Остана последната част с РИСКА И УВЕРЕННОСТТА В СЕБЕ СИ.Тук ако някой може да ми даде съвет,да ми помогне ще съм му безкрайно благодарен.

Здравей,братле разбирам те напълно какво изпитваш и аз съм отраснал в повредено семейство майка ми е алкохолик ,но вече не пие,и аз никога не съм чувал думите благодаря и извинявай от нея,цял живот ме е обвинявала за какво ли не само за втората световна война не ме е обвинила,малтретираше ме психически,но не ти пиша за да ти се оплаквам ,а да ти кажа(без да искам да натрапвам мнение по какъвто и да е начин)има начин да не носиш баща си в главата си,и да го обвиняваш за това какво е можело да стане,ако ти кажа ,че баща ти е бил много болен човек и се поддавал на болестта си ще ми кажеш:-Знам.
И въпреки ,че го знаеш,не можеш да простиш нацяло,понякога уж си простил и изведнъж се връща някакъв спомен свързан със това колко гаден е бил баща ти въпреки ,че е имал златни ръце,и така лавината от спомени те подбира и става доста болезнено,има начин един ден да отидеш на гроба на баща си и да му кажеш всичко което си таял като дете и има начин да му простиш напълно и да погледнеш на него от съвсем друг ъгъл.
Ако продължиш обаче да доказваш на хората лъжейки себе си,че сам можеш да се справиш,ти правиш услуга на болестта си,точно това и е целта да те изолира от хората,да си кажеш аз не съм като вас,шевовете са виновни.Болестта ни кара да се доказваме пред хората колко сме значими,и като видим,че не сме перфектни и не можем да го понесем и се напъваме още повече като се мъчим да си качим самооценката,но по този начин не става наистина,и ставаме все по несигурни и по несигурни,започват страхове от какво ли не,говоря за страха в лошата му форма,преувеличеният,парализиращ страх.Хубаво си бил АА защо не остана и не пробва програмата им за възстановяване,иди и пробвай 6 месеца какво ще загубиш,остави всичките източни философии и книги които си изчел на една страна и потърси някоя група на АА която стриктно работи по програмата описана в голямата книга.И не обяснявай на хората как си останал трезвен и как може да се остане трезвен ,а чуй хората как са останали трезви ЗАЕДНО не по отделно,не им обяснявай нищо пробвай това което ще ти предложат.
Ако се заинатиш обаче помни ,че все едно сам отиваш при болестта си ,хващаш я за ръка и я питаш:-А сега на къде-а тя ти отговаря:-На едно много интересно място няма да ти е скучно повярвай ми.
Birds of a feather flock together.
Явно и ние хората си имаме инстинкти,социалният е един от тях, ела при нас.
Извинявай,ако съм бил малко по директен,но ти попита за съвет и аз ти казвам.
Не мисля ,че има нужда от много философстване,можем иначе ей тука да си пишем 5 години и пак да не се разберем.Програмата е супер проста,но изисква известни жертви,желая ти успех.

Да,прав си.Благодаря ти за думите.Бях в АА за един определен период ,в който всичко като че ли се разпадаше около мен,целият свят си отиваше.Моя свят които като че ли нямаше как да поправя.Събрах всички сили кото имах в себе си,зюа да запазя семейството,работата си и статуса.Относно АА знаеш ли изпитвам вина и тъга в себе си на моменти,защото отдавна не съм ходил.Все се каня и все не остава време.Хората там сигурно си мислят че само съм ги използвал като трамплин да потуша болката когато съм бил най-зле,а след това съм ги забравил.Отдавна си мисля че го дължа на себе си,пък и на тях да отида една вечер на сбирките и да им обясня на всички че не съм дошъл защото при мен се е получила промяната,макар и без тяхната ежедневна помощ,колкото и странно и невероятно да им звучи.Но ми липсва наистина АА клуба и срещите.От работата която работя,съм прекалено зает ,стресиран и скапан след работа,все трябва да се пазари,оправя това или онова през седмицата,а съботите и неделите остава чистенето и другите неща в къщи които не са свършени през седмицата и така и все не намирам време за АА.Но наистина ще ида един ден в близките седмици,ще намеря време за да видя как вървят нещата там.Като че ли се плаших донякъде от това,че само се говори за алкохол и за проблеми и съждения,и това като че ли ме натоварваше и депресираше на някаква степен.Вярата и уверенността те ми я дадоха.Сух съм близо две години вече.Спрях и цигарите от 10месеца.Като че ли всичко върви много добре в тези две насоки,без алкохол и без цигари,но бих отишъл донякъде защото ми липсва близостта на хората които ме научиха че не аз и не егото ми са най-важни.Успяха да преобърнат възгледите ми за това,че не бива да обвинявам винаги другите за грешките си и за пиенето си.Както и да спра със самообвиненията и изяждащата ме самокритика.Преди може би 3,4 години точно преди да се пропия зверски,бях в бг,бях на гроба и на баща ми и майка ми,станна спонтанно.Отидох по обяд,сам ,без семейството,сякаш имах нужда да излея всичката си ярост и болка на гроба им.Късмет че нямаше никой в тази жега и пек ,следобяд нямаше жив човек.Минавайки през магазина тогава взех една 3 литрова студена евтина бира и я изпих за около 40мин.Отидох на гроба след това и с часове съм плакал,съжалявал и говорил на надгробната плоча.Като че ли тогава на по-голямата си част му простих на баща ми,и през сълзи им говорийх и на двамата на гроба,дано да са намерили утеха най-после и да са заедно на оня свят,защото на тоя не можах.Говорих им тате и мамо,това успях да направя,повече не можах,за добро или лошо съм в чужбина,лошо за баба ми че е сама,ама семейството което вие нямахте,а аз имам ми е най-важно.Бедни или богати им обещах на гроба и на двамата,че ще се държим заедно каквото и да става.И като че ли почуствах страхотен духовен мир,през живота си такъв рев и плач не бях плакал.Цялата надгробна плоча подгизна от сълзите ми,и съжалението че нещата можеха да са съвсем други ако бяха направили усилията един към друг.Накрая целувах плочата до полуда направо,бях се забравил нацяло.Ако някой ме е гледал сигурно си е казал тоя е откачил от мъка.Простих и на баща ми че ми е предал алкохолния ген,не е била негова грешка.Но като че ли след известно време нещата с пиенето все повече се влошаваха,нищо че си излях негативните емоции на гроба в огромна степен.Трябваха ми окло пет години на ад и мъки да разбера че просто би трябвало да не пришпорвам нещата,че проблема е най-вече психологически и няма невъзможни неща.В интерес на истината цигарите ги спрях много по лесно отколкото очаквах.Очаквах адски мъки и абстиненция,нищо такова нямаше.Но трябваше да спра със заблудата че по цигара две на ден и вече съм непушач.Същото важеше и за алкохола.Просто узрях че не трябва да докосвам и да не мисля изобщо за него.Констатирах напоследък че дори и да ми смърди на ракии,вина,уискита или бира около мен когато се пие,няма никаква реакция,нито ми се припива,нито ми допушва,дразни ме миризмата на никотин.Но знам че към което от двете да посегна,това ще доведе и другото накрая.Затова държа съзнанието си в шах.Не мога да си позволя лукса да пропуша или пропия,защото знам че това ще бъде и края и на семейството ми.А в интерес на истината започнах да гледам на себе си и с по-голяма доза самоуважение.

.....and the grass grows by itself-Basho

Не съм писал 4 дни,нямах възможност.Не пия,десет дни станаха.

И това е едно добро начало Иване.10 дни,но недей да си създаваш фикс идеи да зачеркваш дните,да ги броиш и отбелязваш.Правил съм го и съм се напивал след определен период от време.По-скоро вникни в мисълта че никога повече няма да пиеш,опитай се да потърсиш позитивите в тази мисъл.Например аз лично си взех един молив и химикалка писах какви на брой позитиви ми носи това,всеки ден до полуда си повтарях(едва ли не това мислих по цял ден) че мималото си остава там далеч,алкохолното минало и ме чак едно супер добро,трезво и достойно бъдеще и настояще,ето видиш ли вече не ме е срам да гледам хората в очите когато съм трезвен,няма нужда да говоря от дистанция с тях..помня беше страхотно преживяване да мога отново да се почуствувам като нормален човек,не като малко дете което не знае че котлона изгаря пръстчето да речем(че пиенето води само и единственно към проблеми),започнах да усещам и оценявам сутрините когато не бях пил или не тичах крадешком да си купя 5,6 бири които да изпия преди работа,и да си мисля след това че определи неща ще ме измиришат за пред света.Зашпочнах след време да си правя малки жестове към себе си за старанието че не пия.Но най-вече оттогава се стремя всеки ден да зарадвам с по нещо близките ми,да им сготвя нещо вкусно когато мога,да взема някоя дреболиика на жена ми или детето,да ги заведа я на пицария,я на мак доналдс...и така все с по някоя глезотиийка.Смених си и приоритетите и приятелите.Ако се виждаш и занимаваш с хора които са пияници и пият,няма как да се откъснеш лесно от алкохола.Повечето от познатите ми сега са непушачи и трезвенници.Дори и да пият пият по 2,3 ракии и им се доспива както се казва.Все ги базикам че за толкова по-добре да не пият.Моят коловоз на пиене е друг,и на моменти си мисля че бих сложил в малкия си джоб цяла една компания на маса,ако се развихря пшак като едно време.Но това са само мисли.Не докосвам ни цигари,ни алкохол.Опитвам се да наваксам във духовното,книгите и мислите,начина на мислене.Опитвам се да си изградя праг на търпение спрямо живота и многобройните малки и по-големи гадости които се случват около мен всеки ден.Заживял съм с мисълта че не бива да пришпорвам нещата.Много бавно се променят и при мен нещата,но по-добре бавно,но качественно.Относно живот,работа...И никога не забравям най-простата истина!!!НИКОГА НЕ ДОКОСВАЙ ПЪРВАТА ЧАША И ГЛЪТКА.Гледам хората с деситилетия спорят и говорят и обсъждат казусите от голямата книга и АА принципите.Един стар спонсор ми каза,придържай се към най-простото правило.Никога не посягай към 1та чаша.И мисля че работи превъзходно.Защото и беседи и тиради да изнесеш пред АА аудитория,след като допреди часове си пил и говориш омаян,все тази.Това ми напомня за миговете когато спирах цигарите.Отбелязвах дните,неистово броях ден след ден на малки победи...събирах парите от некупените кутии цигари,защото исках отказвайки ги с парите които бях събрал да си купя нова хоум синема филипс.За 3 седмици горе долу ги събрах(в Норвегия е друг стандарта),и добавих накуп още малко и на бегом отидох и си купих системата за домашно кино.Два дена по-късно пропуших отново.Така че това не е начина.Нито за спиране на цигарите,нито за алкохола.Карах го на проба-грешка и пак проба,докато не осъзнах че се въртя в омагьосан кръг.Накрая разкъсах оковите и поех по друг път,по нов начин.Опитай и ти.С мисълта да дариш и даряваш всеки ден себе си и света около теб с любов и благодарност.И ще видиш че топгава няма да ти е интересно нито да пиеш нито да пушиш.Изведнъж вече тези неща няма да са важни и актуални.Дано да съм ти помогнал.

.....and the grass grows by itself-Basho

Благодаря ти,прочетох набързо че нямам време сега,но определено ми помогна.Вътрешно ги знам тия неща,но все не намирах време да съм по-добър,а трябва,знам.Още веднъж мерси,че ме позамисли.

Моля.То всички вътрешно уж ги знаем алкохолиците,но като че ли твърде м алко осъзнаваме какво губим и какво сме на път завинаги да загубим доката се въртим в омагьосания кръг на алкохола.Твърде малко се замисляме за това,понеже искаме света да се върти около нас.Аз се чуствувам късметлия че най-близките ми не показаха толерантност спрямо моето пиене,МНОГО СЪМ ИМ БЛАГОДАРЕН,защото хората които нямат кой да им меле на главите и да се опитва да им покаже грешките им,хората които си се наливат на воля и умират вследствие на алкохолна интоксикация,мозъчни и сърдечни удари,хората които агонизират без необходимия човек до себе си,те са за оплакване.Може би някога са го имали или са ги имали тези хора,но са ги прогонили със невъзприемчивостта си и с ужасния егоизъм който притежават.Аз успях да стигна до покаянието,плача,съжалението,до безкромпромисният неистов плач и да разкрия и сложа целия си проблем на масата.Така ме посъветваха в АА,така четох в книгите,така и направих.Наистина имах нужда да си призная пред себе си че немога да нося световното тегло на гърба си,трябваше да си призная че колкото и да се опитвах да бъда ПЕРФЕКТЕН ДО ПЕДАНТИЧНОСТ в работата си и в живота и оъношенията,не съм на някакъв вид съзтезание в което единственната цел е да натрупам бонуси и суперлативи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тринайсет дни.Нещо вчера и днес ми е нервно и честно казано ми се пие.Не мисля обаче да се изкуша.

Редактирано от иван на 13.01.12 22:16.

Май такова броене беше правил веднъж...
Изумявам се от упоритостта ти да не потърсиш адекватна помощ.
Ситуацията ми прилича на момента в който рибар отпуска и придърпва кордата,играейки си с рибката,а кукичката се забива все по-силно.
Нали не си правиш илюзията,че си рибаря?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не виждам какъв е проблема просто да не ме четеш,елементарно е.

Проблемът е, че сам не се четеш. Върни се назад и се прочети. Елементарно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите