Не просто да се моля повече, а да бъда в Божието.. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Пети януари
Мисъл за деня
Обърнах ли се към Висша сила за помощ? Вярвам ли, че всеки един мъж или жена, които виждам в АА, са демонстрация на силата на Бог да промени човешко същество от пияница в трезв и полезен гражданин? Вярвам ли, че тази Висша сила може да ме пази от пиене? Живея ли един ден във времето? Моля ли Бог да ми даде силата да остана трезв за следващите 24 часа?
Посещавам ли редовно сбирки на АА?

Медитация за деня
Вярвам, че Божието присъствие носи мир и този мир, като бавно течаща река, ще отнесе всяко раздразнение. В тези тихи моменти, Бог ще ме научи как да успокоя нервите си. Няма да се боя. Ще се науча как да се отпускам. Когато съм отпуснат, Боията сила се влива в мен. Ще бъда в покой.

Молитва за деня
Моля се за този мир, който надминава всичко разбираемо. Моля се за този мир, който светът нито може да даде, нито да отнеме.

Например, както често пиша във форума и някой ме базикат за повторенията на недостатъците ми - имам проблем, когато звъня на ........... и тя не ми вдига телефона. Тогава избеснявам. Макар да не го показвам всеки път. Макар да говоря тихо и като ме погледнеш отвънка съм самата кротост. Мек като лисича кожа. Но вътре, под повърхността бълбукат старите канали. Химията се движи и механизмът почва да трака. Може би после няма да мога да направя връзката между моето своеволие и случващите ми се неприятности.. Ей това е неприемане на Божията воля. Уж нещо елементарно. Просто на милиметри нещо се отклонява от моят сценарий. И тогава какво става? Ей това за мен е егоцентризма - да си правя сценарий и да искам да става винаги на моята. На моята. И когато нещо не стане на моята - реагирам. Реагирам гонен от страх - че нещо се изплъзва, нещо губя, ще бъда наранен, ще ме боли. Реагирам гонен от самосъжаление - горкия аз, на мене ли, никой не ме обича, все на мене ли ще се случва така, аз не правя така с другите хора, мрънмрън. Реагирам гонен от самозаблуди - че мога да бъда доволен и щастлив, едва ако закова всичко и всички около мен. Едва ако заживея в гробница. Всички мумии около мен не мърдат и мърдат само ако аз им разреша и докъдето им разреша. Все едно съм замразил всички. Малко като го развия това и се вижда до каква лудост достига стегнатия от страх и слепота мозък. Поне се моля да виждам за каква ненормална тиква става въпрос и да видя колко е нужно да отдам цялото си време на Програмата. Не да говоря за Програмата, а да действам по програмата. Дребни действия. Реагирам и гонен от себелюбие. Ей това е - аз съм голяма работа, не мога да си позволя да бъда наранен, не мога да си позволя да не става на моята, аз съм най-важен. Само за себе си мисля. Не виждам, че ако обичам - не мога да причинявам такива неща на хората. Не мога дори да си позволя да мисля такива неща за хората. Ами то аз реално искам да вържа някой да прави точно каквото искам. И нямам ресурсите, но ако имах може да се стигне дотам да връзвам хората с вериги. Същата работа и заради това не се вижда колко е гадно това. Наглед съм нормален. И така си отнемам всякакъв шанс да ми се случи нещо хубаво.

Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуди, себелюбие и самосъжаление - ние настъпвахме хората и те ни отвръщаха. Много ясно. Значи проблемът е в болните ми реакции. Ако мога да не реагирам така. Гонен. В това е проблемът на душевната болест. На умствената - да не реагирам, да не посягам към първата чаша, защото като посегна и се включва реакцията на тялото. Тя пък вече не може да се контролира от ума. Тази непреодолима жажда. Но не може да се контролира и от ума - това посягане към нещото, което носи ефекта на облекчение и релакс. Обсебеният мозък от ефекта. Който за момент ме освобождава от това да бъда гонен от страхове, от душевната болест. Ако мога да променя реакциите си. Но не мога. Егоизъм-егоцентризъм. Липсва ми сила да се преборя с това. Но мога да покажа готовност. Да потърся Божията воля. Само днес и само сега да не реагирам така в отношенията. Така ще съм направил Шестата стъпка - да бъда напълно готов Бог да отстрани от мен тези недостатъци, които ме завихрят в хаоса, от който няма излизане. Да се опитам да не реагирам като преди. Да седна да си опиша реакцията или начинът по който искам да реагирам. Да търся своята грешка и да търся проявата на душевната болест. Да видя в какъв затвор продължавам да се пъхам и да се увъртам от ден на ден все по дълбоко.

Инат до дупка. Много дебела глава, която може да е от полза. Като котаракът на родителите ми, който тези дни някой се е пробвал да го трепе с въздушна пушка. На някой мушмурок е получил коледен подарък. За този светъл ден и през ваканцията е тръгнал да си изпробва подаръка по животинките. Но реших да се прави на филмов герой и да цели котарака в десятката. Обелила му е козината сачмата, но не му е пробила тиквата. Ината ми може да ме спаси и мене, ако го обърна в правилната посока. Да сложа капаците и да не гледам встрани. Фанатично по програмата, защото става въпрос все пак за смъртоносна болест, която не се шегува. Като питон се увива около живота ми и задушава. Кара ме да се самодуша в сицилианска примка. Винаги в детските приказки имаше един такъв елемент – юнакът трябва да мине по пътека и му се казва да не се обръща назад, нито встрани да се отклонява, а да тропа напреде, въпреки страхът и изкушенията. Стриктно да върви, неотклонно и напълно да следва указанията. Все пак става въпрос за моят живот и не е ясно колко време ми остава, нито защо съм тук, нито дали ще се родя повторно. Втори опит. Толкова са сладки будистките тактики, че ще има прераждане. Егото много обича продължителността и неизменността. То не може да приеме, че ще умре. Ей така всичко ще е вечно. То може и да е вечно, но дали по този начин? Дали тук не е измамата. Дали вкопчването в старият корен не е нещото, което краде вечността? Малко теории като за понеделник преди работа. Но може да се опита и на практика. Готиното на Програмата като начин на живот е че може да се пробва за няколко месеца. И да се направи разликата на практика. Екшън из дъ нейм ъф дъ гейм.

Шести януари
Мисъл за деня
Да остана трезв е най-важното нещо в живота ми. Най-важното решение, което някога съм взимал е решението ми да оставя пиенето. Убеден съм, че целият ми живот зависи от това да не посягам към тази първа чаша. Нищо в света не е така важно за мен както моята собствена трезвост. Всичко, което имам, целият ми живот, зависи от това нещо.
Мога ли да си позволя някога да забравя това, дори аз минута?

Медитация за деня
Ще се дисциплинирам. Ще започна да се дисциплинирам сега. Ще изхвърля всички безполезни мисли. Знам, че целеустремеността на живота ми е необходимата основа за неговата полезност. Ще приема този тренинг, без който Бог не може да ми даде Неговата сила. Вярвам, че тази сила е най-мощната, когато се използва по правилен начин.

Молитва за деня
Моля се да мога да посрещна и приема необходимата дисциплина. Моля се да мога да бъда способен да приема Божията сила в живота ми.

Напъвам се да измисля нещо мъдро тази сутрин, но нещо не се получава.

Вчера се появи един образ, който не го бях виждал от повече от две години. От осемдесет и пета разведен, заради жена му. Тя твърдяла, че е алкохолик и всичките си пари давал за пиене. Та аз го познавам като бездомник. Тук там се мота по затвори, тук там пасе чужд добитък, туктам събира хартии и спи където намери. Дори по едно време адреса му беше в една черешова градина. Май го бяха сложили да пази, ама какво ще ти опази. Та две и пета нали взех решение да не пия и си мислех, че дотам се оправят нещата. Един алкохолик не пие и това автоматично му реди живота нататък. Чувствах се голяма работа. Успял, знаещ, горд. Ядосвах се на тези хора, които не ме разбираха. Особено се бях ядосал на една жена, която ми беше казала, че щом си броя дните откак съм спрял, скоро ще се напия. Или няма начин да не се напия. И сега като си мисля, защо се ядосах - ами засегна ми дойстонството, засегна ми сигурността, засегна ми амбициите. Нали съм голяма работа, нали съм велик и се справям. Аз се справям. Аз мога! Ти можеш! Ти успя мамо! Ариел бе. Снощи си купих персил. Голям кеф ми направи да си пазаря и да си избирам прах за пране. Къде ти преди ще се занимавам с такава еснафщина. Нали съм нещо като цар, да не кажа бог. Живея на румсървис и дори храната за мен е губене на време. Камо ли такава дейност като пране.
Малко се омотах. Не ми идват идеи, но като почна да пиша и се мятам в сто посоки. Та ядосах се на тази жена, че не ми дава нужното признание. А защо искам признание и се нервя като не го получавам? Ами защото ме е страх, че не съм съвършен и като не съм достатъчно съвършен няма да съм признат, успял и начело. И защото мисля само за себе си и си мисля, че и другите мислят само за мене. И хората си нямат друга работа освен да ме сложат в центъра на живота си и да ме наблюдават като на БигБрадъра. Идеята е много яка. 1984 съм я чел много пъти. То не е ясно колко книги съм прочел, защото повечето съм ги чел по повече от три пъти. Улица консевна съм я чел над седем пъти и то до двадесетата си година. Може леко да преувеличавам, да речем може да е до двадесет и петата ми година, но като цяло е така почти с всички книги. Та аз се идентифицирах с главния герой от книгата и всички ми играеха номера да ме прецакат в това гадно общество. За 1984 година говоря. Дори този, който ми подаде ръка - Браун. Такава параноя ме гонеше по времето когато се свързах с моят спонсор, че освен да спирам на всяка бензиностанция нощем, за да прецакам тези, които ме следят - поставих спонсора си на мястото на Браун. Това е някакъв манипулатор, който има цел да ми направи нещо с живота. Не знам дали ми бяха останали тогава здрави участъци от изтормозения мозък, но определено на моменти като си лягах за половин час, след поредните двадесет и три безсънни часа, знаех че идват от матрицата да ми ремонтират малко мозъка и да ми попречат да схвана цялата схема на измамата, в която се намирам. Може и да е било вярно. Де да знам. Може и да е нещо като делирец или други там думи и диагнози. Но беше страшна работа. Как съм се измъкнал с що годе нормален външен вид от това полудяване - не знам. Всъщност знам. Ако не беше Божията помощ, измъкване нямаше.

Та се сещам тогава като спрях и нали си мислех, че достатъчно е един алкохолик да спре и готово. Ама де да знам, че се получава по-яко изгърмяване на инсталацията. Тя моята тотално почна да се пали след едната суха година. И давах диагнози. Този образ го диагностицирах веднага. Иначе бях много горд със себе си, нали като успял. Образът се появява по едно време с един каладжия при когото почнал работа да му пасе кравите в едно забутано село. Идва да се похвали. И на мене ми се глади косъма и се чувствам нещо като кръстник и патрон. Идва да ми покаже докъде е стигнал в живота. Аз съм голяма работа. Аз мога и съм успял и насоки давам на хората. Но нищо не бях направил за този човек, освен по някой път да му дам хартии или други глупости, но той разправяше навсякъде, че съм голяма работа. И това мене ме устройваше. Човекът показва, че мисли правилно, щом ме оценява както трябва, по достойнство. Достойнството. И води калайджията и двамата разправят за хубавия живот. Нашият като член от семейството. Пасе добитъка срещу храна, подслон и пиене. Идеално. И тука ми идва идеята да го направя още по-идеално. Издърпвам животновъда и твърдо му препоръчвам да спре пиенето на говедаря. Не знам какво му казах, но мога да бъда доста убедителен и убеждаващ дори. Нещо май го уплаших, че могат страшни работи да станат, ако пие дори капка. И доволно си се кефя от това ,че съм голяма работа. Уважаван член на обществото и духовен наставник на страдалците. Самооправил се. Тъй.... Всичко с най-добри намерения и задоволствие от собственият алтруизъм и самопожертвователност. Хехе. Актьорът може да бъде дори самопожертвователен, ведно с дребнавостта си.
Идва след известно време образа. Пиян и носи три пакета цаца. Дълбоко замразена. Кво става бе. Той - калайджията е мошеник, той това, той онова. Аз - защо така говориш бе. Той - не мога да понасям несправедливости, ще се махам. Аз - гневен, защото не става по моят сценарий и човекът бяга от хубавото. Крещя и се налагам и обяснявам какъв хубав живот води и какъв късмет за него. Той - мрън, мрън. Спря ми пиенето и е голям мошеник. Ясно. крещя му, крещя му и му заповядвам да ходи да се хваща с две ръце за късмета. Нали аз знам добре какво да направи, но откъде да знам, че един алкохолик не може дълго време да живее без пиене. Или лудва като мене или се запива, щото ще лудне или просто се трепе. Но отде да ги знам тези работи. Бесен съм и го гоня.
След малко се появява калайджията. Запъхтян си търси работника и цацата. Дошли в града за покупки. Взел цаца за домочадието. Отървал за малко образа и онзи драснал. После май го намерил на една спирка, но не е сигурно. Знам, че образа изкара още една година в затвора, не знам за какво и после отново говедар на друго място. Това ми разправя вчера, доколкото мога да изкопча нещо. Та такива ми ти работи. Май отдавна му е изфирясал мозъка, но кой съм аз да давам диагнози. Моля се на Бог моят да се запази докъдето е стигнал и да ми се запази това желание да действам по Програмата за възстановяване от тази болест - алкохолизма. Душевна болест, не само телесна и умствена. Душа. Вчера си мислех за Юнг. Той наистина истински е вярвал, че има Сила във вселената и на практика се е опитвал да направи връзка. Един от най-големите специалисти на И-дзин, Книгата на промените. Чел съм, че чрез нея конфуцианците търсят волята на вселената или както там наричат собствената си Висша сила. Бях си я купил с предговор на Юнг. Нали не ми се ще да ме имат хората за неграмотен, некултурен и видиотен алкохолик. мда. Не съм толкоз тъп, за колкото ме смятат някои. То дали ме смятат или друго нещо. Ама айде. Чуждото мнение. Поствам и като част от дейността да бъда себе си. И как да бъда себе си, като се страхувам от чуждото мнение? Трудна работа. Без действия по въпроса само мога да си викам като преди - ко ти пука бе! Да се пъча, да рева, да се пуля и да се правя на непукист. И да не виждам, че съм под контрола на чуждото мнение. Стана време да дигам гълъбите.

Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас.