно много, имала съм и леки и тежки абстиненции, като леките винаги са само сърцебиене. И проблемът е, че като пийнем ни минава всичко. И от това самолекуване и успокояване се завърта порочният кръг.
Хубавото е, че минава. Карай в началото минута за минута, час по час. Аз бях изгубила съня си, сега спя като бебе - лягам с кокошките, ставам рано отпочинала и свежа, пия кафенце, а не треперя трескаво да се наливам още сънена с първите глътки, просто за да преживея деня.
Ужасно се притеснявах и аз за непиенето и компаниите - ама как сега няма да пия, какво ще кажа, какво ще си помислят... по-близките ми знаят вече, на другите просто казвам - не, мерси и толкоз. Не дължа обяснения, пък всеки е свободен да си мисли каквото си иска. За себе си съм си решила по-натам, ако има по-настоятелно разпитващи да кажа, че от алкохола съм започнала много да пълнея (което си беше факт, бях качила цели 20кг) и като съм спряла да пия съм ги свалила (което също си е факт) и понеже се харесвам по-слаба няма да пия и толкоз.
Пиши за всичко, което те вълнува. Дори да пиеш пак пиши, всички сме минали и минаваме от там. Много те прегръщам, с теб сме, много сме, ще успееш!

Започвам малко да се повтарям,но наистина ви благодаря,че ви има.Доста ме плаши мисълта,че мога да се предам и всичко да започне отначало.Засега,единственото,което ме успокоява е,че не искам да го мисля,никой не може да знае какво ще се случи утре или след две седмици,по-важно ми е днес да не пия. Останах много приятно изненадана снощи-найстина на никого не направи впечатление ,че пия сок от портокал:). Имам един въпрос,но се надявам да не прозвучи нагло и самонадеяно-възможно ли е да се ориентирам в някакъв срок,колко би могла да бъде физическата абстиненция? Днес се чувствам добре,може би съм малко напрегната,но не е кой знае какво-за довечера се притеснявам,но така или иначе ми се иска само тази вечер да не пия. Относно близките ми,засега предпочитам да не споменавам нищо.Все пак това е болест и не ми се иска,накой да ме убеждава или разубеждава в нещо. В този момент само аз мога да (не)реша да си извървя пътя. Много съм благодарна,че мога да споделя с вас,нещата, кото ме тревожат,също ми харесва ,че споделяте с мен и научавам супер полезни неща(включително иза шоколада).с ваше позволение,искам да поблагодаря още малко: Благодаря,че светът е толкова красив. Благодаря,че съм такава,каквато съм. Благодаря,че днес е вече 5ти ден,откакто не съм близвала алкохол.

Веднъж бях в болница заради пиенето, имах ужасна абстиненция, главоболие, сърцебиене, на моменти имах чувство, че стените се люлеят... абе все познати хубавини.
Минава докторката на визитация и аз я питам, колко ще трае това ужасно състояние? Толкова, колкото трябва, отговори ми тя.
И беше съвсем права.
Макар че симптомите на абстиненцията са сходни и еднакви, тя преминава за различно време при различните хора. Това се обуславя от много неща - възраст, продължителност на алкохолния стаж, общо състояние на организма, килограми, обмяна на веществата, какво си пил (дали не си го смесвал с лекарства примерно) колко време е продължил запоят ти и т.н.

Така че въпросът ти не е изобщо нагъл, но просто трудно може някой да ти отговори. Според информацията, която си дала за себе си в този форум, би трябвало абстиненцията ти да не е тежка и продължителна.

Макар че не може да се каже за колко точно време ще отшуми конкретната абстиненция, може да се обобщи едно желязно правило, което ще ти потвърди всеки алкохолик с повече "стаж" и повече прекарани абстиненции.

Всяка следваща абстиненция е по-тежка от предишната. Със задълбочаването на болестта, логично и абстиненциите ставата по-ужасни. И после се стига да една точка, при която без лекарска помощ вече е много трудно или направо невъзможно да избиеш абстиненцията си.

Повярва ли си вече сама, че тази вечер можеш да не пиеш ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, само минавам да се обадя :) Беше малко труден уийкенд, но пък доста приятен. Карах през цялото време и гледах хората как си пийваха. Сега разбирам, колко нелепо е било с мен. Хората се черпеха по съвсем малко, абсолютно си бяха на себе си. Сещам се, че при мен това е невъзможно, дори и да пиехме по малко преди,аз винаги си допивах след това, да не говорим ,че в никакъв случай не ми беше комфортно, докато не се замотаех съвсем. За тежките сутрини, даже не искам да си спомням. И така, надявам се, че това е началото и ще продължавам да следвам този път.Засега се надявам и утре да не пия. Благодааря :)

Хубаво, че пак си удържала :) Радвам се.
Допиването "след това" също е характерно.
Както сама беше казала в началото, само с виртуална подкрепа, трудно ще стане.

Здравей пак,
браво, че продължаваш, не се отказвай. При мен в началото беше допиване, после стана по-важно задължителното подлагане преди това и то до степен, като седна с другите да съм тотално неадекватна на моменти. После допиване, разбира се, докато всичко не се превърне в един постоянен цикъл от пиене нон стоп, за да можем да дишаме и да се чувстваме добре. Като имахме гости и само се молех да им дойде повече и да оставят недопито по чашите, докато мъжът ми ги изпращаше, аз вдигах масата като прилежна домакиня и бързо пресушавах където каквото беше останало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, продължавам да удържам фронта, но никак си нямам доверие.Изобщо не си вярвам, въпреки,че доста поизтрезняла, мисля че дори мисля по различен начин. Вече никак не ме притесняват околните и въпроси от рода на -"Няма ли да си поръчаш нещо", почти не съществуват. Дори в момента, тези ми притесняния ми изглеждат малко смешни.
Със сигурност съм готова да отида на сбирка (но не ми се иска да говоря).
Прегръщам всички ви и дано и днес останем трезвени.
Благодаря.

"продължавам да удържам фронта, но никак си нямам доверие"-лично на мен ако ми се налагаше да удържам фронта без помоща на Висшата сила за която се говори в АА ,така както аз я разбирам,още в този миг щях да съм се "порязъл" ама
здраво.
"Със сигурност съм готова да отида на сбирка (но не ми се иска да говоря)"-от първия ми контакт с АА( написах писмо и получих отговор)измина около година време,докато събера смелост и прекрача прага на клуба където провеждаме сбирките.През тази година само пиех,сам,на умиране,лежах на един диван и се наливах всеки ден,без почивка,нищо друго не ме интересуваше,нищо друго не правех,единственото ми излизане от къщи бе за да си намеря алкохол ,ама и това усилие ми струваше страшно много.За физическата болка няма да говоря-то глава,крака,черни,дробове,бъбреци,мозъци-всичко вече беше на кайма,ама това се трае,душевната болка само истински алкохолик може да я усети,тя е страшна.Ми стиснах зъби и го прекрачих тоя праг.Първите няколко месеца не говорех нищо(и никой не ме караше),нещо бях загубил дар слово,то аз не знаех на коя планета съм,пък и да говоря.Прекрачвайки тоя праг направих единственото смислено нещо в живота си,сега съм на 38 години.Благодаря на Бог и на АА,че изобщо съм жив и днес не съм пил алкохол и не ми се пие и мога да споделя тези няколко реда с някой друг.

Никой няма да иска от теб да говориш. Както и никой няма да иска от теб да не говориш.
В началото на сбирката водещият предлага на тези, които са дошлли за първи път, да се представят накратко (т.е. да споделят за алкохолния си проблем, а не да си четат CV-то). Но и това е по желание. Някои се представят, други казват, че предпочитат в началото само да послушат.

Здравейте, пиша с друг ник, защото по някаква причина, не мога да вляза със стария ми. В петък , сякаш някакъв дявол влезе в ума ми - за съжаление съсвсем целенасочено се почерпих. Все едно го правех , абсолютно нарочно. Иска ми се малко да се оправдая и да кажа - ами да , ето видях колко е гадно, а колко хубаво ми беше през почти 2те седмици, в които не пиех. Истината обаче е, че изобщо не знам какво ми стана, просто излязох, без да мисля за нищо и съвсем нарочно си поръчах бира, без уговорки, без съмнения, без угризения. Сега разбира се си мисля, как можах, защо го направих, но тогава изобщо нямах колебания.
Сега борбата започва отново. Пак започвам магическото броене, ще пиша тук, благодаря .

Истината обаче е, че изобщо не знам какво ми стана, просто излязох, без да мисля за нищо и съвсем нарочно си поръчах бира, без уговорки, без съмнения, без угризения.

Точно същото се е случвало с много, много алкохолици. И с мен се е случвало, хем много добре знаех какво ще последва. А при мен последствията бяха ужасни, защото вече болестта ми се беше развила много и си навличах страхотни неприятности с всеки следващ запой. Да не говорим, че буквално рискувах и живота си.

Станалото с теб е съвсем нормално, макар че изглежда необяснимо. Именно защото изглежда необяснимо, някои от нас започват да мислят, че са луди. А близките ни пък съвсем не могат да го разберат и започват да ни обвиняват, че се глезим, че сме безотговорни и т. н. Всъщност не сме луди, а просто сме алкохолици.

Не е лошо сериозно да се замислиш за идването си на сбирки на АА.

Привет и от мен!
Познавам дявола в ума ти. И в моя го има. Нарича се алкохолизъм. Болест - сериозна, прогресираща, рецидивираща. Доведе ме почти до лудост. Буквално.

В АА казваме, че в нас живеят двама души. Аз бях оставила волана за управление на колата (живота ми) в ръцете на безумния. Противно на волята ми, и за мен необяснимо. И естествено катастрофирах.

За да противодействам на болестта трябваше да съм наясно как ми действа тя, какво прави с мен. Научих го в АА. От хора, били в същия ад, излезли от там и възстановяващи се. Имаха опита (начините), който да използвам и аз, ако реша. Пожелах го, взех решение и предприех нужните действия, споделяни ми от тях и описани в Голямата книга на АА. Не твърдя, че е лесно. Нито, че става бързо. Важното е, че става

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направо не мога да повярвам,че някой разбира какво точно чувствам и мисля. Поне виждам,че проблемът ми е сериозен. Също и ,че не е толкова лесно, колкото си предстявях. Много силно ви се възхищавам и се рядвам, че мога да споделя с вас. Относно сбирките, глупаво е да се оправдавам с липса на време, надявам се да мога да посетя най-близката по време.
Благодаря.

Относно сбирките, глупаво е да се оправдавам с липса на време, надявам се да мога да посетя най-близката по време.

А тя е утре в 19 часа в католическата черква.

Не знам дали е глупаво да се оправадваш с липса на време, но и това е познато и разбираемо.
Страховете и другите вътрешни съпротиви да не отидем на сбирка на АА ни карат да търсим всякакви обяснения.
Чувал съм:
нямам време
не са ми удобни часовете на сбирките
много са ми далече, нямам удобен транспорт до там
няма удобно място за паркиране наоколо

и дори

не мога да дойда, защото по това време разхождам кучето.

На което обикновено отговарям: Когато пием, сме готови за една бутилка да изминем километри пеша посред нощ, без да търсим удобно място за паркиране или да се сещаме за кучето.

Не мога повече :( , тотално не издържам. Просто не знам как да зпочна деня- изпитвам невроятен срам-мъжът ми, колегите....Как се случва всичко това с мен, за невероятния махмурлук , дори не искам да говоря, вероятно си го заслужавам. И постъпките ми...иска ми се да се скрия от целия свят.

Ти имаш шанс. И би могла да го използваш, ако наистина НЕ МОЖЕШ повече, така както и аз не можех. При мен не беше кръстопът, а тотална безизходица.

Криенето не помага. Само задълбочава проблема. Знам го, защото го правих години наред.

Разковничето е в излизане на светло. Знам, че ти е трудно. Но събери кураж (или цялото си отчаяние, и това върши работа) и се срещни с трезвите алкохолици. Днес в София има сбирка в 19ч.

Не се крии, нищо лошо и срамно не си направила. Това е заболяване. Ако имаше диабет и не трябваше да ядеш сладко, но все пак хапнеш, нямше да те е срам и да се чувстваш виновна, нали? На другите не им е ясно сравнението и винаги смятат, че го правим от лиготия и липса на воля (така майка ми го определя например), но не е така.
Важното е, че си тръгнала по пътя. Може да имаш още залитания и криввания от него, но в крайна сметка ще хванеш вярната посока, сигурна съм, и всичко щ е наред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В случаи като твоя, Христа, важи правилото "колкото по-зле, толкова по-добре". На пръв поглед звучи жестоко, ама всъщност не е. Докато положението не се влоши тотално, докато алкохоликът не достигне своето дъно, той не търси сериозно помощ. А докато не потърси такава помощ и докато не се заеме истински с ррешаване на проблема, няма как да настъпи обрат.

И аз съм се крил, ама както ти казаха вече, това само влошава положението. Крил съм се и буквално (на вилата) крил съм се и в самозаблудите си. Не става. Няма защо да се криеш, ти наистина не си виновна за това, което ти се случва. Просто погледни честно истината в очите и започни да я приемаш.


София

• Създаде се нова група на Анонимни Алкохолици "Има Изход".
Групата ще се съсредоточи изцяло върху проучване на Голямата книга на АА и на работа по програмата описана в нея.
Сбирките ще се провеждат всеки понеделник и петък от 19:00 часа
ул. Пиротска 117 - Националният център за борба с Наркомании.
Телефони за връзка: 0899220097 и 0876604278.


• Група АА "Приятели"
Католическа черква „Св. Йосиф”, ул. Княз Борис I” № 146, Пасторален център стая 2. (На ъгъла на ул. „Княз Борис I” и бул. „Тодор Александров”, до метростанция „Сердика”)
Сбирки на групата - всеки вторник от 19.00 ч. и събота от 16.00 ч.
За контакти - тел. 0878 612 454 и 0887 467 243, e-mail bgaa@abv.bg
Открити сбирки всеки първи вторник на месеца.

Забележка: На откритите сбирки могат да присъстват и хора, които нямат алкохолен проблем, но искат да видят какво се прави в Анонимни Алкохолици. Хората с алкохолен проблем могат да дойдат на всяка сбирка през месеца.

Редактирано от nekoi на 27.05.11 12:05.