Re: група за взаимопомощ в Добрич / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравейте!
Поздравявам всички потребители на този подфорум за смелостта, отделянето на време за публикуване на интересни статии и материали, за желанието да се помогне. Предварително се извинявам за дългото писание. За тези, които няма да пожелаят да четат обясненията ми по-долу, съобщавам, че
В Добрич възобновява работата си групата за взаимопомощ, водена от Станимир Христов, сбирките са всеки вторник от 17 часа, в сряда и четвъртък от 14 до 17 часа – консултации.
Адресът е Добрич, ул. “Цар Иван Асен” 2 , храм “Света Троица”.
Лице за контакт: Станимир Христов, 0884273310, 058 848371
Той ме помоли да дам тази информация, тъй като няма все още достъп до Интернет. Това му предстои, той съвсем скоро ще се включи сам и ще разкаже доста интересни неща, ще сподели опита си , ще публикува статии, преведени от немски и т.н.
Реших все пак да се представя.
Аз се казвам Мария Няголова, от Добрич, работя като клиничен психолог и психотерапевт в Психодиспансера, имам и частна психотерапевтична практика /метод – психодрама/. Работила съм и в Държавна болница – Карвуна, където в продължение на 3 години бях водещ на терапевтична група на зависими към алкохола. Постепенно с времето приоритетите ми се изместиха повече към фамилна работа работата с деца, и, честно казано, отбягвах да се захващам с този проблем...признавам си, че е доста трудна и много често водеща до чувство за безсилие работа. Още повече, че в нашата държава се извършва “на парче”, няма структури, които да се допълват в работата си по този проблем.
Един ден, лятото на 2007 година, ме потърси Станимир, който си беше дошъл от Германия, където години наред се е борил със зависимостта си, минавайки през всички възможни институции и групи. Бях поразена от страхотната организация за работа с такива хора там. От детокса, през мотивационните групи, терапевтичните групи, работата в общността с групите за взаимопомощ. Той ми е разказвал, че има безкрайно много видове групи, всеки сам избира тази, където се чувства най-добре. Вместо обаче да се окуража, че и тук може да се направи такава организация, в мен възникнаха по-скоро много основателни, за съжаление, съмнения, че в България това няма да се случи...поне не скоро. В нашата болница се приемат пациенти за детокс, след това няма къде да ги насочим, амбулаторните психиатри ги лекуват, но често е чисто медикаментозно. Нямат подкрепа в общността, няма центрове, няма групи.
Станимир пое нелеката задача да постави началото. Помогнахме, колкото можахме, имахме проблеми, борихме се да получим помещение от Общината, това се случи, но се оказа, че не успяхме да намерим финансиране за плащането на наема.
Станимир се свърза с човека, който стои зад ника – puvpav, благодарение на него, както и на отец Стоян от храма “Света Троица”, групата отново разполага с помещение.
Отдавна надничам във вашия форум, доста често чета, и тук, както и във всички групи, си има динамика...противоречия, защо АА, защо само АА...според мен няма смисъл от спорове, след като целта е една и съща. Прочетох доста неща за АА, нямах представа, че има такива противоречия между различните подходи. Знаех за групата в София и толкова. Аз съм психодраматист, обучавана съм специално във воденето на различни видове групи. Това, което искам да кажа е, че принципите на груповата работа, динамиката на груповия процес, лидерствето, са основни и са характерни за всички видове групи, независимо каква концепция имат. Така че няма нищо ново под слънцето. Някои са АА, други са само групи за взаимопомощ, с правила, основните от които се предлагат от водещия, допълват се от участниците и в крайна сметка се приемат за конкретната група в зависимост от желанието и принципите на хората. В България очевидно най-голяма активност и популярност на този етап имат анонимните групи с 12-те стъпки. Така се е случило. В Добрич се случва това, че ще има друг вид група, теоретично и практически взаимствана от подобни групи в Германия. Тя е отворена, участието е доброволно, има правило да не се дават оценки, да не се коментира личността, да се спазва конфиденциалност, да се споделят чувства, да не се дават съвети...Смисълът на групите и първичната цел е тоталното въздържане от алкохола, стигане до познанието за безсилие срещу алкохола, намиране на морална подкрепа, от която се нуждае човек да преодолее чувството си за вина и срам, подкрепа в социални роли и дейности, характерни за независимия живот.

Основните принципи на групите, които води Станимир:
1. Анонимност
2. Всеки е добре дошъл такъв, какъвто е. Никой не бива да бъде критикуван.
3. Да не се дават съвети. Никой не трябва да казва на някого какво да прави, кое е правилно или погрешно. Недопустими са сравнения между себе си другите.

За да има конструктивни дискусии, е необходимо да се избягват следните теми:
2. Религия
1. Клюкарстване по адрес на другите, демонстриране на авторитет /никой няма право да командва другите, да показва авторитет и да дава наставления – това би имало сериозни последици за хармонията в групата
2. Политика

Благодаря на тези, които изчетоха всичко това. Моята роля и ролята на службата, в която работя, ще бъде на този етап информационна и мотивационна. Станимир превежда много немска литература, ще му помагаме да я разпространява, ще информираме общо практикуващите лекари, ще даваме информация на всички, които проявяват интерес.

[image] http://lilypie.com/days/041215/0/24/0/+2/.png [/image]

Здравейте!
Трудно ще ми бъде да синтезирам в един пост цялата теория за груповата психотерапия. Ще напиша все пак някои от основните неща по отношение на груповия процес и лидерството, това, което ви интересува по-конкретно.
Един от важните моменти от процеса е загрижеността на терапевта за членовете на групата, това те трябва да усетят на първо място. Може би това е нещо, което от дълго време не са възприемали у друг човек. Ако искаме участниците да се доверят на груповия процес, те трябва да вярват на лидера и в крайна сметка да започнат да вярват един на друг. Много е важно членовете да започнат да чувстват, че могат да обсъждат всичко в групата, без да се страхуват, че ще бъдат наказани. Съществуват твърде много хора, които живеят в избягване на наказание-реално или въображаемо. Ако създадем наказваща среда, възможността човекът да не се “разкрие” се увеличава. Определени клиницисти смятат, че повторното изживяване на преживяванията на наказание помага на клиента, но е възможно то да се върне като бумеранг и да накара човека да напусне групата, преди да има емоционално болезнено преживяване.
Ако хората непрекъснато напускат групата, се налага преоценка и анализ на фактите и на личността на водещия, който може да преживява някакъв наказателен елемент, но да не се осъзнава ясно. Именно затова са групите за собствен опит, където бъдещите водещи са в позицията на членове на група, които научават много неща за себе си и стават все по-наясно с реакциите си в определени ситуации, с преносите и контрапреносите, които могат да правят, когато вече са водещи на групи.
Едва ли има човек, който да е свободен от междуличностни трудности. Без значение колко дълбоко според нас осъзнаваме себе си, е важно да получаваме обратна връзка от другите. Фокусът върху ефективното групово лидерство се разбира по-лесно и просто, ако погледнем към участниците в групите като насока за успешна терапия. Има основни характеристики, които са важни, като например топлота, заслужаване на доверие, емпатия, приемане. Наблюденията сочат, че първоначалната саморефлексия на новия водещ води до пропускане на важни неща от груповия процес. Даден човек не би могъл да бъде ефективен водещ с всички, които участват в някакви групи и търсят помощ. Затова и има толкова течения, школи, концепции. Това е реалността на живота, не всички хора, с които се срещаме, ще ни харесат. Едва ли има значение дали водещия е топъл, студен, неясен, прозрачен, откликващ, неоткликващ, нисък-висок и т.н., това, което е от огромно значение, е, че след всяка сбирка или терапевтична сесия, хората си тръгват, изпълнени с надежда, по-дълбоко осъзнаващи себе си и другите, способни ефективно да взаимодействат с превратностите и капризите на живота. Важна е целта.
Във всички възможни групи се сключва, писмено или не, групов договор. Груповият договор определя и принципа на лидерството в групата. Може да бъде на ротационен принцип, може да се приеме един човек за водещ, с алтернативни заместници. Правилата на групата се изработват от членовете и е важно да бъдат приети от всички.
Групите, независимо от концепцията им, имат своя жизнен цикъл, със своите възрастови кризи.
Има много теории, но според всички приемат психодинамичният произход на развитието на групата.
Първи етап: формиране - адаптация, ориентация, включване, тревожност и доверие
Втори етап: реактивна фаза – опозиционно поведение, подлагане на проверка на груповите норми, бунтарство срещу лидера, конфликт и конфронтация. Тази реакция е прогресивно развитие и не бива да се възприема като отрицателна от лидера на групата. Това е проверка на границата и определяне на човека, който ще има контрол в групата. Може да съществува компонент на сплашване или да започне формирането на подгрупи, като някои членове се обединяват срещу други, срещу лидера или срещу групата като цяло. Ситуацията наподобява на “проверка на живо”, но не бива да се отклонява от групов лидер, който може би чувства, че това не е нещо добро. В действителност, то е много добро не само за членовете, но и за него. Този етап му помага да види от каква степен на контрол се нуждае в живота. Този етап е предшественик на началото на формирането на връзка в групата Макар и неудобно за водещия, това е времето, когато членовете започват да се обединяват,за да се изправят пред “общия враг” – лидера на групата. Бурята и стресът преминават, човек не остава завинаги в пубертета.
Втори етап - зряла фаза – развитие на сътрудничество, членовете работят заедно, принадлежността към групата е видима. Групата започва да функционира по-ефективно без приноса на лидера и голяма част от процеса постига от самите членове.
Трети етап - Прекратяване

Ако групата съществува неограничено във времето, опитният лидер вижда и разбира как етапите на развитието се проявяват у отделните членове, когато нови участници идват, а стари си отиват.

Без значение каква модалност се използва, за да се ръководи една група, в началото членовете проявяват защитни реакции в различна степен, тъй като груповото преживяване може да предизвика тревожност. В интерес на груповия лидер е да има работно разбиране за защитните механизми, тъй като много често защитните реакции на членовете и поведенческите им стилове ни разкриват повече за човека, отколкото самият той е готов или способен да ни каже за себе си. Защитният механизъм е психологическа проява, която има за цел да предпази Аз-а от дезорганизация или вреда, те се проявяват твърде често, тъй като са буфер срещу влиянието на депривацията, провала и чувството за вина.
Дори в този форум, ако се направи анализ, може да се установят основните закономерности, свързани с груповия процес, защитите и т.н.
Доколкото съм чела и чувала за АА, водещите на групите преминават през обучения и супервизия. Приветствам това, защото колкото и да е опитен и мотивиран някой да помага на другите, има нужда от теория, все пак доста опит е натрупан в тази сфера, теоретичните познания дават стабилна база. Също така всеки, който се е нагърбил с лидерска функция в групата, има нужда от постоянна супервизия.
И да премина на втория въпрос, ако не съм ви отегчила съвсем.
Един ден, живот и здраве, при нас може да бъде приета цялостна програма за лечение на зависимости, в която ще бъде включена индивидуална и групова психотерапевтична работа с хората, потърсили помощ. Така включването в групи в общността ще става плавно, хората вече ще са натрупали “групов опит”, ще са наясно със себе си и в това в какви точно групи искат да участват. Някои ще предпочетат АА, има много предимства, яснота, изграждана с години структура. Ще има и такива, които ще предпочетат друг вид групи, с други правила и норми. Но, както казах, целта е една, и средствата поразително си приличат. Ще има хора, които ще ходят от група в група...но най-важното е да остават трезви да намират смисъла и радостта от живота си.
На Станимир ще предложим регулярна супервизия, която по своята същност е и обучение. Хубавото е, че той е натрупал доста опит като член на група, бил е за известно време и водещ. Супервизията ще бъде безплатна за него, в смисъл, ще бъде част от ангажиментите ми към службата. Хубаво ще бъде, ако държавните структури имат ангажимента за заплащане на специалистите, участващи в програмите, но на този етап няма много възможности. Все пак има някакви програми, които финансира МЗ. И ако ние сме решили да изграждаме структура, имаме интерес да има повече обучени хора, които да работят в общността на доброволен принцип.
Ако всичко се развива добре, може да направим контакт с немските си колеги и да продължаваме напред. Няма гаранции за нищо, но това също е процес, важното е че ще започне, макар и отзад напред в нашия случай.
За нездраво лидерство има много фактори, наличието на един водещ в началото не е предпоставка. Участието в групите е безплатно.
Много скоро Станимир ще пише тук, ще отговори на всички въпроси.
Пак стана пространно писание. Благодаря ви за вниманието.

[image] http://lilypie.com/days/041215/0/24/0/+2/.png [/image]