Физическа трезвеност, която не е съпътствана от емоционална трезвеност при един алкохолик, често е не просто неприятно състояние, а може да доведе отново до пиянство (наричано още пробив) или пък, независимо от неупотребата на алкохол, да доведе до това, което е известно като сухо пиянство – да се усещаш пиян без да си пил и капка.

„Духовно правило е, че всеки път, когато сме разстроени по независимо каква причина, нещо не е наред със самите нас.” (Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции, стр. 94) Това твърдение се появява в Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции - книга, издание на Анонимни алкохолици. "Със самите нас" е отбелязано в оригиналния текст с курсив. Лично аз смятам, че щеше да е добре в курсив да е и фразата „независимо каква причина”. Независимо от причината за емоционалното ни безпокойство, винаги има нещо, което можем да направим за своите чувства. Всъщност, ние сме единствените, които могат да направят нещо по въпроса.

Всеки алкохолик, трезвен от дълго време, знае, че трезвеността е изключително ревнива. Ако работата, парите, съпругата, детето, колата, сексът или каквото и да било друго достигнат важност по-голяма от трезвеността, тя ще си отиде. Тя няма да започне да се състезава. Тя претендира за най-голям приоритет в живота на алкохолика.

Някои са пристрастени към негативните си чувства. Също както много пиячи не придават голямо значение на физическата трезвеност и никога няма да станат трезвеници, така и много от нас не придават голямо значение на емоционалната трезвеност и никога няма да се почувстват спокойни.

Би ли обяснил какво за теб е емоционална трезвеност, моля.

След месеци физическа и емоционална трезвеност в чужбина, усетих "сухото пиянство" в момента в който минах Кулата. Една седмица вече се чудя кое е по-добре...да си пийна ли нещо или да я карам така?

На една сбирка ти каза нещо, което много ме впечатли - "вече почти нищо не може да ме извади от равновесие". Аз, като една много лабилна психически личност, се замислих над това. Понеже смятам, че всеки алкохолизъм идва с причина, при мен го смятам като дошъл за добро - именно да се науча и аз на това: да не излизам за щяло и нещяло от равновесие.
Засега, макар и с кратка трезвеност, успях да се отърва от вечните си негативни мисли, от ужаса си от болести, от паническите си атаки и от голямото ми нетърпение всичко да става сега и веднага. Нищо не е идеално, разбира се, защото такова няма, но аз си усещам големия напредък и съм благодарна на алкохолизма ми, че всъщност ми помага.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Брей, чета сега какво е написала tesartir и се сещам какво пишеше преди няколко месеца. Доста честичко. Че слон й стъпил отгоре, че пак й е лошо и т.н. :-) И сега ако можеше като в математиката да се направи операцията изваждане между духа на сегашния й пост и този на тогавашните, сигурно в резултат щеше да се получи частица от въпросната емоционална трезвеност. Чатичка или голяма част няма значение. Не знам как може да се измери това. Но определно има нещо и за пореден път виждам какво може да направи АА.

Аз лично не знам какво точно е емоционална трезвеност. Подозирам, че каквото и да е то със сигурност не е близо да борбата, която денонощно водя със себе си и с всичко около себе си. Моля се Бог да ми показва каква е Неговата воля за мен. И че много искам да ми даде силата да я изпълня. И после юнашки вземам нещата в свои ръце и подкравам всичко по моя начин. Мисля си, че така ще достигна до въпросната емоционална трезвеност на куково лято. И понеже явно много си падам да се боря с всичко, сега се боря с мисълта защо като знам, че по юнашкия начин нищо не постигам продължавам да упорствам.

Такива ми ти работи.

Обида и яд са резултатите от емоционалното надмощие. Има хора, които страдат от това, дори когато връзката им се е разпаднала преди години и оставят контрола върху чувствата им да държи човек, който не присъства повече в живота им. Те не се измъчват само от болката на миналото си, а продължават сега, в настоящия момент, да позволяват на човека, злоупотребявал с тях, да ги „кара” да се чувстват зле. Такива ситуации провокират самосъжаление - едно чувство, което няма никаква социална стойност, но което се понася добре и поне за кратко носи облекчение – иначе не би било толкова популярно.

Ще се опитам да го обясня по-практически, защото не съм теоретик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите