Тия пробиви... И на мен ми поразмина и също започвам да си мисля, че всъщност не съм наистина алкохолик и от някое питие по повод нищо няма да ми стане. Същото чух и на скайп сбирката и не е било успешно като опит. Борбата ще е безмилостна и всекидневна явно, но да видим дали ще сме победители.
Като падна мрак снощи пак ме обзе самосъжаление, безнадежност и страхове. Глътнах 4 валериана, лапнах един валидол и легнах и дишах, както каза girasol. Е, оцелях и взех, че и заспах.
Днес е 6-ти ден. Утре седмица (надявам се). Ще си направя тиквен медал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"И на мен ми поразмина и също започвам да си мисля, че всъщност не съм наистина алкохолик и от някое питие по повод нищо няма да ми стане."

Това е уловката, че като поизтрезнеем за няколко дни или седмици, започваме да забравяме за кошмара.
Но не случайно е казано, че ако не помниш последния си запой, значи той е пред теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Надявам се да го помня и никога, никога да не се повтаря - некъпана една седмица, потна, вмирисана, сплъстена коса, с напикани при разходките навън гащи... срам ме да си го помисля даже, но с вас мога да споделя. Жалка картинка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чета и препрочитам! И вече съм убеден, че съм Алкохолик. На 40 години съм, а от 20 пия! От няколко години се повтаря „цикъла” всеки петък вечер много кофи твърд алкохол, а събота две лейки бира. Започва да ме е страх, че две седмици не съм пил (прескочих този петък и събота) и единственото нещо което ме крепи е жена ми и това, което очакваме. И бога ми, този път за мен изход освен да спра няма. Възхищавам ви се! Тук има много искреност, вяра, доброта.... Всички ние водим битката на живота си – изправени на малките си бойни полета се сражаваме безпир. Решил съм да си изградя защитна стена за момента, в който алкохолната жажда ще започне да ме души. Не съм го правил друг път и незнам дали ще е успешно, но ще опитам. Четох, че алкохолиците имали най-добрите съпруги. Съгласен съм. Жена ми каза, че ще бъде с мен, защото вярва, че мога да се справя. Аз добавям – с нейна помощ.
Бог ни поставя изпитания, и например, когато съм спирал за по месец-два съм усещал благословията му. Почна ли, всичко потъва в мрак и кал. Ние сме съзидателни личности. Не се отказвайте, ще успеем!

Далечна моя, Тасартир, Викторианец, Еми!
Съжалявам, че не мога да съм до вас и да ви ободрявам виртуално в най-важното изпитание във вашия живот. Но ви подкрепям от сърце и се моля да успеете.
Всеки ден виждам смъртта в очите, когато се опитва да измъкне баща ми в нейните губерни. И виждам как той се бори да остане с нас. Няколко часа така - следващите - инак. Мъчително и тъжно.
Но аз съм трезва и благодаря на Бог, че ми праща това изпитание в трезвия ми живот. Защото ако беше в пияния ми отдавна да съм зарязала всичко и да съм се сляла с бутилката, за_бала болници, обслужване, подкрепа, памперси, хранене със сламка, разговори с тежкоболния, молитви...
Само трезва мога да изпълня човешкия си и дъщерен дълг. Само трезва. И в тежкото изпитание да подложа на проверка трезвостта си. Благодаря ви, че сте решили да промените живота си. Обичащите ви синове, дъщери, любими, съпруги, бащи, майки, очакват помощта ви. Само трезви можете да им я дадете.
Бог да е с вас. Ако много го искате - ще успеете и ще се върнете в живота, какъвто е и ще го живеете както е казано. Нормално и праведно.
Съжалявам, че стана толкова патетично, но наистина съм страшно благодарна на Висшата сила, че съм трезва и съм до баща си в този момент, когато има най-голяма нужда от мен.
И още нещо важно. Когато започвах да трезвея споделих със спонсора си, че най-силният ми страх е от смъртта, но не от моята, а от тази на близките ми. Тогава му казах, че ако не дай си Боже ми се случи, сигурно ще се напия, защото подобно изпитание не може да бъде издържано. Той ми каза - може, може, Бог не ти праща нищо, което да не можеш да поемеш.
И сега имам страх от смъртта, и паника и смразяване, но възприемам нещата с умерена емоция, разумно доколкото мога и вярвам, че няма да стигна до чашката дори в най-тежкия момент. Моля се да е така.

Приятелко Харакири, много добре ти го е казал спонсора ти Бог не ти праща нищо, което да не можеш да поемеш.
Напълно съм убеден , че това е нещо с което ще се справиш и ти имаш силите да го направиш.Все пак си старо куче в АА.С теб съм и вярвам в теб.Нали знаеш, че трудностите ни изграждат и ни дават нови сили да живеем пълноценно и трезво.Представи си какъв ужасен би бил живота ако беше монотонен, как щяхме да го ценим и да видим неговата красота ако я нямаше другата страна на болката и смъртта.През целия си пиянски живот съм търсил някакво илюзорно спокойствие и в същото време съм живял на ръба, сега също често имам стремежи да живея отново на ръба.А живота си е красив такъв какъвто си е с всички негови нюанси - болка,любов, радост, скръб, сълзи, усмивки, щастие....най вече щастие, че мога да го изживея всичко това истински и на трезво.Прегръщам те и ти стискам палци.
Тасартир, Викторианец, Еми - добре дошли в трезвия живот.Гарантирам ви, че си струва всяко едно усилие направено от вас сега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Харакири, съжалявам за татко ти и за това през което преминавате, дори и не мога да си представя колко е тежко. Кураж и на двама ви, сили и вяра на теб.

"И още нещо важно. Когато започвах да трезвея споделих със спонсора си, че най-силният ми страх е от смъртта, но не от моята, а от тази на близките ми. Тогава му казах, че ако не дай си Боже ми се случи, сигурно ще се напия, защото подобно изпитание не може да бъде издържано. Той ми каза - може, може, Бог не ти праща нищо, което да не можеш да поемеш".

Същото съм си го мислила и аз, не за напиването точно, но затова, че няма да мога да го понеса. А ще трябва. Всеки минава през това, неизбежно е, такъв е животът. И е хубаво да се спазва редът. А ако дете си отиде преди родителя? Това е най-страшното. Но да не задълбаваме натам.

Еми, как си? На мен ми е 8-ми ден, критичният ми е 14-ти, два пъти съм спирала за по 14 и баш на на него се издънвам, да видим сега как ще е. Чувствам се добре, открих, че мога да правя и на трезво нещата, които преди си мислех, че мога само добре подложила.
Черпя ви за моята седмица

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tasartir на 29.10.10 11:56.

Браво tasartir за Първата Трезва Седмица!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми, как си? Справяш ли се?
Аз засега - да. Чувствам се много добре, не пия, не изпитвам и нужда засега. Нaпрaвих си кръвни и ехографски изследвания, като изключим малко завишен холестерол, другото е ок. Пия фрешове от плодове и зеленчуци, набивам салати, по малко сладко, разхождам се много, открих си ново хоби, говоря свободно за проблема си с хората, с които съм споделила. Надявам се, че ти и всички като нас, сте добре. Прегръщам ви.

Харакири, как е татко ти?

Похвалих се, а нямало за какво. Пия. И се отчайвам, че няма изход за мен. Не пия две или три седмици и после пак започвам, уж успокоена, че не съм зависима и мога да пия контролирано. А не мога - наливам се. Къде е изхода???