|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Угризения на съвеста..
|
|
| Автор |
koceto22 (пилотнахвърчило) |
| Публикувано | 27.02.09 08:50 |
|
|
26 Февруари.
Угризения на съвеста
“Осма стъпкани предлага път в живота в които преди царуваха чуството за вина и угризенията на съвеста.”
Угризението на съвеста беше едно от тези чуства, които ни заставяха да продължаваме да пием.Алкохолизма ни препъна, много болно беше да осъзнаем, че живеем оставяики само опустушение и разбити сърца. Угризенията на съвеста се подхранваха от мислите че не можем нищо да направим, за тези вреди, които причиняваме. Незнаехме друг начин по който да постъпим.
Освобождаме се от част от угризенията, когато честно видим в лице това чуство. Започваме Осма стъпка, като съвество съставяме списък на всички хора, на които бяхме навредили. Приемаме своята роля в болезненото ни минало. Но Осма стъпка не изисква от нас да поправим всички тези вреди, а само ни помага да се изпълним с желание да овъзмездим вредите на всички тези хора. Когато се изпълним с желание да поправим причинените от нас вреди, ние признаваме че сме готови да се променяме. Ние укрепваме процеса на възстановяване.
Угризенията на съвеста вече не се явяват тези инструменти, които използвахме за да се самоизмъчваме. Угризенията на съвеста станаха тези инструменти, с помоща на които ние се учим да си прощаваме.
Просто за днес: Ще използвам хубаво своите чувства и угризенията на съвеста, като още едно стъпало в процеса на възстановяване по Дванадесетте Стъпки.
| |
|
Тема
|
 Re: Угризения на съвеста..
[re: koceto22]
|
|
| Автор |
Cтeфko (Загорец) |
| Публикувано | 28.02.09 12:33 |
|
|
Днес родната ми майка има Рожден ден и това е доста добро,но винаги е свързано с неприянти спомени от моя страна.Не е само това,но днес отново имахме противоречия с майка за кога да приготви обяда,тай като единия ми син е на работа и не могат да пристигнат по-рано от 14 часа.Аз закусих късно и също не желаех обяда да е готов толкова рано,тъй като изстива и после не е същото.Добре,но Празника е на майка,а освен това тя си приготвя почти всичко,а освен това си и купи почти всичко за този обяд.Както и да се въртя трябваше да приема факта,че както си реши тя така ще бъде, и аз единствено мога да се съглася и освен това да бъда благодарен,че този Рожден ден засега протича съвсем нормално.
Виждам,че майка ми е същата като мен и дори на моменти си мисля,че дори не е съзависима,а си е просто зависима,но без алкохол.Но и това няма особено значение,а най-важното е,че тя си има Празник и аз съм длъжен да и подсигуря това събитие да протече съвсем скромно и нормално.Дали съм длъжен или не също няма значение,но като си спомня какво е преживяла през тази години и,че на нея дължа живота си ,явно трябва днес дори да се радвам повече от нея.
Преди малко позвъних на сина си и го питах кога ще минат край нас и той каза,че когато се освободят ще го направят.След като затворих телефона се замислих какво изпитвам към синовете си днес и сега,и нищо конкретно не успях да си отговоря.Помислих си,че след като се науча да обичам себе си,след време ще мога да обикна истински и децата си.Помислих си,че е така защото никога не съм обичал себе си и затова стигнах дотук без значение с алкохол,дрога или което и да е от двете.
Сега работейки по Програмата на Анонимни Алкохолици,описана в книгата Анонимни Алкохолици и предедена от първите сто напълно възстановили се алкохолици се надявам някой ден да се науча да обичам и себе си.Доскоро си мислех,че съм се обичал,но сега като се връщам често в миналото виждам,че това е най-голямата самозаблуда на болестта ми-че съм мислел за себе си.
Днес отново видях,колко гадна,подла и коварна болест е това Нещо-Алкохолизъм,който ме е карал съвсем умишлено да се завра в своята пещера,да мразя всичко и всички,да мразя себе си и накрая дори да не искам да живея...
Сега съм благодарен на Бог за това,че съм жив,че съм трезвен,за Братството Анонимни Алкохолици,за Програмата на Анонимни Алкохолици,на спонсора си по тази Програма,на майка си и на всички,четящи и пишещи тук и сега.
Бъдете здрави,приятели, и нека Бог ни дари с още 24 часа чисти и трезвени.
П.П.Действа,приятели,когато ние действаме.
Бъди себе си.
| |
|
Тема
|
Re: Угризения на съвеста..
[re: Cтeфko]
|
|
| Автор |
koceto22 (пилотнахвърчило) |
| Публикувано | 28.02.09 22:18 |
|
|
Благодаря ти приятелю... .......
| |
|
Тема
|
 Егоистът, който не оби4а себе си....
[re: Cтeфko]
|
|
| Автор |
Coння (минаваща) |
| Публикувано | 01.03.09 02:49 |
|
|
Днес отново видях,колко гадна,подла и коварна болест е това Нещо-Алкохолизъм,който ме е карал съвсем умишлено да се завра в своята пещера,да мразя всичко и всички,да мразя себе си и накрая дори да не искам да живея.
Да.. Парадокси.. Зависимият е един истински парадокс!! Егоцентризъм е егоизъм, коренът на вси4ките ни беди.. Ама и те по такъв на4ин изкривен, коварно и подло се изявават.
Егоцентрик, страхотен егоцентрик, който е убеден, 4е не понася да е в центъра на вниманието, който би искал да не бие на о4и, да е невидим, а в собствената си болна глава се 4увства център на света.. Той е в центъра на действията, на думите, на живота на вси4ки и близки, и непознати, само дето те, тези и близки, и непознати не го знаят това. Защото е такъв само в болния си мозък.. Като онези нелегални дето никой не ги търсел. ама те се криели. Иди му кажи на един такъв егоцентрик, 4е е егоцентрик и ще ти отговори, 4е не си наред..Кой, аз, егоцентрик?? Кой, аз, свития, дето все се срамувам и стеснявам?? Коварно, подло, замаскирано..
Или пък егоизма. Да, егоист, невероятен егоист, който не оби4а себе си, който се самоотри4а, самоунищожава, самоунижава.. Не е ли парадокс това?? Кой егоист се ненавижда? И пак с болния си мозък въобще не го схваща това.. Спомних си за един мой разговор преди около 2 години с един новодошъл събрат. Опитвах се да убедя, 4е трябва да се нау4и да оби4а себе си.. А той не ме разбираше, как така досега не оби4ал себе си?? в един момент ми светна, питам го, оби4аш ли майка си. Той вика много, много, най близкият ми 4овек, невероятна жена. Ами тогава, питам го, когато е нещастна, страдаща, що не я посъветваш да се надруса, та да й олекне? Защо ти, самият, не вземеш да я инжектираш? Изгледа ме сякаш ме виждаше за пръв път и ми отговаря: "Ей, ама ти не си наред, не си нормална.. Говорим за майка ми.. " То4но, за майка ти, която я оби4аш.. И няма да й направиш това.. А го правиш на себе си.. Сам си отговори, оби4аш ли се.. И кой не е нормален..
Да, кой егоист не оби4а себе си?? Парадокс сме ние, зависимите...
И аз така мисля Стефко:след като се науча да обичам себе си,след време ще мога да обикна истински и.... хората...
Пак парадокс, да обикна себе си, за да спра да бъда егоист, за да се нау4а да дам на другите..
И нека сърцата ни да са отворени за Силата!!!
P.S. 4естита Баба Марта
| |
|
|
|
1 Март
Панически страх
“Силата която ни води по програмата е все още с нас и ще продължи да ни ръководи ако и позволим.”
Понякога обхваща ли ви паника? Навсякъде накъде и да се обърнем живота ни праща предизвикателсва. Намираме се в състояние на вцепенение и незнаем, какво да направим. Как да преодолем страха?
Първото, което правим е да поспрем. Не можем да разберем всичко, което трябва да направим накуп, така правим пауза за известно време да улегне всичко. След това правим експресен анализ на нещата, които ни безспокоят. Анализираме всяка точка и си задаваме въпроса “Доколко е важно това?” В болшинството от случаите ние ще видим, че повечето ни страхове и преживявание не изискват незабавна намеса. Можем да ги оставим на страна и да се концентрираме над нещата, които са ни належащи в момента.
После отново поспираме и се запитваме: “Кой управлява всичко това?” Това ни помага да помним, че Висшата ни Сила управлява всичко.Стараем се да разберем неината воля , каква е тя в дадена ситуация. Можем да го направим по много начини: с молитва, разговори със спонсора, или приятели от АН или посещаваики сбирки, обръщаики се към другите за техният опит. Когато волята на Висшата ни Сила ни стане ясна, ние се молим за сила да я изпълним. И накрая деистваме.
Не сме длъжни да се парализираме от паниката.Можем да се възползваме от ресурсите на програмата на АН за да, се справим с всичко, което ни се случва в живота.
Просто за днес: Моята Висша Сила ме поведе по пътя на възстановяването не за да ме остави след това. Когато ме нападне страхат аз ще предприема определени стъпки, за да намеря неизчерпаемата грижа и ръководство от Бог.
| |
|
|
|
“Силата която ни води по програмата е все още с нас и ще продължи да ни ръководи ако и позволим.”
Паника.. Пани4ески страх...Объркване... Безизходица... От4яние... ужас...
Тревожност, тревожност, тревожност.....
Това ми беше на мен оби4айното състояние.. Ха, и само на мен ли?? Пани4ески страх, който ме вцепенява сутрин, заледява сърцето ми, блокирва разума ми.. Какъв провал, кошмар, излагация, илинезнамсикаквонещоужасно ме о4аква днес?? И трябваше да приема нещо, те4но, твърдо или димно, за да преодолея вцепенението, за да се раздвижа, за да направя и най простите действия, за да не усещам поне за малко смразяващето дишане на 4етирите Конника във врата ми...
Да, години, години, години наред.. Пани4ески страх..
А сега? Сега си имам противоотроватаИмам си Висшата Сила!!
Вярата е противоотровата на страха....
Да, ама трупаното с години не из4езва за няколко месеца..
Понякога обхваща ли ви паника? Навсякъде накъде и да се обърнем живота ни праща предизвикателсва. Намираме се в състояние на вцепенение и незнаем, какво да направим. Как да преодолем страха?
Да, да, да.. Кога става това? Кога допускам пак 4етирите Конника опасно близо до мен?? Когато се опитвам да поема контрола, когато се засилвам да пиша сценария, да режисирам живота си, когато се препъна, "забравя", пропусна Третата Стъпка. Когато се задълбая в търсене на отговорите на "Как?", "Кога?", "Защо да?" или "Защо не?", когато запо4на да изисквам, тропайки с крак, "Сега, незабавно".. . Да.. Тогава се вцепенявам. Пример, по лесно е да дам пример, по ясно, нали?
Нямам работа, търся си, сега.. В някое място в тази страна.. Зна4и, ще сменям пак локализацията си. Допусна ли да се замисля по подробно, ама къде ли ще се озова, с какви хора, къде ще заживея, как ще привикна, кога ще намеря работа и дали ще намеря, как ще се преместя, има ли транспорти, къде, къде, къде.. Ето го, веднага ме обзема вцепенението, страх..пани4ески страх бавно ме обледява... Забравям кое е най важното сега, то4но сега, в този ден, в тази седмица.. Най важното е да търся работа, да отговарям на предложенията.. Това се иска от мен. Не да се замислям какъв отговор ще полу4а, къде ще имат нужда от услугите ми, как ще намеря жилище там.. Това, го оставям на Силата, Тя знае по добре от мен.. Тя не ми поставя препятствия, които не мога да преодолея, водена от Нея..
В болшинството от случаите ние ще видим, че повечето ни страхове и преживявание не изискват незабавна намеса. Можем да ги оставим на страна и да се концентрираме над нещата, които са ни належащи в момента.
После отново поспираме и се запитваме: “Кой управлява всичко това?” Това ни помага да помним, че Висшата ни Сила управлява всичко
Само трябва да пусна Силата в сърцето си, да я оставя Тя да ме води, а не АЗ да се правя на Нея
“Силата която ни води по програмата е все още с нас и ще продължи да ни ръководи ако и позволим.”
Просто за днес: Моята Висша Сила ме поведе по пътя на възстановяването не за да ме остави след това. Когато ме нападне страхат аз ще предприема определени стъпки, за да намеря неизчерпаемата грижа и ръководство от Бог.
И нека сърцата ни да са отворени за Силата!
| |
|
Тема
|
 Нероден Петко..
[re: Coння]
|
|
| Автор |
Cтeфko (Загорец) |
| Публикувано | 02.03.09 17:05 |
|
|
От известно време като гледам къде съм си поставил климатика ме обхваща яд и страх.С това къде е вътрешното тяло се примирих,но днес се сетих,че ако си сменям дограмата/след време/ външното тяло ще бъде "проблем".Днес гледах тялото отвън и си представях какъв вид прозорец трябва да се направи за да може уреда да се обслужва от техниците по всяко време при необходимост.
Както и да си го представях все на ставаше както аз исках да стане.Или трябваше да е с две крила,или да е с едно,но не където аз исках да бъде,или въобще не трябваше да сменям дограмата си.По едно време усетих как гнева ме натисна и то към майсторите,които ми поставиха външното тяло така,както на тях им бе удобно,а не както аз исках./Аз исках да бъде нависоко,но това можеше да стане само със специални приспособления,които нито те,нито аз имах-ставаше дума за автовишка или алпийско оборудване./
Та както бях тръгнал да се ядосвам,че не стана тогава на моята и,че ще ми се наложи "евентуално" да правя разни трудни "гимнастики" ,реших да питам един съсед под нас,който правеше нещо в дома си.Като отидох и го питах той ми каза,че било много лесно да се направи така,че прозорците де не пречат на климатика и аз се успокоих.Благодарих му и се прибрах,но не това е важното.За пореден път видях своето безсилие пред алкохолизма в главата си,който винаги иска всичко да е точно така,както на мен ми се иска.Не само това,но заедно с тези "изисквания" се вижда как предварително си нагласям нещата както аз си мисля,че трябва да станат,без да видя,че това е в доста далечно и невидимо бъдеще;без дори за миг да осъзная,че това "бъдеще" въобще може да не се случи,а трябва да живея и действам днес и сега,ако искам да бъда трезвен ден по ден.
Бъдете здрави и трезви,приятели, и да не забравяме,че Алкохолизма е в главите ни,а Алкохола е в бутилките,но не е нужно много те да се свържат...
Бъди себе си.
| |
|
Тема
|
Re: Егоистът, който не оби4а себе си....
[re: Coння]
|
|
| Автор |
Пpиятeл_ka (ентусиаст) |
| Публикувано | 02.03.09 18:46 |
|
|
Извинявай, виждам някакви противоречия. Позволявам си да ги споделя:
"Той е в центъра на действията, на думите, на живота на вси4ки и близки, и непознати, само дето те, тези и близки, и непознати не го знаят това" - ами твърденията, че всички около алкохолика са наясно с проблема му и животът им е станал същински ад? Излиза, че хем се съобразяват с него непрекъснато (и с действията му, и със страха си от действията му), хем са наясно с проблема, хем се чудят как да му помогнат и евентуално четат тук, хем хич хабер си нямат?! И нали това точно се използва, за да се доведе до осъзнаване алкохолика, за да тръгне да моли (коя стъпка беше - девета ли, друга ли?) за прошка всички, дето дори само предполага, че може да им е навредил?
"То4но, за майка ти, която я оби4аш.. И няма да й направиш това.. А го правиш на себе си.. Сам си отговори, оби4аш ли се.. " - е, неговият отговор ми прилича на отговор на човек, който обича майка си, а според теб това не означава ли обич - истинска или нещо подобно (аз не бих се осмелила да дам оценката на една обич) на истинска? Не мога да се сетя някъде да е доказано, че не можеш да обичаш, ако не си доволен от себе си (извън литературата на АА, която не твърдя, че познавам добре). Не е ли на всички известно, че когато някой обича някого тайно, се чувства недостоен за любовта на обекта на любовта си? И мрази себе си заради външния си вид, акцента или каквото там смята за свой недостатък. Какво означава тогава фразата, че човек може да обича друг, само ако обича себе си? Лично аз мисля, че за обичането е нужно по-скоро самоуважение, отколкото себелюбие...
А пък за егоизма - ами той е (най-популярно казано) желанието да се чувстваш добре по начин, по който ти се иска в момента, без да се съобразяваш с желанията на другите - нищо повече... (Пример: правя принцеси за вечеря, след като знам, че предпочитаното ядене днес е "Бьоф Строганов" - това за мен е проява на егоизъм) Поне аз така ги виждам нещата - а може и да греша и тотално да не съм права. И егоизмът е на едно ниво с мързела за мен (дълго време се чудя кое от двете е по-първо възникнало и по-силно ;) - все още нямам фаворит в категорията :) )
Отново моля за извинение, ако те засягам по някакъв начин. Струват ми се важни тези въпроси, които поставям. А може и да не е така, разбира се Освен това стана малко дългичко мнението ми - пак извинете, моля.
Честита Баба Марта на всички тук с пожелание за здраве!
| |
|
|
|
Приятелко,сега ми припомни едно поредно "Извинение",което щях да правя на един мъж.Май ставаше дума за работата по май Стъпка девета.
Тъй като пишеше в Голямата книга да сме готови на всичко,аз реших да се извиня на този мъж,че бях с жена му.Представям си каква щеше да бъде неговата реакция на това мое "Извинение".Дори се замислих ако някой дойде и ми каже,че е бил с жена ми/без значение,че вече сме разведени/, май нямаше много да ми стане добре.Но това няма значение-нали аз "бях готов на всичко" и щях да се извиня на човека,че съм бил с жена му-та аз съм толкова "добър и скромен,честен и смирен"...
Как няма да ми прости?Нали така щях да снема напрежението между нас двамата и да "изкупя вината си".......
А иначе се радвам,че си тук за да се радвижи форума,щото нещо бе позамрял в последно време както ти сама забеляза.Извинявай,ако с нещо съм те обидил.Извинявай. /Ей това е "Девета стъпка",за която ти ми припомни/
Бъди здрава и нека Бог да е с теб, и дома ти,Приятелко.
П.П."Всички пътища към Ада са постлани с най-добри намерения"....
Бъди себе си.
| |
|
Тема
|
Re: Егоистът, който не оби4а себе си....
[re: Пpиятeл_ka]
|
|
| Автор |
Coння (минаваща) |
| Публикувано | 04.03.09 02:32 |
|
|
Здравей, Приятел_ка,
Права си, въпросите са важни, няма нужда да се извиняваш, аз ти благодаря, 4е си про4ела, замислила, запитала.. Да, важни са... И аз може би дълго ще пиша, сигурно на 4асти ще отговоря, многословно...
егоцентризма.. "Той е в центъра на действията, на думите, на живота на вси4ки и близки, и непознати, само дето те, тези и близки, и непознати не го знаят това"
Аз имах предвид една от най - коварните, подлите, упоритите, измамни форми/прояви на егоцентризма.. Много съм изстрадала от нея, много гор4ивина съм донесла на на близки, познати и непознати.. Още е вкоренена у мен, още ме измъ4ва и атакува. Зна4и по някакъв необясним на4ин да си мисля и 4увствам, 4е другите нямат с какво друго да се занимават в живота си....освен с МЕНЕ Думите им, постъпките, забележките, вси4ко е свързано с мене. Ама те не го знаят Пример:
На улицата се разминавам с познат, усмихната го гледам, о4аквам да се поздравим.. ама.. той/тя ме отминава с невиждащ поглед. Сега, реагирам така, мога да го бутна по рамото, будалкайки се, 4е ще се спъне в мен и не ме вижда, мога да си продължа и после да се пошегувам, мога да махна с ръка и да го забравя.. Сега. По рано, оххххх.... оххх Ами той/тя наро4но се прави, 4е не ме вижда!!! Защо??? Не може да не ме е забелязал, МЕНЕ, наро4но го направи.. И по4вам да въртя в главата спомени, да търся защо ме е пренебрегнал. Оби4айният сценарий е, 4е е незаслужено, аз така и така съм се отнесла към него, помогнала съм, направила съм добро и ето сега.. Следващия път АЗ ще си обърна главата, няма да го поздравя и т.н. Понякога, мноооого рядко, стигам до извода, 4е аз нещо съм сгафила.. Натиска ме вина. Избягвам 4овека, следващия път пак си обръщам АЗ главата ама смутено.. Та зна4и в общи линии, се набутвам или в справедливия гняв, ресентиментос, затаената обида или в самосъжаление и вина И да ми мине през главата, 4е 4овекът просто е имал проблеми, 4е се е замислил дълбоко, 4е го е боляла глава, 4е не се е наспал.. ИЗклю4ено.. Аз, аз съм при4ината да не ме поздрави.. Ето ти тази коварна и измамна проява на егоцентризма В куп ситации ме атакува, може да не са ми вдигнали телефона, когато съм звъннала, да са ми казали да по4акам, да са забравили някакво обещание, да са ми отговорили хладно.. На МЕНЕ??? Болната ми глава не допуска друга при4ина освен едно специално отношение към моето АЗ. Кошмар, жесток.. Или пък на публи4но място, да си мисля и 4увствам, 4е вси4ки мен гледат.. Всъщност никой и не ме забелязва, но аз усещам, 4е съм в центъра на вниманието.. Да, само в моята болна глава Пак пример, след сбирка сме на 4ай, в едно централно кафе. По средата на разговора, един новодошъл брат, само с триседми4ен стаж, бута 4ашата, пада на пода, с4упва се.. Мом4ето по4ервенява като рак, извинява се, обяснява, оправдава, хуква да помага да събере пар4етата от пода.. Мисли си, 4е вси4ки са го забелязали, одумват го колко е непохватен, запомнили са го и се кълне, 4е скоро няма да влезе там пак.. Да го забравят, хи4 и не разбира, 4е не са го забелязали, какво ли остава и да го запомнят, 4е е само един посетител, а не централният клиент в кафето.. Използуваме слу4ая да му обясним, 4е ето, това е егоцентризъм.. Да си мислиш, 4е вси4ки само теб гледат и само за теб мислят.. Той заме4тано казва, как искам и аз да реагирам като вас, да остана спокоен, не да желая да се отвори дупка в земята и да из4езна, да не 4увствам погледите на другите.. Усмихваме се, няма страшно, и ние бяхме така, затова те разбираме, ще дойде и твоето време, ще разбереш 4е си само 4аст от пейзажа на хората, а не център на техния свят..
Ето, за този егоцентризъм си мислех, когато писах постинга. Той ме тормози още Това е и 4аст от моето тълкуване на един цитат от Голямата Книга, 4е егоцентризмът е егоизмът са корените на нашите беди, 4е гонени от стотици страхове и самозаблуждения ние настъпвахме хората..
Жестокото самозаблуждение, 4е другите нямат нищо по важно и интересно да правят освен.... да ми обръщат внимание на МЕН, да ме поставят в неудобно положение! Горката АЗЗЗЗЗЗЗЗ
Разписах се май, затова другото го оставям за друг път Много хора разбират егоцентризма едностран4иво, пропускат тази коварна измамна и подла негова изява Колко ненужни страдания е донесъл на нас и на хората около нас!!! И как трудно се изкоренава...
Извинявам се, ако съм отег4ила и благодаря за вниманието.
Лек и трезв ден.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
