Хубаво, че пак си удържала :) Радвам се.
Допиването "след това" също е характерно.
Както сама беше казала в началото, само с виртуална подкрепа, трудно ще стане.

Здравей пак,
браво, че продължаваш, не се отказвай. При мен в началото беше допиване, после стана по-важно задължителното подлагане преди това и то до степен, като седна с другите да съм тотално неадекватна на моменти. После допиване, разбира се, докато всичко не се превърне в един постоянен цикъл от пиене нон стоп, за да можем да дишаме и да се чувстваме добре. Като имахме гости и само се молех да им дойде повече и да оставят недопито по чашите, докато мъжът ми ги изпращаше, аз вдигах масата като прилежна домакиня и бързо пресушавах където каквото беше останало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, продължавам да удържам фронта, но никак си нямам доверие.Изобщо не си вярвам, въпреки,че доста поизтрезняла, мисля че дори мисля по различен начин. Вече никак не ме притесняват околните и въпроси от рода на -"Няма ли да си поръчаш нещо", почти не съществуват. Дори в момента, тези ми притесняния ми изглеждат малко смешни.
Със сигурност съм готова да отида на сбирка (но не ми се иска да говоря).
Прегръщам всички ви и дано и днес останем трезвени.
Благодаря.

"продължавам да удържам фронта, но никак си нямам доверие"-лично на мен ако ми се налагаше да удържам фронта без помоща на Висшата сила за която се говори в АА ,така както аз я разбирам,още в този миг щях да съм се "порязъл" ама
здраво.
"Със сигурност съм готова да отида на сбирка (но не ми се иска да говоря)"-от първия ми контакт с АА( написах писмо и получих отговор)измина около година време,докато събера смелост и прекрача прага на клуба където провеждаме сбирките.През тази година само пиех,сам,на умиране,лежах на един диван и се наливах всеки ден,без почивка,нищо друго не ме интересуваше,нищо друго не правех,единственото ми излизане от къщи бе за да си намеря алкохол ,ама и това усилие ми струваше страшно много.За физическата болка няма да говоря-то глава,крака,черни,дробове,бъбреци,мозъци-всичко вече беше на кайма,ама това се трае,душевната болка само истински алкохолик може да я усети,тя е страшна.Ми стиснах зъби и го прекрачих тоя праг.Първите няколко месеца не говорех нищо(и никой не ме караше),нещо бях загубил дар слово,то аз не знаех на коя планета съм,пък и да говоря.Прекрачвайки тоя праг направих единственото смислено нещо в живота си,сега съм на 38 години.Благодаря на Бог и на АА,че изобщо съм жив и днес не съм пил алкохол и не ми се пие и мога да споделя тези няколко реда с някой друг.

Никой няма да иска от теб да говориш. Както и никой няма да иска от теб да не говориш.
В началото на сбирката водещият предлага на тези, които са дошлли за първи път, да се представят накратко (т.е. да споделят за алкохолния си проблем, а не да си четат CV-то). Но и това е по желание. Някои се представят, други казват, че предпочитат в началото само да послушат.

Здравейте, пиша с друг ник, защото по някаква причина, не мога да вляза със стария ми. В петък , сякаш някакъв дявол влезе в ума ми - за съжаление съсвсем целенасочено се почерпих. Все едно го правех , абсолютно нарочно. Иска ми се малко да се оправдая и да кажа - ами да , ето видях колко е гадно, а колко хубаво ми беше през почти 2те седмици, в които не пиех. Истината обаче е, че изобщо не знам какво ми стана, просто излязох, без да мисля за нищо и съвсем нарочно си поръчах бира, без уговорки, без съмнения, без угризения. Сега разбира се си мисля, как можах, защо го направих, но тогава изобщо нямах колебания.
Сега борбата започва отново. Пак започвам магическото броене, ще пиша тук, благодаря .

Истината обаче е, че изобщо не знам какво ми стана, просто излязох, без да мисля за нищо и съвсем нарочно си поръчах бира, без уговорки, без съмнения, без угризения.

Точно същото се е случвало с много, много алкохолици. И с мен се е случвало, хем много добре знаех какво ще последва. А при мен последствията бяха ужасни, защото вече болестта ми се беше развила много и си навличах страхотни неприятности с всеки следващ запой. Да не говорим, че буквално рискувах и живота си.

Станалото с теб е съвсем нормално, макар че изглежда необяснимо. Именно защото изглежда необяснимо, някои от нас започват да мислят, че са луди. А близките ни пък съвсем не могат да го разберат и започват да ни обвиняват, че се глезим, че сме безотговорни и т. н. Всъщност не сме луди, а просто сме алкохолици.

Не е лошо сериозно да се замислиш за идването си на сбирки на АА.

Привет и от мен!
Познавам дявола в ума ти. И в моя го има. Нарича се алкохолизъм. Болест - сериозна, прогресираща, рецидивираща. Доведе ме почти до лудост. Буквално.

В АА казваме, че в нас живеят двама души. Аз бях оставила волана за управление на колата (живота ми) в ръцете на безумния. Противно на волята ми, и за мен необяснимо. И естествено катастрофирах.

За да противодействам на болестта трябваше да съм наясно как ми действа тя, какво прави с мен. Научих го в АА. От хора, били в същия ад, излезли от там и възстановяващи се. Имаха опита (начините), който да използвам и аз, ако реша. Пожелах го, взех решение и предприех нужните действия, споделяни ми от тях и описани в Голямата книга на АА. Не твърдя, че е лесно. Нито, че става бързо. Важното е, че става

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направо не мога да повярвам,че някой разбира какво точно чувствам и мисля. Поне виждам,че проблемът ми е сериозен. Също и ,че не е толкова лесно, колкото си предстявях. Много силно ви се възхищавам и се рядвам, че мога да споделя с вас. Относно сбирките, глупаво е да се оправдавам с липса на време, надявам се да мога да посетя най-близката по време.
Благодаря.

Относно сбирките, глупаво е да се оправдавам с липса на време, надявам се да мога да посетя най-близката по време.

А тя е утре в 19 часа в католическата черква.

Не знам дали е глупаво да се оправадваш с липса на време, но и това е познато и разбираемо.
Страховете и другите вътрешни съпротиви да не отидем на сбирка на АА ни карат да търсим всякакви обяснения.
Чувал съм:
нямам време
не са ми удобни часовете на сбирките
много са ми далече, нямам удобен транспорт до там
няма удобно място за паркиране наоколо

и дори

не мога да дойда, защото по това време разхождам кучето.

На което обикновено отговарям: Когато пием, сме готови за една бутилка да изминем километри пеша посред нощ, без да търсим удобно място за паркиране или да се сещаме за кучето.