Здравейте!Искам да разкажа за това когато реших да пия за последен път в живота си и повече никога да не пия.Нещата вече при мен бяха започнали да стават сериозни по време на пиянстванията ми.Нещо в мен се променяше все повече и повече след като употребех алкохол.Не говоря за моментите когато като пийна една чашка и с нея отключвах вратата към следващите дни на пиянстване.Не,това вече беше преминало и аз си го приемах за нормално.Много по-тревожни неща бяха започнали да ми се случват.Едно от тях беше лудоста която ме обземаше след 2-3 дни пиййване.Обикновено след 2-3 дни дозиране сънят ми се нарушаваше,спирах да се храня почти напълно и ред други неща.А пък като не можех да спя и да се храня ставах адски гневен,раздразнителен и агресивен,най вече към близките си.И така тези неща започнаха да се повтарят и повтарят след.....първата чашка,дори глътка.Да казвам глътка защото за мен вече една глътка алкохол отваряше портите към големите изби.Тогава започнах да се съмнявам че нещо не е както трябва.Отдавна всички близки ми говореха че нещо не е наред с мен след като пийна,че има някакъв проблем и че вече трябва да се замисля сериозно по въпроса с алкохола.Всички съвсем ясно и сигурно са разбирали какво се е случило с мен,само аз не разбирах за какво ми говорят.Трябваше да ми се случат мнооооооого неща преди да си кажа,да пич,имаш сериозен проблем за решаване.Трябваше да се върна няколко пъти буквално от другия свят.Трябваше да изцедя душичката си докрай и да я изтормозя напълно,да извадя изхвърля и последните ми добродетели които ми бяха останали.Трябваше да донеса огромни мъки и страдания на много хора и на близките си най-вече.Трябваше да скапа мозъка си и да го мачкам много време в нещо много по-силно от менгеме.Трябваше да преминавам ден след ден в угризения,обвинения и самосъжаления които потушавах с новата първа чашка.Трябваше да премина и през опита да свърша със живота си но и с това не успях.Ох,колко неща трябваше да ми се случат когато казах стига алкохол.Взех решение повече никога да не пия. Тогава един ден след като не бях пил горе-долу 5 дни си казах днес ще изпия за последен път в живота си съвсем малко водка за да се насладя на вкуса и ефекта от алкохола.Взех си едно патронче и твърдо реших да изпия половината,а другата половина да излея.Изпих 60-70гр.Другото реших да отида и да го излея.Все пак когато стигнах в банята нещо ме спря.Казах си нека засега остане,по-късно ще го излея.След половин час изпих и това.След това пих 12 дни.Да тези невинни 50гр.водка ме изстреляха в дванайсет дневен запой.Пиех от малко от преди обяд до вечерта.Спирах докато минаваше вечерта с близките ми с които гледах много много да не говоря,Чаках да легнат и продължавах да пия ноща.И така 12-сет дни.На дванадесетия ден се почувствах много зле и спрях.Почти не ядех нищо.Тогава стана кошмарът.Не можех да заспя 3 нощи подред нито за една минутка.Не можех 4 дни да хапна нищо.На моменти дишането ми спираше напълно.Сърцето ми работеше с последни усилия и щеше да се пръсне.Черният ми дроб го чувствах като футболна топка.Беееше страаааашно.Бях напълно сигурен че умирам,казах си това е то,свърши се.Плачех че умирам но не можех да направя нищо.Спешна помощ се бори силно за живота ми.На майка ми добра прятелка лекарка-добър специалист ми помагаше.Знам че силно се помолих на Господ да ми помогне.И ето,Господ се смили над мен и този път.Пощади ме.На четвъртият ден започнах да се стабилизирам и се разминах.Искам да кажа на всички онези ако все още се съмняват че нещо и при тях не е наред като пийнат да спрат да се съмняват и да си признаем болестта която носим в себе си-АЛКОХОЛИЗЪМ.Ако все още мислят че могат да пият контролирано и че могат да спрат нека направят като мен,да решат да изпият по едно за последно и да се пробват.Ако са ви натиснали угризенията на следващия ден след поредното пийване,ако близките ви кажат че нещо не е наред може би е редно да се замислите.Ако мислите че животът ви е станал пуст и намирате утехата само в алкохолът вече не се съмнявайте от какво страдате.Отговърът е един и тоий се нарича-алкохолизъм.Но знайте че това не е страшно защото тази болест може да се превърне във ваш приятел ако се научите какво трябва да направим.Може да се окажете късметлий че боледувате от коварна и неизлечима болест!!!Нека Бог да се смили над вас и над всички нас и заедно да тругнем по пътя на щастливата съдба!

За "патрончето" си напълно прав. Единственото спасение е да не се почва.
Колко пъти съм си купувал (в моя случай 200-грамки) с обещанието, че са последните.
Чет нямат.