Явно не съм бил разбран правилно.Няколко пъти по-напред писах,че засега не мога да мечтая за пълно спиране,а поне за намаление на големите за мен количества....
Ако напиша сега,че искам да опитам без АА,ще ми се напомни,че тук пишат и четат много хора и все някой ще има полза....затова не преча на никой да си изразява мнението и позицията.
Ако някой се е засегнал,че не съм уважил съветите му,моля да ме извини,но...не съм искал да се подигравам с никой.
Моля да приемете,че темата оттук нататък ще бъде своего рода моят онлайн дневник,в който ще споделям моята борба с проблема.
Мисля,че имам своето право...

Пиши си, Иван:-) Аз ще те чета:-) И аз го спирам без АА. Трудничко е, ама не е невъзможно:-) Е, струва ми се, че тия бирички ще те подхлъзнат, ама знае ли човек. На мен ми трябват още ден-два да минат само нощните кошмари и после се надявам да стане по-леко. Ама пък тогава става по-трудно да устискам:-)

Аз нищо нямам срещу тебе.Ти казваш че пиенето ти е извън контрол нали така,обаче тази илюзия че ще намалиш и ще пиеш като нормалните хора е един голям сапунен мехур,дори и да успееш ще е само за кратък период и после си пак в лютеницата.Аз също не следвам АА традиции стъпки и т.н.и това не е форум на АА тук макар че основно пишещите са от АА и това е нормално защото е доказано успешна практика и хората се спасяват.Давай смело и когато стигнеш до лудниците и психиатриите ще разбереш че има още неподозирани ДЪНА все по дълбоки.Както и да е желая ти да се спасиш.Ще цитирам един друг съфорумец който ме впечатли с фразата -(на човек можеш да му вземеш нещо насила,но насила не можеш да му дадеш-)

Успях да изпълня главната задача за днес-а именно никакъв твърд алкохол.Само 2 бири за деня...направо невероятно.Определено съм доволен от себе си:)
Общите ми впечатления-лека нервност,малко депресивни моменти,но има и други причини за тези ми състояния.
Връщайки се от работа пообед ми се мярна в главата изкушаващата мисъл да цапна нещо твърдо,но лесно се овладях :)
Вечерта се пораздвижих-малко спорт.Мисля да почна някакви упражнения за да си уплътнявам многото свободно време,а и за стимул към по-здравословен живот.
Толкова за днес,лека вечер на всички,борбата продължава....

Ей тук ти е най-голямата заблуда.Като гледам сме и набори май,и аз съм на 38.И аз си мислих че само с няколко ще мога да карам всеки ден или през ден без да се забелязва.Ами нали след няколко месеца макс. започвам отчаяно да бленувам да се напия без значение в колко през деня или дали на работа или някъде другаде,защото двете,тите,или 5,те 6,те бири не са били достатъчни за деня.Ние сме като наркоманите,никога не ни е достатъчна дозата.Значи тая глупава грешка я правих 3,4 години наред.Да не говорим за тоновете дъвки и бонбонки из джобовете по цял ден.И отова че с хората разговарях на работа от минимум метър и половина разстояние за да не им замириша.Защото ако в бг пиенето по време на работа се толерира,тук не е така.Навъртях адски много черни точки заради алкохола,на всички възможни нива.Един път ме пратиха в друг град на преглед заради хронично заболяване.ООО,че то рай бе.Жената отиде на работа,заведох малкия на градина,и като притичам до магазина,преди да тръна с рейса към гарата в града,бях ударил няколко бири.На автогарата има магазин за твърд алкохол,взех си 750мл уиски,от по евтиното.Преди да се кача на влака обаче си взех и от хранителния магазин още две бири за изпът.Като слезбах в града в който отидох,буквално се ступах от влака.В 11 часа сутринта.В една локва.После докато намеря болницата по път си цуках от шишето.Жената пише,звъни,аз не дигам и не пиша,нямам батерия.Надявах се като изпия 5,6 кафета до 2 часа до лекаря следобяд да съм се оправил.И като повърна.Влязох при лекаря ни жив ни умрял.И се бях опикал целия.Ествственно се обади веднага на моята лична и стана каквато стана.Нямаше смисъл да лъжа и да се крия повече.Ревах като малко дете пред лекаря да не звъни на детските служби или бърза помощ,че оттам и ченгетата могат да дойдат...с две думи осрах се страхотно.А часа и срещата беше от особенна важност за решаването на положението ми занапред.Пиех от мъка че нищо не върви както трябва,че нямам здраве,че се бъхтим в чужда държава,че губя бг гражданство заради тукащното.Пиех че проклятието алкохол ни кара в рода поколение след поколение,че няма вадене от матрицата.На няколко пъти ми е идвало да се обеся,минаваха ми мисли за самоубийство.Я да си окача въжето на работата(защото мразих работата си и шефовете си и не виждах переспективи без здраве изобщо занапред),или пък да скоча от някоя висока сграда.Ти виждаш ли се в картинката?За добро всичко се размина.Работя все още пак там,жена ми не се разведе с мен,намерих сили и път към АА и към себе си.И това след пиене само по едно две.УБИИ ИЛЮЗИИТЕ В себе си и УГОВОРКИТЕ.Трябва ти пълно въздържание и сбирки на АА.Отиди и потърси помощ още днес.Ще се моля за теб.Извинявам се ако съм бил груб в постовете си към теб!

.....and the grass grows by itself-Basho

Спах неспокойно тази нощ,но едва ли има връзка с намаляването на алкохола.По принцип цяло лято съм така...Събудих се обаче в кондиция,която не бях усещал от години.Сякаш някакъв товар беше свален от плещите ми.Лекота,свежест.....
Не усещам някаква кой знае каква абстиненция....е не че не си мисля честичко за шишето...
На обед с обяда глътнах една бира,довечера ще видим дали ще има още една.
Това е засега,лек ден на всички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С интерес следя експеримента. Може би ще успееш да се научиш да пиеш. Аз не можах след дълги години опити. Сега като се замисля - всичко пак се е въртяло около алкохола. Да се науча. Днеска колко ще изпия, какво ще изпия, как ще го изпия. Само и само да си пийна нещо. Центъра на живота ми. Такава заблуда. Най-важното нещо в живота ми - алкохола. Цялото ми мислене и енергия отиват там да се уча да пия, да успея да пия, да не се напия, да мога да пия само една бира, или само две бири.
За първи път се опитах да го направя този номер още на 22 години и половина. На толкова бях. За първи път почнах да се будя сутрин с неопределен страх. Ужас дори. Не знаех защо, не знаех откъде, нямаше причина. Събуждам се и изпитвам ужас. Не можех вече да се съсредоточа, не можех да чета и да помня, страхувах се да се явявам на изпити. За мен това беше шокиращо, защото не съм имал такива проблеми дотогава. Живеех с чудесно момиче, но сега разбирам, че алкохолът направи избор тя да я няма в живота ми. Не аз избрах това, а алкохолизмът ми. Той вземаше решения. Аз се учех да пия и да ми е добре. Хич не ме интересуваше друго нещо или друг човек. Тя ми пречеше. Жената трябваше да се грижи за мене. На мене ми трябваше жена, която да ме отглежда. Или поне да няма изисквания. Аз бях важният. Аз имах важни работи. Да се уча да пия и да се спасявам. А тя имаше изисквания от мене. Да работя, да й дам сигурност. Как може подобна наглост. Да мисля за някой друг, а не за себе си. Тя знае ли ми положението на мене. Мисли ли за мене. Обича ли ме изобщо. И пътищата ни се разделиха.
Тя беше първият човек, който ми каза - ти изобщо не трябва да пиеш, трябва да спреш да пиеш, ти изобщо не трябва да пиеш. хаха. Ние какви проблеми имаме, а тя седнала да ми говори за пиене. И то изобщо да не пия. Откъде изобщо й хрумна това. След около месец пиене, бягах при брат ми да ме спасява. Там реших да намаля пиенето. Около две седмици пиех по около двадесет грама на вечер. Ей така за компания след работа. Със салатата. Не ми хрумваше, че е възможно да не пия. Това го нямаше в уравнението, което бях начертал. Усещах смътно, че ако пия повече от двадесет грама, няма да мога да спра. След две седмици се скарах с портиерката в общежитието и това беше един добър повод да се скарам и с брат ми и след това да отворя крана. Така се подкарах, че пих около седем години до следващият опит за намаляване. Може би следващото беше опит да спиране, но временно. Но това е друга история. Първият ми опит за намаляване свърши със скарване с брат ми и неговорене с него четири години. Ама брат ми. Аз се уча да пия. В уравнението ми пиенето винаги присъства. Пиенето е константа. Брат ми е заменяемо число. Може да го има, може да го няма. Само за себе си съм мислил, естествено. Всъщност съм си мислил, че мисля за себе си. Мислех основно за пиене. Как да пия, колко да пия, колко да не пия, как да се науча да пия, този път кога да почна, до кога да удържам, кое първо да пия, бира или вино, после ракия. Естествено, че имах периоди само на бира. Периоди само на вино. Периоди само на мента. Периоди само на водка. Периоди само на ракия. Периоди само на мастика. Периоди само на облак със сметана - сто мастика, сто мента, две сметани и бира. Голяма бира с облака. Период само на данска. Период само на водка с бира. Период само на десет текили, водка и бира. Период да почвам на обяд с една малка ракийка преди обяда. Период да пия само по една капачка водка от шишето в шкафа. Период да пия сутрин в събота и неделя, че да не ме дразни жената. И то не да пия - ами да отпарям по един гълток, защото имах четири точки в апартамента, в които шишето беше на една ръка разстояние. Период да пия само в компания. Период да пия само у дома.
Период, в който всеки ден се заклевах, че повече няма да пия. Период, в който се заклевах, че днеска ще изпия само една бира. Период, в който се заклевах, че днеска ще изпия само ракия и половина със салатата преди вечеря. И само една бутилка вино с вечерята. Период, в който си лягах с десет книги и решението да не пия изобщо. Четях до сутринта, без да знам какво чета.
И така нататък и така нататък.

"Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта."
Много пасва - Книгата Анонимни алкохолици, глава Трета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Втори ден минавам само с две бири,като тази вечерната можех и да не я пия,ама айде да не режа отведнъж...
Чувствам се добре,не усещам прекомерна нервност или раздразнителност.Даже изпитвам малко гордост ли да река,като гледам да се наливат покрай мен,че не се изкушавам засега.
Лека вечер ви желая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес отново успях да мина с две бири.
Впечатления от деня-физически много добре се чувствам,психически горе-долу.Следобед малко депресивно състояние,породено и от други причини.

Благодаря ти, че споделяш как вървят нещата. Дано да не си алкохолик, защото ако си алкохолик почти неизбежно е валидно ето това:
"Ние алкохолиците сме мъже и жени, загубили способността да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава."
Глава трета от книгата Анонимни алкохолици

Всички от нас имаха такива периоди в живота си, в които контролирахме или се опитвахме да контролираме пиенето си.
Аз това нещо съм го правил много пъти. Един бирен период, който продължи може би повече от месец. Един винен - само естествени вина.
Но в един момент се натрясквах до такава степен, че дори не помнех как съм се озовал, където съм се озовал.
Запомни ги тези моменти на "контролиране", защото ако си алкохолик - болестта е прогресираща. Не можем да си възвърнем контрола.
Но е възможно да не си алкохолик. Благодарен съм, че споделяш опита си. Това ще ни научи на много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите