Единайсти ден.Днес брах едно грозде и доста често си мислех за бъдещото червено вино....все пак по чашка вечер мисля че е нормално...Инак нормално се чувствам,но тежестта в дясно на корема се обажда .Пия някакви хапове за черен дроб,но явно доста се е увеличил.Имам усещането,че съм спрял преди месеци...

"Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта."...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Желая на всички алкохолици,още един спокоен,трезвен ден и Бог да е с вас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дванайсет дни.Факт е,че сравнително леко преживявам непиенето.Може би и семейните проблеми тия седмици ме отвличат от мисълта за алкохол.Може би ще разочаровам някой,но днес правих вино.Далеч съм от мисълта,че това ми спиране е завинаги и окончателно,но факта,че го понасям така леко ме окуражава за бъдещето.

Поздрави Иване, за дванадесетия ден трезвост.Лично аз преди десетина години издържах 167 дни без алкохол.Вярно взимах през този период разни кафяви,белички ,розовички хапченца,предписани от психиатър,имаше и с зелена рецепта, ама това беше щото бях нервен нещо.Имах житейски проблеми.Иначе не пиех де...После ми дойдоха едни гости пих една мента и не можах да спра десет години .Пиех всеки ден.През тия години ми се случиха куп интересни неща,как оживях не ми е ясно.Последната година нито можех да пия, нито да не пия,щото бях на границата на полудяването,добре че краката ме заведоха на сбирка на АА в града където живея.По това време здрав разум нямах,частица от него се върна едва след няколко месеца трезвост,с помоща на програмата на АА.Но ти може да не си като мене де...Така ,че продължавай с експеримента.Лично аз съм ти фен.Не се отказвай и пиши тука ,споделяй.......

Редактирано от nowwe на 31.10.11 14:52.

Здравей nowwe,благодаря,че споделяш опита си от миналото.Аз далеч не мисля,че ще издържа 167 дни,а честно да кажа не ми е и цел.Просто искам да пия рядко и с удоволствие сред приятели.Четейки те се замислих...май аз съм по-зле от закоравял алкохолик.Защо ли?Ами чисто и просто имам граница при която спирам да пия,не се наливам безконтролно.А това е лошо,щото така карам години всекидневно и се тровя,а положението ми не се променя.Колкото до това,че си ми фен,усмихна ме,едва ли съм толкова велик,че да ми се възхищаваш.Допускам ,че е леко иронично

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност Иване,не влагам ирония в това че съм ти фен.Имах пред вид,че имаш смелостта да споделиш тук проблема си,да потърсиш решение,да четеш,да пишеш да слушаш,да се бориш,да потърсиш помощ .....За себе си само за днес аз намерих изход с болестта алкохолизъм от която съм болен.Но преди да го намеря осъзнах ,че съм безпомощен пред това чудовище,че сам няма да се справя и потърсих помощ.Всъщност дълго време се лутах,но я открих.И искрено се радвам когато някой поне има смелостта да се бори ,да си признае,да осъзнае,че има проблем.А дали ще успее не зная.Алкохола е както четем в началото на всяка наша сбирка коварен,объркващ,всемогъщ....И аз изобщо не го подценявам, това е страшен противник,който моите човешки силици не могат да преборят,но изход има...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Две седмици.Много е тъжно когато си оставен от най-близките си да се бориш сам.

Шестнайсет дни.Днес отново се замислих струва ли си да ги броя и описвам тук.Кому ли би помогнало или интересувало това...Така или иначе ще дойде ден,в който ще пия и какво?Ще се намери някой дето ще каже - ето,казвахме ти,че не става така.Не,че ме притеснява толкова това де,аз правя всичко заради себе си,опитвам се да се изучавам доколкото мога.
Инак "експеримента" както го нарекоха някои върви добре,с всеки ден ставам по-усмихнат и позитивен,но там някъде си стои онова желание поне за една чаша хубаво вино за отпускане....може би след време ще успея да постигна това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На твоето положение с притеснение, че имам проблем с алкохола бях точно преди 2г и половина. Точно от толкова се опитвам да мина с пустата чаша вино за отпускане понякога и те уверявам с цялото си сърце, че не става. Да, веднъж минава номера, минава и втори път. Може и месец-два така да минат, и след това неусетно, някакси, лека-полека се връщаме на изходна позиция. Милиони са опитвали преди нас и не става. Ама ние не можем да чуем и да разберем, а трябва да се убедим лично. Стискам ти палци скоро да се убедиш.

И аз си мислех ,че съм много луд,ама то имало и много по луди от мене,самоконтрола му е майката Филантроле и най вече волята нали така,сега ще си го запиша,че вече не мога да помня.


.......and my dick grows up by itself-zaprian