В изказване на сбирките на АА, а дори и във форума често говория за необходимост да бъда благодарен за всичко. Рано сутрин отморен със ставането се благодаря на Бог за добрия сън (свободен от кошмари), че съм жив и здрав, имам покрив над мен-къща и сухо легло. Еми не винаги съм имал наслада на този комфорт, а пък и често се събуждах в напикано легло или усънвах в някой непознат полицейски участък. Тъй че кът направя изчерпателен списък от дарби то не остава място за мрънкане, огурчение или разочарование, щот са отстранени и заместени с Божия благодат.
За мен всеки един трезв ден е дарба. А чрез ежедневния си анализ правя място за Бог. Празня се от недостатъци (егоистични мисли, егоцентрични постъпки), и се моля да ме пази от нечестни мотиви, но да ме изпълни с Духът на братството на АА.
По време на сутрешната ми разходка често спирам и намирам време да помириша розите да се радвам на красивите птички и изпъстрени дървета с най различни цветове, които някак си съм пропуснал да видя преди. Изпълнения с приятна арома сутрешен чист въздух ми действа страхотно готено и напомня за мизерията с която ме надари алкохола. Никога не искам да изгубя Духът в мен, който чрез своя уникален начин ме благославява, учи и напомня да бъда благодарен за всичко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от aлkи на 05.01.08 00:03.

Днес в дневните си размисли наблегнах пак на това какво не съм направил.След като прочетох Алки се замислих , че днес въпреки студа и неуредиците от зимата деня ми се стори отново прекрасен, не псувах, че е студено, че пътищата са непроходими и целия свят който е виновен за това.Отбелязах най спокойно факто ,че снегорините отново вървят с вдигнати гребла и не чистят, пестят гориво хората, нали семейства гледат,но това го направих пак някак си спокойно без злоба и яд.Отново един спокоен ден без злоба и главоболие, без пиянски изцепки. Всичко това е благодарение на малките стъпчици които съм направил в трезвия си живот и на моите приятели от АА.

Да, благодарна съм , 4е се нау4их да бъда благодарна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

причина и така . ко стана изгониха ме и спах в едно момче на сутринта
той ми остави някакви пари да пия нещо докато чакам от болницата да
доиде едно момче и да го измисля ко да правя и аз тръгнах към компютрите
седнах и нещо ме накара да си бръкна в джоба е бях ги забравил
но тогава не почнах да се оплаквам ами казах само благодаря ти господи
че ми показа бързо че ми ги няма парите и не седях много на тоя компютър
станах спрях го и отидох на един мост там е тогава за първи път усетих
някаква сила . До тогава ми пращаха супер яки колети но аз винаги гледах кое
го няма леле няма ми ги степчетата и се обаждам и почвам да се карам
с наште . Е върнах се в болницата и те знаеха че съм изписан и не ми бяха
пратили колет . обадих им се и те го пратиха и вече стана петък трябваше да
го получавам но не доиде обаче без да се ядосам само казах господи знам че
няма да ме оставиш гладен . И вечерта едно приятелче ми донесе колета ходил
до пощата е толкова малък колет не бях получавал но толкова благодарен не
съм бил никога . наскоро се издъних почнах да се оплаквам нямам това нямам група
от тоя не мога да науча нищо и така издъних се изгубих си и единият телефон
и стана е ко да правя . добре точно след два дена ми откраднаха другият телефон
и тогава първоначално много се ядосах но имах пресен пример ко ще стане и почнах
благодаря ти господи сега не ми трябва толкова телефон ще си купя и се обадих на едно
приятелче и те ми върнаха телефона . сега тия дни бях зле чуствах се някак отпаднал не
съм ял и такива неща но когато ми минаваше мисъл да направя нещо се сещах колко благодарен
ставах всяка сутрин и как благодарех че вчерашният ден съм го изкарал чист и как се
молех за сили и днес да изкарам и пак го правех не вярвах в това защото не бях
наистина благодарен дори си казвах ако се помоля няма да мога да пия а исках но пак
го правех искам това което имах и знам че ако продължа да се оплаквам няма да стане
еми моля се колкото и да не вярвам аз съм минал през това и знам че ще стане знам че
го има и само ме чака но няма да ми се даде е тъй да лежа да се оплаквам да се
самосъжалявам нищо да не правя и да чакам да стане по добре еми няма да стане
ще трябва да направя нещо по въпроса . Ония ден отивам в едно заведение и там
приятелчета ще си заминават и се събрали да пият . и единият с удоволствие бих изпил
един ром и така взех на две момчета по един ром а за мен си взех водка и седнах
добре де ама не искам да я пия но надигам чашата и накрая се спирам мислех си ко толкова
виж как миналият път си се напи пък не се подкара деиствай една водка а и да
се подкараш има ко да се пие споко . и в главата ми е тъй като светкавица мина
господи какво да правя . еми ставай бе е да ама аз съм дал четири лева е и ко за
четири лева ще се подкараш ли . направо скочих и им казах че си тръгвам и това беше
после не знаете само колко бях благодарен . и разбрах че когато наистина го искам
ще ми се даде . но приема ли го като даденост заеби . сега благодаря че имам дом че имам
какво да ям че имам хубави дрехи за другото ще си го оставя за мен . и за това алки ти
благодаря за тая тема че ще взема и нея да я приема като даденост лек и чист ден
на всички

Здравейте, братя и сестри!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обаче ми светнаха тези работи в процеса на самото споделяне. Страхотна магия е споделянето. Никъде не може да се получи това чудо, което го има в Братството. Това осъзнаване. В момента на самото споделяне не знам какво точно ще кажа. Дори и да имам бегли планове и да тръгна да говоря за нещо, то изведнъж ми се изправя картината. Истинската картинка. И нямам никакъв контрол върху споделеното. То ми се нарежда отпреде и виждам друг и друг и друг смисъл. Оттам се навързват още истории. Лъсва значението и на други случки. Става ясно кое откъде и защо.

Програмата ме нау4и, 4е няма съвпадения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

8 януари

СЪЗРЯВАНЕ

“Нашето душевно състояние е основата за успешното възстановяване, което предполага неограничено израстване”

Когато нашите членове отбелязват своите юбилеи, те често говорят, че са “порастнали” в АА. Е, добре, мислим ние, какво ознчава това? Започваме да се интересуваме дали вече сме порастнали. Проучваме живота си и, разбира се, забелязваме всички признаци на зрелостта: кредитна карта, деца, работа, задължения. Обаче вътре в себе си често се чувстваме деца. Животът, както и преди, през цялото време ни плашеше. Ние не винаги знаем как да постъпим. Понякога не ни се вярва, че сме възрастни. Мислим се за деца, на които е дадено тяло на голям и неговите задължения.
Това не е добър способ да се определят чертите на възрастта или равнището на отговорностите. Най-изявената черта на зрелостта е нашето духовно състояние, основата на нашето възстановяване. Ако ние и до сега сме зависими от хора, места или вещи, за да се чувстваме вътрешно удовлетворени, както и детето зависи във всичко от своите родители, то значи трябва още да растем. Но ако ние стоим здраво стъпили върху основата на нашето духовно състояние, считайки неговата поддръжка за свое главно задължение, то можем смело да заявим своята зрелост. Върху тази основа възможностите ни за израстване са безгранични.

САМО ЗА ДНЕС: Зрелостта ми се определя от степента на моята отговорност по поддържането на духовното състояние. Днес това ще бъде най-главното за мен.

Старият Елиаху бил коленичил край финиковите палми в един оазис, скътан в най-отдалечените крайща на пустинята.
До оазиса се приближил да напой камилите си неговият съсед Хаким-заможен търговец, и видял как Елиаху, плувнал в пот, като че копае в пясъка.
-Как е старче?Мир на душата ти.
-И на твоята.-отвърнал Елиаху и продължил да копае.
-Какво правиш тук в тая жега с лопата в ръце?
-Садя.-отвърнал старецът.
-Какво садиш, Елиаху?
-Фурми-рекъл той и посочил палмовата горичка край него.
-Фурми-повторил съседа му. И притворил очи като човек, който приема най-голямата глупост на света с разбиране.-Мозъкът ти е заврял от жегата, скъпи друже. Ела, остави това и да идем да пийнем нещо в палатката.
-Не, трябва да довърша саденето. После, ако искаш, ще пийнем...
-Кажи ми старче, на колко си години?
-Не знам...На шейсет, на седемдесет, осемдесет...Не знам забравил съм. Но какво значение има?
-Виж, друже. На фурмите им трябват повече от петдесет години да израстат и чак когато станат големи палми, могат да дадат плод. Знаеш, че не ти желая злото. Дано живееш сто години, но нали разбираш, че трудно ще дочакаш реколта от нещо, което садиш сега. Остави всичко и ела с мен.
-Слушай, Хаким. Аз ядох фурмите, посадени от другиго, който също не е смятал, че ще яде от тях. Садя днес, за да могат утре други да ядат фурмите, които съм посадил...И дори това да е само в чест на онзи непознат мъж, си струва да си свърша работата.
-Добър урок ми даде, Елиаху. Нека ти се отплатя с торбичка монети за поуката, която ми даде днес.- И като казал това, Хаким пуснал в ръката на стареца една кожена торбичка.
-Благодаря ти за монетите, приятелю. Виждаш ли какво става понякога: Предсказваш ми, че няма да дочакам реколтата от това, което садя. И като че имаше право, ала виж, още не съм свършил със саденето-и вече спечелих торба монети и признателността на един приятел.
-Мъдроста ти ме изумява , старче. Това е вторият голям урок, който ми даваш днес, и той може би е по-ценен от първия. Позволи ми да ти се отплатя и за него с още една торбичка с монети.
-А понякога става така- продължил старецът. И протегнал ръка, гледайки двете торбички с монети.-Садих и не чаках реколта, но още преди да съм свършил, спечелих не една, а две нагриди.
-Стига толкоз, старче. Стига си говорил. Боя се, че ако продължиш да ме поучаваш, цалото състояние няма да ми стигне, за да ти се отплатя...

Редактирано от koceto22 на 17.04.09 00:54.

Благосклонността е отговор за всеки един мой проблем. Ако се дразня и ядосвам, причината е защото намирам някой човек, место, същество, или ситуация, също така, някой факти от живота ми да са неприемливи за мен. Поради тази причина не мога да намеря смирение, и докът не приема този човек, место, същество или ситуация да бъде точно така както е в момента няма да намеря покой.
Нищо, абсолютно нищо на този Божи свят е случайност. Сигурен съм, че докът не приема алкохолизмът си, не ще мога да се възстановя; така подобно, докът не приема моята съдба, никога няма да бъда доволен и щастлив. Затуй, за мен е необходимо да зная необходимостта да се съсредоточа върху нужните промени на себе си, а не напразно да изразходвам енергия, като се напъвам да променя целия свят.
Когато се оплаквам от себе си, или критикувам хората, то аз се оплаквам от Божието сътворение, което означава, че искам да покажа да зная повече от Господ!

САМО ЗА ДНЕС – Ще опитам да живея само през този ден и няма да се хвърлям да разреша наведнъж всичките си житейски проблеми. Мога да свърша за двадесет часа нещо, което би вдъхновило целия ми живот.

САМО ЗА ДНЕС – Ще бъда щастлив. Струва ми се истина казаното от Ейбрахъм Линкълн „че повечето хора са щастливи, ако си помислят, че са щастливи.”

САМО ЗА ДНЕС – Ще се приспособя към това, което е, и няма да се опитвам да приспособя всичко към желанията си. Ще яхна късмета си, когато дойде и ще се напасна към него.

САМО ЗА ДНЕС – Ще опитам да подобря ума си. Ще се уча. Ще науча нещо полезно. Няма да бъда мозъчен лентяй. Ще прочета нещо, което изисква умствени усилия и концентрация.

САМО ЗА ДНЕС – Ще изпитам душата си по три начина. Ще направя добро на някой, но няма да се хваля. Ако някой узнае, няма да го броя. Ще направя само две неща, които не ми се искат – само за проба. Няма да покажа на никой, че чувствата ми са наранени; те може и да са наранени, но днеска няма да го покажа.

САМО ЗА ДНЕС – Ще бъда любезен, ще изглеждам възможно най-добре, ще се облека подходящо, ще говоря тихо, ще се държа вежливо, няма да критикувам, няма да търся чужди грешки, нито ще се опитвам да променям някого, освен себе си.

САМО ЗА ДНЕС – Ще си направя програма – Може и да не мога да я следвам точно, но ще я имам. Ще се пазя от две напасти – прибързаност и нерешителност.

САМО ЗА ДНЕС – Ще отделя половин час само за себе си. По време на този половин час, понякога, ще се опитам да насоча живота си към по-добро.

САМО ЗА ДНЕС – Няма да се плаша, особено няма да се плаша да се радвам на прекрасното и да вярвам, че ако дам на света, то и светът ще ми даде.


Следи от стъпки

Една вечер човек сънува. Той сънува че заедно с Бог ходят покрай
морски бряг. От пряко небето бляснаха сцени от неговия живот. Той
забеляза че на всяка сцена имаше две редици със следи от стъпки по
пясъка; едните следи бяха негови а другите принадлежаха на Бог.

Когато сцените до последна пробляснаха пред него, той се обърна и
погледна назад към стъпките по пясъка, тогаз забеляза че много пъти
през времето на живота му се виждаха следите само на един. Той също
забеляза, че тyй се получаваше през неговите най-лоши и затрyднени
времена на живота си.

Тyй го разтревожи, затуй той попита Бог за причината; "Боже", ти ми
каза че веднъж когато взема решение за да те следя, Ти ще бъдеш с
мен винаги. Обаче забелязах, че през най трyдните времена на
живота ми да има следите от стъпки само на един. Аз не мога да
разбера защо когато най-много се нуждаех от теб Ти си ме изоставил."

Бог my отговори, "Мои драги, скъпи сине, Аз те обичам и никога няма
да те изоставя. През тия трyдни времена на изпитване и тревоги,
където се виждат следите само на един, тyй беше тогаз когато аз те
носех."

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от koceto22 на 17.04.09 10:04.</EM></FONT></P>

Редактирано от koceto22 на 17.04.09 10:05.