Моля, помогнете ми... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Иване,
в момента мозъкът ти е подгизнал от алкохол и се дразниш от всички и всичко.
И аз бях така. Питах се какви са тия от АА, дето ще ми казват, че имало изход, но само те го знаели. Тръгнах на АА с голяма доза лицемерие, не за да се откажа от пиенето, а защото смятах че само там мога да науча начина да започна да пия контролирано. (Мислех си че това е разковничето и смисълът.) Ходех около месец на сбирки. Да, като всеки неизтерзял алкохолик се дразнех от мантрите и повтарянето колко са благодарни и как висшата им сила ги спасявала (слушах без да съм съгласна с всичко, но яростно попивах всяка казана дума).
След като се наслушах на смразяващи кръвта пиянски истории, приключили в лудница, токсикология или на гробищата си казах – тия тук наистина са луди за връзване и са си баш алкохолици. Аз не съм посягала на живота си (и на ничий друг) нито веднъж, нямам кой знае какви бели петна, не съм забърквала чак такива каши, значи изобщо не съм от техния отбор, кво ми се слагат. Имам проблем с алкохола, да, сериозен,обаче ако прихвана туй онуй от учението им, ще го вкарам в употреба и ще му хвана калая на контролираното пиене.
И почнах пак по малко. Бях решила този път само женски питиета в женски компании – коняче, бяло вино, бейлиз. Порках си и преди сбирка, едва успявах да спра два часа преди да отида. После след сбирка у дома пак си вадех виното „за готвене” от под мивката и си карах както аз си знам. За месец се върнах в изходна позиция, че и качих дневната доза. Обаче някак си преодолявах срама и страха и ходех на сбирки. Аз си мисля, че това ме спаси. Малкото здрав разум, който ми беше останал или каквото влизаше през едното ухо, успя да намери мааалко почвица и след време срамежливо да покълне.
Стана изведнъж чудото. Не знам как, без рационално обяснение. (Изкушавам се да употребя и двете неща, които идват естествено след като няма рационално обяснение, но ще ти ги спестя, за да не се дразниш и да ме дочетеш докрая.)
Трезва съм вече 4 г. и 4 месеца. Как да не съм благодарна на АА, че там се отървах от отровата, която беше взела духа ми, здравето, целия ми свят?
Затова и всички тук, дето все повтарят колко са благодарни, го правят. От сърце го правят, Иване.
След време, когато ти пишеш такова писмо на още страдащия алкохолик, и те ще благодариш от сърце. Но сега няма как да го разбереш, просто се опитай да приемеш, че съществува.
Когато започне да идва трезвостта, очите, умът и сърцето се отварят за много неща, които пиещият алкохолик не е и подозирал, че съществуват. Едно от тези неща е благодарността. Друго нещо от новите богатства е да споделяш с все още пиещите алкохолици как си се отървал и да им помогнеш да излязат на светло. Затова толкова мъже и жени тук отклихнахме на зова ти за помощ. Защото помагайки на теб, помагаме на себе си.
И аз изревах първо в този форум през есента на 2006 г.
И ти сигурно като мен си дал на търсачка „алкохолизъм” и „лечение от алкохолизъм”. И сигурно преди да почнеш да пишеш тук си прегледал и проучил задълбочено какво се предлага като лечение на пазара. Не е баш като да не знаеш. Видял си че възможностите не са чак толкова много. Вероятно колкото и да си бил пиян четейки за „начините” все пак си отхвърлил лечебните треви, билки, заклинания, разваляне на магии и пр. (добре че май у нас не правят „закодиране”, а може и да правят, не знам, май вече и есперал не зашиват откакто сме в ЕС) И, както ти каза и Гого, са останали докторите и АА. Първото е много скъпо и без сериозни гаранции за дълга ремисия, второто е безплатно и ако толкова ти е неприятно да се изтъкват преимуществата му – най-малкото виждаш хора, завърнали се от ада, непиещи години, десетилетия и живеещи нормален живот без хапчета и алкохол. (Моят определям не просто като нормален, а като щастлив).
Може би и докторът щеше да ме научи как да не пия, макар че не си го представям дори хипотетично...Защото обикновено след посещение при джипито, което ме убеждаваше да спра изобщо пиенето, защото показателите ми са много лоши и се чудеше откъде пък толкоз много ацетон имам в мен, аз след поликлиниката си купувах бомбичка и си връщах самочувствието веднага. И на психолог съм ходила преди 15 г. Той ме попита какво мразя да правя. Казах –да гладя. Той ми заръча след всяка нерегламентирана глътка алкохол да почвам да гладя. Можеш ли да се сетиш колко тона дрехи съм изгладила....
Прав е Алкажа. За лечение на гангрена няма много начини. Все е рязане. Може трионът да е различен и упойката, обаче начинът е един. Алкохолизмът е смъртоносно заболяване, ако не го лекуваш – умираш.
Лекарят лекува тялото. С хапчета и психотерапии.
АА лекува душата, пък тя като е здрава и тялото се възстановява. Лекува с простички рецептички – не лъжи, не бъди алчен, приеми хората и нещата каквито са, спри да се изживяваш като Бог, бъди безмилостно честен към себе си, извинявай се за грешките си, прощавай, бъди благодарен, помагай винаги когато можеш, не посягай към първата чаша...
Само за себе си говоря – за мен, хроничната алкохоличка, нямаше авторитет, който да ме откаже от пиенето. Ако ще да бях ходила при най-голямото светило в областта на зависимостите, сигурна съм че пак щях да пия, ей така напук, той ли ще ми каже на мен. Щях да пия така наречените хапчета против алкохолизъм с водка, както правех с хапчетата за кръвно. (Само за протокола, Иване, ако не си разбрал, хапче против алкохолизъм няма.)
В АА никой не се опитваше да бъде авторитет, за такъв те бяха избрали Някого, който нямаше физическо измерение и не присъстваше телом на сбирките... На мен това ми допадна. Беше ми по-лесно да се доверя (доверието дойде по-късно, в началото беше просто допускане) на имагинерна Висша сила и вярвам или не да следвам понякога на сляпо стъпките на програмата. Само защото виждах пред мен гърбовете на останалите, които катереха същия склон. Някои падаха и не се връщаха. Други почваха отново и тогава те виждаха моя гръб пред тях.
Най-многобройните и досега катерят, виждам гърбовоте им пред себе си. Вярвам, че тук, сред тях съм защитена и искам да продължа напред.
Благодаря ти, че изчете дългия ми пост.

Здравей Иване,
исках тогава да ти пиша ти лични, защото
не обичам да публикувам постове с грешки, а нямах много време .
-Това ти бях писала на 04 май 2011-
пращам ти го сега, защото тогава не можех да си вляза в профила си

АЗ САМАТА ТъРСИХ ПъТЯ БЕЗ БОГ И БЕЗ СБИРКИ НА АА...
Много е трудно , но може,
Аз съм вече година и месец чиста.Не знам колко точно.

Пиша ти , защото ми се иска да ти помогна, знам че не мога, но искам да опитам.
Аз продължавамм да чета във форума, но не пиша...
Бях спряла да пия (с голяма мъка) , и пак бях започнала.
Моите изводи:
( от личен опит и от АА)
Такова нещо като контролирано . т.е. малко пиене, само 1 чашка, само навън и не в къщи, за мен няма.
Тотално спрях.Даже оцетът ми е съмнителен и минах на лимонов сок за салати.Безалкохолната бира-опасно!!!
Нищо , даже и тирамису и всякакви десерти с алкохол съм си забранила.
Дори есенция на коняк, каквото и да е.Знам, че мога без това.
Не си заслужава да рискувам отново тоя ад.
Знам, че следващия път ще бъде последен.
Алкохолът е удоволствие, но не за мен.На мен ми е забранено.Аз си го забраних.Нямаш шанс с това , което си мислиш-по-малко, контролирано и т.н.
В къщи има постоянно бира, шампанско и друг алкохол – мъжа ми е пияница, пиянде.Не ме изкушава, не ме привлича.
Този път УСПЯХ -Въпреки мъжа ми и неговия алкохолен склад успях. АЗ успях.Нямаше друг изход.Положението беше трагично, ужасно, неописуемо.Намерих му цаката , дето се вика.
Успях, но за някои неща е много късно.Загубих човека, с които можеше да бъда щастлива.С моето пиянство го отблъснах и не ми остава нищо друго освен да си вегетирам тук при моя алкохолик.
Трябва да се изнеса от тук, а не мога да си го позволя финансово.Тук в Г-я е сложно.Страхувам се да изляза сама на квартира.Като че ли има какво да губя.
Финансово не мога да се оправя сама-последица от пиянствата ми.Занемарих работата си.То и с усилия, в моята област няма много работа и парите са малко.
На 40+години съм.Бях хубава, сега имам бръчки под очите от алкохола.Белези по лицето и тялото от зверски падания и чупене на кости.Всякакви поражения.Не мога да се надявам на професионално развитие и израстване, освен ако не преборя депресията.Вече ми писаха, че май без хапченца няма как да стане номерa.
Мислех си , че като спра пиенето, и ще стане по-добре, но съм се излъгала.Нищо не се подобри.Разбит живот, пропилени шансове.И никаква надежда.Трудно ми е да стана сутрин и да се радвам на живота.На какво ли?Никаква надежда вече за дете и истинско семейство.

Иване-Взимай мерки докато не е станало късно.
Някои неща са безвъзвратни.
Преди няколко дни се помолих на господ да умра. Не искам да живея.Всичко изгубих.Късно е.Нямам надежда.
Остана ми единствено брат ми , които ме обича и подкрепя, въпреки, че и с него съм се държала непростимо.Само заради него не си слагам край на живота.Не искам той да страда.
Повярвах в Бог и във Висшата Сила и без АА.
За мен е късно!
Аз и да искам не бих могла да ти помогна.
Само Ти....можеш.Никой друг не може да ти помогне.
Доколкото разбрах от написаното от теб, ти още нямаш фатални последици като мен.
Добре е че търсиш помощ.Пожелавам ти да я намериш.В теб самия.Тя е там.Трябва като Барон Мюллхаусен да се хванеш сам за косата си и да се изм"кнеш от блатото.Как ще го направиш не знам.Строго индивидуално е , и както за всичко стойностно в живота, и за това трябва да се бориш.Трябва сам да се надхитриш.
Аз не вярвах и в спонсори и в сбирки ,и накрая в нищо.Бях се предала.Вечер заспивайки, си обещавах от утре да не пия.Последните месеци ставах и след първото кафе следваха бира, а после шнапс или рамацоти.По 500 мл. твърдо гориво дневно и по много бира.За красота 30-40 цигари.
Прекъсване, по-точно избягване на всякакви социални контакти.Бях постоянно пияна, как да си говоря с някой.Ако исках да си припомня някой тел. разговор, имах бели петна.Изключвах телефона.
Започнах да получавам много често бели петна, даже и когато не бях пила.Това ме ужаси.Заради това не ми е никакво изкушение алкохола.Искам АЗ да съм господар на мисълта ми, а не алкохола.
Имах чувството, че той ме командва, сякаш съм му робиня и че той, алкохолът ме прави все по-тъпа и по-тъпа отколкото съм.
Като вземем предвид , че не съм кой-знае колко умна, ами то след алкохола нищо не остава.
Бях се предала.Имах дълбока депресия и я отдавах на алкохола.Вече година и повече не пия, но депресията не намалява, става по-зле.Не вярвам, че лекар може да ми помогне.Вземам направление за психолог, но после не си правя час , а отлагам и така от години.Цигарите ги отказах преди 2 месеца.И те са зависимост като алкохола.Дълго търсих и за тях начин да ги спра. Намерих го тук , в Алк-Зав. форума, четейки историята на една съфорумка.Тя беше писала, че близките и я пращат в клиника.Помислих си , че това няма да и помогне, че само тя може да си помогне и тогава се видях сама колко съм на грешен път.Аз бях си набавила книгата на Алън Кар - Не пуша , и това ми беше слабата надежда , че може да успея с отказването.
Вече се изморих.Ще се радвам ако пишеш.
Успех! Само не се предавай.

извинявай за грешките, но ми е много сложно с кирилицата
До скоро!

03 Юли 2011

вчера и днес доста писах, уморена съм
Вече се включих във форума, след дългото мълчание.Аз отивам утре в АА.
Пазех го като последен Шанс.