Здравейте пак,
Искам мнението ви относно антидепресанта Серопрам. Психиатърът ми изписа по схема с намаляване Ривотрил, за да замести нуждата от алкохола, ок, пия си го, остава още седмица-две и го спирам.
Но ми е изписал и Серопрам, лек антидепресант, за паническите ми атаки, който настоява да пия години наред, даже доживот. Не ми се струва решение относно пиенето, какво мислите вие?

Здравей, tasartir.

Имам богат опит с антидепресанти и ривотрил, вече към 18-годишен, затова ще ти кажа за моя опит - без да давам съвети, не съм лекар и не искам да навредя, вместо да помогна.
В последните 7-8 години съм на сероксат, който е от същата група като серопрама /и него съм го пила преди това/. А също така през цялото това време съм и на алкохол, с изключение на последните 20 и няколко дни. Моят опит със сероксата:
1.Продължавах да пия, вдигаха ми дозата, стигнах до максималната - 3 на ден и досега съм си там. На няколко пъти съм се опитвала да го намаля с 1 таблетка, но към 20-тия ден става страшно, ужасна депресия, понякога дори не мога да стана от леглото. Докторът каза, че трябва да си пия до живот. Според мен към антидепресантите, поне към тези серетониновите, се развива зависимост. И други мислят така, въпреки уверенията на психиатрите - в американски сайтове има и статии, и дискусии по въпроса.
2. Много е опасно, ако веднъж зарибена с този тип антидепресанти, се върнеш към пиенето и започнеш да ги смесваш, както правя аз. Алкохолът усилва действието на лекарството и в резултат в пияно състояние загубваш човешки облик. Да не говорим и за последствията за здравето - антидепресантите засягат същите органи по същия начин като алкохола /основно черния дроб, скоро се появява стеатозата като предцирозен стадий/, вече не те хваща упойка и не смееш да отидеш на зъболекар /не дай Боже да се наложи операция, аз я карах почти на живо/, желанието за секс и удоволствието от него намаляват, докато изчезнат съвсем...
Та това е моят опит. Истината е, че при мен депресиите започнаха преди дори да подозирам за алкохолизма си и нямах избор, трябваше да пия лекарства. В резултат от лечението сега диагнозата ми е "двойна депресия" - постоянна лека с тежки сривове пролет и есен, и продължавам да си пия лекарствата...
Ривотрилът също е гадна работа, много внимавай с него. Аз почнах с четвъртинка, а когато преди няколко години реших да се самоубивам и изпих 60 хапчета от 2 мг., просто се наспах добре. Досега си го нося в чантата и си го държа до леглото.
Колкото до алкохола, едва ли мога да ти кажа нещо ново. Миналата година пробвах няколко пъти и се убедих, че със стискане на зъби нищо не става. От нова година се опитвам да правя нещо по програмата на АА, ходя на всички сбирки и се срещам и отделно с други алкохолици, моля се. Отначало бях много въодушевена, в последните дни не толкова и се появи страхът да не се издъня... може би защото утре сутринта съм на някакъв тъп изпит и още не съм почнала да уча за него, съответно ме е страх, после като не го изкарам ще се ядосам и хайде в най-близката кръчма, където да претакам на спокойствие корумпираността на всички изпитни комисии в тая държава...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Положението с антидепресантите, бензодиазепини, транквиланти и разни там още танти е много сериозно.Изискват се наистина мнаого добри познания по въпроса за зависимостите от лекарите за да определят дали въобще са нужни, в какви количества ако са нужни и за колко време.Не знам за другите хора как е но за алкохолиците знам , че много лесно прехвърляме от една зависимост на друга и кризите от спирането на лекарствата не са никак леки и безобидни.С една дума се спират мноооооого трудно.Аз лично съм изпил половината фармакопея която се изписва за " лечение" на алкохолизма и съм правил десетки кризи от спирането на лекарствата.За алкохолизма няма измислено все още лекарствено лечение или поне аз не знам такова доказано. Лично моето истинско възстановяване започна тогава когато спрях всички хапове.Малко сред като ги спрях след поредната криза от това и стана чуда - започна да ми "светва" пред очите.Всеки си търси начина и пътя но аз след поредица от "лечения" по болници, санаториуми, врачки, баячки, и не знам какво си още открих АА .Повече от 4 г съм трезв благодарение на това и както обичам да подчертавам - не стига, че съм трезв ами съм и щастлив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви. Такива подозрения имах и аз, а и много се страхувам от тези лекарства като цяло, които директно ти бърникат в мозъка.
Прегледите ми се струва, че просто са превърнати в една машина за пари, без много-много обяснения кое, как и защо, та за точна дозировка и вникване в проблема и дума не може да става.
Непиене и сбирки, това е. Бъдете трезви и здрави и ви благодаря пак.

Говорих днес и с психолога за Серопрам-а. Съгласен е, че поне година трябва да го пия, понеже се получавало някакво натрупване на психическа основа в организма и само чрез лекарствата можело да се освободи.
Все пак на своя глава решавам да не го пия.

Все пак на своя глава решавам да не го пия.
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Не съм писал тук повече от две години....просто се включвам за да ти кажа, че вероятно правиш една от големите грешки в борбата с пиенето.
Така или иначе серотонинът е в основата на повечето зависимости, вкл и мераците за сладко и зависимостта от храна. ТОй е основното вещество, което кара човекът да изпитва удоволствие от живота. По една или друга причина повечето алкохолици имат липса на серотонин и за това заместват със алкохол, който се свързва със същите, като серотонина, рецептори. За тва повечето алкохолици са депресари, аз също. Пил съм Серопрам години като започнах през далечната 1999. Беше неворятно скъп за времето си. В момента не го пия редовно..само пролет и есен по два месеца, така от около 6 години. Няма проблеми със зависимост от него. Понася се много леко. Също така искам да призова да не бъркате транквилантите със Инхибиторите за обратно захващане на серотонина/група антидепресанти, вкл. Серопрам/.

ПП. Има и едно позабравено лечение на депресиите. Преди да излязат модерните препарати хората са ползвали Триптофан. Това е чисто натурален продукт и е прекусор на серотонина, т.е. от него само с една реакция в организма се произвежда серотонин. Опитвал съм и резултатите са прекрасни, за съжаление не е леснодстъпен и е доста скъп.

След като си стигнал до психиатър, по-добре се остави в неговите ръце докато закрепнеш. Аз така направих и винаги ще го помня с добро...над 11 години трезвеност! Сууууперррр

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от gogo163 на 21.01.11 00:23.

Говорих днес и с психолога за Серопрам-а. Съгласен е, че поне година трябва да го пия, понеже се получавало някакво натрупване на психическа основа в организма и само чрез лекарствата можело да се освободи.
Все пак на своя глава решавам да не го пия.


tasartyr, моля те да помислиш малко, преди да вземеш такова радикално решение. Ти си още в самото начало, а алкохолизмът е такава коварна болест, че човек не може да се справи сам с нея, трябва му помощ, трябва му някаква патерица, на която да се облегне, иначе след няколко крачки ще падне отново. Щом си потърсила лекарска помощ, довери се на лекаря, изкарай малко време без алкохол, и после постепенно спри и всичко останало. Но го спри тогава, когато имаш на какво да се облегнеш.
Аз си спрях на своя глава антидепресантите, и то точно Серопрам, но имах на какво да се облегна, имах групата, имах приятелите си от АН и от АА и имах огромно желание да се науча на трезвен живот. Преди това спирах алкохола, транквилантите, антидепресантите и каквото още там беше, но винаги безуспешно, и винаги се връщах към тях, рано или късно. След като спрях всичко, депресиите се връщаха в живота ми, но се научих да се справям с тях без помощта на лекарствата. Сега, шест години оттогава, от депресивните ми състояния са останали някакви си настроения, които минават до часове. Но преди не можех дори да стана от леглото, имах чувство че тежа тонове и всяко движение ми костваше нечовешки усилия. Но, пак повтарям, за да ме остави депресията, трябваше да мине време, защото в началото на възстановяването ми и без лекарства тя си беше толкова силна и толкова дълга, колкото и с лекарства. Трябва ти много сила, много увереност и отново помощ отвън, за да се справиш. Имаш ли ги? Моля те, увери се първо че ги имаш, че имаш на какво да се облегнеш, и едва тогава се пусни и тръгни напред. На нас, зависимите, ни е много трудно да се доверим на някого, да изчакаме търпеливо резултатите, да се насладим на пътя си напред. За къде бързаш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох внимателно всичко, благодаря ви, разбирам... Не бих казала, че засега има на какво чак толкова да се облегна, освен на голото ми желание и разбиране на проблема, че трябва да спра.
Добре, ще го пия засега, обърквам се и аз. Благодаря Гого специално за разясненията. Всеки различно ме съветва, аз като че не гласувам голямо доверие на докторите и става каша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още преди да стигна до последния пост ти пост tasrtir и си помислих, че ще се объркаш от всичките писания. Което в крайна сметка се е получило.

Една моя приятелка докторка много се дразни, когато някой чете медицински съвети по форумите и казва, че ако ставаше така, нямаше да има нужда от лекари и щяхме да се лекуваме по интернет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога влизам в един форум за домашни любимци и питам разни неща - описвам симптоми и питам по-опитните дали това са бълхи или глисти, или разгонване. Модераторът ме скастря веднага като ме праща на ветиринар за най-малкото нещо. Забранена е употребата на наименования на каквито и да е медикаменти и марки храни. Ако някой от по-старите гледачи на животни все пак ме посъветва за някой трик в лечението на едно или друго бива строго мъмрен от модератора, че не спазва правилата и животното трябва да се заведе на ветеринар. Каквото и да си мислим че му е.
В онзи форум става дума за животинчета.
А в този - за човешки живот.
Някой форумчанин поема ли отговорност за този човешки живот като съветва авторката на темата да пие или да не пие еди какво си?
Нямам какво да споделя по темата ти, tasartir, аз не съм пила хапчета нито като спирах, нито след това. Аз също не произвеждам серотонин в достатъчни количества, но след десетилетия водка вече си го набавям от течния шоколад, молитвата за спокойствие и вяра в Силата, която ми даде трезвостта.
Но се тревожа за здравето ти, което е подложено на риск ако се лекуваш по форумни изказвания.
Всеки от гореизказалите се е избрал своя път за спасение от алкохолизма. Разбира се, че тези, които сме живи и трезви благодарение на Анонимни алкохолици ще ти препоръчаме сбирки, вяра и 12 стъпки. Другите, които са избрали медицинските методи за лечение на алкохолизма ще ти препоръчат да се тъпчеш с лекарства и да си седиш у дома. Сигурно може и едното и другото, не знам.
Но алкохолизмът е болест и виртуално трудно се лекува.
Послушай сърцето си и направи своя избор.
Аз те подкрепям винаги, който и път да избереш в най-трудното изпитание.