Здравейте всички тук!

Искам да разкажа една моя преживелица от преди по-малко от 48часа и се надявам,ако някой в моето положение прочете историята,да се позамисли..
Аз съм на 25г,омъжена,с хубава професия и с проблеми с алкохола от повече от 5год. Дълго отричах,както и повечето от нас,но преди няколко месеца признах,че няма накъде вече. Отидох при един мн известен психиатър,който ми направи ЕЕГ и ми предписа карбамазаепин и Ривотрил,защото имах проблеми със съня. Дотук историята е позната всекиму

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Fionna,
доста познато.Аз не стигнах до болницата,но помня отрезвяващите шамари на мъжа ми и бъркането в гърлото ми и крякъците му какво съм направила.Подобно на теб бях изгълтала цяла шепа лекарства и легнах ''най-смирено'' да си мра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много се радвам за теб! Искрено!
Аз имам прекрасен мъж,но той не разбира,че имам проблеми..Говорихме не веднъж,но досега полза няма- "Ти си лигла и сама си го правиш".. Аз ужасно се стреснах,но истината е,че самата аз не вярвам да спра без нечия помощ,а за съжаление,няма да е на мъжа ми..
Ти как се справи??

Сбирки и разговорите с хора като мен,където ако запъна на едно изречение,те могат да го завършат вместо мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравей фиона, радвам се че си потърсила помощ тук, защото колкото и странно да звучи само един алкохолик може истински да разбере как се чувства друг човек със същия проблем, колко пъти и аз съм се опитвал да обясня на хората около мен какво ми е, че наистина имам проблем и неизменно отговора беше един и същ:"стегни се, стига се лигави,нищо ти няма" и все така докато не попаднах в момент на отчаяние на сбирка на АА, след поредния запой от който и аз не знам по какво чудо се измъкнах. Е това беше повратната точка, видях 4е има и други хора които имат моя проблем и са останали трезви, кой няколко месеца, кой година а някои и повече и това ми даде сламката която толкова бях търсил, хванах се за нея и факт е че и днес не пия, добавих още един ценен ден в календарчето на трезвостта ми.На мен ми помага! Имаш ли желание, има начин.

Благодаря на всички за помощта ви! Тя наистина е жизненоважна за мен! Благодарение на тези писма и подкрепата ви,виждам светлина в тунела!

Здравейте,
Искрено ме трогна историята на Фиона! Още повече защото е момиче, та при нас поне се очаква да сме по-силни да ходим да се бием и пазим родината

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Фионна, аз съм жена на 34 г. трудно ми беше да си призная, но да аз съм алкохоличка..........Когато за първи път писах тук бях не по малко отчаяна и разбита, но го направих търсейки подкрепа, разбиране и упора. Вече трезвея 22 дни - да не е лесно, но е възможно. Благодарение на огромната помощ на хората от АА, които ми писаха в този момент аз се справям сега. Бях изумена от грижите и съветите които ми дадоха напълно непознати човешки същества за мен . Не съм си и помисляла, че може да съществува такава безкористна взаимопомощ. Поддържаме постоянна връзка, посещавам и част от сбирките / когато имам възможност, защото трябва да пътувам / и повярвай ми чувствам се много по различно. Аз също имам съпруг и търсех вечно разбиране и съжаление. Но как да го получа като болната съм само аз не и той и докато разбера, че първо аз трябва да се взема в ръце преди да търся друга помощ..........мина време. Просто трябва да си повярваме
, че може и да се молим за това! Пиши ми ако искаш и ГОРЕ ГЛАВАТА !!!!!

В деня в който писах в тази тема ми се обадиха,че съпругът на наша позната,който е алкохолик и са разделени с нея от няколко години е починал.
Паднал е човекът пиян на снега,където е заспал и умрял от измръзване.Никого не искам да плаша,но това са фактите които знам.Днес е пограбанието му.Дали е починал разбран-немисля.Всъщност все тая.Разбран или неразбран си е отишъл.Човекът си е отишъл именно по този начин,под въздействието на тези гадост алкохола.На тези ,които пият бих казала пробвайте с цялото си сърце и душа да пожелаете да не пиете днес,един ден,само днес ,само сега.И абстиненция и всичко преминава.На Пешо 74,яж сладко,пий много течности/сокове,чай,вода/каквото искаш безалкохолно,витамин В комплеск помага,опитвай да не мислиш за бъдещето или какво и как ще правиш без да пиеш.Каквото и както и да правиш утре,повярвай ми ще бъде по добре и ще го правиш по добре ако не пиеш днес.Прави всичко,което ти се прави и което ти помага да те отдалечи от мисълта за алкохола.Отлагай като се появи.Тая логика помага и е помогнала на милиони да спрат и да не пият днес.Желая на всички трезвен ден!

Пешо, на 17 март, живот и здраве, ще станат 4 години, откакто спрях с алкохола. Като днес си спомням тази дата и състоянието, в което бях. Още от предната вечер положението с абстиненцията започна да става лошо, но аз вече бях взел решението да спра. Знаех, че мента, глог и валериан- тинктура ме успокояваха, ама отдавна вече аз не си вярвах, защото трите шишенца/на спиртна основа/ като се смесеха и си ставаше една яка чаша пиене, а не защото билките помагали. Та като ги "метнах" към 22 часа и дотук със спиртните запаси. Това за мен беше много важно- да няма никакъв алкохол за през нощта. И като се почна една мъка, ама голяма. Това с конфитюра и сладкото, пак според мен, помага на организма, но не на психиката. А тя, горката хич я нямаше. То бяха спазми, гадене,потене, ставах, лягах и така 1000 пъти. Жена ми беше в течение и си траеше. По едно време реших да си взема душ, ама ми беше толкова лошо, че се уплаших да не пукна в банята и да притесня близките си. Имах един блистер сънотворно, ама не силно, защото го даваха без рецепта- Зопиклон. С треперещи ръце взех едно и го схрупах, белким по- бързо да направи нещо с тоя съсипан организъм. А, междувременно обходих всичките тайници, ама с каква глава ги бях изпразнил до един снощи... Все пак да проверя, ама не. Лоша работа. По едно време малко ме отпусна, хапчето задейства и съм задрямал, надявах се поне за час- два, ама не- 2-3 минутки, не повече. Мнооооооого дълга нощ, по едно време пак схрупах едно хапче- общо, както после установих 3. На няколко пъти се заглеждах в "Каролина Херерата", ама не толкова щото ми се досвидя, а защото беше с помпичка и нямаше как да се точи спирта, та се отказвах. Стана светло и с това дойде голямата проверка- в къщи останах сам, всички се изнесоха, кой на работа, кой на училище... Ами сега, пари- има, зор за пиене- да не говорим, кафенцата, дето си ме знаеха, отдавна вече работеха. Страх ме беше да стана от леглото, че на 11-та секунда вече щях да съм с пластмасовата чашка в ръка, на съотвегното място. Не смеех да си премеря и кръвното, но със сигурност е било доста височко. Та така стисках зъби до вечерта, пак зле, ама една идея по- малко. Втората нощ- спях на пресекулки, а през деня се осмелих да се поразходя. Започнах и с душовете- ей, водата много помага, а и защото около мен не се дишаше- организмът беше започнал явно да изхвърля отровата. Третата нощ вече се понаспах и след нея чух птичките... Та така, братле. Имало е моменти, когато ми се е допивало през тези години, ама някакси ненатрапчиво, а и аз не се давах лесно, щото само като се сещах за свинщините и за процеса на спиране, дето ти го описах и дотук с мерака. И аз много обичах биричката, ма фантичката също си я бива. Малко я порзавалиха, аз нали досега сигурно съм метнал една цистерна от нея и съм експерт, но бива. Чети форумите, защото тук има прекрасни хора- Аня, Жирасол... Аз си пишех с тях, ама се намесваше един "голям капацитет"първи след Бога, та от около две години само надзъртам отвреме навреме, като читател. А ти ме провокира да споделя мнението си на АА-аматьор, както бях нарекън от първата "самотен бегач". На всички дето стискат зъби- успех, на тия дето са на моето дередже- умната, че нали си знаем...