Поздравления за това, че си направил първата крачка при мен беше много трудно. Години на ред отричах да имам проблем с алкохола, но с всеки изминал ден нещата се влошаваха и ставаше все по лошо и по лошо. В един момент всичко под краката ми се разклати и из неможех вече нито да пия нито да не пия. Немога да давам напътствия и насоки, но мога да споделя за себе си, за моя кошмар който не е по различен от съдбата на събратята ми и сестричките ми от АА. Преди да си дам сметка колко ми вреди алкохола започнах да губя ценни неща в живота си. Няма да забравя колко безпомощна се чувствах, объркана и срама който трябваше да преживея като обявя себе си за алкохоличка. Приятелите ми, семейството ми всичко.... Но аз нямах избор вече или имах : да продължа да пия и бавно да вървя към сигурна гибел или да искам от цялото си същество този ад да спре, да бъда щастлива със себе си. Избрах второто. АА и програмата ми помогна, четях и говорих със събратята си. Ден по ден разбирах все повече и повече за болестта ми - алкохолизма - коварен, объркващ , свемогъщ. Опитах се да намаля количеството алкохол, опитах се само на обяд да пия по бира с приятели и обяда, но винаги водеше до едно иш също първата чаша - до още и още ... Отчаяно се нуждаех от помощ и я получих от събратята си. Получих подкрепа и разбиране. Сдобих се с много приятели които ден по ден ми помагаха със своя опит. Приех идеята ден за ден и така вече една година и два месеца. Само днес . Днес се събудих трезва, със спомени от изминалата вечер, с идеи за деня и благодарност за всичко което ми се случи. Живота ми се промени изцяло. Спряха скандалите в къщи, обидите , лошите думи които бълваха и нараняваха. За мен АА и програмата беше единственото спасение и Благодаря , че го открих и го приех с отворени обятия но аз нямах избор исках да остана жива и да видя децата си как растат.

Желая трезвен ден на всички .

Извинявай,ако те дразни това,което пиша,не насилвам никой да ме чете...

Ти всъщност каква помощ търсиш - искаш да спреш или таиш надежда, че някой ще ти даде формула за това как да си продължиш да пийваш, но контролирано, по малко? Аз опитвах : да намалям количествата, да пия само определено количество, да сменям твърдия алкохол с по-лек, да пия само вечер... За кратко успявах. Но неминуемо идваше момента, когато се напивах до безпаметност. На финала пиех, "без мезе" както ти казваш, от сутринта. Единственото решение беше пълното въздържание. И понеже беше много стряскащо това "за цял живот", приех идеята "само днес не посягам към първата чаша". И по-лесния начин е да го правя заедно с други алкохолици, такива като мен. С две думи - намерих си мястото.

Споко, тук всички сме с никове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Xeлинa на 16.03.11 12:58.

знаех си, че трябва да напиша още нещо. никак не ме дразни това, което пишеш. нямах нищо подобно предвид. и понеже сам виждаш ефекта от писмената (единствено) комуникация, т.е. липсата на добър ефект от доброто намерение, та да ти кажа какво мисля, и ти го казвам, защото също съм алкохолик - няма как да стане без директно и лично общуване, точно обратното на това, което постигнах аз с пиенето си, а то е пълна изолация. не ме разбирай погрешно, това, че пишем тук не ни прави по-малко изолирани. човек трябва, не компютър. казвам го и за двама ни

няма как да стане без директно и лично общуване, точно обратното на това, което постигнах аз с пиенето си, а то е пълна изолация

Много точно казано. Не само ти и аз достигнах до пълна изолация. И почти всички алкохолици достигат до нея, независимо дали продължават уж да са сред хората. Когато пиех в компания, много пъти пак се чувствах самотен и имах усещане, че сме само аз и бутилката. Търсех хората, защото се чувствах самотен, но ги търсех, за да пия заедно с тях и пак оставах самотен. Когато алкохолизмът ми се влоши съвсем, хората започваха да ме отбягват, защото не искаха да бъдат на една маса с пияно прасе.
Никога няма да забравя колко обидно ми стана, когато отидох в един къмпинг на морето, където момиче от нашата студентска компания щеше да празнува рождения си ден. Тя не ме беше канила и като ме видя се намръщи и каза: Ти сега ще се напиеш и ще ми развалиш рождения ден.

Аз бях от алкохолиците, които искаха да пият с хора, макар че много често пиех и сам. Други алкохолици се изолират напълно и си пият сами. Те поне се излагат по-малко. Макар че какво значение има колко ще се изложиш, когато си тръгнал да се самоубиваш пиейки.

Относно изолацията...де да знам,но мисля че не съм се изолирал от хората.Инак пия сам почти винаги и то прад компютъра.В компании съм много рядко,но там винаги пия по-малко,никога не се излагам.То и в къщи ако ме погледне човек почти не ми личи,то не е за хвалене де ама...Забелязвам обаче връзка между седенето ми на копа из чатовете и т.н. и пиенето,а именно че приповдигнатото ми настроение от виртуалното общуване(или пък потиснатото,защото и така се случва понякога) вдига количеството и бързината на пиене.Просто чашката става празна доста бързичко...Но и зависимостта към нета е голяма,така че нещата се заплитат още повече...
Някой по-горе ме пита наясно ли съм какво точно искам...ми да си призная честно засега не смея да си мисля за пълно спиране,а поне за невсекидневно пиене,да речем няколко пъти в месеца само с някой приятел и малко количество.
Относно необходимостта от лично общуване пак казвам,нямам възможност,живея в отдалечено селце и не става.
Лека вечер на всички,благодаря ви че ме подкрепяте:)

Здравей Иване,на 38 години съм и съм алкохолик.Колко време съм пил,какво количество ,как,къде,защо,с кого....до къде ме доеведе пиенето,какво изгубих,как съм се чувствал....,не е толкова важно.Това е описано в историите на огромната армия от алкохолици,а и аз мога да добавя нещо с размерите на двата тома на "Война и мир".По-важното за мен е ,че от едно известно време не пия,днес съм трезв и се чувствам добре,за утре не знам.Затова само ще споделя с теб някои от добрите "новини" които получих и благодарение на тях днес не пия и май нямам желание за това.1.Изход наистина има-това е Програмата на Анонимни алкохолици описна в книгата"Анонинмни алкохолици",която е достъпна и в интернет,срещите, разговорите,беседите,споделянето на опит,сбирките с хора които имат този проблем.2.Алкохолизмът е нелечима болест, толкова ужасна,че се намира отвъд границите на човешкото въображение,но човек може да води нормален живот до края на дните си спазвайки няколко прости условия.3.Ако си истински алкохолик отпада опцията за някъкво контролирано пиене,отпада възможноста да пиеш алкохол въобще.4.Животът без алкохол,спазвайки няколко простички правила,не само че е възможен,но може да те отведе в една чудесна страна,за чието съществуване може би дори и не подозираш.Самият аз я изследвам всеки ден,но тя е огромна,а аз съм просто човек и мога да правя само малки стъпчици,но за сега е достатъчен малкия лъч който пробива непрогледния мрак.Желая ти искренно успех.Ако искаш остави някъкъв email ,там мога да ти споделя малко повече от моя собствен опит.

Toва с компа и пиенето ми е до болка познато. Влизаш в някаква виртуална реалност подсилена от алкохола и филмът става безкраен и повтарящ се. Това е "чудесен начин" да се отделиш от реалността докато в един момент тази зависимост те обладава изцяло. Нормалните човешки емоциите се подменят със самотни виртуални такива. Аз лично не съм се справил с интернет зависимостта, от алкохола засега "почивам" близо 2г. Бях стигнал до етапа "с пиене зле, без пиене пак зле" и просто не виждах изход от тази безпътица. Благодарен съм на хората с които общувах и продължавам да общувам, че ми помогнаха да се справя с този огромен проблем. Никога не съм вярвал, че е възможно да спра пиенето, получих възможност да се справям с проблемите без помощта на алкохола.

Знаеш ли, и аз до време си мислех, че не съм в изолация. Работя с доста хора, а и близките ми и децата ми бяха около мен. Казвам около мен, защото уж бях там, но не присъствах. Отношенията ми с тях се свеждаха до "много ви обичам, но ме оставете на мира". Потопена в моя си свят - бутилката, цигарите, интернет и филмите в главата.
Относно еуфорията и подтиснатостта - основно в тия две състояния си живеех. И нали се сещаш, че колкото по-силно се залюлее махалото към плюса след това със същата сила отива и към минуса. Сега опитвам да държа средата.
В компании и аз пиех малко. След партито обаче се довършвах вкъщи. Самия факт, че го правех , за да не се излагам е трябвало да ми говори, че нещата с моето пиене не са били съвсем нормални.
Опитай това, което си решил-контролирано пиене.
Ако видиш, че не става - пиши.
Тук все ще има някой трезв алкохолик, който би могъл да ти е полезен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите