Знаете как е, толкова е истинско, че се събуждаш с ужас и в паника. И първия миг не знаеш дали е истина или е сън. Но вече си го изстрадал като че да е истина.
В друга държава бяхме. Бяхме жадни. Видяхме някакви лъскави кутийки като редбулските. Казах: "Чакайте първо да видим какво пише в съдържанието." Чух се да казвам - "Ако съдържа алкохол - за мен не". После вече се видях на високо столче пред тясна масичка, такива, каквито опасват витрините в някои заведения.
Пред мен беше кутийката, а до нея стъклена висока чаша, това в чашата със сигурност беше уиски, чисто. Знаех какво е и въпреки това го изпих. Гледах го съвсем кратко време преди това. Не помня да имаше колебание или ако е имало е било за секунда.
Това, което ме притеснява, са мислите (в съня) след като го гаврътнах. Само за секунда беше - край, какво направи, оплеска две години, срина всички усилия. Дотук.
Последваха мъчителни терзания ДАЛИ ДА РАЗКАЖА на спонсора, на сбирката, на всички. Терзанията, че съм пила, бяха несравними с терзанията, че ще ми се наложи да си призная и да започна да броя отново. В съня ми страхът и ужасът бяха не толкова заради срива, риска от връщане в изходно положение и заради загубата на ценната трезвост, а от факта, че ДРУГИТЕ ЩЕ РАЗБЕРАТ...
Това е. Болестта не спира. Нито за миг. Когато не успява да надмогне съзнанието (което вече е малко от малко натренирано), се вплита в подсъзнанието и продължава да човърка, не, направо да разорава онези невидими пластове.
Чоглаво ми е.
Ще се радвам да прочета мислите ви след вашите подобни сънища. Предварително благодаря.

Хари

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Не всички, но мнозина от нас са имали такива сънища, затова знаем, че това е нещо естествено и не е опасно.
АА не е програма за гадаене на сънища, затова не можем да открием скрития им смисъл така, както това вършат психоаналитиците. Можем само да предупредим за наличието им, за да не се изненадвате. Сред най-честите е сънят, че си пиян и ужасен от факта, че не можеш изобщо да си спомниш да си пил. Възможно е дори да се събудиш с усещането за изтръпналост, треска или други класически признаци на махмурлук, без естествено да си се докосвал до алкохол от месеци. Това е само един кошмар, който може да ни връхлети изневиделица дълго, много дълго след като сме изоставили пиенето.
Вероятно е добре, че сме се почувствали потресени и нещастни от мисълта за алкохола дори насън. Може би това означава, че наистина започваме да вярваме дълбоко в себе си, колко много ни вреди пиенето. Трезвеността е нещо много по-добро, дори насън.
Когато постигнеш съня на трезвеник, сутрин се събуждаш с удоволствие – нямаш махмурлук, нямаш угризения заради липсата от спомен за случилото се предишната вечер. Посрещаш отпочинал новия ден, изпълнен с надежда, благодарен."

Living Sober

Днешната история от списанието на АА - Грейпвайн

Пътят на саморазрушението

Моят тридесет и четири годишен живот беше поредица от добре заучено отрицателно мислене и отношения. Така дълбоко пропита с тях беше цялата ми личност, че седем и половина години на интензивна психотерапия, плюс шест месеца в психиатрия, не направиха нищо повече отколкото да си дам позволение да опитам и почти да успея да се самоубия и след това да затъна в жестоко състояние на депресия и тревожност.
Оставих терапията, за да продължа с прогресиращия алкохолизъм зад заключените врати на дома си, пристрастявайки се също така добре към транквилизанти и седативи. В моят не така щастлив начин на живот, си бях утъпкала съвършената пътека на саморазрушението. Тихо и коварно живота на много други беше болезнено засегнат. На тази пътека лежат три разбити брака.
Винаги съм са чувствала като напълно ненужна личност. Мислех, че щом зная ужасяващи неща за себе си и съм ги заключила в ума си, то никой няма да може и да зърне истинското ми аз. От ранно детство чувствах, че съм много лоша. Дори за чужди прегрешения, поемах върху себе си вината, произвеждайки страх, гняв и омраза.
Мислех, че Богът от детството ми не иска да говоря с Него. Ако се обърнех към него, чувствах, че Той изобщо не иска да ме защити, защото изглеждаше, че никога не отговаря на молитвите ми. Той искаше да страдам. Този велик източник на сила стана оръжие срещу всяко възможно здравословно отношение, което можех да развия. Не смеех да обичам никой човек, изобщо, защото знаех, че не съм достатъчно добра, за да заслужавам любов. Уплашена живеех в свят на тишина, често искайки да съм умряла.
Днес, като трезв и възстановяващ се алкохолик, знам че не съм жертва на обществото, на моето обкръжение, нито на моите родители алкохолици, които обвинявах за много мои провали и за емоционалните си проблеми. Аз бях собственият си съдия и съдебните заседатели, бях собственият си тъмничар. Изградих моят собствен ешафод и бях моят собствен екзекутор, настоявайки да бъда наказана за всяка грешка.
Една вечер, преди около шест месеца, оставих чашата с водка и обявих на глас че някак съм решила никога повече да не пия и че съм избрала между живота и смъртта. Казах, че искам да живея, но само ако мога да се науча да живея щастливо.
Единственият ми приятел и доверено лице, една жена неалкохоличка, ме окуражи да се обадя в АА на следващата сутрин. На обаждането ми отговориха две жени от АА, една от които ме возеше на сбирките около месец. Благодарна бях да бъда приета като член от първата си сбирка, четох Стъпките през замрежени и нефокусирани очи. Слушах колкото можех и започнах да разбирам, че тези хора са трезви и щастливи! И това беше, което те ми предлагаха. Направих го бавно, но сигурно, като вярвах на тях и на АА. Чрез милостта на Бог, манията ми да пия ме напусна скоро и зависимостта ми към хапчетата беше преодояна чрез усилена работа с няколко чудесни спонсори и други АА приятели.
След няколко месеца един от моите спонсори ми каза, когато бях готова да предприема Стъпка Четвърта, че мога да започна списъка с недостатъците на характера си със „саморазрушението“. Бях изненадана и разтърсена от това предложение, но то ме подтикна да започна търсенето на истината за себе си. Преди всичко, открих че въпреки че съм физически трезва, моето поведение все още беше саморазрушитено. Чрез проучването на нашата АА-програма, чрез посещаването на много, много сбирки и приемането на „първа помощ“ от моят спонсор, научих че моите мисли бяха първото ниво от моите саморазрушителни действия. Всеки ден (включително и днес), молех моята Висша сила да ми даде сила, смелост и надежда да остана трезва и този ден и да ми помогне да разкрия дълбоко имплантирания си и инстинктивен мисловен процес, да направя всека една мисъл съзнателна. Чрез действането ден по ден, започнах да осъзнавам страхотната сила на ума си, когато работи в синхрон и в съзнание с плана на моята Висша сила и АА програмата. Малко по малко се научавах да улавям тези негативни мисли, които неизбежно предхождаха саморазрушителните действия и така можех да ги убия още в зародиш.
Един ден преди около шест месеца, след един тревожен инцидент, се осъзнах как драскам бързо следните думи: „Не мога да приема саморазрушителните си чувства или действия точно сега. Опитах се, защото това е един стар и доказан метод за справяне със ситуацията, но не можах да ги приема. Чувствам благодарност за Божията любов и за помагащата ръка на АА.“
От деня в който написах тези думи, осъзнах че новият живот е станал мой. Нов новеничък набор от отношения и ценности се родиха през плодононата година на работа по предложените ми Дванадесет стъпки. Трудностите продължават да се случват, но сега знам, че те са част от живота и много по-важното, че отговорите за тях се намират в нашата АА-програма.
АА ми дари прекрасният дар на живота, с инструментите – Стъпките - за построяване и поддържане на щастието. Сега наистина се наслаждавам на моята работа, на рисуването с маслени бои и личният ми живот е приятен и задоволителен. Знам, че помощта от АА е достъпна по всяко време, както най-близките ми АА-приятели го доказват отново и отново.
Също така знам, че саморазрушителните мисли ще се промъкват от време навреме, но сега ги разпознавам и с известна помощ се научих какво да правя с тях. Когато старите отрицателни мисли се появят им казвам: „Може да дойдете, но не може да останете!“

D. E.
Oregon

Днес говорих с една сестра алкохоличка и стана дума за това,че съм алкохолик и съм голям късметлия.Доскоро не бях се замислял за този факт,но от известно време все по-ясно се вижда,че това не е толкова "страшно",както си мислех в началото.Като си говорех с моята сестрица се сетих,че още от малък си живеех в своя си измислен свят и така беше до скоро.Не успяха да ми помогнат нито алкохол,нито дрога,нито лекари,терапевти,лечители и какво ли не още за да изляза от този свят на измама и страдание дълги години подред.Сетих се,че с това,че съм алкохолик имам наисина късмет,защото ако не бях алкохолик щях да съм си просто "нормално луд",без шанс за измъкване от тази лудост на болестта в главата си.
Все по-често се вижда,че това,което преди съм си мислел за "проклятие" въобще не е така,а е точно обратното,но то се получава с работа по Програмата на АА .Благодарение на това,което правя както е споделено от първите възстановили се алкохолици, днес за пореден ден съм жив,трезвен,чист и имам шанса да споделя това с вас,които пишете и четете тук и сега......без стискане на зъби.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cтeфko на 23.03.09 20:10.

Много ми е познато, като че ли ще се случва до края на живота ни. Скоро имах подобен епизод. Макар и да нямам никакъв ясен спомен от съня, се събудих панически около 5 сутринта с ясната мисъл, че предната вечер съм се напил и съм разбил всичко постигнато до момента. Седнах в леглото и хванах с ръце главата си, не мога да ви опиша ужаса, който изживях само за минута, стори ми се че минаха часове, докато осъзная, че снощи е била една нормална и спокойна вечер, трезва и безпроблемна. До сутринта така и не заспах, чувствах се като малко дете, което е изживяло ужасен кошмар и иска да иде и да се гушне при майка си за да се успокои...