Здравей, Иване обръщам се към теб, защото това е твоята тема. Хареса ми мнението на Харакири, тя си разказа историята без да налага мнения.
И аз пиша тук, по точно чета повечето време напоследък, защото не ми се спори. Няма да излезеш на глава с хора, започнали Програмата, за тях това е единственото спасение. Вярвам, че е така, но за хора, които нямат друга алтернатива, за хора, които са опитали всичко друго.
Аз, а и ти както те чета, не сме сигурни, че нещата са толкова "черни". И търсейки помощ тук попадаме на "стена" както каза ти на Алкажа в едно твое мнение.
Може би не сме узрели за АА, а и може да не можем да се идентифицираме с тях.
Аз пия от 15 години, не всеки ден, предимно вечер и то не всяка. Потърсих помощ , защото понякога пиенето ми излизаше извън контрол, и съм се замисляла, че това не е нормално, пила съм и сутрин "за оправяне", което е било инцидентно. Но винаги щом съм писала тук ме налазват, че съм алкохоличка и няма друго спасение, освен АА.
Ходила съм и на сбирки, почвала съм и Програмата и съм броила дните без алкохол...
Поне за мен не е това решението. С днешна дата си пия, умерено го докарвам, не пия, когато не ми се пие, без да "стискам зъби от зор", както го описват, няма такова нещо. Но някой ще скочи и ще каже, ако си алкохолик, това не е възможно...Възможно е, отговарям на всички критерии за алкохолизъм, ама на всички, без изключение. И се справям, не без помощта оказана ми тук, разбира се, за което съм благодарна на всички!
Искам да кажа, че писането и четеното в този клуб за мен поне е достатъчно, а може би и за теб Иване е така, както те разбирам. Не е нужно веднага да се втурнем на сбирки, и Програма да почваме, и спонсор да си намираме, и да броим в екстаз колко часове и дни не сме пили. Лично мое мнение е това, разбира се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря:)

Хм, точно нещо такова си мислех, преди да отворя темата да видя какво е новото мнение - твоето.

Отива грозното пате при лебедите и пита:
- Що съм такова грозно пате?
- Ти си лебед, бе! Я да се стегнеш и да тръгваш с нас!
- Ама аз като се гледам във водата, май не съм точно лебед...
- Лебед си лебед. Недей да спориш. А ако не си лебед, кво правиш тука? Айде марш! Ще разбереш ти че си лебед, ама ще бъде късно. Не бил лебед! Айде де!

Тук го има малко синдромът на професора. Ще разкажа.

Синът ми беше на месец-два и жена ми забеляза, че като му пипне петичката крачето му започва да трепери. Притеснихме се, намерихме връзки и бам при светилото на неврологията - професор Кираковски.

Поогледа го оттук-оттам, нахлупи му шапката с разните датчици, погледна диаграмата и отсече - мозъчно увреждане.

Представяте си какво ни беше още повече че това дете го чакахме години и се бяхме отчаяли, че няма да дойде.

Шуреят тогава, артистична натура, се намеси: "Стига бе! Мозъчно увреждане. Ще идем при друг доктор. И отидохме при Чавдаров - не бащата, също много известен специалист, а сина. Той го огледа, дърпа му крачетата, ръчичките. Сложи му датчиците.

- Няма да се плашите. Това е известна незрялост на плода. Ще правите упражнения с крачетата, за да свикне мозъкът кое е правилното движение.
- Докторе, ами мозъчното увреждане?
- Какво увреждане, бе? И на теб да ти нахлупя каската и ти ще си увреден. Това не е точна наука -има някакви граници приети за нормални, но всички имаме пикове, които излизат от тези граници.

За няколко месеца упражнения треморът изчезна и никакви симптоми на каквито и да било мозъчни проблеми със сина не сме забелязали, освен, че е интелигентен над средното ниво. Вече е на 26 и в работата му мнго го ценят и шефове и колеги.

Та мисля си, че е редно да допускаме, че хората са различни и че дори да страдат от същата болест като нас, не е задължително да се чувстват по същия начин и да се повлияват от същото лекарство.

Така си мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В определен период от развитието (напредването) на болестта ми и аз бях по същия начин. И си ми беше супер. Но, за мое съжаление, нещата не се запазиха така, а започнаха да ексалират. Пожелавам ти при теб да не се случи.

Харакири, както винаги, много добре ми действат постовете ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Kъм (меги123)

Напълно е възможно да не си алкохоличка(приемам че си жена),да разбира се съвсем възможно е просто да си се уплашила.То се всеки сам си поставя диагноза за това тежко заболяване.Тук не става дума колко като количество или колко често пиеш,тук става дума как се чувстваш по време и след действието на алкохола.Ако пиеш безконтрол до "блякаут"примерно или изпадаш в тежки депресии отчаяние тревожност и т.н. и всичко това те кара да пиеш отново и отново за да можеш да (излезеш)от тези състояния,тогава ти ИМАШ СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ.Колкото до АА те като организация помагат разбира се,но съвсем не са манна небесна за всеки с този проблем.Обаче аз макар и да не следвам програмата им трябва да призная че те са единствената организирана проява за борба с това тежко заболяване, и точно от там аз лично получих помощ,за което съм им благодарен.Никой не може да те накара да правиш нещо против волята ти.Обаче ако си загазила яко,явно е че трябва да приемаш факта че грешиш и те са единствената сламка за която можеш да се хванеш.

Намесвам се в темата на Иван, надявам се че не е проблем, само искам да отговоря на nngv.
Знам, че няма значение кога и колко пия, ще обясня за себе си как е. Случвало се е да пия до размазване, но това не е чак такъв проблем за мен, защото е било рядко и не ми носи негативи. Не съм изпадала и в депресии, които да ме карат да пия отново и отново, за да се утеша или да забравя нещо. Докато пия съм добре, весело ми е , отпуснато, всички знаят какво е. Проблемът при мен е на другият ден, че се чувствам зле психически, защото ми е дискомфортно физически, тогава изпадам в депресивни състояния, но те не ме подтикват пак да пия, напротив спирам за известно време. Но за да се "оправя" физически съм открила, че трябва да ям много, така ми минава, но пък трупам килца и това е основното, което ме тормози. Изпадам в депресии, точно от това, тъпча се с калорични храни и течности, което е напълно излишно. Това ми е най-голямото притеснение, колкото и несериозно да звучи.
Така, че си имам негативи от пиенето и това ми сигнализира за наличен алкохолен проблем при мен. Благодаря ти за отговора!

Никакъв проблем не е поста ти в "моята тема",напротив :)чета с внимание и сериозност всяко мнение в клуба....лека вечер на всички ви желая:)

...Аз само така...Четейки...Да ви благодаря на всички за плурализма...Помага!

Точно цикличността ме връщаше към бутилката.
Това в плановостта,всеки страдащ събрат или посестрима ще ти го кажат.
Понеже нашата мярка,алкохолишката-е до насиране,където се казва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма нищо по-добро от трезв,сух алкохолик да.
Абсолютно правилно,така е.
Отне му много дълго време,да сложи картите на масата.
Както казах и ве поста си по-нагоре,трябва Иван да заживее с мисълта,че непиенето му е божи дар,не е наказание.
И няма нужда вътрешно да се разкъсва,че трябва да не докосва дори и глътка.
Алкохола е властен и коварен..както пише в голямата книга,но важното е каква власт му придаваш ти.
Дали той ти е господаря,или ти самият сис си господар на себе си.
Точно през тези метаморфози преминах и аз.
За да благодаря сега на вселената и провидението,че бяха благосклонни към мен.
Но осъзнах във пълна сила поговорката-Помогни си сам за да ти помогне и господ.
Като влезнах сам в кошарата,която силата отгоре ми посочи,тогава и нещата заработиха за мен.
След 4 години по-късно имам семейство до мен,реконструиран обновен дом,купих си кола,обавеждам и обновявам в къши,мебели и техника,както и вече гледам на себе си със уважение.
Върнах и уважението на близките си към мен.
И една голяма част от ремонтите в апартамента си сам ги свърших.
Баща ми беше строител,имаше златни ръце,но на нищо в живота не ме научи,понеже всички други бяха по-важни от мен и семейството ни.
Компаниите му за пиене,сакъ приятелите,курветата на които купуваше кожени палта от кореком.
Имаше и наглостта неведнъж да се гаври с мен казвайки ми,че с тези заврени ръце отзад,съм щял да умра от глад.
Всички вече са мъртви,баща ми ,майка ми,баби и дядовци.
Но сам си направих ламината,сам си боядисах таваните,сам си пообнових и направих и правя което мога.
Не умея много,но със желание,човек се учи.
Не е важното да бъдещ можеш дрисльо който да подтиска всички около себе си с пиянството си и със отношението си.
Баща ми беше все такъв.
Как веднъж за нещо не ме похвали и окуражи.
Но аз осъзнах че НАЙ-ВАЖНОТО в този живот е да си ЧОВЕЧЕН,дори и не толкова можещ.
Имам прекрасни примери за много можещи и разбиращи българи,с които животите ни се пресякоха.
Като хора са кръгли 0-ли.
Така че,дано Иван разбере най-ценното-че е добър човек,и пиенето му само изкарва лошите черти наяве.
Така беше и с мен,мразех цял свят около мен,незнаех изобщо дали си заслужава да живея,понеже мразех и себе си,че съм слаб,без воля и алкохолик.
Но открих неподозирани сили в себе си,и видях че вътре в мен доброто ми аз,плаче като малко уплашено детенце.
Когато спрях тотално с алкохола,както и с цигарите,първите месеци,съмн ревал като малко дете,целувал съм детето си и жена си и двамата от краката до главата,и двамата,в изблик на любов и обич.
Алкохола,почти беше убил способността ми да чуствувам изобщо.
Бях си създал броня и гард към света.
Но никой не е всемогъщ,нито пък аз,за да мога да понеса световните проблеми на гърба си.
В манията си за честолюбие,чест и наранена гордост,от работа,шефове,колеги и приятели..все повече и повече ставах като зомби,и парадирах с това,че не ми пука за никой и от нищо,и даже и започнах ехидно да изпитавм удоволствие,когато хората ги болеше.
Но това беше,алкохолния ми аз.
Сега вече и помен няма от него.
Най-после и аз като махалото,се центрирах в средата.
Да се надяваме да е златната среда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите