Реших да отворя нова тема, в отговор на всички приятели от АА и клуба на Алкохолно зависими. Затова копирам последния пост на Харакири от темата за полиневропатията тук:
-------------------------------------------
Автор Xapakиpи ((минаващ))
Публикувано 01.10.10 08:52

Здравей, Eми!
Преди четири години по това време седях с бутилка водка пред компа и тъй жадно както отпивах от алкохола, тъй жадно поглъщах и всяка дума, написана от теб във форума на Алкохолно зависими. Ти беше една от първите, които ме накараха силно и искрено да поискам да съм трезва. Ти беше пред очите ми, когато чудото се случи и с мен. Следвах твоя пример, помпах се от твоя ентусиазъм и постигнати резултати.
Да, точно преди четири години. Но не спрях веднага. Пих още половин година след това. Пиех и ходех на сбирки на Анонимни алкохолици. Но продължавах да искам да имам това, което имаш ти - трезвост.
Искам да ти благодаря, Еми. За всичките ти десетки хиляди изписани думи в нет-пространството, посветени на бича на човечеството - алкохолизма и на личната ти битка с него. Те ми дадоха куража да опитам и вероятно част от силата, за да успея да се крепя без алкохол последните 3 г. и половина.
Ако имаш нужда да си припомниш, какъв благодат е да носиш истинската си глава на раменете, да благодариш всяка сутрин на Бог, че си отворил очи и ти е даден още един ден и да забравиш несгодите, пиши ми. С удоволствие ще ти разкажа. Дано пък да успея да ти помогна, тъй както ти на мен преди години. Успех, Еми!
-------------------------------------------

Благодаря ти Харакири. Определено имам нужда да си припомня за себе си преди 4 години. Забравила съм много неща. Неща, които ме поддържаха трезва, уверена и щастлива, изпълнена с енергия и сила... Направо се просълзих като ми припомни, че е възможно пак да се получи.

Сега се чувствам уплашена, нещастна и стресирана. Отпаднало ми е и тъжно. Не мога да си избистря ума. От 27.09 не съм пила. Обикновено 5-тия ден ми е критичен, т.е. днес. До сега не съм успявала през последните 2 години да задържа трезвостта си над 5 дни... Този път трябва да успея!!!

Оставям темата отворена за който иска да си пишем.

Сега се налага да ходя по доктори и само като си представя чакането пред кабинетите почва да ми се припива

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Еми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първите ми спомени за този клуб са свързани с теб.
Вдъхваше респект, от теб струеше увереност, ти беше добрият ангел- пазител на този клуб и на потребителите.
Не мога нищо да ти кажа, не зная как да ти помогна, но би ми се искало да те прегърна и да ти дам поне мъничко сила и кураж, за да мине днес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lali на 01.10.10 16:52.

Здравей, Еми,
поздрави за петте ти трезви дни!
Съжалявам, че новините при теб не са добри, но е хубаво, че пак се появи тук. И че имаш намерение да севърнеш на сбирките на АА.

Никак не ти е лесно в момента, затова няма да ти отправям безсмислени бодряшки призиви.
Но ще ти кажа нещо, което съм видял с очите си: в АА видях хора, които излязоха от на пръв поглед напълно безнадеждни положения. Моето също беше почти същото.

Утре съм зает и няма да ходя на сбирка, но много силно се надявам във вторник да се видим.

Еми, здравей. Не сме се чували отдавна но аз се надявах, че след като не се обаждаш, всичко ти е ОК. За съжаление, ти се оказа от онези зависими, за които пише в ГК, че са "безнадеждни", тоест, ти се оказа една от нас. Но нали знаеш че има и хубава страна това нещо и изход от цялата ситуация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искрено се радвам за новия опит да сложиш край на ада и началото на новия живот.Аз съм трезв вече 4 г и началото го държа и на теб Еми.Месеци наред четях теб и други които пишеха и ми давахте информация , подкрепа и надежда.Днес знам че това което тогава мислех за химера като щастлив живот и разни други такива без алкохол е възможно.Ти я знаеш рецептата Еми,трезв само днес, АА сбирки, голямата книга, ......Лесно е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здаревй и от мен Еми,
Аз съм на трезвеност на която ти си пропила.Две години и половина.
Както и на други,така и на мен много си ми помогнала за да спра и да повярвам в Анонимни алкохолици,че е възможна трезвеността и че може да се живее добре непиейки.Ти беше първият човек в който се разпознах четейки и първото ми живо доказателство преди да отида на сбирка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И днес съм трезва. 6-ти ден! от новото броене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей July,

Благодаря ти за това, че ми припомни за хубавото време, когато трезвеех и се чувствах страхотно. Сякаш не съм била аз, погледнато от днешна гледна точка... Но все пак съм била!
И щом е било така, значи пак може да бъде. И ще бъде!

Дай Боже един ден да мога да кажа и аз като теб:

"Днес съм им благодарна на трудностите.Извадих някой изводи и получих ново осъзнаване покрай тия трудности."

Дано трудностите, които имам, са за това да ме направят силна и ме променят към добро, да осъзная грешките си, моите, а не на другите и да заживея трезв и пълноценен живот!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом си разказала днешната случка с червеното вино, ще си позволя да ти припомня още нещо, което ти казах днес:
Не винаги, когато ти се допие, ще улучвам точния момент да ти звънна.


Сега ще допълня, че винаги, когато ти се допие, преди да посегнеш към първата чаша може да превърташ през главата си това, което си си казала днес.

Другият вариант ми мина през главата - първо винцето, ясно че няма да се напия, второ - отпада сбирката и трето какво ще правя след винцето - ясно е какво - бутилка водка и куп простотии и после няма да мога да стана от леглото, ще ми се губи и съботата и неделята и ще има пак угризения и т.н.

Измина една трезва седмица!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления за седмицата,Еми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления за трезвата седмица еми.Много се радвам.Нали знаеш , че обикновено спираме да пием заради някого но оставаме трезви ако го правим заради себе си.Естествено, знам че можеш и ще успееш, ти вече си го показвала това как се прави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дотук добре, Еми.
Спря да пиеш, натрупа 8 безценни дни сухо време.
В момента имаш достатъчно мотивация, а случката с листчето и дъщеря ти я засилва допълнително. (Да кажа ли, че няма нищо случайно и че листчето също не си го забравила случайно на бюрото? )
Пувпав е напълно прав (дори и да нямаше рима

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда, няма нищо случайно. Не само за листчето. Започнаха да се случват още "случайности".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми®aa на 05.10.10 08:36.

10 трезви дни!

Днес се чувствам нервна. От както спрях да пия, не ми е било толкова гадно - тресе ме, боли ме кръста, краката пак започнаха да изтръпват, сърцето ми ще изхвръкне, а в главата ми е кухо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво, Еми!
Радвам се за твоите трупащи се трезви дни. За "случайностите". За работата. За преоткриването на единствената истина, която ще те закрепи жива и ще ти даде мотив да продължиш нататък. Трезва.
Не помня в подробности моята физическа абстиненция, за да ти отговоря на въпроса. Но помня много и различни неразположения, възникнали след спирането на алкохола. Да, нормално е да се обадят и хронични болежки, "приспивани" дълго с течната дрога или занемарени от общия алкохолен непукизъм, характерен за всеки прекомерно употребяващ. Възможни са и по-чести настинки и грип след прекратеното спиртосване.
За сухата абстиненция също си информирана и за общото неразположение, в следствие на прекратяване доставката на "жизненоважната" за алкохолика съставка в организма му. Падат и нивата на насила произведения с водка серотонин, и настроението също пада.
Спомни си всички техники, овладяни преди 4-5 г - светли мисли, молитвата (колкото пъти на ден се сетиш - по всякакъв повод), вяра, че ще успееш, недопускане мисли за болести и влошаване на състоянието, разговори с други алкохолици - във форумите, по скайп, на онлайн и реални сбирки (намери старите си познати алкохолици, които продължават напред - това ще ти вдъхне оптимизъм и надежда, че ще успееш). Голямата книга, откъдето и да я почнеш, на която и страница да отвориш - все ще е точно в десятката (случайно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Харакири,

Благодаря ти за насоките!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Упс, и на мен не ми се отваря файлът, на посочения от Карата адрес. Нямам я изтеглена. Ще опитам да се свържа с него.
P.S. Само едно мое лично мнение, ако разрешиш.
Може би не е трябвало да отлагаш срещата за новата работа. Може би трябваше да пиеш фервекс и чай и колкото и да ти е зле - да отидеш на срещата, а не да я отлагаш.
Знаеш при алкохолика колко е силен необяснимият порив за отлагане на всичко - не, сега, по-късно, друг път...А вътре в теб бушува хаосът сега - да пия или да не пия, болна ли съм или съм абстинентна, искам ли да започна тази работа или тя ще ми попречи да се отдам напълно на отчаянието, самосъжалението, страховете си....
Моля те не ми се сърди, само припомням, че трябва да си бдителна и да си следиш мислите и чувствата, за да не се усучеш в примките, заложени от болестта, която не е съгласна да те пусне и да те загуби отново...

Спокойно, разговорът с човека протече добре. Той ми предложи да кажа удобно време за мен, а пък аз отговорих, че е по-удобно да се срещнеме утре, ако няма нищо против, а до утре да мога да работя по материалите, които ми е изпратил.

Ако той държеше за днес, разбира се, че щях да приема. Така или иначе тази работа ще я върша предимно в къщи, остава само да се срещнем и да оформим договора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Eми®aa , здравей.Как са нещата при теб, надявам се се развиват добре.

Здрасти,

Не пия, но се разболях. Вероятно е грип. И сега пия витамини, чайчета и фервекс. Дано да ми мине до утре, че в понеделник имам важна работа. Така че оставам трезва и се лекувам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разплака ме споделеното от теб. Горките деца на алкохолиците. Моето е още малко, но вече знае, че мама пие биричка на разходка с него, вече знае кога ми е лошо и ме оставя да си страдам в леглото, гали ме по челото, когато отровата ми идва нанагорно и повръщам в тоалетната.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес пих........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опитай се да не пиеш в следващите 5-10 минутки, после в следващите. Едно на коктейла не е чак толкова, че да загубиш здрав разум. Удръж първоначалния устрем, най-малкото след като си писала тук значи, че можеш да не го правиш, а още се колебаеш. Спомни си колко добре се чувстваше вчера физически, семейно и професионално, утре можеш да се чувстваш пак така, а и няма да ти се пие толкова. На мен вчера ми се пиеше та две не виждах, погледнах към ботилката водка и почти се разревах от жажда. Но днес не ми се пие толкова и се чувствам по-добре и знам че утре ще ми се пие още по-малко и ще се чувствам още по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто се главозамаях от успеха ми, от доверието на човека към мен, към моите качества и неуморната ми работа за този проект... и ми се искаше да отпразнувам някакси... ] Просто се главозамаях от успеха ми, от доверието на човека към мен, към моите качества и неуморната ми работа за този проект... и ми се искаше да отпразнувам някакси...


Затова в началото е толкова важно да се трупа сухо време - часове, дни, седмици. И на всеки сух ден да се гледа като на злато. Защото в началото сме толкова крехки и толкова много ни се пие, че трябва да внимаваме все едно, че ходим по въже, опънато над пропаст. Най-малкото невнимание и хайде отначало.

Затова и решилите да търсят помощ от АА е добре в първия момент, в който главата им се поизбистри, да се хващат активно за Първа стъпка, Втора, Трета...
Това е най-доброто време за започване на програмата.

Еми, станалото станало.
Изходът го знаеш къде е...

Редактирано от nekoi на 11.10.10 22:33.

Здрасти, Еми

изчела съм всички твои мнения, и настоящи, и от преди, когато пиеше и успя да спреш.
Много е трудно да поддържаш връзка с човек, който пие, а ти се опитваш да не пиеш. Аз съм така в момента. Не пих четири месеца, работих по Програмата през този период, всичко беше прекрасно, но...запознах се с един човек, който пие, няма проблем с алкохола, но си пие всяка вечер, " само бира..."Мислех, че няма да ми пречи това негово пиене, но постепенно, ама много постепенно се улових, че мисля и аз за пиене, нали бяха минали "цели четири месеца"...взех си на шега едно патронче водка...и това ми беше началото на края...сега съм във въртележката..пия - спирам - почвам - и пак и пак така...
Много често си мисля, че е по-добре да скъсам с този човек, но не мога , не искам, а и не е това решението на проблема...какво да направя - да се затворя в къщи и да нямам връзка с околният свят...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Ди Ел,
когато се опитвах да спра, точно преди четири години, също имах огромни трудности. Първо защото през последните 15-17 г. нямах нито ден без алкохол (изключвам бременност и кърмене - общо около двайсетина месеца, но не напълно сухи) и второ, защото мъжът ми си има вечерни ритуали с неговите 100-200 грама аперитив плюс бирата.
Та нито за ден алкохолът не изчезна от дома ни. Нито за ден. Може би и затова се дънех в началото. Винаги ми беше под ръка бутилката, изключително лесно е - просто отваряш хладилника, посягаш, отпиваш и край с добрите намерения. Само Бог ми помогна последния път, когато вече бях решила независимо от тежката обстановка да спра, за себе си. За да живея.
Помогнаха ми сбирките и хората от АА. Натрупват се нещата, които трябва да знам за болестта си и до припадък се повтарят стъпките, по които трябва да вървя, за да успея. Отдалечах ли се - всичко забравях моментално и се пързулвах надолу. (По принцип срещам огромни трудности с нещата, които вътрешно не желая, а трябва да правя - сега е същото с шофьорските курсове - уж всичко знам на теория, но не го изпълнявам, нещо вътре в мен ме спира да правя, нещата, които са нужни и добри за мен, нещото е самоубийствената ми болест, която от край време не ми желае доброто).
Та, аз не знам точно как успях да се откъсна от обстоятелствата и ежевечерните почерпки на мъжа ми, но вече 3,5 г. не пия без алкохолът да е излизал от дома ми някога.
Да, рисково е, да, не го препоръчвам на никого, но понякога се случва. Вероятно когато АА е влязло в живота ти, в главата и сърцето и с Божията помощ си успял да внедриш простичките принципи в живота си. И един от тях е да оставиш другите да правят каквото знаят, а ти да се опиташ да правиш каквото е нужно за твоето оцеляване.
Просто в един момент си казах - не можеш вечно да се оправдаваш с това. Алкохолът е навсякъде, и в службата, и в барчето у вашите, в твоя хладилник, в супера, на гости, на койктейл - навсякъде, но ти си решила да се опиташ да се освободиш от тази тяга.
И... програмата, и ...мисли за друго, и ...върви по стъпките, и...алкохолът е в бутилките, а алкохолизмът - в главата ти...Всеки миг се прави преговор. Всеки миг се повтаря това, което болестта те възпрепятства да запомниш и затова трябва да повтаряш и да повтаряш - прави едно, прави две...Като рехабилитация след инсулт, когато всеки мускул трябва да проработи отново, ако спреш да се движиш - мускулът забравя какво е движение и спира да работи...
Не казвам, че е леко. Но става, когато много го искаш. Аз още съм с мъжа ми и с неговите навици. През лятото работя на лоби-бар, в който продавам бира и друг алкохол, наливам на гостите си, когато идват, днес ще мия прозорците у майка ми със спирт...
Не знам дали помогнах с това споделяне, но при мен нещата са така.
Еми, от теб зависи дали ще станеш, ще си изтупаш коленете и ще продължиш или ще се търкулнеш отново надолу. Ще се моля да избереш първото.

Избирам първото!

Почти не мигнах тази нощ. Страхът и паниката ме преследват още...
Изпитвам вина, че пих снощи, но съм благодарна, че спрях. Не се напих, уплаших се.

И сега почвам стъпките, от Първата
-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми®aa на 12.10.10 09:41.

Харакири, много ти благодаря, полезно ми е споделеното от теб много. Защото съм объркана сега и при мен алкохола не е напускал обкръжението ми, е не всеки ден, но много често. Като спрях да пия и не пих четири месеца и нещо, посрещнах Коледа и Нова Година без да пия, но в компанията на пиещи хора. После лека полека взех да се дъня и да се чудя как да направя така, че да не се срещам с алкохола. Това се оказа на практика невъзможно, но сега като чета и препрочитам твоя пост, виждам как ти си се справила и това ми помогна много. И при мен почти всяка вечер се пие и преди щом съм успявала да не посягам, пак ще го направя, нямам друг изход. Просто се чувствам объркана, защото Спонсора ми, а и други приятели ме съветваха да стоя далеч от алкохола, но това е невъзможно и цялото това напрежение ми идва в повече на моменти...Блъсках си главата как така да направя, как да нямам достъп до алкохол, като той е навсякъде около мен, трябваше да се затворя в къщи и да не мърдам никъде, да не се виждам с никой. Това адски ме потискаше, но виждам че и при теб е било същото положението, а сигурно и при други...Даде ми много кураж с отговора си, за което ти благодаря от сърце!!!

Здравейте всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво, Еми, стискам палци да успееш. Пиши, споделяй, всичко трябва да се нареди.
Аз съм на 4 дни, водя те с един ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво и на теб, tasartir!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вчера имах лош ден. На косъм бях за пробив. Слава Богу, че не пих.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво, че си удържала!
Винаги ще има и по-лоши дни. Само че в началото лошите дни са хубав повод да пием.

Когато имам лоши моменти, си казвам, че лошо и хубаво се редуват и после ще дойде ред на хубавото.
Освен това се опитвам да огледам "лошото" дали наистина е толкова лошо или аз преувеличавам и раздувам драмата. Поставям "лошото" в контекста на други наистина лоши неща, които се случват на останалите хора и обикновено виждам, че няма какво толкова да се самосъжалявам.

Сещам се и за молитвата за спокойствие и се опитвам да преценя дали лошото е от нещата, които мога да променя, или е от тези, които не мога да променя.

А аз пих. Много. От събота, та до снощи нон стоп. 3 бутилки водка, 1 уиски, 3л вино и броят на бирите не го помня. Сега ми е изключително зле, едвам ви пиша. Главата боли, сърцето блъска, на гърдите ми са легнали не един, ами три слона. Освен това ме боли горе сплита, много. Това е черния дроб предполагам. Оплаках ви се, благодаря ви.

Ами каквото такова, случило се е вече. Важното е, че събра сили да ни пишеш. Всеки има сривове понякога. Важното е да искаш да спреш, да започнеш наново чист живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти. Какъв срив, та аз не съм спирала. Но днес се случи това, от което най-много ме беше страх - разбраха родителите ми. Някакси ми олекна дори от това, но са ужасно притеснени и обещах да спра. Много искам.

Здравей tasartir,

Не се отчайвай, щом много искаш, значи ще успееш.
Рано или късно ще се получи, но защо да чакаш да стане късно?

Ето сега си спряла. Зле ти е. Имаш угризения. Чувстваш се ужасно. До кога ще си го причиняваш?

Спомни си как се чувстваше преди седмица, като беше трезва 4 дни.
Помисли си колко хубаво ще бъде като станат повече хубави, трезви дни, изпълнени със спокойствие и чиста съвест.

Помисли и за детето си. Казваш сега е малко. Но като расте, то гледа от теб. Иска да бъде като теб, помисли за примера, който му даваш...

Не почвай пак, недей.

Използвай съветите, писани тук и започни да ги прилагаш. От опит знам, че действат. При мен става. При други - също. Сама виждаш колко хора успяха да спрат. Значи и ти можеш.
Само не посягай към алкохола днес. Колкото и да ти се пие, отлагай!
Иначе пак на въртележката...

Успех и пиши!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси, Еми. Днес втори ден започва. Все още не съм много добре, досега винаги ми е минавало след един ден, но явно този път съм надминала себе си. Нормално ли е тежестта в гърдите да стои, болките в стомаха, цялостното неразположение (нямам сили да се вдигна от леглото). Пия чай с мед, храна все още не мога да поемам.
Другото, което направих, след като разбраха нашите е, че споделих с всичките си близки приятели, не го крия и не искам, защото... не знам защо, не се гордея, но като че ли е по-добре да го знаят. Нали казвате, че не е срамно.
Имам приятелка, която на 28г остана без гърда, лекува се, но е с вдигната глава и ми каза - знаеш ли тези като нас колко искаме да сме на ваше място и да зависи живота ни просто от нашия съзнателен избор. Толкова лесно, ако го осъзнаем.
Освен това се и разболявам (гърло, хрема), но и това сигурно си влиза в реда на нещата, като не се спиртосва човек.
Вчера на два пъти бях сигурна, че няма да оцелея и се замислих как не искам да причинявам това на близките си. Живее ми се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Другото, което направих, след като разбраха нашите е, че споделих с всичките си близки приятели, не го крия и не искам....."

Браво на теб! Това е крачка напред. Показва, че подсъзнателно вече си взела решението за себе си - ДА НЕ ПИЕШ!
Щом си имала смелостта да кажеш на приятелите си за проблема, то той е наполовина решен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре е, че си казала на вашите и на приятелите си. Това наистина е крачка напред. От това би трябвало да ти олекне малко, защото си изплюла камъчето за "срамната" си тайна. Всъщност тя е срамна за непросветените, иначе си е болест.

При алкохолиците, за да настъпи обрат, първо трябва да стане зле, много зле положението. Иначе те много трудно се мотивират да започнат истинска борба, а само симулират, че правят нещо по въпроса.
В този смисъл, може и да изглежда ненормално, но когато видя, че при някой алкохолик като теб положението се влошава, смятам, че това е добре.
Защото вървиш към своето дъно и едва когато го достигнеш, ще можеш да отскочиш от него нагоре.
При всеки дъното е различно, така че не мога да кажа кое е твоето дъно. И ти не можеш точно да го кажеш. Защото много пъти мислим, че сме на дъното и по-надолу не може да има, пък се оказва, че има.

Извинявай, че съм забравил, пък не ми се ровят постовете назад, ама какво беше при теб положението със сбирките на Анонимни алкохолици. Ти си от град, където няма група на АА или има...?

Колкото до физическите ти мъки в момента, те ще минат, просто стискай зъби и не пий.

Ох, надявам се моето дъно да съм го стигнала вече, стига ми толкова.
За сбирките - не съм в България. Сбирки имат под път и над път, по 3-4 само в една община. Ще тръгна. Трябва.
То не ми се и пие, толкова много се натрових. Но минава по-малко, два чая с мед и малко супа и се още в стомаха ми, което си е добре. Дробът ми тежи и наболява, но се надявам да мине и той, глезя го с Карсил. Той сигурно е в шок

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tasartir на 23.10.10 15:05.

Здравейте всички! Аз съм дъщерята на Еми- Яна. Сайтът беше оставен на монитора и реших да поразгледам малко...
Наистина нямам представа какво изпитвате, колко е трудно и т.н.
Знам обаче, че с воля, амбиция и упоритост може да се постигне всичко.
Разбрах го докато гледах майка си преди години..Не и беше лесно, но имах вяра в нея и и го показвах. Наистина годините, в които не пиеше бяха най-щастливите от живота ми. Чувствах се късметлийка, че мога да и споделям и да контактувам с нея.
После се започна..не беше рязко. Ходеше по командировки, събирания с колеги и т.н. Всичко започна от една чаша вино..после станаха 2,3...
Когато се прибирах намирах празни бутилки от бира,водка...Та реших, че ще ми е по-добре ако не се прибирам..Започнах да си идвам към 2-3 часа през нощта само за да мога да имам оправдание, че не влизам при нея..направо лягах и се правех за заспала когато влезнеше в стаята ми. Всеки ден ми ставаше все по-мъчно и по-мъчно. Това, което ми тежеше най-много бе, че тя не се опитваше да спре. Преди години и бях упора..подкрепях я..тя ми споделяше и можех да и помогна.
До скоро само криеше бутилките и не признаваше, че е пила. В началото не можех да приема факта, че майка ми е алкохоличка..имах надежда казвах си "тя все някога ще се осъзнае..трябва да го разбере сама, защото моите думи вече не значат нищо". Ден след ден тази надежда бавно гаснеше и не след дълго се изгуби съвсем. Казах си "е..майка ми е алкохоличка, вероятно ще трябва да се науча да живея с тази мисъл и да свикна".
Нямате представа каква радост изпитах, когато ми каза, че е осъзнала че има проблем, и че наистина иска да спре. Гордеех се с нея и надеждата у мен отново се появи. Сега се чувствам ужасно, когато видя, че се е издънила..казвам и "мамо казваш си само днес е повече няма, но всъщност трябва окончателно да го спреш..иначе просто един ден ще си кажеш..вчера ми беше хубаво като пих..няма накъде да бързам мога и днес да пия ама после ще спра..но това не е ли точно обратното на онова в дир??".
Ако имате деца..замислете се какви спомени искате да оставите в съзнанието им..за каква майка или баща искате да разказват след години. За тази, която всеки ден се е пропивала и са я гледали пред очите си как се превръща в развалина..или за онази жизнерадостна готина майка, за която са били благодарни и радостни, че са имали.
Не им оставяйте спомени как намират бутилките ви и ги изливат в мивката..или как докато другите са някъде навън с майките си, тяхната лежи в леглото, пропилявайки поредния ден живот.
За нас е ужасно да гледаме как родителите ни, които трябва да ни служат за пример..правят точно обратното.
Ако някой още чете това
Искам да благодаря на всички в тази група, че споделяте и си вдъхвате кураж и вярвам, че ако наистина искате, можете да се избавите от алкохола..не се подвеждайте, когато някой ви каже "хайде това е само една чаша вино..колкото да си кажем наздраве..нищо няма да ти стане", от там се започва.
Успех! :)
Яна

Здравей, Яна !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мислех да не пиша сега, тази нощ... но не мога да заспя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бих искала да благодаря на Яна,

за разбирането към мен, въпреки всичко,

за подкрепата, която винаги намирам в детските й очи,

за силите, които има да се бори в живота, макар че е само на тринадесет години,

за обичта й към мен, въпреки проблема ми с алкохола, и в следствие с емоциите...

за вярата й в мен, въпреки издънката ми днес...(и за предишните)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми, как си? На мен ми е 4-ти ден, не ми се пие (засега), но ме притеснява, че все още ми е кофти, особено вечер. Храня се, движа се, през деня бива, но вечер се започва със стягане в сърцето, паники, страхове най-вече, мисли за болести и дали не е късно, че съм спряла, страх от бъдещето, както и ме болят... корените на косата, не главата. Всичко това все още нормално ли е, кога ще отшуми, как да разбера дали не съм се увредила безвъзрватно? Плаче ми се. И съм сигурна, че ако пийна всичко ще мине - и страхове, и болки... Страх ме е да не умра, да нямам някакво ужасно високо кръвно, дето ей сега ще ме довърши с инфаркт и затова да ме боли косата и подобни. И очите си ги усещам едни като лоясали, мътни, влажни и все примигвам и имам чувството, че не виждам. А виждам. Моля ви, пишете ми как е било при вас. Благодаря ви много. Няма да пия!

Редактирано от tasartir на 25.10.10 20:23.

По повод на :
Храня се, движа се, през деня бива, но вечер се започва със стягане в сърцето, паники, страхове най-вече, мисли за болести и дали не е късно, че съм спряла, страх от бъдещето, както и ме болят... корените на косата, не главата. Всичко това все още нормално ли е, кога ще отшуми, как да разбера дали не съм се увредила безвъзрватно? Плаче ми се. И съм сигурна, че ако пийна всичко ще мине - и страхове, и болки... Страх ме е да не умра, да нямам някакво ужасно високо кръвно, дето ей сега ще ме довърши с инфаркт и затова да ме боли косата и подобни

tasartyr, всякак е било при мен, след като спрях. И страхове, и болки по цялото тяло, и в косата и в очите и в ставите и във всяко кокалче на пръстите ми. Паники, кошмари и халюцинации. Това, което правех беше, да не се боря в такива моменти. Казвах си :" Е, момиче, днес е малко по-добре от вчера. И понеже днес е денят, в който няма да пиеш, помисли какво друго можеш да правиш" Не че можех да правя кой знае какво, една седмица след спирането все още не можех да поемам храна и само повръщах. Не можех да спя, будех се по няколко пъти на нощ от ужасни страхове и кошмари, а през деня ми се струваше, че в стаята ми летят призраци в чаршафи, които ще ме отнесат със себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за вярата й в мен, въпреки издънката ми днес...(и за предишните)




Еми... И днес? Като те видях беше добре..... Да, знам че алкохолът е коварен и т.н. но ти имаш всичките опорни точки, които те подкрепят. Знаеш всичко, което трябва, за първата чаша, за телефонната терапия, за 24 часовата програма....
Ех, Еми, просто се обади, когато ти се пие. Просто се попитай какво не искаш да преживееш трезва и просто си кажи, че каквото и да е то, то се е случило в деня, в който не пиеш, така че трябва да се справиш по друг начин.
Не зная какво ти се е случило, но каквото и да е то, ще мине.
Не пропускай повече Живота, Еми. Не и заради алкохола.
Имаш прекрасно дете, на което му пука за теб, дори в тази трудна за всички деца възраст. Кажи ми, колко майки могат да се похвалят със същото?
Помисли за нея, и за себе си. И двете заслужавате нещо по-добро а ти много добре знаеш как да го постигнеш.
И аз вярвам, че ще успееш. Наистина го вярвам, Еми.

Усмихни се, има изход.

Много ти благодаря. Права си, за олекването и за повтарянето - не издържах и изпих 1 бира. Само това. Олекна ми, вечерях, легнах си, заспах. За час. Събудих се в още по-страшни паники и страхове. Станах и излязох, ходих, ходих, размина. Спах добре и сега (засега) съм добре. Тези халюцинации и аз ги имах първите два дни като си легнех, бяха ужасни - хем си буден, хем не и си сигурен, че е реалност; все някой влизаше, душеше ме, убиваше детето ми, всякакви такива ужасии, невероятно просто на какво е способен мозъкът и алкохола, изумена съм. С тази бира си доказах, че това не е начинът, наистина. Надявам се довечера да съм както сега. Благодаря още веднъж.

Еми, кураж, заедно сме, ще се борим всички.

"Моля ви, пишете ми как е било при вас..."
Било е всякак. При различните ми опити за спиране, в зависимост от дъното и продължителността на алкохолния ми период е било по различен начин.

Когато спрях през 2006 г. - първите 15 дни се чувствах ужасно. Треперех, потях се, разболях се, "виждах мравки" в тоалетната, които пъзяха по плочките, и паяци и паяжини... навсякъде, където погледнех продължително. И колкото повече се вторачвах, толкова повече се множаха...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тия пробиви... И на мен ми поразмина и също започвам да си мисля, че всъщност не съм наистина алкохолик и от някое питие по повод нищо няма да ми стане. Същото чух и на скайп сбирката и не е било успешно като опит. Борбата ще е безмилостна и всекидневна явно, но да видим дали ще сме победители.
Като падна мрак снощи пак ме обзе самосъжаление, безнадежност и страхове. Глътнах 4 валериана, лапнах един валидол и легнах и дишах, както каза girasol. Е, оцелях и взех, че и заспах.
Днес е 6-ти ден. Утре седмица (надявам се). Ще си направя тиквен медал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"И на мен ми поразмина и също започвам да си мисля, че всъщност не съм наистина алкохолик и от някое питие по повод нищо няма да ми стане."

Това е уловката, че като поизтрезнеем за няколко дни или седмици, започваме да забравяме за кошмара.
Но не случайно е казано, че ако не помниш последния си запой, значи той е пред теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Надявам се да го помня и никога, никога да не се повтаря - некъпана една седмица, потна, вмирисана, сплъстена коса, с напикани при разходките навън гащи... срам ме да си го помисля даже, но с вас мога да споделя. Жалка картинка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чета и препрочитам! И вече съм убеден, че съм Алкохолик. На 40 години съм, а от 20 пия! От няколко години се повтаря „цикъла” всеки петък вечер много кофи твърд алкохол, а събота две лейки бира. Започва да ме е страх, че две седмици не съм пил (прескочих този петък и събота) и единственото нещо което ме крепи е жена ми и това, което очакваме. И бога ми, този път за мен изход освен да спра няма. Възхищавам ви се! Тук има много искреност, вяра, доброта.... Всички ние водим битката на живота си – изправени на малките си бойни полета се сражаваме безпир. Решил съм да си изградя защитна стена за момента, в който алкохолната жажда ще започне да ме души. Не съм го правил друг път и незнам дали ще е успешно, но ще опитам. Четох, че алкохолиците имали най-добрите съпруги. Съгласен съм. Жена ми каза, че ще бъде с мен, защото вярва, че мога да се справя. Аз добавям – с нейна помощ.
Бог ни поставя изпитания, и например, когато съм спирал за по месец-два съм усещал благословията му. Почна ли, всичко потъва в мрак и кал. Ние сме съзидателни личности. Не се отказвайте, ще успеем!

Далечна моя, Тасартир, Викторианец, Еми!
Съжалявам, че не мога да съм до вас и да ви ободрявам виртуално в най-важното изпитание във вашия живот. Но ви подкрепям от сърце и се моля да успеете.
Всеки ден виждам смъртта в очите, когато се опитва да измъкне баща ми в нейните губерни. И виждам как той се бори да остане с нас. Няколко часа така - следващите - инак. Мъчително и тъжно.
Но аз съм трезва и благодаря на Бог, че ми праща това изпитание в трезвия ми живот. Защото ако беше в пияния ми отдавна да съм зарязала всичко и да съм се сляла с бутилката, за_бала болници, обслужване, подкрепа, памперси, хранене със сламка, разговори с тежкоболния, молитви...
Само трезва мога да изпълня човешкия си и дъщерен дълг. Само трезва. И в тежкото изпитание да подложа на проверка трезвостта си. Благодаря ви, че сте решили да промените живота си. Обичащите ви синове, дъщери, любими, съпруги, бащи, майки, очакват помощта ви. Само трезви можете да им я дадете.
Бог да е с вас. Ако много го искате - ще успеете и ще се върнете в живота, какъвто е и ще го живеете както е казано. Нормално и праведно.
Съжалявам, че стана толкова патетично, но наистина съм страшно благодарна на Висшата сила, че съм трезва и съм до баща си в този момент, когато има най-голяма нужда от мен.
И още нещо важно. Когато започвах да трезвея споделих със спонсора си, че най-силният ми страх е от смъртта, но не от моята, а от тази на близките ми. Тогава му казах, че ако не дай си Боже ми се случи, сигурно ще се напия, защото подобно изпитание не може да бъде издържано. Той ми каза - може, може, Бог не ти праща нищо, което да не можеш да поемеш.
И сега имам страх от смъртта, и паника и смразяване, но възприемам нещата с умерена емоция, разумно доколкото мога и вярвам, че няма да стигна до чашката дори в най-тежкия момент. Моля се да е така.

Приятелко Харакири, много добре ти го е казал спонсора ти Бог не ти праща нищо, което да не можеш да поемеш.
Напълно съм убеден , че това е нещо с което ще се справиш и ти имаш силите да го направиш.Все пак си старо куче в АА.С теб съм и вярвам в теб.Нали знаеш, че трудностите ни изграждат и ни дават нови сили да живеем пълноценно и трезво.Представи си какъв ужасен би бил живота ако беше монотонен, как щяхме да го ценим и да видим неговата красота ако я нямаше другата страна на болката и смъртта.През целия си пиянски живот съм търсил някакво илюзорно спокойствие и в същото време съм живял на ръба, сега също често имам стремежи да живея отново на ръба.А живота си е красив такъв какъвто си е с всички негови нюанси - болка,любов, радост, скръб, сълзи, усмивки, щастие....най вече щастие, че мога да го изживея всичко това истински и на трезво.Прегръщам те и ти стискам палци.
Тасартир, Викторианец, Еми - добре дошли в трезвия живот.Гарантирам ви, че си струва всяко едно усилие направено от вас сега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Харакири, съжалявам за татко ти и за това през което преминавате, дори и не мога да си представя колко е тежко. Кураж и на двама ви, сили и вяра на теб.

"И още нещо важно. Когато започвах да трезвея споделих със спонсора си, че най-силният ми страх е от смъртта, но не от моята, а от тази на близките ми. Тогава му казах, че ако не дай си Боже ми се случи, сигурно ще се напия, защото подобно изпитание не може да бъде издържано. Той ми каза - може, може, Бог не ти праща нищо, което да не можеш да поемеш".

Същото съм си го мислила и аз, не за напиването точно, но затова, че няма да мога да го понеса. А ще трябва. Всеки минава през това, неизбежно е, такъв е животът. И е хубаво да се спазва редът. А ако дете си отиде преди родителя? Това е най-страшното. Но да не задълбаваме натам.

Еми, как си? На мен ми е 8-ми ден, критичният ми е 14-ти, два пъти съм спирала за по 14 и баш на на него се издънвам, да видим сега как ще е. Чувствам се добре, открих, че мога да правя и на трезво нещата, които преди си мислех, че мога само добре подложила.
Черпя ви за моята седмица

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tasartir на 29.10.10 11:56.

Браво tasartir за Първата Трезва Седмица!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми, как си? Справяш ли се?
Аз засега - да. Чувствам се много добре, не пия, не изпитвам и нужда засега. Нaпрaвих си кръвни и ехографски изследвания, като изключим малко завишен холестерол, другото е ок. Пия фрешове от плодове и зеленчуци, набивам салати, по малко сладко, разхождам се много, открих си ново хоби, говоря свободно за проблема си с хората, с които съм споделила. Надявам се, че ти и всички като нас, сте добре. Прегръщам ви.

Харакири, как е татко ти?

Похвалих се, а нямало за какво. Пия. И се отчайвам, че няма изход за мен. Не пия две или три седмици и после пак започвам, уж успокоена, че не съм зависима и мога да пия контролирано. А не мога - наливам се. Къде е изхода???

Възможностите не са много - смърт, лудост или трезвеност. Контролираното пиене е несбъдната мечта на алкохолиците. Може и да има изключения, не знам.

Аз вярвам, че моя изход е в АА, в програмата 12 стъпки, в сбирките и приятелите алкохолици които не пият. Знам, че никога няма да се "излекувам", а мога единствено да се възстановявам. И се надявам, че няма никога да го забравя това, защото тогава пак се засилвам към първите две възможности дето ги написах горе.

Има и хора, които са се възстановили без помощта на АА. Така съм чувал. И всеки начин който води към спасение от тази побъркваща болест е най-добрия, просто защото спасява живота. Със сигурност безумните повторения с цел постигане на контролираното пиене не е начин. Там пътя е еднопосочен. Само че проблема е в това, че знаенето на всичко това, колкото и чудно да му се види на някой, при нас не е достатъчно. В една от книгите на АА пише - "Помнете, срещу нас стои алкохола - коварен, объркващ, всемогъщ".

Така е, Вал, благодаря ти за отделеното време и вниманието.
Сега е трети ден, поредния - без! Оцелях и този път първите два в поредния кошмар. Как може да сме толкова глупави пак и пак да си го причиняваме? (пиещите все още имам предвид). Може би трябва да се понатрупа малко повече трезвен стаж, за да видим и да преценим добре нещата. Непрекъснато търся отговори, знам, че та са вътре в мен самата, но не ги намирам. Всички говорите за Чудото, за Просветлението, за Силата - ами не ги усещам. А искам. Дано ме споходят някой ден и тогава да не е вече късно...
Четох за Андрей Баташов, не се разбра при него от алкохола ли се е получило, но май да. Не прощава на никого...

Как може да сме толкова глупави пак и пак да си го причиняваме? (пиещите все още имам предвид)
Истината е точно в това изречение...а и в момента, в които разбрете на какво са подложени близките ви хора...дано намерите истината. Късмет и много воля!

Не съм барал алкохол и цигари от 21.10.2010 г. - за първи път от толкова подгизнали с алкохол години. Аз съм от тоя тип "Когато опре шило о гъзило" - тогава се сещам за проблема. Но този път над всичко беше семейството. Или те или аз! Те са и моята защитна стена. И става все по здрава. А какво усещам от тази "тераса"? Радост от живота. Усещанията са невероятни! И силни.
Искам да ви пожелая, да вярвате в себе си и в семейството. Иначе спасение няма.

Браво, Викторианец, продължавай все така! Аз също, този път съм решена. Стига толкова. Вчера имах преживяване, което ме убеди колко е крехко всичко. Усещам вяра и сили да продължа. Дано Господ е винаги с мен и с вас.

Все пак Андрей Баташов е починал от цироза. От пиене. Такъв талант и аристократична личност. Алкохол... наистина е ЦАР алкохол...

Пия. Не мога да спра. Не знам какво да направя. Откъде намирате сили?

Бих искала да ви помогна, но надали е възможно това да стане с човешки усилия. Нямаме такива сили и такава власт над това чудовище - алкохола. За съжаление, това го изпитах на гърба си. Силите, откъде се намират ли, ами силите идват тогава, когато се предадем и се признаем за победени, да, наред с големите си претенции, и самомнение, и качества, и успехи, и сили, и многознайничене, грандоманщина и превъзходство над другите, и още много такива, наред с всичко това и с много още боклуци в главата, да се предадем. Не мога да ви дам рецепта как става това, трябва да дойде такъв момент, в който да сме готови да се предадем, но внимание, да не се пропусне този момент...
След това се обръщаме за помощ...
След това откриваме, че има хора, които са готови да окажат такава помощ. След това изпълняваме това, което ни се предлага по Програмата за възстановяване в АА и без много умуване и мисловна дейност.
Простичко е...
Така се спира, всъщност не се спира, замества се въздействието на алкохола с духовна програма.

Искам да спра. Мъчно ми е. Имам малко дете, млада съм още, всички около мен виждат проблема ми... Стига толкова.

Хайде заедно...
да спрем
..................
аз не смея да пиша дълго,
че не ми се изпраща.....


СТИГА ТОЛКОВА!

Хайде, мила Еми, хайде, аз успях да премина през двата празника по цял ден и вечер на маса с компания без да пия изобщо. Опитвам да продължава, но това са усилия всеки ден и час. Дано с времето (ако насъбера трезво време) да става малко по-лесно... Имам чувството, че пустият алкохол като че ме дебне отвсякъде и само чака сгоден случай да ме изкушава. Ако можеха да го изтрият от лицето на земята...

"Хайде, мила Еми, хайде, аз успях да премина през двата празника по цял ден и вечер на маса с компания без да пия изобщо. Опитвам да продължава, но това са усилия всеки ден и час. Дано с времето (ако насъбера трезво време) да става малко по-лесно... Имам чувството, че пустият алкохол като че ме дебне отвсякъде и само чака сгоден случай да ме изкушава. Ако можеха да го изтрият от лицето на земята..."

Ами, аз продължавам да СПОДЕЛЯМ тук... щото къде иначе бих могла...?!!
Много ми е мъчно, и трудно от известно време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eми®aa на 18.01.11 02:56.

А продължаваш ли да пиеш, мила Еми? Дъщеря ти те обича и разбира, но и ти трябва да й покажеш, че я обичаш, че обичаш и себе си най-вече. Тя ще се върне, нищо не е окончателно, но опитай, бори се, можеш!!! Знаеш го. То не, че аз съм голам пример за съвети, като съм на твоя хал, но се опитвам - прибрах се в Бг, оставих мъж и дете там, тръгнах на психиатър по зависимости и ходя на психолог редовно, не пия и оставам насаме със себе си, за да си направя равносметка за всичко. Иначе си заминавам, това е. Пиши пак, прегръщам те.

"А продължаваш ли да пиеш, мила Еми?"

Опитвам се да не почвам пак.. Трудно ми е. За предните 2 месеца пих 3 пъти - на Коледа, на Нова Година и след родителската среща преди 5 дни. И тогава се скарахме и после тя се изнесе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес в квартала видях некролозите на двама от кварталните пиянки. И двамата нямат 38...

Днес щях да имам 1 месец трезвост, но вера пих гадна ракия, оповръщах къщата, спомени нямам, всички са разочаровани и отчаяни от мен. Плаче ми се, а сама съм си виновна.

Не спирай да опитваш,нищо не е загубено,тази борба с порока не е въобще лесна.Гледай да излезеш от(дупката) и продължавай.Успех.

Благодаря ти много за окуражителните думи, имах нужда. Майка ми се е предала и не вярва, а аз и нищо вече не обещавам. Криво ми е заради родителите ми най-вече, а всички казвате, че трябва заради мен самата да спра. А толкова (измамно, знам) хубаво ми е като си пийна - щастлива съм, спокойна, весела, не се страхувам и притеснявам от нищо... трудно се живее иначе, но може би разглезени хора като мен. Пак ще опитам, разбира се, но на колко ли опита имам право, преди да загубя всичко?

Мила tasartir,
Този път съм по-ядосана на тези около теб.
Искали да ти помогнат...Една сюрия народ, къщата пълна с алкохол, публика се домъкнала да гледа как се справяш...Сега разсъждавам като пиещ алкохолик, а съм трезва, но помня кристално ясно как беше при мен.
Това, което казвам е само мое мнение.
Колкото повече близките го натискат да спре, толкова по-силно е разрушителното желание на алкохолика да пие и да се дъни, да ги разочарова. Това е неговата наказателна акция. (Вероятно по този начин ги обвинява за дереджето, до което са го довели както той смята вътрешно, не знам.)
Когато зависимостта на алкохолика е превърната в спектакъл за семейството той играе ролята си брилянтно. Виновникът за фамилния дискомфорт е посочен с пръст, порицан, изпратен за лечение - с една дума всичко е направено както трябва. Разяждащото чувство за вина го е накарало да се покае и да обещае, че да, този път наистина край. След един месец „страшният съд” със спокойна съвест се произнася - хайде сега да видим взел ли си е провинилият се бележка. На мило семейно тържество с алкохол на масата...Какво ще направи алкохоликът ли? Мисля, че на всички е известно - ще се напие. Тайно, след вечерята, с алкохола, донесен послучай изтрезвяването му. После ще повръща явно, защото няма как да се скрие.
Помня как много гордо се похвалих на майка ми, че вече ходя на АА и съм спряла. После на някакво парти у тях с много хора здраво си сипвах червено вино. На първата чаша й казах, че само ще се чукна с гостите, да не се притеснява. Нататък вече нищо не й казвах, а продължавах да си наливам. Помня ужасения й поглед от другия край на масата, но това кой знае защо изобщо не ме спираше. Помня и как не е имало случай след тежък разговор с нея как ще престана да пия и да, положението вече е много сериозно и веднага след като излезех от тях си купавах бомбичката и си я пиех по пътя към вкъщи с "ясната" мисъл, че вече е крайно време да прекратя това наливане и да спра да причинявам болка на близките си.
Начинанието "придобиване на трезвост" е със съмнителен ефект, когато се прави под натиск и "за да се спре тоя тормоз на близките". Алкохоликът прави известно време това, което другите очакват от него. Но зловещият режисьор рано или късно си казва думата и трагедията пак си е същата. Варира само броят на действията. Иначе и началото, и краят са ясни, защото алкохолизмът е болест - коварна, прогресираща, нелечима, неподатлива на "чуждо мнение".
Казваш, че го знаеш, защото всички ти го повтаряли, ще го повторя и аз – трабвя да спреш заради себе си, не заради другите.
Това е твоят „моноспектакъл” на живот и смърт. Няма други действащи лица. Нито суфльори, нито клакьори. Или спираш да пиеш и навираш режисьора в кучи г-- зад кулисите, или изиграваш под негово ръководство последната сцена с финална реплика „Останалото е мълчание”...
Резултатите от зачестилите пробиви са два.
Надявам се да се приближаваш към твоята „точка на пречупване”. Вярвам, че е така и ще успееш. Не спирай да опитваш. Но с алкохол и гости у дома е много трудно.
Прегръщам те.

Четейки Харакири и се помислихза темата , че поведението на алкохолика е предсказуемо. Спомних си как аз се хвалех на всички в къщи, че съм спряла дапия. На третия месец от възстановяването ми майка ми ни дойде на гости и се започнаха едни купони в къщи и гости. Не беше си идвала жената две години от чужбина. Когато ми наляха чаша вино да се чукна сгосите ме питаха готова ли съм за това, ще издържа ли :) . И така бях готова, че пресуших бутилката с вино и въртележката пак ме завъртя. След десет дни пиене и чудене защо така стана, започнах отначало пътя на възстановяването си.
Ще се присъединя към мнението на Харакири казвайки, че можеш tasartir, просто неспирай да опитваш.

Благодаря ви от сърце. Кой знае колко ви досадих вече аз. Е, съдът се произнесе - прибирам се пак за влизане в клиника или си събирам крушите и да си пия сама колкото си искам. Цял ден не съм спряла да плаче, не зная какво ме чака, връщам се толкова скоро обратно като попикано, хипер виновно мушкато и прошката и подкрепата са ми за последен път. Пак оставям детето си, дома си, пак ще висна на врата на изтерзаните ми родители и кой знае къде ще отида...
Пирогов, 4-ти км, военна болница и Суходол - това били вриантите. Някой да е запознат с някой от тях? Има ли възможност да не е с преспиване, какво се прави изобщо в тези клиники? Може ли книги, гсм с теб или сме като тотално прокажени изолирани от всичко? Ще ви бъда безкрайно благодарна за няккаква информация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам една идея. Ще попитам и ще ти пиша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите