Седим с лицето Х и се опитваме да разберем, какво се крие зад онази болезнена и изгаряща жажда, в ада на която се мятат невъобразимо количество същества и съдби... Стоя на тръни от страх да не кажа или да не направя нещо неволно и да пропъдя зараждащата се толкова крехка атмосфера на търсене на истината... Накрая, разбирам, че с нервността си по-скоро ще я проваля, отколкото да дочакаме прозрение и слагам край на всякакви очаквания.

Х е алкохолик и си го знае. И двамата искаме да разберем, какво се крие в алкохола, в неутолимата жажда, която те гони като кръвожадна боа, готова да те погълне на един път.

Х бавно започва да разказва, как щом пийне още първата глътка, го изпълва изотвътре едно вътрешно видение на .... жена. Излизало, че пиячката му се явява в образ на жена, персонифицирана и одушевена. Веднъж била нежна, топла, примамлива, друг път – измамна като сянка, която ту се появява, ту изчезва, той я следва, тя се обръща и го примамва с ръка, смее се и се изсмива високо и бяга така, че никой да не може да я стигне... трети път – като грозно отвратително чудовище, готово да го разкъса с голи ръце, четвърти – като съблазнителка, която бавно се съблича пред очите и е толкова, толкова близко, че аха да я погалиш по ослепителната кожа, тя изчезва като слънчево петно... после се появява пак като униформена есесовка, която те подчинява безпрекословно и ти я следваш загубил ума и дума...

И така всеки път с всяка нова глътка, чаша, бутилка тази енигматична “жена” – многолика и примамлива е всеки път нова, различна, изненадваща, пораждаща тръпка... и на теб всеки път ти се иска да видиш, какво е измислила този път... как ще се появи, къде ще те отведе като те накара да я гониш/пиеш на пресекулки, да видиш как този път ще те накара да се гневиш и разяряваш, да плачеш, да произнасяш речи, да се гавриш със себе си или с някой или нещо друго...

Тя обаче е хитра и всеки път те води все по –надалеч, и възбужда все по-болезнено апетита към това, което има да става. Тази неизвестност подхранва любопитството ти до полуда. Всеки път те кара да я следваш / пиеш все повече, защото аха, да разбереш, да се докопаш до нещо осезаемо, което най-после да сложи край на опиянението, на химерата и да получиш най-после жадуваното облегчение, се отдалечава отново... Импулсът, който те кара да я следваш е по-силен от импулса за живот, от инстинкта за самосъхранение даже... с ранг на нагон е, нагон за достигане до истината/жената дори и с цената на смоунищожение... Истината, която може и да е илюзорна, но доближаването до нея отново и отново ще поражда неистовата жажда, неутолима и безутешна...

Това персонифициране на алкохола толкова много прилича на персонифицирането и на мескалито, на дима...

Истинското прозрение настъпва, когато осъзнаеш, че с всяко нещо е така... раздиращата жажда да разбереш нещо, като го поемеш, като го погълнеш го одушевява, оживява понякога толкова силно, че го появява от нищото и го персонифицира....

То живее в теб, но вече е самостоятелно. Може да се каже, че паразитира върху теб и се подхранва с неразбориите ти, с несъгласията ти, със съмненията, страховете, претенциите, капризите, с вътрешния ти хаос... или живее в симбиоза с тях... макар през повечето време да дреме необезпокоявано, в някакъв “непредпазлив” момент, когато го раздразниш, или подхраниш, се събужда и започва да те мъчи огнена жажда...

Жажда за любов, за пиене, за секс, за приключения, за власт, за контрол, за игра с другите, с думите... ето така, както току-що си поиграх аз...

Поиграла си с думите. Претенциозно. Но щом е игра, може и така... Кво му плащаш.

Само че твоят Х не е алкохолик. Това не са разсъждения на болен от алкохолизъм човек, а по-скоро на пияница, който иска да се направи на интересен.
Алкохолиците не говорят така. Те обикновено мразят алкохола, но го пият, защото не могат да живеят без него.

http://www.svnaum.com/

Там мисля ще им хареса дълбокия душевен анализ който си направил. А и може и да помогнеш. На някой от новите. Доктори.

Не е анализ, добра художествена измислица е в стил "кастанеда" и много удачно е постната в съответния клуб преди време, но явно дракането със съклубари не е било достатъчно за авторката, та е решила да се пробва и при нас, за което мога да й кажа само - НЕКОРЕКТНО Е, това е клуб за ВЗАИМОПОМОЩ, тук ние споделяме проблемите си (реалните си проблеми) и нашия опит за справяне с тях, не си играем с думите, има си клубове за "играещите".

Донякъде съм съгласна... за словесната игра, за претенциозността, възможно е дори да си прав, че алкохолиците не говорят така...

И все пак едва ли всички алкохолици си приличат като две капки вода... и те са различни, както е различен всеки човек, въпреки, че болестта може да е една... още повече, че основата на горната история е истинска.. Х е алкохолик и вижда в алкохола разнолика жена ... поне във фазата, в която аз разговарях за това с него...

Това не беше анализ, нито има отношение към доктори...

..интересно, сега като пуснах това тук , открих още една характеристика на алкохолнозависимите, преди не я бях гледала от тази гледна точка.. те са изключително погълнати от себе си и от своята болест и нищо извън това, не може да привлече вниманието им, дори само за малко.. прочто като отдих от болестта.. точно , както и онкоболните, душевноболните, диабетноболните и т.н....

:-)))

Вярно.. есе е, т.е. художествен опит... но в никакъв смисъл не е само из,мислица.. напротив, основата е истинска, "художествената измислица" се ограничава само в словесния изказ и пресъздаване на прозаичната истина...

Освен това, грешиш... съвсем прясно е.. историята е от преди повече от 5 г., но за пръв път е написана онзи ден и е пусната веднага почти в двата клуба - в "Кастанеда" и тук..

Също, не пуснах тук темата, за да се "дракам", както любезно се изрази твоя мислост. Писала съм в този клуб още от създаването му, сигурно и преди теб, така че, знам писаните и неписаните правила тук и колкото и странно да ти се струва за мен, няма да седна да дразня, обиждам никого или каквото там ти дойде наум.

Между другото открих още една характерна черта на алкохолнозависимите, освен самопогълнатостта, мнителността.. ето ти имаш някаква изградена представа за мен в друг клуб, където условията и вируалната реалност са съвсем други и пренасяш тази представа и тук...

Освен това, да ти напомня, че щом става въпрос за "художествена творба", независимо дали е талантливо или бездарно написана, изводи от рода "какво е искал да каже автора" не са на място... и не трябва да се съотнасят с това, че ако си "играя" в случая с думите, значи че омаловажавам или се подигравам с реалните проблеми алкохолнозависимите...

Просто си помислих, че темата на есето има връзка с този клуб... още повече, че понякога творческото писане се препоръчва на алкохолнозависимите като помощна терапия... аз нямам проблеми с алкохола, но имам познати с този проблем, затова често се интересувам от алтернативни методи за помощ... Ето това е един от истинските мотиви да го пусна тук...

Има връзка дотолкова доколкото човекът има проблем с алкохола . Дали ще му се явяват жени като "строги господарки" или "феи" няма много значение освен от пикантен характер в някакъв художествено-естетически насочен аспект . Алкохолизмът е болест на ума преди всичко и в крайните си прояви върви зедно с непреодолимо сексуално влечение , пише го по книгите и докторите са запознати с това от своята практика . Това обаче с нищо не помага на нещастно пиещият влизащ в фалшивия свят на своята зависимост , помага само на писателите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това обаче с нищо не помага на нещастно пиещият влизащ в фалшивия свят на своята зависимост , помага само на писателите
А дали няма да помогне на някои да излезнат от този "фалшив свят на зависимост" (по-точно май е да се каже да излезнат от своя персонален Ад, тип "направи си сам"), ако четат по-често в "Клуб за борба с рака"?
Там битките също са лични, но са срещу реални демони...