Физическа трезвеност, която не е съпътствана от емоционална трезвеност при един алкохолик, често е не просто неприятно състояние, а може да доведе отново до пиянство (наричано още пробив) или пък, независимо от неупотребата на алкохол, да доведе до това, което е известно като сухо пиянство – да се усещаш пиян без да си пил и капка.

„Духовно правило е, че всеки път, когато сме разстроени по независимо каква причина, нещо не е наред със самите нас.” (Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции, стр. 94) Това твърдение се появява в Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции - книга, издание на Анонимни алкохолици. "Със самите нас" е отбелязано в оригиналния текст с курсив. Лично аз смятам, че щеше да е добре в курсив да е и фразата „независимо каква причина”. Независимо от причината за емоционалното ни безпокойство, винаги има нещо, което можем да направим за своите чувства. Всъщност, ние сме единствените, които могат да направят нещо по въпроса.

Всеки алкохолик, трезвен от дълго време, знае, че трезвеността е изключително ревнива. Ако работата, парите, съпругата, детето, колата, сексът или каквото и да било друго достигнат важност по-голяма от трезвеността, тя ще си отиде. Тя няма да започне да се състезава. Тя претендира за най-голям приоритет в живота на алкохолика.

Някои са пристрастени към негативните си чувства. Също както много пиячи не придават голямо значение на физическата трезвеност и никога няма да станат трезвеници, така и много от нас не придават голямо значение на емоционалната трезвеност и никога няма да се почувстват спокойни.

Би ли обяснил какво за теб е емоционална трезвеност, моля.

След месеци физическа и емоционална трезвеност в чужбина, усетих "сухото пиянство" в момента в който минах Кулата. Една седмица вече се чудя кое е по-добре...да си пийна ли нещо или да я карам така?

На една сбирка ти каза нещо, което много ме впечатли - "вече почти нищо не може да ме извади от равновесие". Аз, като една много лабилна психически личност, се замислих над това. Понеже смятам, че всеки алкохолизъм идва с причина, при мен го смятам като дошъл за добро - именно да се науча и аз на това: да не излизам за щяло и нещяло от равновесие.
Засега, макар и с кратка трезвеност, успях да се отърва от вечните си негативни мисли, от ужаса си от болести, от паническите си атаки и от голямото ми нетърпение всичко да става сега и веднага. Нищо не е идеално, разбира се, защото такова няма, но аз си усещам големия напредък и съм благодарна на алкохолизма ми, че всъщност ми помага.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Брей, чета сега какво е написала tesartir и се сещам какво пишеше преди няколко месеца. Доста честичко. Че слон й стъпил отгоре, че пак й е лошо и т.н. :-) И сега ако можеше като в математиката да се направи операцията изваждане между духа на сегашния й пост и този на тогавашните, сигурно в резултат щеше да се получи частица от въпросната емоционална трезвеност. Чатичка или голяма част няма значение. Не знам как може да се измери това. Но определно има нещо и за пореден път виждам какво може да направи АА.

Аз лично не знам какво точно е емоционална трезвеност. Подозирам, че каквото и да е то със сигурност не е близо да борбата, която денонощно водя със себе си и с всичко около себе си. Моля се Бог да ми показва каква е Неговата воля за мен. И че много искам да ми даде силата да я изпълня. И после юнашки вземам нещата в свои ръце и подкравам всичко по моя начин. Мисля си, че така ще достигна до въпросната емоционална трезвеност на куково лято. И понеже явно много си падам да се боря с всичко, сега се боря с мисълта защо като знам, че по юнашкия начин нищо не постигам продължавам да упорствам.

Такива ми ти работи.

Обида и яд са резултатите от емоционалното надмощие. Има хора, които страдат от това, дори когато връзката им се е разпаднала преди години и оставят контрола върху чувствата им да държи човек, който не присъства повече в живота им. Те не се измъчват само от болката на миналото си, а продължават сега, в настоящия момент, да позволяват на човека, злоупотребявал с тях, да ги „кара” да се чувстват зле. Такива ситуации провокират самосъжаление - едно чувство, което няма никаква социална стойност, но което се понася добре и поне за кратко носи облекчение – иначе не би било толкова популярно.

