|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: "Не можеш да ме ядосаш"
[re: nekoi]
|
|
| Автор |
val999 (трезвен засега) |
| Публикувано | 26.04.11 08:42 |
|
|
Ъхъ, ей го:
| |
|
Тема
|
Re: "Не можеш да ме ядосаш"
[re: Papell]
|
|
| Автор |
July_mf () |
| Публикувано | 27.04.11 13:01 |
|
|
Привет Papell ,
ако ти е интересно можеш да прочетеш и тази статия на Бил У за емоционалната трезвост:
| |
|
Тема
|
Re: "Не можеш да ме ядосаш"
[re: nekoi]
|
|
| Автор |
tasartir (новак) |
| Публикувано | 19.05.11 12:52 |
|
|
Онзи ден вечерта нашият любим папагал, който имаме от 8г, избяга. Търсихме го вечерта, легнахме си. Сутринта рано пак го търсихме, после останах за цял ден сама. Тъгата, надеждата, мъката и изобщо смесените чувсвта, които изпитвах, разбира се, съвсем логично ме наведоха на мисълта, ако сега си пийна, как ще ми мине, ще ми олекне, ще се развеселя дори, какво пък, майната му на папагала. Има по-важни неща. Като пиенето например. Помислих 5 минути и се сетих за тази тема, за това, че при най-малкия стрес и проблем ще съм податлива да посегна. Но това няма да разреши нищо. Няма да ми върне пилето, няма да ме успокои наистина. Пих кафе, ядох кекс, четох книга. След около два часа се почувствах силна, спокойна и горда. Все така ми е много криво и мъчно за пилето ни, търся го, тъгувам, но не ми се пие. Ако трябва - ще преживеем загубата му и без алкохол, нали така? Като всички нормални хора, които губят любимци, родители близки и преминават през изпитанията без да се наливат до безпаметност. Така искам и аз!
| |
|
Тема
|
Re: "Не можеш да ме ядосаш"
[re: tasartir]
|
|
| Автор |
Hrista (непознат
) |
| Публикувано | 19.05.11 13:10 |
|
|
Браво tasartir и аз се гордея с теб.
| |
|
Тема
|
Re: "Не можеш да ме ядосаш"
[re: tasartir]
|
|
| Автор |
Xapakиpи ((минаващ)) |
| Публикувано | 19.05.11 23:00 |
|
|
И аз се гордея с теб, мила!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
