Вчера както се разхождах с бебето в парка, ме спря един мъж и ми каза здравей. В първия момент не можах да го позная ,толкова се беше променил. После се сетих,че това е същия човек,който ни боядиса къщата преди две-три години. Попитах го как е, да не е болен и той започна да ми разказва. Получил инфаркт, бил в кома, направили му няколко бай -паса.Точно в каква последователност е станало, не разбрах. Малко объркано разказваше. Ама то тва станало ,защото много пиел, каза той. Ей така го констатира .Изглежда беше много самотен и имаше нужда да сподели, а аз имам вид на търпелив слушател, разполагащ с безкрайно време. Или просто си убиваше времето. Е , съжалявам че ти се е случило това, много лошо, нещо такова се опитах да кажа със съчувствен тон. А той, как!? ,аз се радвам, че съм жив. И аз се радвам, че си жив и се радвам, че и аз съм жива. Я виж какво хубаво време се е отворило, опитах се да отклоня темата от алкохолизма, много деликатна тема, не за паркове и градинки.
Но ми стана интересен и го попитах сега повече ли цени живота и времето си. Не ми отговори нищо смислено, от което аз останах неудовлетворена. Защото аз пък имам нужда от разговори с помъдряли хора. После пък го попитах, трябваше ли да стигне до инфаркт, за да се сети да спре пиенето.
Пак не ми отговори. Май го обидих. Май прекалено директни ми бяха въпросите?
Просто споделям, защото ми е тежко, че обидих човека. А не исках.
И затова днес го потърсих, обиколих квартала и го намерих в едно кафене да си пие кафето и го попитах как е. Покани ме да седна и си поговорихме.
Мисля си как мога да бъда полезна на този човек? Изглежда ми много нещастен.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Вида, не мисля, че си обидила човека с директните си въпроси. Напротив, ти си проявила загриженост, но тъй като при него това се е случило съвсем скоро и е все още прясно, може би не иска да говори на тези теми. Може би, когато болката отшуми, за него няма да е трудно да разговаря. Освен това, вие сте разговаряли след това в кафето, той не те е отблъснал, което означава, че не ти е обиден.Как можеш да бъдеш полезна на този човек ли? Ами, мисля си, като разговаряш с него, и постепенно се стигне до преживяното от него. Смятам, че и той има нужда да сподели с някого това, което го измъчва, и ако ти му покажеш, че може да ти се довери, смятай, че си го спечелила.

Как можеш да бъдеш полезна на този човек ли? Ами, мисля си, като разговаряш с него, и постепенно се стигне до преживяното от него. Смятам, че и той има нужда да сподели с някого това, което го измъчва, и ако ти му покажеш, че може да ти се довери, смятай, че си го спечелила.



На Великден минах да му занеса козунак и яйца и пак си говорихме.Не знам с какво съм спечелила доверието му. Имам чувството че пред всеки би се изприказвал, за да чуе собствения си вътрешен глас повече, отколкото да чуе чуждо мнение.Но почни с всяка негова мисъл аз не съм съгласна , и се терзая-да му кажа ли моето мнение, което може да го нарани или да си мълча.Но въпреки това започвам да го чувствам като близък приятел.
Той ми разказа ,че като се оженил, отишъл да живее при жена си и нейните близки.Много я обичал, също и децата. Но родата на жена му били от голямото добрутро, а той обикновен бояджия. Дядо му бил професор, шуреят му на висока длъжност.
Явно се е чувствал подтиснат в тяхната среда, имал е чувство за малоценност. Били му направили животът ад, изгонили го. И затова се развел.
Не му повярвах, че теса му направили животът ад, по-скоро той си го е направил като се е подценявал. Но не му го казах, защото няма да ме разбере. Казах му:Пфу, ама че на идиоти си попаднал. Да те подценяват само защото си бояджия, ате професори. Всяка професия е достойна.
Казах му това ,което искаше да чуе.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Редактирано от Bидa на 23.04.09 09:32.

Вчера пак го видях. Отбелязах си ,че доста послъгва за разни неща за да ги доукраси и да си предаде значимост, но кой не лъже! Простено му е.
Нещо ме притесни. Беше ми разказвал,че преди инфаркта пиел по 1л концентрат на вечер. След инфаркта спрял алкохола. Уж бил спрял да пие, а вчера го засяках в магазина тъкмо си беше взел една биричка и се канеше да си я отвори, когато аз го сгащих .Изневиделица се появих и му викам` За майка ти ли е тая бира?`,макар че много добре знам че се беше приготвил да си я гаврътне с мерак. Сигурно ме е намразил. Прибра бирата в чантата, заприказвахме се, пихме по едно кафе и следващия един час той забрави за бирата. След като си тръгнах, може и да я е изпил- не знам.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Вида, като те чета, стигам до извода, че си много добър човек, който вианги е готов да помогне на човек, нуждаещ се от помощ. Поздравления, защото хората като теб са малко. Разбрала си го, че послъгва. Можеш да му покажеш по заобиколен начин, че си го разбрала и че не ти е приятно да те лъже / на кой ли му е приятно да го лъжат/.Това , че уж спял да пие, много ,много не ми се вярва, защото един човек, който е свикнал да пие и е зависим от алкохола, в това число и бира, не може току така да се откаже. Бъди сигурна, че след като си си тръгнала, той е изпил бирата. Няма да я хвърля, та да става зян, я . Но, знаеш ли кое е жалкото в случая? Че ти искаш да му помогнеш, а той с послъгванията си, не само лъже себе си, но жалкото е, че лъже теб. Обидно е. Мила Вида, може би усилията, които полагаш да му помогнеш, ще бъдат напразни. Нали знаеш приказката- " Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". А той явно не иска да си помогне. Не съжалявай и не се обвинявай з а нищо! И накрая искам да те поздравя за богатството, което имаш, твоите 3 дечица. Нека растат живи, здрави и много да те радват!
Поздрави!