Ще се опитам да го обясня по-практически, защото не съм теоретик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

tasrtir,
както виждаш, не само ти си отчиташ напредъка и Val ти го отчита

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

карай я така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хората стават нашето огледало.
Това отражение е една от важните ползи в интимната връзка между двама души. И двамата партньори печелят. Това взаимодействие с „обратна връзка” в общуването е най-важно и е добре да се отделят време и усилия, за да се култивира то. Това е и главната причина спонсорството да е толкова важно и за двете страни в програмите на АА и Ал-Анон. Всеки научава повече неща за себе си, когато вижда по какъв начин влияе на другия.

За да поддържат трезвеността си, възстановяващите се алкохолици не бива да позволяват на останалите да контролират чувствата им.

Една вечер един човек с маниакална депресия от нашата група, който спорадично спираше да си взема литиума, дойде на сбирката, търсейки неприятности и по този начин внимание.

-------------------------------------------------------

Хм, и в нашата група имаше двама, които често търсеха начин да създадат неприятности. Мислел съм си, че зад тези техни напъни стои някакъв страх. Но не ми беше дошло на ум, че по този начин търсят внимание.
Зад което разбира се пак стои страх. Примерно - страх, че са незначителни, че са безлични.

Изобщо, гонени от стотици форми на страхове..., както е казано в Голямата книга на АА

Първия път той ме заплаши, че ще ме удари, ако „още веднъж докосна личната му собственост”. Втория път започна да ругае и да псува. Раздразнен, аз най-глупаво започнах да споря с него. В онзи момент той беше господарят на моите чувства и на моите действия.

По-късно вечерта си дадох сметка колко непрактична е била моята реакция. Всички други в стаята се държаха по-разумно спрямо него в сравнение с мен. Те показаха по-голяма емоционална трезвеност, емоционална независимост и зрялост от мен. Докато аз позволих на личност, чието поведение не одобрявам, да контролира емоционалната ми трезвеност.

Смирението ми е крехко като фин кристал. Моя естествена склонност е да търся грешките, да забелязвам дефектите, да критикувам, а не да приемам това, което виждам. Напълно забравям , че приемането не означава одобрение.

Много се радвам за теб, мила tasartir.
И аз се радвам на моя алкохолизъм, защото без него нямаше да има нито един опит за духовен напредък. Щях да съм в мрака като милиони други пиещи и непиещи. Робиня на страховете, паниката, ужаса, на чувствата, на ситуациите и предразсъдъците, на комплексите и налудничавите натрапчивости.
Христос Воскресе! Любов и мъдрост на всички. Бог да ви благослови.

nekoi,
чудесно е това произведение и благодаря много, че ни разказваш тези прекрасни неща, но има ли линк към него или го преписваш на час по лъжичка?

Знам, че тук някъде в този клуб има линк към книгата, но сега не можах да го намеря. Val го знае къде е и като се появи тук, ще ти го посочи.

Ъхъ, ей го:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет Papell ,
ако ти е интересно можеш да прочетеш и тази статия на Бил У за емоционалната трезвост:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онзи ден вечерта нашият любим папагал, който имаме от 8г, избяга. Търсихме го вечерта, легнахме си. Сутринта рано пак го търсихме, после останах за цял ден сама. Тъгата, надеждата, мъката и изобщо смесените чувсвта, които изпитвах, разбира се, съвсем логично ме наведоха на мисълта, ако сега си пийна, как ще ми мине, ще ми олекне, ще се развеселя дори, какво пък, майната му на папагала. Има по-важни неща. Като пиенето например. Помислих 5 минути и се сетих за тази тема, за това, че при най-малкия стрес и проблем ще съм податлива да посегна. Но това няма да разреши нищо. Няма да ми върне пилето, няма да ме успокои наистина. Пих кафе, ядох кекс, четох книга. След около два часа се почувствах силна, спокойна и горда. Все така ми е много криво и мъчно за пилето ни, търся го, тъгувам, но не ми се пие. Ако трябва - ще преживеем загубата му и без алкохол, нали така? Като всички нормални хора, които губят любимци, родители близки и преминават през изпитанията без да се наливат до безпаметност. Така искам и аз!

Браво tasartir и аз се гордея с теб.

И аз се гордея с теб, мила!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите