Възможностите не са много - смърт, лудост или трезвеност. Контролираното пиене е несбъдната мечта на алкохолиците. Може и да има изключения, не знам.

Аз вярвам, че моя изход е в АА, в програмата 12 стъпки, в сбирките и приятелите алкохолици които не пият. Знам, че никога няма да се "излекувам", а мога единствено да се възстановявам. И се надявам, че няма никога да го забравя това, защото тогава пак се засилвам към първите две възможности дето ги написах горе.

Има и хора, които са се възстановили без помощта на АА. Така съм чувал. И всеки начин който води към спасение от тази побъркваща болест е най-добрия, просто защото спасява живота. Със сигурност безумните повторения с цел постигане на контролираното пиене не е начин. Там пътя е еднопосочен. Само че проблема е в това, че знаенето на всичко това, колкото и чудно да му се види на някой, при нас не е достатъчно. В една от книгите на АА пише - "Помнете, срещу нас стои алкохола - коварен, объркващ, всемогъщ".

Така е, Вал, благодаря ти за отделеното време и вниманието.
Сега е трети ден, поредния - без! Оцелях и този път първите два в поредния кошмар. Как може да сме толкова глупави пак и пак да си го причиняваме? (пиещите все още имам предвид). Може би трябва да се понатрупа малко повече трезвен стаж, за да видим и да преценим добре нещата. Непрекъснато търся отговори, знам, че та са вътре в мен самата, но не ги намирам. Всички говорите за Чудото, за Просветлението, за Силата - ами не ги усещам. А искам. Дано ме споходят някой ден и тогава да не е вече късно...
Четох за Андрей Баташов, не се разбра при него от алкохола ли се е получило, но май да. Не прощава на никого...

Как може да сме толкова глупави пак и пак да си го причиняваме? (пиещите все още имам предвид)
Истината е точно в това изречение...а и в момента, в които разбрете на какво са подложени близките ви хора...дано намерите истината. Късмет и много воля!

Не съм барал алкохол и цигари от 21.10.2010 г. - за първи път от толкова подгизнали с алкохол години. Аз съм от тоя тип "Когато опре шило о гъзило" - тогава се сещам за проблема. Но този път над всичко беше семейството. Или те или аз! Те са и моята защитна стена. И става все по здрава. А какво усещам от тази "тераса"? Радост от живота. Усещанията са невероятни! И силни.
Искам да ви пожелая, да вярвате в себе си и в семейството. Иначе спасение няма.

Браво, Викторианец, продължавай все така! Аз също, този път съм решена. Стига толкова. Вчера имах преживяване, което ме убеди колко е крехко всичко. Усещам вяра и сили да продължа. Дано Господ е винаги с мен и с вас.

Все пак Андрей Баташов е починал от цироза. От пиене. Такъв талант и аристократична личност. Алкохол... наистина е ЦАР алкохол...

Пия. Не мога да спра. Не знам какво да направя. Откъде намирате сили?

Бих искала да ви помогна, но надали е възможно това да стане с човешки усилия. Нямаме такива сили и такава власт над това чудовище - алкохола. За съжаление, това го изпитах на гърба си. Силите, откъде се намират ли, ами силите идват тогава, когато се предадем и се признаем за победени, да, наред с големите си претенции, и самомнение, и качества, и успехи, и сили, и многознайничене, грандоманщина и превъзходство над другите, и още много такива, наред с всичко това и с много още боклуци в главата, да се предадем. Не мога да ви дам рецепта как става това, трябва да дойде такъв момент, в който да сме готови да се предадем, но внимание, да не се пропусне този момент...
След това се обръщаме за помощ...
След това откриваме, че има хора, които са готови да окажат такава помощ. След това изпълняваме това, което ни се предлага по Програмата за възстановяване в АА и без много умуване и мисловна дейност.
Простичко е...
Така се спира, всъщност не се спира, замества се въздействието на алкохола с духовна програма.

Искам да спра. Мъчно ми е. Имам малко дете, млада съм още, всички около мен виждат проблема ми... Стига толкова.

Хайде заедно...
да спрем
..................
аз не смея да пиша дълго,
че не ми се изпраща.....


СТИГА ТОЛКОВА!

Хайде, мила Еми, хайде, аз успях да премина през двата празника по цял ден и вечер на маса с компания без да пия изобщо. Опитвам да продължава, но това са усилия всеки ден и час. Дано с времето (ако насъбера трезво време) да става малко по-лесно... Имам чувството, че пустият алкохол като че ме дебне отвсякъде и само чака сгоден случай да ме изкушава. Ако можеха да го изтрият от лицето на земята...